Очакват ли ни поне още седем години трудности?

<p>Това ни навежда на мисълта, че сме изправени пред поне още седем години икономически трудности.</p> <p>Икономическата теория все още не се е развила до степен да може да предвиди кога ще настъпи &bdquo;повратната точка&rdquo;, залегнала в основните принципи на математическите модели. Затова е по-добре да се опираме на историята като основна насока и база за сравнение. Историята може и да е &bdquo;неточна&rdquo; наука, но все пак трябва да се вглеждаме в нея и да извличаме примери от историята на големите икономически кризи дори от по-далечното минало.</p> <p>Нещо повече от това, търсенията ни трябва да обхващат целия свят. Повечето икономисти се задоволяват с изучаването само на най-новата история на страните си, понеже е най-лесно и разбира се, коментарите им звучат твърде повърхностно за голяма част от техните сънародници. Но големите финансови кризи излизат извън границите на отделните държави и затова трябва да обхванем по-широк исторически контекст, за да получим достатъчно информация за това колко време продължава всяка една криза.</p> <p>Проучването, проведено от Райнхарт и Рогоф, обхваща и обобщава всекидневното икономическо мислене на голям брой хора, което мислене често си позволява да сравнява настоящето със значими исторически епизоди от миналото. Дори в началото на сегашната икономическа криза, започнала през 2007 година, много хора направиха аналогии с Голямата депресия, последвала срива на стоковите пазари през 1929 и банковата криза от 1930, сравнявайки ги с днешните събития. Тъжен факт, свързан с Голямата депресия, е, че е била тежка, глобална и продължава повече от десетилетие и че е била последвана от срив на кредитния и имотен пазар, какъвто имаше и преди настоящата криза.</p> <p>Много хора също така направиха аналогия със слабостта, последвала спукването на имотния и кредитен балон в Япония в началото на &rsquo;90-те, което събитие се оказа напълно идентично със случилото ни се наскоро. Те започнаха все по-често да обръщат поглед към японското &bdquo;изгубено десетилетие&rdquo;. От днешна гледна точка обаче вече е по-подходящо да описваме японския опит като &bdquo;изгубени десетилетия&rdquo;.</p> <p>Тези две кризи ли са примерните сценарии за нашето бъдещо развитие? Върху тях определено трябва да се помисли. Но те все пак не се опират на убедителни аргументи за предвиждане на това, което би могло да се случи. Всъщност двете аналогии са твърде недостатъчни като отправна точка.</p> <p>В своето изследване Райнхарт и Рогоф са проучили систематично много повече примери от съвременната фискална история. Там е обърнато внимание освен на световните финансови кризи също и на петролните шокове от 1973 и 1979 година, и на специфичните финансови кризи в Испания през 1977, Чили през 1981, Норвегия през 1987, Финландия и Швеция през 1991, Мексико през 1994, Индонезия, Корея, Малайзия, Филипините и Тайланд през 1997, Колумбия през 1998 и Аржентина и Турция през 2001.</p> <p>Очевидно е, че има много повече от тези два примера от най-новата ни история (макар всички те да не са изцяло независими и отделни един от друг, защото, както се вижда, са доста близки във времето). Чрез тях Райнхарт и Рогоф разкриват например, че реалният средногодишен растеж на БВП на глава от населението за развитите държави е бил с един процентен пункт по-нисък в десетилетието след кризата, а в същото време средните нива на безработицата са били с пет процентни пункта по-високи.</p> <p>Каква е причината за това? Те отбелязват най-общо, че нарастването на равнищата на дълга и на заемния капитал в рамките на десетилетието, предшествало кризата, тласка нагоре цените на активите за доста продължителен период от време. Райнхарт и Рогоф забелязват един &bdquo;този-път-е-различно синдром&rdquo; в предкризисния пазарен бум, според който на пазарните балони е позволено да се разрастват твърде дълго, защото хората са счели, че нямат връзка с предишни исторически епизоди.</p> <p>Изглежда, сякаш се заражда нова икономическа теория в работата на Райнхарт и Рогоф, но е рано да се прави какъвто и да е извод, в подкрепа на подобно твърдение. В нея има елементи свързани с икономическото поведение на индивидите, което прави от &bdquo;този-път-е-различно-синдром&rdquo;-а по-скоро психологически, отколкото рационален проблем. Теорията остава все още неизбистрена докрай, за да можем да се позоваваме на нея и да правим по-сигурни прогнози.</p> <p>Но все пак има видими причини да предполагаме, че &bdquo;този път&rdquo; наистина може да се окаже различно. Има вероятност да си навлека много неприятности, като го кажа, пък и съм склонен да се съглася с теорията за т.нар. &bdquo;синдром&rdquo;, но този път наистина може и да е различно, защото всички примери от най-новата история на кризите са от времената, в които икономистите от цял свят възторжено възхваляваха добродетелите на икономическия модел за &bdquo;рационалните очаквания&rdquo;. Според този модел това, което правителствата трябваше да направят колкото е възможно по-бързо, е да оставят пазара да регулира всичко в икономиката.</p> <p>Съгласно теорията за &bdquo;рационалните очаквания&rdquo; балоните просто не съществуват, което означава, че в действителност балоните са нещо естествено, те са напълно обяснима последица от икономическото действие. Но тези умозаключения са доста мъгляви и както правителствата, така и бизнес лидерите днес постоянно предупреждават за възможността от възникването на нови балони, прокарвайки политики за тяхното предотвратяване. Затова този път може да се окаже наистина малко по-различно.</p> <p>В настоящия случай може би всички тези лоши предкризисни десетилетия, с които сме правили аналогии досега, вече не са релевантни. Но всички подобни очаквания за това, че сега е по-различно, които ще изплуват в резултат на настоящата криза, са все още в сферата на размишленията, теориите и мечтите, не и на науката. <br />Не е вярно, че ако счупиш огледалото, те очакват седем години нещастие. Това е по-скоро суеверие. Но ако позволим финансовите пазари да попаднат в спирала, докато се сринат напълно, наистина може да се окаже, че ние сме причина за увеличаване на риска от продължителна икономическа нестабилност. И ще станем пример за историята.</p> <p><em>*Робърт Шилър е професор по икономика в Йейлския университет и главен икономист на &bdquo;Macro Markets LLS&rdquo;, също така е съавтор, заедно с Джордж Акелроф, на книгата &bdquo;Животинските нагони. Човешката психика като двигател на икономиката и значението й за капитализма&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван на сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод от английски Георги Киряков</em></p>