Краят на Студената война в Европа -1

<p><strong>Телефонен разговор между Буш и Кол, 10.11.1989 г.</strong><br /><br /><strong>Кол:</strong> Реформите в Полша напредват. Те имат ново правителство с чудесни хора. Те са прекалено големи идеалисти, но им липсва професионализъм. Много от тях са прекарали последните няколко години в затвора, това не е място, където човек може да се научи как се управлява. Те се ангажират да установят деморация и пазарна икономика; трябва да им помогнем. Имам следната молба. Току-що казах на Маргарет Тачър, а утре ще кажа и на Франсоа Митеран, че следва да дадем инструкции на нашите представители в Международния валутен фонд, че е добре преговорите с Полша да приключат бързо. Тези преговори не са приятни за поляците, но те осъзнават необходимостта от тях и искат ясно определени условия. Трябва да помогнем споразумението да се сключи до края на ноември. Затова ви моля да ни помогнете. Направете това в интерес на хората. По отношение на останалото за посещението ми в Полша ще ви разкажа другата седмица, след като се върна. Имате ли някакви въпроси за Полша?</p> <p><strong>Буш: </strong>Нямам въпроси. Интересно ще ми бъде да се чуем другата седмица. Интересува ме също много случващото се в ГДР.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Кол:</strong> Току-що се върнах от Берлин. Все едно присъствах на огромен панаир. Атмосферата беше като на фестивал. Границите са абсолютно отворени. На някои места буквално са сринали стената и са изградили нови контролно-пропускателни пунктове. На Чекпойнт Чарли хиляди хора се движат в двете посоки. Има много младежи, които идват на посещение при нас и се радват на свободния ни начин на живот. Очаквам, че те ще се приберат довечера по домовете си. Предпазливо бих споделил, че отварянето на границите сякаш не доведе до драматично увеличаване на бежанците. Може би така, без граница, хората просто ще се движат насам и натам, ще разглеждат, ще гостуват на роднини и познати и ще се връщат вкъщи. Това ще се случи обаче само ако ГДР действително се реформира, а аз имам своите съмнения. Кренц ще извърши реформи, но мисля, че с ограничения. Едно от тези ограничения изглежда ще е еднопартийна система, това просто няма да заработи. Със сигурност няма да заработи, особено без плурализъм, свободни профсъюзи и т.н. предполагам, че това може да издържи няколко седмици &ndash; че няколко седмици хората ще чакат да видят дали ще има реформи и ако няма светлина в тунела, много от тях ще избягат от ГДР. Ще настъпи катастрофа за икономическото развитие; напускат качествени хора. През тази година са дошли 230 000 души на средна възраст между 25 и 30 години. Това е катастрофа за ГДР. Те са лекари, адвокати, специалисти, които не могат да бъдат заместени. Тук те могат да печелят повече. Ситуацията е драматична; исторически момент. Нека повторя. Имаше две големи манифестации (политически събрания) в Берлин. Едната беше пред сградата на кметството, където бяха тълпи от левицата, това са кадрите, които ще бъдат показани по телевизията по цял свят. Другата беше на &bdquo;Курфюрстендам&rdquo;, организирана от нашите политически приятели. Приблизителната оценка е, че около 18,30 ч. там са били 120 000&ndash;200 000 души. Всеобщият дух беше оптимистичен и одобрителен. Когато благодарих на американците за тяхната роля в тези събития, последваха силни ръкопляскания. Без САЩ този ден нямаше да е възможен. Предайте това на вашите хора. На протестите и демонстрациите гедеренците бяха искрени, не агресивни. Това беше много впечатляващо. Нямаше конфликти, въпреки че в Източен Берлин, Дрезден и Лайпциг хиляди хора бяха по улиците. Надявам се да продължат да бъдат мирни и спокойни. Това, накратко, е моят доклад.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Буш:</strong> Първо, нека да кажа колко голямо е нашето уважение към начина, по който ФРГ се отнася към всичко, което се случва. Второ, моята среща с Горбачов в началото на декември става все по-важна. Искам да бъда сигурен, че вие и аз ще прекараме достатъчно време на телефона, така че да извлека цялата полза от вашето мнение и преценка, преди да се срещна с него.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Кол:</strong> Важно е да го направим.</p> <p><strong>Буш:</strong> Днес или утре ще се обадя на Брейди да му кажа за вашето предложение за бързо сключване на споразумението на МВФ с Полша. Четвърто, ще следя нашите хора да продължат да избягват особено пламенната реторика, която неумишлено би могла да предизвика проблеми.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Кол:</strong> Много любезно от ваша страна.</p> <p><strong>Буш:</strong> Пето, искам да съобщя на американските журналисти за нашия разговор, че сте ми дали подробна информация за събитията, че публично сте изказали благодарност за ролята на САЩ и че вие и аз сме се разбрали да разговаряме отново в края на другата седмица.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Кол: </strong>Отлично.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Буш:</strong> Пазете се и късмет. Горд съм от начина, по който се справяте с един изключително труден проблем.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Кол:</strong> Благодаря ви. Поздравете Барбара от мен.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Буш:</strong> Аз съм в Далас. Поздрави и на Ханелоре.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Кол:</strong> Благодаря, моите почитания. Предайте й да си спести парите, защото смятам да ви изпратя кренвирши за Коледа.<br /><br /><em><strong></strong></em></p> <p><em><strong>Телефонен разговор между Буш и Кол, 17 ноември 1989 г.</strong></em></p> <p><strong>Кол: </strong>В моите разговори с [новия Източногермански лидер] [sic] Кренц повдигнах въпросите за свободни избори, свободни профсъюзи и свобода на печата. Подсказах, че ние във ФРГ ще окажем всестранна помощ, при условие че тези реформи, които хората очакват, ще бъдат осъществени. Ако те не ги осъществят, правителството ще падне. Ще има по-голямо движение в събота и неделя. Очаквам, че повече от един милион души ще посетят ФРГ. Надявам се последствието от отварянето на границите да не е, че пътуващите ще трябва да останат, а че ще могат да се върнат в един дом, който върви към оправяне.<br />С оглед на световните политически събития няма да правим нищо, което би дестабилизирало ситуацията в ГДР. Имах дълъг разговор с Горбачов. Разбира се, руснаците са притеснени. Казах на Горбачов, че ако Кренц не извърши реформи като тези в Полша и Унгария, системата ще рухне.</p> <p><strong>Буш:</strong> Благодаря за вашата подкрепа в публичните ви изяви. Важно е германците да виждат, че имат подкрепата и симпатията на своите съюзници. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Кол:</strong> Утре вечер на срещата на Европейската общност ще направя изказване за Полша, Унгария и ГДР. Ще направя настоятелен апел американската инициатива за Полша да бъде подкрепена. Ще обещая, че ако САЩ са готови да предоставят 250 милиона щатски долара за стабилизиране, и ние ще предоставим същата сума. Общата сума ще възлезе на 500 милиона щатски долара като стабилизационна мярка. Надявам се, че и други ще бъдат в състояние да участват със средства, за да съберем нашия дял.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Буш:</strong> Нека да кажа, че ние оценяваме позицията на ФРГ и вашата лична позиция. Въпреки нагласите на Конгреса САЩ ще запазят спокойствие и ще подкрепят реформите точно по начина, за който вие говорите. Еуфоричното вълнение в САЩ рискува да предизвика непредвидени реакции в СССР или в ГДР, които биха могли да завършат зле. Ние няма да отправяме призиви за обединение или да фиксираме някакви програми. Няма да изостряме проблема чрез присъствие на президента на САЩ край Берлинската стена. <br />Посещението на Валенса мина добре. Той беше разумен и относително доволен от пакета помощи на Конгреса. Продължих усилията си да активизирам МВФ в неговите преговори с Полша. Ще бъде трудно да се стигне до споразумение до края на ноември, каквато е вашата идея, но вероятно ще стане през декември.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Кол: </strong>Ако преговорите приключат към края на декември, това би било приемливо, но не и по-късно.</p> <p><strong>Буш:</strong> Ние ще продължим да настояваме и ще насърчим и други да направят същото. Можете да предадете на Европейската общност, че сме разговаряли и ще поискаме подкрепа и от други.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Кол:</strong> Надявах се, че можем да се видим, след като се подготвите за Малта, но за съжаление аз не мога да пристигна преди вашите разговори. Какво ще кажете за среща в Испания, дори за два часа? <br /><strong></strong></p> <p><strong>Буш:</strong> Разполагаме с много ограничено време. We are in a tight time frame. Ценя високо вашето мнение и бих искал да се срещнем. Предполагам, че не можете да дойдете в Кемп Дейвид. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Кол:</strong> Имам огромен проблем да се освободя за два дни. При развитието на ситуацията бих искал да остана тук. Сега в нашия парламент тече и дебатът по бюджета. Имате военноморска база [в Испания] [sic]. Може би ще можете да прекъснете пътуването си за кратко. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Буш:</strong> Ето моята позиция: твърдо решен съм да получа съвети и предложения лично от вас, преди да се срещна с Горбачов. Това е много важно заради Германския въпрос. Разбирам вашите логистични проблеми. Предлагам след като Геншер дойде тук, вие и аз да отделим един час или повече другата събота или неделя, за да говорим по телефона. Може би ще успеем да осъществим връзка без смущения, така че да мога да разбера всеки един нюанс на Германския въпрос. Ще бъда на разположение колкото е възможно повече време. Информация за Горбачов, получена от ФРГ, от канцлера Кол, сега е по-важна от когато и да било друг път, по-важна е от каквато и да било друга среща. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Кол:</strong> Трябва да се опитаме да уредим това. Може в понеделник да проведем един дълъг разговор. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Буш:</strong> Би било чудесно, ако не успеем да измислим друг начин. Мисля, че има нюанси на различия, на разногласия в Алианса.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Кол</strong>: Вярно е.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Буш:</strong> Ще имам съответните лични консултации. По-важно от широките консултации е да разбера Германия. Вьорнер ни покани в Брюксел. Ще отида. Бихме могли с вас да закусим отделно от останалите или да вечеряме, ако успеем да го вместим в програмата.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Кол:</strong> Кога ще пристигнете?<br /><strong></strong></p> <p><strong>Буш:</strong> Неделя вечерта, сигурно точно за вечеря. Бихте ме почерпили вероятно с една вечеря. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Кол:</strong> Бих могъл да го направя. Можем да организираме това или на 3, или на 4 декември. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Буш:</strong> Или преди заседанието, за два часа по време на закуската.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Кол:</strong> И така става. Нека планираме да закусим заедно на 4 декември.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Буш:</strong> Добре.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Кол:</strong> Ще се доуговорим.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Буш:</strong> Важно е да стане, така че да не изпусна нито един нюанс от позициите на Германия или на Кол. След като Геншер дойде тук да се види с Джим Бейкър, можем да говорим. А Брент може да говори с Телчик. Ако някъде са се прекъснали връзките, мога да поискам нашите най-доверени хора да се срещнат.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Кол:</strong> Нека направя едно предложение. Геншер ще бъде във Вашингтон във вторник. Втората част от седмицата аз ще изпратя писмено моята лична позиция. Ще ви се обадя на 27 ноември за подробно обсъждане по телефона, а ще се срещнем преди съвещанието в Брюксел.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Буш:</strong> Ще върнем още веднъж на въпроса кога е най-подходящо да се видим.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Кол:</strong> Добре. Може да планираме срещата и на 3 декември. Другата седмица ще получите документа от мен.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Буш:</strong> Позволете един личен коментар. Когато ми казахте, че сте благодарили на американския народ за непоколебимостта му, аз го разгласих и беше прието много топло. Искам да ви благодаря за тези думи.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Кол:</strong> Съвсем естествено беше. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Буш:</strong> Ако нещо непредвидено се случи, обадете ми се или аз ще ви звънна.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Кол: </strong>Така ще стане.<br /><br /><strong>Източник:</strong><em><strong> George Bush Presidential Library. Документът е получен съгласно Закона за свобода на информацията и се съхранява в Архива за национална сигурност.</strong></em><br /><br /><em>Превод от английски език: Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</em></p>