„Квинтет за кларинет и струнен квартет“ в си минор, оп. 115 е написан през лятото на 1891 г., скоро след като Брамс се запознава с Рихард Мюлфелд – виртуозен кларинетист от Дворцовия оркестър на Майнинген. Само година по-рано композиторът е на път изобщо да се откаже от това да твори. Срещата му с Мюлфелд обаче подтиква Брамс да изучи по-подробно кларинетните квинтети на Моцарт и на Карл Мария фон Вебер, след което решава на напише ново произведение за такъв състав. В писмо до Клара Шуман от м. октомври 1891 г. Брамс споменава „Кларинетния квинтет“ с особено топло чувство, което би могло да се тълкува и като посвещение. „Ако трябва да съм честен, за тази творба бе важно да измисля най-красивите мелодии, които някога съм писал – даже по-красиви и от мелодиите на Клара! Защото, ако мисля само за себе си, нищо съдържателно не ми идва на ум, камо ли пък нещо красиво!“
На 24 ноември 1891 г. в частен концерт в Майнинген се състои премиерното изпълнение на „Трио за кларинет, виолончело и пиано“ (оп. 114), както и на „Квинтет за кларинет и струнен квартет“. На 12 декември същата година в Берлин е официалната премиера на двете камерни творби в изпълнение на Рихард Мюлфелд, самия Брамс на пианото и прочутия за времето си квартет на Йозеф Йоахим. Концертът преминава с изключителен успех и новите произведения са приветствани възторжено както от публиката, така и от критиката. Самият Йоахим описва Kларинетния квинтет като „едно от най-великите произведения, които Брамс някога е създавал“.

За второто произведение от програмата на 16-и ноември в зала „България“ към музикантите от струнен квартет „Филхармоника“ ще се присъедини и техният колега – първият кларинетист на Софийската филхармония Димитър Московски.
Билети на касата на зала Бългафрия и в Ивентим.