Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
Интервюто на Мартин Хайдегер с Рудолф Аугщайн и Георг Волф се e състояло на 23 септември 1966 г.. Публикувано е в "Шпигел" след смъртта на германския мислител през 1976 г., с любезното съгласие на Херман Хайдегер, изпълнител на завещанието на Мартин Хайдегер.
В разговора с журналистите Хайдегер разказва своята гледна точка за колаборацията си с националсоциалистите през 1933г., разочарованието си с тях и опровергава упоритите твърдения за антисемитизъм и горене на книги.
Думите му за технологията, изкореняваенто на хората от дом и традиция звучат актуално и пророчески близо 50 години след изричането им.
Публикуваме някой от важните мисли на Хайдегер, споделени пред "Шпигел" през 1966г.:
"Философията няма да бъде в състояние да допринесе за пряка промяна в днешното състояние на света. Това е вярно не само за философията, но и за всички чисто човешки амбиции и усилия. Само Бог все още може да ни спаси. Мисля, че единствена възможност, която ни остава е да се подготвим, чрез мислене и поезия за появата на Бог или за отсъствието Му в условията на упадък, за това, че пред лицето на отсъстващия Бог ще пропаднем."
"Техниката все повече откъсва човека от земята и от неговите корени. Не ни трябва атомна бомба, човекът вече е откъснат от корените си. Живеем в чисто технически условия. Това, на което живеят днес хората, не е вече Земята."
"Човекът се оказва поставен натясно, изправен срещу предизвикателството на една сила, която се разкрива в същността на техниката и която той самият не може да контролира. Да допринесе за усвояването на това прозрение: мисленето не иска повече. Философията е пред края си. Ролята на досегашната философия днес е поета от науките."
"Не ми е известен никакъв начин за непосредствена промяна на сегашното състояние на света, при условие, че това изобщо е по силите на човека. Но ми се струва, че опитът за мислене би могъл да пробуди, проясни и укрепи споменатата вече готовност (за появата на Бог бел. ред.)."
"Планетарното движение на съвременната техника е сила, определяща хода на историята, чието значение трудно може да бъде надценено. За мен решаващият въпрос днес е, коя политическа система е най-подходяща в техническата епоха и как изобщо може да бъде наложена тя. Аз лично нямам отговор на този въпрос. Не съм убеден, че това е демокрацията."
"Не виждам в тях (западните политически стремежи бел. ред.) истински опит за отпор на техническия свят, защото зад това все още стои схващането, че техниката в своята същност е нещо, което се намира под контрола на човека. Според мен обаче това е невъзможно. Техниката, в своята същност, е нещо, с което човекът сам по себе си не може да се справи."
"Кой от нас би могъл да каже дали някой ден в Русия или в Китай няма да се пробудят прастари традиции на едно „мислене“, които да помогнат човекът да придобие свободно отношение към техническия свят? Но все пак аз съм убеден, че обратът може да бъде подготвен само на онова място в света, където е възникнал съвременният технически свят, а не чрез възприемането на дзен-будизма или на други източни учения. Мисленето се променя само от мислене, което има същия произход и предопределение. "
"За нас, днешните хора, мащабите на предмета на мисленето са прекалено мащабни. Онова, което бихме могли, може би, е да се помъчим да прокараме някой и друг тесен брод до най-близкия бряг."
"Изхождайки от нашия човешки опит и история, аз съм сигурен, че всичко смислено и велико се е случвало само тогава, когато хората се имали дом и са били вкоренени в традицията си. Днешната литература, например, е до голяма степен деструктивна."
"Аз смятам Хьолдерлин не просто за един от многото поети, с които се занимават литературните историци. За мен Хьолдерлин е поетът, който сочи в бъдещето, който очаква Бог и който следователно не трябва да остане предмет само на литературната наука."
Хайдегер чете Хьолдерлин
Източници: eacentre.wordpress.com, librev.com