Еколозите в САЩ ‒ запленени от ядрената енергетика

Последната действаща калифорнийска ядрена електроцентрала - АЕЦ „Диабло Кениън“, която правителството на щата се е ангажирало да затвори през 2025 г.

Автор: Максим Робен, Le Monde diplomatique

Какво да се прави с "Диабло", последната атомна електроцентрала в Калифорния?

Трябва ли да се сложи край на атомната енергетика? Дълго време този въпрос не предизвикваше никакъв дебат сред калифорнийските еколози. Но откакто климатичното затопляне, заедно със засушаването и пожарите се наредиха на първо място сред опасностите, някои твърди убеждения бяха разбити на пух и прах.

ВЪЗМОЖНО ли е да си едновременно еколог и привърженик на атомната енергетика? В това няма никакво съмнение, напротив, двете вървят заедно, според г-жа Хитър Хоф. Тази 43-годишна съпруга и майка, любителка на велосипеда и пешеходните разходки, която ползва оказионен електрически автомобил, отговаря за оперативните процедури в последната действаща калифорнийска ядрена електроцентрала, АЕЦ „Диабло Кениън“, която правителството на щата се е ангажирало да затвори през 2025 г. Построена на брега на Тихия океан, по средата на пътя между Сан Франциско и Лос Анджелис, „Диабло“ се разполага в центъра на огромно и спокойно хълмисто пространство, където пасат стада от кафяви крави. Двата ѝ реактора, вписващи се в природна картина за пощенска картичка, произвеждат 10% от електричеството в Калифорния и повече от половината от електроенергията, добивана без въглеродни емисии, като заемат терен, не по-обширен от голяма земеделска ферма.

Като активистка в борбата за спасяване на работното си място и за възобновяване на атомната енергетика в САЩ г-жа Хоф се самоопределя като „крайна еколожка“, рискувайки да изпадне в противоречие с един от фундаментите на екологичната борба, валиден повече от половин век. „Не мога да направя нищо по-полезно за околната среда. През юношеството си смятах да се боря за спасяване на китовете и опазване на дивата природа. Но подкрепата за атомната енергетика, води непряко именно към тези цели“, оправдава се тя при нашия разговор в бар в центъра на Сан Луис Обиспо, най-близкия до централата град. Г-жа Хоф носи огърлица с висулка от торий – слаборадиоактивен метал с флуоресцентни свойства ‒ и държи винаги у себе си самозалепващи се стикери собствено производство, с лозунг „I❤️U 235“ или нарисувано сърце, около което гравитират малки електрони. Раздава ги за прикрепване върху лаптопи или манерки за вода. „Когато атомните централи изчезват, те се заместват от изкопаеми горива. Не отричам, че ми бе нужно време, за да стигна до това заключение.“

Въпросът за удължаване на разрешението за експлоатация на „Диабло“, подобно на всички централи, наближаващи 40-годишна възраст, е бил поставен през 2016 г. За всеобща изненада „Пасифик Газ & Електрик“ (PG&E), работодател на г-жа Хоф, и калифорнийското правителство се споразумели за спирането ѝ. Предвид факта, че калифорнийският закон предвижда предимство на възобновяемите източници при ползване на електрическата мрежа, „Диабло“ би трябвало да работи на половин ден, което ще компрометира рентабилността ѝ, обяснили от PG&E ‒ частна фирма, котирана на борсата, но натоварена с мисията да предоставя обществени услуги.

„Диабло“ ще е втората и последна АЕЦ, която ще затвори врати в Калифорния, след централата в Сан Онофре през 2013 г. Междувременно до 2025 г. частта на атомната енергия в електрическия микс на щата трябва да спадне от 20% на нула, като територията се надява да утрои своя капацитет от възобновяеми източници. Калифорния, смятана за люлка на изключително замърсяващата дигитална индустрия (1) (Епъл, Гугъл, Фейсбук, Юбер…), с удоволствие би се причислила към авангарда на екологичната битка. От няколко години щатът афишира намерението си да затвори страницата на атомната енергия. Поставя си за цел до 2045 г. да ликвидира и електроцентралите, излъчващи въглерод, както изисква закон, приет от калифорнийския Сенат през 2018 г., а също така – да забрани от 2035 г. продажбата на превозни средства с термични двигатели. А това автоматично ще доведе до гигантско увеличаване на търсенето на електроенергия.

Предвид повелите за безвъглеродно производство и перспективите за нарастващо търсене на електричество, е абсурдно централата да се затваря, смята г-жа Хоф. Заедно със своята колежка Кристин Зайц – директорка по инженерните въпроси, тя е и сред създателите на сдружението „Mothers for Nuclear“ (Майки за атома), учредено през 2016 г. по случай Деня на Земята. Челната страница на интернет сайта, който поддържат през свободното си време, е украсена със снимки на жени, убедени, че атомната енергия е необходима за борба срещу климатичното затопляне и за да се гарантират нормални жизнени условия на техните деца. Публикуват се различни материали за ползите от АЕЦ – безвъглеродни, управляеми, плътно структурирани и разположени на малки територии източници на енергия, както и доказателства, че ползата от тях превъзхожда значително рисковете. „Почти никой не се бори за удължаване на сроковете на експлоатация на централите; още по-малко сред еколози като нас. А именно еколозите би трябвало да проявяват най-голяма грижа по този въпрос“, повтаря г-жа Хоф.

Тя смята, че слънчевата и вятърната енергия са съюзници, но не могат сами да покриват настоящите, още по-малко бъдещите нужди, поради слабата енергийна плътност на съоръженията и непостоянния характер на енергийните източници. „Вятърът и слънцето са прекрасни източници, констатира г-жа Дженифер Клей, ръководител на група и професор в Държавния политехнически университет на Калифорния (Cal Poly Tech). Те обаче намаляват нуждата от изкопаеми източници само когато вятърът духа и слънцето грее, докато атомната енергия може да замества изкопаемите горива 24 часа в денонощието“. Според нея затварянето на „Диабло“ и обещанията тази АЕЦ да бъде заместена средносрочно или дългосрочно със 100% възобновяеми източници са от сферата на магията. Що се отнася до електрическия микс на Калифорния, г-жа Хоф препоръчва „солидна база атомна енергия“, която да покрива цялото търсене поне през непиковите часове. Остатъкът би бил осигурен от възобновяеми източници – водни, слънчеви, вятърни и геотермални.

Разнородни и противоречиви интереси

СЪЗДАВАНЕТО на сдружението „Майки за атома“ бе посрещнато с всеобщо безразличие, без дори финансовата подкрепа на атомната индустрия. Впоследствие обаче климатичното затопляне и рисковете от засушаване и избухване на пожари се превърнаха в опасност номер едно за Калифорния. Увереността относно затварянето на „Диабло“ се разклати и предприятието вече разполага със солидни защитници. Съвместно проучване на Масачузетския технологичен институт (MIT) и Станфордския университет, публикувано през миналия ноември, предизвика първото отрезвяване. Според авторите удължаване на експлоатацията на „Диабло“ с десет години би позволило 10% намаляване на въглеродните емисии и съответно на зависимостта на Калифорния от газ (2). Удължаване на експлоатацията на „Диабло“ до 2045 г. може да спести до 21 милиарда долара разходи за електрическата мрежа и да опази 364 квадратни километра земя от разполагането на съоръжения за производство на възобновяема енергия. Проучването предлага също енергията, произведена от „Диабло“, да се използва за захранване на завод за обезсоляване, особено необходим поради хроничния недостиг на питейна вода в Калифорния. По-късно, в началото на февруари, 75 учени (между които Стивън Чу, нобелов лауреат по физика и министър на енергетиката при Барак Обама) подписаха писмо, в което умоляват губернатора демократ Гавин Нюсъм да удължи срока на централата: „Опасността от климатична промяна е реална и прекомерно спешна, за да се позволи приемането на неразумни мерки, пишат те, защото затварянето на „Диабло“ ще затрудни и оскъпи в много голяма степен постигането на целта за 100% безвъглеродно електричество до 2045 г.“ По данни на Калифорнийския борд за наблюдение на чистотата на въздуха спирането на централата в Сан Онофре е довело до нарастване с 35% на емисиите на въглерод от калифорнийските електроцентрали. Недостигът на водни ресурси поради хроничното засушаване е наложил електроцентралите, работещи на газ, да се включат много по-активно за покриване на търсенето (3).

Естествено във Вашингтон съществува официално лоби на атомната енергия ‒ Институтът по ядрена енергетика. В него участват енергийни компании, които са собственички на атомни централи, но не държат всичките си яйца в една и съща кошница: те притежават също централи, работещи на газ или на въглища. „И съответно са амбивалентни по отношение на ролята, която присъждат на атома“, обяснява Ед Ки, експерт по атомна енергетика, консултант на правителства и частни компании и автор на изследването Провал на пазара (4). Гореспоменатото лоби е по-скоро обединение от фирми, чиито интереси са различни, понякога противоположни. „Майки за атома“ отчитат тази слабост и упорито, макар и скромно, продължават усилията си да се наложат: шест години след създаването си сдружението наброява 5600 абоната в Туитър. Влиянието му все пак е било достатъчно, за да привлече една германска активистка в областта на екологията, която през септември 2020 г. се свързала с калифорнийското сдружение с цел да създаде негово представителство в Европа. През юли 2022 г. европейските „Майки за атома“ посетиха Страсбург, за да подкрепят решението на Европейския парламент дейностите по атома (и газа) да бъдат включени в списъка на „устойчивите дейности в областта на природната среда“ – въпреки острото противопоставяне на европейските активисти еколози.

Любопитно е, че зеленото движение в Калифорния невинаги се е противопоставяло категорично на ядрената енергетика. През 60-те години на миналия век атомът е бил предпочитан пред хидроенергетиката, обвинявана за неблагоприятното си въздействие върху водната фауна, както и за препречването и заливането на речните долини. Въглищата също са се смятали за по-малкото зло сред енергоносителите. Позициите са се променяли в зависимост от епохата и оценката на рисковете. От 70-те години насам обаче, след като е възприета каузата против атома, калифорнийските еколози се превръщат в решаващ фактор за ограничаване на мощността на атомните централи („Диабло“ например първоначално е трябвало да има шест реактора). През 1981 г., две години след аварията в електроцентралата „Три Майл Айлънд“ в Пенсилвания, 2000 души са били арестувани по време на грандиозна манифестация за спиране на изграждането на „Диабло“. Това е засега най-голямата антиядрена проява в историята на Съединените щати; будистки монаси извървяха пеша разстоянието от Санта Барбара, за да участват. Твърдите антиядрени активисти обаче също остаряват, както показва възрастта на участниците, противопоставящи се на „Диабло“, в публична среща, организирана в Държавния политехнически университет на Калифорния в началото на април.

Централното крайбрежие на Калифорния от край време е смятано за земя на изобилието, благословена от средиземноморския микроклимат, където лимоновите дръвчета се аклиматизират прекрасно. През първата половина на ХХ век медийният магнат Уилям Рандолф Хърст, вдъхновил отчасти образа на гражданина Кейн (от едноименния филм на Орсън Уелс [1941 г.] ‒ бел. прев.), строи там легендарния си палат, на значително разстояние северно от Лос Анджелис. През 2022 г. обаче Калифорния отново преживява горещо и сухо лято. Задушаващите температури причиняват пикове в енергопотреблението (поради всеобщото използване на климатици), и това претоварва мрежата, особено привечер, когато слънчевите батерии не произвеждат нищо. Щатът няма друга възможност, освен да прибегне до допълнителни количества изкопаеми горива, за да избегне масовите изключвания на тока, известните блекаути (5). Въведени са безпрецедентни ограничения на потреблението на вода, за да се противодейства на „сушата на хилядолетието“, проявяваща се от години. Електрическата мрежа, недостатъчно поддържана и неприспособена към подобни условия, причинява огромни пожари. PG&E е признала отговорността си за пожара в „Кемп Файр“, който през 2018 г. заличи от картата град Парадайз, разруши 19 000 сгради и причини смъртта на 85 души. През януари 2019 г. компанията обяви фалит, след като бе осъдена да изплати обезщетения от общо 30 милиарда долара за причиняване на пожари вследствие на недостатъчна поддръжка на съоръженията си (6). Преносната мрежа също се оказва съвсем неподходяща за „балканизацията“ на електропроизводството, причинена от развитието на слънчевата и вятърната енергетика. Що се отнася до достопочтената хидроенергетика, смятана от Международната агенция по енергетика (МАЕ) за „гръбначен стълб на безвъглеродната енергия, в съчетание с атомната“, тя в бъдеще няма да принесе голяма полза, въпреки намеренията на калифорнийското правителство да заложи на нея за справяне с управлението на системата до три години след отпадането на „Диабло“. В целия американски запад реките и язовирите постепенно пресъхват. Още това лято производството на водноелектрическите централи вероятно ще намалее наполовина, като предвестник за следващите години.

„Ирационален страх от атома“

ДА ПОДКРЕПЯШ ядрената енергия често се смята за предателство сред екоактивистите, дори за светотатство. Управление на отпадъците, риск от аварии, лоша поддръжка и застаряване на съществуващите инсталации, доставка на гориво…: аргументи срещу тази енергия не липсват (7), и те подхранват програмите на екологичните организации в САЩ и другаде. Предвид липсата на надеждни заместващи решения обаче еретиците стават все по-многобройни. Подобно на британката Заян Лайтс, бивша говорителка на „Екстинкшън рибелиън“ (Extinction Rebellion) – движение за свиване на растежа, родено в Обединеното кралство. Вегетарианка и проповедничка на въздържанието, г-жа Лайтс постепенно отстъпи от принципите на своето движение, което я упреква както за апокалиптичната ѝ риторика, така и за липсата на конкретни предложения. Тя вече е на мнение, че „всеки подкрепен с доказателства рационален подход показва, че стратегия, включваща атомната енергия, е единственото реалистично решение за намаляване на емисиите в желаните мащаби и с необходимата спешност“ (8).

В своите четири основни сценария за ограничаване на затоплянето до 1,5°C Междуправителствената експертна група по изменението на климата залага на твърде значително увеличаване на възобновяемите енергии в света, както и на значително увеличаване на капацитета на АЕЦ. Г-жа Лайтс отрича да е извършила обратен завой и твърди, напротив, че е стигнала до „логичен етап“ в търсенето на решения в условия на климатични промени. В Германия сред Зелените се разгръщат вътрешни междоусобици във връзка с енергийните опции, избрани през 20-те последни години. Историчката Анна Вероника Вендланд, видна немска екозощитничка, която навремето активно се бореше срещу атома, вече упреква Зелените за техния „ирационален страх от атома“ (9). Това говорене остава доста рядко явление, но показва, че консенсусът е вече разклатен. В Калифорния расте броят на жителите, включително сред разтревожените от климатичните промени, които се питат: нужно ли е да затваряме атомните електроцентрали, ако те впоследствие се заменят с централи на изкопаеми горива, със силни емисии на въглероден диоксид (CO2)?

Подобен тип изкопаеми горива не липсват в САЩ. В края на 2000-те години революцията в областта на извличането на петрол и газ чрез хидравлично разбиване, или фракинг, отбеляза връх в производството, като превърна страната в пръв световен производител на газ и петрол. Тя също така обезсмисли проектите за изграждане на АЕЦ и десетки от тях бяха изоставени през последните двадесет години. „Природният газ е в изобилие и не е скъп“, отбелязва г-н Ки. „Газова централа се изгражда много бързо. Това е по-лесно и по-малко рисково от икономическа гледна точка, отколкото една АЕЦ. В момента САЩ са практически постигнали целите на емисиите по Парижкото споразумение, без да са направили нищо друго освен замяна на въглищните централи с централи на природен газ (много вреден, но два пъти по-малко от въглищата), което автоматически намали емисиите. Свалихме гарда“, тревожно констатира той. Дори в щатите с положително отношение към атома ниската цена и масовото предлагане на шистов газ обезсмисля изграждането на такава централа.

Със своите 93 действащи реактора САЩ разполагат все още с най-големия брой АЕЦ в света. Секторът обаче преживява трудности. Съотношението на електроенергията, произведена от АЕЦ, спрямо общото количество в страната е сведено до 20%, далече след шампиона в тази област – Франция. Рязката дерегулация на пазара на електричеството в голяма част от страната отслаби позициите на АЕЦ, а експертизата в тази област намалява, успоредно със закриването на реакторите или пенсионирането на инженерите. Единствените два реактора в процес на строеж („Вогтъл“ 3 и 4 в Джорджия) показват превишаване на разходите и закъснения.

Единствено изключение в картината е щатът Вашингтон, благодарение на влизането в сила през 2019 г. на закон за околната среда, който под заплаха от тежки глоби задължава електрическите компании да представят нулев баланс на въглеродни емисии в кратки срокове (2030 г.). Понеже хидравличният капацитет показва своите граници, Вашингтон се стреми да развива атомни реактори от нов тип със скромни размери (малки модулни реактори, SMR), които пък показват очевиден проблем, твърде скъпи са. Първите четири се предвижда да бъдат изградени успоредно на река Колумбия. Една стартъп компания, собственост на Бил Гейтс, възнамерява също да изгради последно поколение централа в Кемерър, Уайоминг, на площадката на въглищна централа.

Ако построяването на нова атомна централа струва извънредно скъпо на Запад (много по-малко в Азия), то стойността на изграждането на стари централи като „Диабло“ е отдавна изплатена. Дори ако се вземе предвид поддръжката, „старата“ атомна електроенергия е най-евтината безвъглеродна енергия на американския пазар, според МАЕ, която е изчислила съвкупната цена за целия живот на съоръжението. Следват слънчевата и вятърната енергия, после ‒ много по-скъпите нови атомни електроцентрали, и най-сетне вятърната върху морски площи, която е най-скъпа от безвъглеродните енергии, според МАЕ (10). Тези статистически данни се отчитат съвсем сериозно от администрацията на Джо Байдън. На 19 април той лансира инициатива за удължаване срока на експлоатация на централите, изпитващи затруднения, като им предлага 6 милиарда долара помощи. Десет дни след оповестяването на решението на федералната администрация губернаторът демократ на Калифорния Гавин Нюсъм неохотно обяви, че е готов да преразгледа затварянето на „Диабло“, ако част от тези милиарди бъдат прехвърлени на неговия щат (11).

Докато атомният сектор е общо взето приватизиран, то управлението на отпадъците се смята за компетенция на публичните власти, под ръководството на Вашингтон. През 1982 г. Конгресът действително прие закон, който задължава федералното правителство да представи решение за погребване на отпадъците за нуждите на частните оператори, управляващи реакторите. На практика обаче почти никакви отпадъци не се транспортират далеч от централите. На първо време правителството предвиждаше да се използва подземното депо „Юкка Маунтин“ в Невада. Този обект югозападно от Лас Вегас, на два часа път с автомобил, обаче създава редица практически и политически затруднения. От четиридесет години насам отпадъците продължават да се трупат на шестдесетина площи в подножието на централите, а федералното правителство изплаща ежегодно на компаниите стотици милиони долари обезщетения за това, че е прекъснало договора, като ръководствата на централите не са длъжни да използват тези суми за съхранение на отпадъците. Въпросът за бъдещето на тези отпадъци се оказва изключително труден и трайно решение не се очертава, но „Майки за атома“ проявяват непоклатим оптимизъм. „Отпадъците са складирани на площадката по изключително безопасен начин, в плътни контейнери, върху които може най-спокойно да се спи. Коя друга индустрия от такъв мащаб държи отпадъците си в абсолютна изолация от околната среда?“, пита г-жа Клей.

Гигантски количества въглища

ПРОТИВНИЦИТЕ на атома изразяват тревога от разположението на „Диабло“ ‒ недалеч от геоложки разлом. Един от трите клона на разлома, преминаващ през околния терен, е бил открит чак след изграждането на централата, проектирана първоначално за устойчивост на земетресение с магнитуд 6,5. Впоследствие централата е била модернизирана, за да устои на по-силно земетресение, с магнитуд 7,5. При последното земетресение в района на Сен Симеон през 2003 г. (магнитуд 6,5), централата не е изпитала никакви затруднения. Но какво би се случило при земетресение с магнитуд 9,1 (като във Фукушима), последвано от цунами? На този въпрос засега няма задоволителен отговор.

Бившият журналист Дейвид Вайсман държи подробна документация: той е координатор по комуникацията на Алианса за атомна отговорност – организация, която се бори за затварянето на „Диабло“ от много години. Неговото скромно жилище в Моро Бей е разположено в зоната за евакуация на централата. Освен аргументите за старостта и сигурността, г-н Вайсман отчита и икономически проблем: атомът струва „прекалено скъпо“ – не аз го твърдя, а компанията, управляваща централата ‒ PG&E!“. Според него Калифорния ще се справи с положението чрез „въздържаност в потреблението на енергия“ (термин, рядко използван в Сан Луис Обиспо) и допълнителен внос на електроенергия. Възлага голяма надежда на вятърната енергия на Уайоминг, която в близките години би могла да бъде в помощ на калифорнийската мрежа благодарение на линия с високо напрежение от повече от 1500 километра. Операцията е финансирана от Уорън Бъфет, осми по богатство в света, и милиардера Филип Аншуц – магнат в сферата на петрола и спортните събития, които не изглеждат добри примери за „енергийно въздържание“…

Джийн Нелсън, юридически съветник на сдружението „Калифорнийци за зелена атомна енергия“, смята, че жителите на щата вярват в Дядо Коледа, ако си въобразяват, че това ново електричество от Уайоминг ще бъде „чисто“. Вятърни турбини ще се строят по брулените от вятъра безлюдни плата, докато данъчният кредит, отпуснат от администрацията на Обама, гарантира добри печалби за вложените инвестиции. Тяхната мощност обаче е нищожна в сравнение с гигантските количества въглища, произвеждани в Уайоминг, които и досега представляват една четвърт от общото потребление на енергия в САЩ! Някои щати като Вашингтон забраниха вноса на „мръсно“ електричество, произведено от такова гориво, но не такъв е случаят с Калифорния, отбелязва г-н Нелсън, пенсиониран професор, превърнал в кауза на живота си борбата за околната среда и за запазване на атомната енергия, който при всяко свое публично появяване носи зелена бандана. През 2009 г. калифорнийският законодател е създал правен евфемизъм, тъй наречените „необозначени стоки“, което позволява на щата да не отчита внесената енергия във въглеродния баланс. Иначе казано, обяснява той, електричеството, което Уайоминг ще продава на Калифорния, няма мирис и обещанията за зелено вятърно електричество от Уайоминг са операция за „пране на електричество“. „Калифорнийците ще губят два пъти: не стига, че ще загубят „Диабло“, но ще плащат по-скъпо за по-мръсно електричество.“

Зад дебата около бъдещия микс от електроенергия на шестата икономика в света са трудните компромиси, пред които са изправени развитите икономики, инвестирали във възобновяеми, но непостоянни източници, като слънцето и вятъра, пренебрегвайки въпроса за съхранението на електроенергия. Излишъкът от електричество, произвеждано от калифорнийските фотоволтаици в обедните часове, често се продава на загуба на съседните щати, които изграждат слънчеви панели и на свой ред изпадат в същото състояние. Това е така, защото изключително скъпите литиеви батерии за съхранение на електроенергия се изчерпват за няколко часа и имат между пет и десет години живот. Съществува и друга възможност – помпено-акумулиращите водноелектрически централи: при тях излишъкът от електричество се използва за изпомпване на вода в изкуствено водохранилище, разположено над централата, а същата вода задвижва генериращите турбини в моменти на нараснало потребление. Калифорния разполага с две съоръжения от този тип – в Хелмс и Кастаик. Да се изгради ново, предполага значителни изкопни работи и заемане на обширни терени за осигуряване на сравнително скромна ефикасност. Други решения са все още в експериментална фаза: секторът е на ниво намерения и не привлича инвеститори (12).

Обещания за работни места

ПРИ ТОВА на Калифорния не ѝ липсва амбиция да развива източниците на възобновяема енергия. Тази пролет на пресата и на населението на Сан Луис Обиспо бе представен проект за изграждане на вятърен парк. Разположен в океана, на около 40 километра от „Диабло“, той ще използва електрическата мрежа на централата след закриването ѝ. Проектът е част от първия национален план за ветрогенератори в морското пространство на САЩ. Във всяко отношение е гигантски, като в края на строителството, през 2030 г., ще разполага с инсталирана мощност от 3 гигавата (а реална наполовина, като се отчита непостоянният характер на вятъра), т.е. три пъти повече от тази на „Хорнсея 1“ (Hornsea One), най-големият в света засега вятърен парк, със 174 турбини в Северно море. Предвиден е също така завод за съхранение с литиеви батерии (най-голям в света), чийто конструктор е тексаската компания „Вистра“. Заводът ще бъде разположен на брега на Тихия океан, в Моро Бей, на мястото на бивша въглищна централа. С мощността си от 600 мегавата той ще разполага с 180 000 батерии в три отделни сгради. Местната преса е ентусиазирана: проектът обещава работни места и приходи на района, който ще загуби много от сегашните след затварянето на „Диабло“.

Що се отнася до защитената природна местност около централата, PG&E предвижда да я предостави на разположение на коренното население, северните чумаши. Затварянето на „Диабло“ е априори голямо предимство за общността. Но някои хора са скептични. Скот Латроп, един от водачите на племето, настоява за известно удължаване на експлоатацията на централата, докато бъде намерен заместващ вариант. Проектът за вятърен парк в морето не го блазни: „Ще трябва да се построи пристанище, за да се сглобят стотиците турбини и да се транспортират по водата. Ще трябва да се създаде нова промишлена зона от различни елементи, за да се получи накрая по-малко енергия от тази, която ни дава съществуващата инсталация. Необходимата площ за разполагане на вятърния парк, заместващ „Диабло“, е с огромни размери. Питам се, кое е по-доброто решение?“ Той смята, че от Калифорния без АЕЦ в крайна сметка ще спечели газовата индустрия.

Превод: Станимир Делчев

(1) Вж. Гийом Питрон, „Когато цифровизацията руши планетата“, Монд дипломатик, октомври 2021.

(2) „An assessment of the Diablo Canyon Nuclear Plant for zero-carbon electricity, desalination, and hydrogen production“ (Оценка на ядрената централа Diablo Canyon за електричество с нулеви въглеродни емисии, обезсоляване и производство на водород), Stanford Energy, ноември 2021, https://energy.stanford.edu

(3) „California emissions rise in 2012 on gas-fired power output“ (Емисиите в Калифорния се увеличават през 2012 г. поради мощност, работеща с газ), Bloomberg, 4 ноември 2013.

(4) Edward Kee, Market Failure: Market-Based Electricity is Killing Nuclear Power (Пазарен провал: Пазарната електроенергия убива ядрената енергия), Nuclear Economics Consulting Group, Washington, DC, 2021.

(5) „To avoid blackouts, California may tap fossil fuel plants“ (За да избегне спирането на тока, Калифорния може да използва план за изкопаеми горива), Associated Press, 30 юни 2022 г.

(6) „California regulators back PG &Ebankruptcy plan“ (Калифорнийските регулаторни органи подкрепят плана за фалит на PG&E), The New York Times, 28 май 2020.

(7) Вж. между другото Gilles Balbastre, „Sécurité nucléaire, les risques de la dérégulation“ (Атомна безопасност ‒ риск от дерегулация), Le Monde diplomatique, април 2011; Cédric Gouverneur, „Déchets radioactifs, angle mort de la relance du nucléaire“, (Радиоактивните отпадъци – мъртъв ъгъл на възобновяването на атомната енергетика), Le Monde diplomatique, май 2022; Тева Майер, „Москва и Пекин си поделят световната ядрена енергетика“, Монд дипломатик, юни 2022.

(8) „Extinction Rebellion: Nuclear power “only option” says former spokeswoman“ (Extinction Rebellion: Ядрената енергия е „единственият вариант“, казва бивша говорителка), BBC.com, 10 септември 2020.

(9) „Irrationale Atomangst“: Kernkraft-Expertin entlarvt die Doppelmoral der Grünen“ („Ирационален ядрен страх“: Експерт по ядрена енергия разкрива двойните стандарти на Зелените), Focus Online, 13 юли 2022, www.focus.de.

(10) „Levelised cost of electricity in the United States, 2040“ (Изравнена цена на електроенергията в Съединените щати, 2040 г.), Международната агенция по енергетика, 18 ноември 2019, www.iea.org.

(11) „California promised to close its last nuclear plant. Now Newsom is reconsidering“ (Калифорния обеща да затвори последната си ядрена централа. Сега Нюсъм преосмисля), Los Angeles Times, 29 април 2022.

(12) „The renewable-energy revolution will need renewable storage“ (Революцията на възобновяемата енергия ще се нуждае от възобновяемо съхранение), The New Yorker, 25 април 2022.

Източник: bg.mondediplo.com