Мартин Хайдегер през 1966 г.: Само Бог може да ни спаси. Технологията вече ни е изтръгнала от корените и традицията

Мартин Хайдегер през 1966 г.: Само Бог може да ни спаси. Технологията вече ни е изтръгнала от корените и традицията

Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм

Интервюто на Мартин Хайдегер с Рудолф Аугщайн и Георг Волф се e състояло на 23 септември 1966 г.. Публикувано е в "Шпигел" след смъртта на германския мислител през 1976 г., с любезното съгласие на Херман Хайдегер, изпълнител на завещанието на Мартин Хайдегер. 

В разговора с журналистите Хайдегер разказва своята гледна точка за колаборацията си с националсоциалистите през 1933г., разочарованието си с тях и опровергава упоритите твърдения за антисемитизъм и горене на книги. 

Думите му за технологията, изкореняваенто на хората от дом и традиция звучат актуално и пророчески близо 50 години след изричането им. 

Публикуваме някой от важните мисли на Хайдегер, споделени пред "Шпигел" през 1966г.: 

"Философията няма да бъде в състояние да допринесе за пряка промяна в днешното състояние на света. Това е вярно не само за философията, но и за всички чисто човешки амбиции и усилия. Само Бог все още може да ни спаси. Мисля, че единствена възможност, която ни остава е да се подготвим, чрез мислене и поезия за появата на Бог или за отсъствието Му в условията на упадък, за това, че пред лицето на отсъстващия Бог ще пропаднем."

"Техниката все повече откъсва човека от земята и от неговите корени. Не ни трябва атомна бомба, човекът вече е откъснат от корените си. Живеем в чисто технически условия. Това, на което живеят днес хората, не е вече Земята."

"Човекът се оказва поставен натясно, изправен срещу предизвикателството на една сила, която се разкрива в същността на техниката и която той самият не може да контролира. Да допринесе за усвояването на това прозрение: мисленето не иска повече. Философията е пред края си. Ролята на досегашната философия днес е поета от науките."

"Не ми е известен никакъв начин за непосредствена промяна на сегашното състояние на света, при условие, че това изобщо е по силите на човека. Но ми се струва, че опитът за мислене би могъл да пробуди, проясни и укрепи споменатата вече готовност (за появата на Бог бел. ред.)."

"Планетарното движение на съвременната техника е сила, определяща хода на историята, чието значение трудно може да бъде надценено. За мен решаващият въпрос днес е, коя политическа система е най-подходяща в техническата епоха и как изобщо може да бъде наложена тя. Аз лично нямам отговор на този въпрос. Не съм убеден, че това е демокрацията."

"Не виждам в тях (западните политически стремежи бел. ред.) истински опит за отпор на техническия свят, защото зад това все още стои схващането, че техниката в своята същност е нещо, което се намира под контрола на човека. Според мен обаче това е невъзможно. Техниката, в своята същност, е нещо, с което човекът сам по себе си не може да се справи."

"Кой от нас би могъл да каже дали някой ден в Русия или в Китай няма да се пробудят прастари традиции на едно „мислене“, които да помогнат човекът да придобие свободно отношение към техническия свят? Но все пак аз съм убеден, че обратът може да бъде подготвен само на онова място в света, където е възникнал съвременният технически свят, а не чрез възприемането на дзен-будизма или на други източни учения. Мисленето се променя само от мислене, което има същия произход и предопределение. "

"За нас, днешните хора, мащабите на предмета на мисленето са прекалено мащабни. Онова, което бихме могли, може би, е да се помъчим да прокараме някой и друг тесен брод до най-близкия бряг."

"Изхождайки от нашия човешки опит и история, аз съм сигурен, че всичко смислено и велико се е случвало само тогава, когато хората се имали дом и са били вкоренени в традицията си. Днешната литература, например, е до голяма степен деструктивна."

"Аз смятам Хьолдерлин не просто за един от многото поети, с които се занимават литературните историци. За мен Хьолдерлин е поетът, който сочи в бъдещето, който очаква Бог и който следователно не трябва да остане предмет само на литературната наука."

Хайдегер чете Хьолдерлин

 

Източници: eacentre.wordpress.com, librev.com

 

 

 

Коментари

  • ф-ф

    10 Ное 2024 10:26ч.

    Оправете си превода. Призоваването не е към поезия, а към пойезис (на чистото мислене). Нужен е бил философски редактор на превода.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Капитан Кук

    10 Ное 2024 10:29ч.

    "Не съм убеден, че това е демокрацията!" Твърде деликатно казано. Може ли неграмотни управлявани да решават кой да ги управлява???????????????????

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нов Кмет

    10 Ное 2024 11:56ч.

    Вас навремето как ви управляваха пълни неграмотници? Овчари и ратаи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Философията е пред края си"

    10 Ное 2024 10:33ч.

    Философията извечно е пред края си, понеже е единствената, която е самообречена да изпълнява критическата си функция. А и въпросът за края що е край?, респ. крайността, всякога ще си остава философски въпрос. Що се отнася до науката - научното мислене си е специфичен жест откъм една универсалистична представа за света, оказваща се възможна единствено чрез употреба на философския логос. Както и университетът - той е бил замислен и осъществен като философски проект, но в условията вече на просвещенската модерност един такъв замисъл претърпява отпадащо изменение по посока на строго позитивистичното и безкритичното.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Битие и време - забележка на специалиста

    10 Ное 2024 17:44ч.

    Феноменологията на Хайдегер посочва времето като функционал на битие-разбирането, деструктивирайки всяко безлично/категориално разбиране на битието и времето и заменяйки категориите на познанието (представляващи псевдоуниверсалии) с екзистенциали на разбиращото мислене откъм всякога самоконкретизиращ се репер на налично битие (Dasein), спрямо което тепърва се изгражда едно познание. В този смисъл, не времето е безотносително спрямо ейдосите, респ. екзистенциалите, а те го конституират във всякога синоптично дискретен хоризонт на обговарянето/осмислянето като непосредствено и свободно тълкуваща интенция спрямо всяко възможно биващо. Така при Хайдегер говорим не за старата школска, хипостазна метафизика, а за всякога живо конкретна метафизика на екстазите, изявяваща се в актовете на самия актуващ трансцензус.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • elias

    16 Ное 2024 22:26ч.

    Ако изключим жаргона на "специалиста", какво всъщност казваш? Май, нищо. Хайдегер се отказа да търси разбиране на битието откъм хоризонта на времето. Затова "Битие и време" остана недовършена. Ако харесваш Хайдегер и можеш да мислиш същностно, тогава изразявай се на разбираем, литературен български, ако има какво да ни кажеш!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • жаргон няма, има максимална близост до оригинала

    18 Ное 2024 18:18ч.

    Изразявам се досущ по Хайдегеровия маниер на философстване. За съжаление, на теб не ти е ясна или близка крехкостта на терминологията, щом поставяш такова субстанциализаторско условие. И какво означава да мислиш същностно, опитвайки се да промисляш що е пребиваване в действителна модалност? Що се отнася до хоризонта на времето, той е свързан не толкова с разбиране на битиеТО, а преди всичко с разбиращо самоотнасяне, продиктувано от тревожността на въпроса за смисъл на битие.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • elias

    18 Ное 2024 22:24ч.

    Ясно, разбрах идеята ти, но не я приветствам. Хайдегер в "Битие и време" определено злоупотребява с "терминологията", която сам си измисля, но тя не води до никъде. Опитът му да подходи към въпроса за смисъла на битие, като извърши подготвителен фундаментален анализ на Dasein, определено не е успешен. Въобще, Хайдегер неправилно смята, че основният философски въпрос е:"Защо изобщо нещо съществува, а не нищо?". Този въпрос е лишен от смисъл, но тук не е мястото да привеждам аргументация на тезата си. Голямата заслуга на Хайдегер е, че той успя да разбуди истинските философи. Тоест, тези, които могат да мислят същностно, а не само да предъвкват чужди мисли. Възраждането на интереса към метафизиката в Европа, мисля, е безспорно. Апропо, същностното мислене е изначалното мислене. Тоест, това е мисленето на тримата велики философи от голямото Начало на Философията: Парменид Хераклит и Анаксимандър (прегледай, ако имаш време, 54 том от събраните съчинения на Хайдегер).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • някои неправилно нарекоха подобен опит "краят на философията"

    20 Ное 2024 18:27ч.

    Според мен опитът му е да върне онтологичния фундамент на философстването, изгубен в следпросвещенската епоха на тотален култ към позитивното знание. Все пак си мисля, че подобен опит си остава само експеримент, а не проект, въпреки че на някои места самият Хайдегер се увлича по проективистки трактовки, без да се усети. Намирам, че самото връщане към онтологичните начала на мисленето, поне в рамките на късномодерното и постмодерно философстване, ограничиха заявките на празното хипостазно дърдорене в науките за човека и създаде предпоставки за ново промисляне на антропологията в качеството и вече на ек-стазна антропотехника. Фактически Dasein всякога указва свиването на стазисната антропология до точката на действителна непротяжност, което собствено и представлява срив на всеки човешки проект, приемащ ролята на подръчен завареник във времевия хоризонт на екстазите. Т.е. човешкостта, онтологично погледнато, не се предопределя с оглед на подръчното, а се извежда отговорно откъм раз-скритата наличност като конкретен тук-екзистенциал, и без всякакви предварителни деонтологични задължения и епистемологични обвързаности.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • попр.

    20 Ное 2024 18:30ч.

    *ограничиха заявките = ограничи ...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • elias

    21 Ное 2024 8:51ч.

    Мен антропологията също ме интересува, но отдавна не съм попадал на нищо стойностно. Предполагам, че ти си от тези философи, които наричаме "академични" (няма ирония тук). Сигурно си публикувал нещо. Бих се радвал да го прочета, ако ми дадеш линк - тук или на моя имейл ([email protected]). Аз също съм философ (и магистър по философия), но принципно не публикувам нищо (изхождам от трите теореми на Горгий). Лек ден!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Sorge

    21 Ное 2024 17:08ч.

    Бих ти дал ако сме в специализиран философски форум, ала при тая масовизирана публичност тук си поставям други задачи. Нито ще спечелиш, нито ще загубиш, ако не ме прочетеш към тоя момент извън тоя форум. А каквото ти е нужно, то така или иначе под някаква форма ще си дойде при теб.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • old_beggar

    10 Ное 2024 17:52ч.

    в края на 19 век Ницше провъзгласи смъртта на западния бог. но се оказа, че смъртта на религията незабавно беше последвана от смърт на културата и следващото поколение носители на някогашната велика цивилизация се превърнаха във фелахи - варвари, скитащи се безсмислено сред нейните руини, без да разбират къде и защо са се озовали, нямайки повече предци или памет, нямайки бъдеще, нямайки смисъл за съществуването си...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи