- Автор: Гласове
- 01 Авг 2023
- 4212
- 59
Кирил Петков на вчерашния протест срещу насилието и в подкрепа на нападнатото момиче от Стара Загора
Първи случай - Убит младеж в Цалапица. УБИТ. Втори случай - Нанесени леки телесни повреди на момиче с макетно ножче. Повреди, за които се съди по думите на нейните близки и на медиите. Повреди, които никой от обществеността не е видял, момичето си се е прибрало само в къщи, даже специалисти ги окачествяват като леки телесни повреди. Въпреки наглостта и цинизма на подобно деяние, да ни обясняват, че някой с 400 разреза и „реки кръв“ около него сам си се е прибрал в къщи, е малоумно – това не е нито Рамбо, нито някакъв Терминатор. Явно има доста лъжа в изнесеното.
И двата случая са брутални и недопустими. Но как се реагира? В първия случай е налице пълно мълчание. Протестират 20-30 души – предимно неговите близки и роднини. Половината от показваните по медиите са полицаи, пазещи от саморазправа.
За реално убит младеж. УБИТ. Няма масови протести, няма кампанийно организирано медийно отразяване.
Използват се термини като „съучастници“. Във втория случай още на следващия ден са налице много добре организирани протести по познатия ни сценарий от години, които са с ясна политическа насоченост. Основни протестиращи са вечните жълтопаветници, джендъри, ЛГТБ и ДБ активисти. Естествено, има и справедливо възмутени граждани, които не усещат в какъв сценарий са вкарани. Протестите са отразени още по-солидно от грантовите медии с многочасови и многодневни репортажи, на които се повтарят до втръсване добре подготвени опорки. Основните термини са насилие, касапин, жени, живот, права.
Плакатите с искания са насочени към – познайте какво – приемете Истанбулската конвенция, искаме Истанбулската конвенция и в тоя стил.
Политиците се чувстват загрижени и обещават радикални промени, насочени към насилието чрез приемане на конвенцията или идентични текстове. Нищо, че 6 млн. българи не я искат и е противоконституционна с решение на КС. Даже някои малоумници приравняват насилието с патриотизма и искат забрана на патриотичните партии.
В крайна сметка така вместо съчувствие към жертвите, се постига обратния ефект. Защото насилието си е насилие – то не може да се дели на домашно и извъндомашно, на насилие срещу жени и насилие срещу мъже, на такова в столицата и такова в провинцията, на такова срещу нормални мъже или срещу хомосексуалисти. То си е насилие и трябва да се наказва еднакво. Насилието не е повод едни мръсници да използват човешката трагедия за постигане на още по-мръсните си продажни и родоотстъпнически цели.
Коментарът е на анонимен читател на "Гласове". Снимките са от вчерашните протести в София и страната.
