Вносът на Съединените щати в наши дни надминава 2,4 трлн. долара годишно, което е два пъти повече от вноса на Китай и е по-голям от този на 27-те страни, членки на ЕС, взети заедно. Както обемът на американския внос се колебае в зависимост от общата сила на икономиката на страната, така се колебае и обемът на износа на останалите страни. Затова новините се оказаха добри, когато американската икономика започна да дава признаци за възстановяване през лятото на 2009 година, само деветнадесет месеца след изпадането в рецесия, чиито официален старт беше през декември 2007. За съжаление това възстановяване се оказа доста анемично.
Сега, след като са минали петнадесет месеца от началото на крехкото възстановяване равнището на реалния БВП е все още по-ниско отколкото беше в началото на рецесията.<br />
<p>Дори има един по-тревожен факт. Растежът на БВП продължава да се забавя почти от началото на възстановяването. Реалният БВП нарасна с пет процента през първата четвърт на 2009 година, отбелязвайки по този начин края на влошаването на данните за икономиката. Оттогава растежът на БВП падна до 3,7 процента през първата четвърт на 2010, и до само 1,7 процента през втората четвърт на същата година. Третата четвърт се очертава да бъде по-добра от втората.</p>
<p>Днешното възстановяване се оказва по-неустойчиво от предишни подобни, заради фундаменталните разлики в причините за спада и в избора на политики в подкрепа на възстановяването. Предишните спадове са преодолявани благодарение на усилията на централните банки да ограничат или да предотвратят инфлационните процеси чрез рязко повишаване на краткосрочните лихвени проценти. Когато централната банка успееше да овладее инфлационните процеси, тя намаляваше тези лихви и икономиката отново дръпваше рязко нагоре.</p>
<p>Но този път спадът не беше преодолян чрез повишаването на лихвените проценти, а съкращаването им не донесе силно оттласкване на икономиката. Тази рецесия беше причинена от подценяване на риска, довело до прекомерно задлъжняване и свръхвисоки цени на широк спектър от активи. И когато този ценови балон се спука, много домакинства загубиха спестяванията си, а финансовите пазари се разклатиха сериозно.</p>
<p>Понеже преодоляването на този спад не започна чрез повишаване на лихвените равнища, то заради това и понижаването им не успя да извади икономиката от рецесията. Затова администрацията на Обама потърси решение чрез обръщане към фискалната политика – данъчните съкращения и обема на бюджетните разходи. За нещастие, фискалните стимули не бяха достатъчно добре обмислени, за да успеят да върнат икономиката в релсите и да произведат силен растеж. И сега, когато тези програми за стимулиране са към края си, има сериозна опасност икономиката отново да се плъзне надолу към нисък растеж или дори към рецесия.</p>
<p>Ключови за бъдещето на американската икономика може да се окажат домакинствата. Въпреки че покупателната способност на населението нараства през последното четиримесечие на годината, подпомогната от значимото увеличаване на държавните разходи, стъпката, с която нараства покупателната способност на домакинствата е по-малка от стъпката на общия растеж на БВП, защото домакинствата значително увеличиха спестяванията си. В действителност ръстът на спестяванията на домакинствата се е увеличил от два процента след данъчно облагане през 2007 до около шест процента през последния месец.</p>
<p>Ако спестяванията продължат да нарастват със същото темпо и за в бъдеще, както става през последните три години, общият растеж на БВП ще обърне тенденцията си към негативна само след няколко четиримесечия. Разбира се не можем да бъдем напълно сигурни в това какво ще се случи със спестяванията. Но си струва да припомним за средното равнище на спестяванията от девет процента в рамките на двадесет и пет годишен период между 1960 и 1985. Ако сегашните темпове на спестяванията се задържат и достигнат същите нива, ще бъде изключително трудно да се запази растежът на БВП. Изключително високото равнище на спестяванията би подпомогнало американската икономика в дългосрочен план, но ще бъде спирачка пред възстановяването на устойчивия растеж през следващите няколко години.</p>
<p>Основната пречка пред повишаването на покупателната способност е настоящото състояние на вътрешния пазар. Стремителния ръст на цените на имотите след 2006 година, накара домакинствата да увеличат разходите си, финансирани чрез изтегляне на част от спестяванията – лични здравни и пенсионни застраховки. Но цените на имотите оттогава паднаха с повече от 40 процента, оставяйки една трета от собствениците на имоти с жилищни ипотеки струващи повече от настоящата цена на самия имот.</p>
<p>С намаляването на общото богатство спада и покупателната способност, което значително намалява възможността за теглене на кредити за покупка на жилище. А прекратеното наскоро действие на специалните данъчни облекчения при закупуването на първи дом ще доведе до началото на нов спад на цените на имотите. Ако тази тенденция продължи, това неизбежно ще доведе до сериозно намаляване на темпа на увеличаване на покупателната способност.</p>
<p>По-рано тази година икономическите прогнози предвиждаха годишният растежът на БВП да достигне три процента, че и отгоре, през второто четиримесечие на 2010 година. Сега тези оценки се намаляват до под два процента, което е твърде малко, за да може да повлияе значително на твърде високите нива на безработицата.</p>
<p>Анализаторите сега изместват своите прогнози за ръст от три процента и нагоре, за 2011 година. Да се надяваме, че този път ще се окажат прави.</p>
<p><em>*Мартин Фелдстийн е професор по икономика в Харвард и председател на Съвета на икономическите съветници по време на мандата на президента Роналд Рейгън. Той е и бивш президент на Националното бюро за икономически изследвания<br /></em></p>
<p><em>Текстът е публикуван в сайта на „Project syndicate”.<br /></em></p>
<p><em>Превод от английски Георги Киряков</em></p>