Американско-датският актьор Виго Мортенсен е в афиша на "Двете лица на януари". Той е също фотограф, художник и поет и сменя пистите със странстващ талант.
<p>Да започнем с очевидното: Виго Мортенсен е много хубав. Синьо-зелен поглед, едновременно пронизващ и бездънен. Славянски скули, които очертават лицето му по-добре от всеки каменоделец. Неустоима трапчинка на брадичката. Интригуващ белег на горната устна. На 55 г., с прошарени коси, има аура и странност, които са привилегия на митичните актьори.</p>
<p>Той е в новия филм на Хосейн Амини "Двете лица на януари", адаптация по едноименния роман на Патриша Хайсмит. Като съпруг на Кирстен Дънст, Мортенсен е още по-изненадващ. Безупречен ленен костюм и мека сламена шапка (годината е 1962-ра в Гърция), Виго, в ролята на Честър Макфларан, прекосява Атина като шикозен богаташ, по който нито прахът, нито слънцето оставят отпечатък. Но външността и изразът на лицето му скоро се пропукват, когато се изправя пред един млад гид (Оскар Айзък), който се харесва на младата му съпруга, напомняща много за Грейс Кели. Сблъсъкът с един частен детектив окончателно разрушава елегантния господин: поставен натясно, разбит, Виго Мортенсен ни напомня тогава за псевдодобрия баща в "Тъмно минало" на Дейвид Кроненберг.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38322_rXjZfTgKKBwSuSrbLIuHjDAq1jH7lc.jpg" /></p>
<p><em>2011 г., в "Опасен метод" на Дейвид Кроненберг</em></p>
<p> </p>
<p>Това е необятен актьор, очаровал един толкова любопитен ум като този на автора на "Катастрофа" Дейвид Кроненберг. Той го въвлича в още два свои филма, в "Източни обещания", където Мортенсен е наемник на руската мафия, и в "Опасен метод", за да изиграе Фройд. Сякаш канадският режисьор е открил в него муза, източник на неизчерпаемо удивление. В замяна актьорът, изстрелян с "Индиански бегач" (1991 г.) на Шон Пен, намира с Кроненберг втора глътка въздух след десетгодишно почти-отсъствие. Разбира се, "Властелинът на пръстените" го върна в играта, но можеше да го затвори в еднозначни роли на красавец с мрачен вид, докато двойствеността му пасва като ръкавица.</p>
<p>Виго Мортенсен абсолютно, без колебание, е актьор. Той впрочем защитава своите филми с ентусиазъм, който надхвърля промоционалното задължение. И който предполага размисъл. В случая той прави следния анализ: <em>"На провалянето на моя герой Честър може да се гледа като на отражение на това на Америка след Втората световна война. Теоретично доброжелателна империя, превърнала се във все по-мрачна сила, особено с президенството на Кенеди: корупция, вкус към жените, тайни, агресивна външна политика...".</em></p>
<h3> </h3>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38322_eqD5ilqneB8nhLOvhNwruAo94you6a.jpg" /></p>
<p><em>2012 г., "По пътя" на Уолтър Сейлс</em></p>
<p> </p>
<p>Срещаме се с него в апартамент на парижки луксозен хотел, той пренебрегва спокойно забраната за пушене: <em>"Пуши ми се". </em>С риза и дънки върху боти, Виго е верен на репутацията си: любезен, привърженик на дългата фраза и на отклонението, готов да превърне тялото си в крепостна стена, за да попречи на едно истинско интервю.</p>
<p>Неговата отдаденост е легендарна, начинът, по който подготвя ролите си като форма (външност, дикция, походка...) и като съдържание (характер, мотивация...). Той дори си счупил зъб по време на снимките на "Властелинът на пръстените", който го превърна в звезда в ролята на благородния и безстрашен Арагорн. За "Източни обещания" отишъл сам в продължение на 15 дни в Русия, за да попие местния манталитет и да се потопи в историята на татуировките на руската мафия.</p>
<p>По-късно той потъва в трудовете на създателя на психоанализата, за да се подготви за "Опасен метод". Отслабнал с 15 кг, преди да играе в апокалиптичния филм "Пътят" по едноименния роман на Кормак Маккарти, а по време на снимките ходел само в стари, износени дрехи. Накрая за филма <em>Jauja</em> на Алесандро Алонсо, представен на последния кинофестивал в Кан, работата му е по-теоретична, историческа (действието се развива през 1875 г. в Аржентина): Мортенсен изнамира униформа, сабя и медали от онази епоха. И се потопява в датския език от своите спомени, този, който говорел дядо му по бащина линия... <em>"За мен да размишлявам, да предусещам, да се храня с усещания, е част от работата на актьора"</em>, казва той.</p>
<p>Наистина този процес не го разрушава. Мортенсен не е от онези актьори, които остават на сухо, веднъж излезли от киното, точно обратното. Дори се питаме коя е неговата посока, подозираме го в пилеене. Защото актьорът е и издател, начело на <em>Perceval Press</em>, малка издателска къща, която свидетелства за вкусовете му. Към фотографията, поезията, пластичните изкуства, политическите есета... Области, в които самият той редовно се изявява.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38322_IKdhofwi4DCQ8Jb837guQIz1Cb5d45.jpg" /></p>
<p><em>С Венсан Касел в "Източни обещания" на Дейвид Кроненберг, 2007 г.</em></p>
<p> </p>
<p>Сякаш е в непрекъсната работа и не се страхува от погрешна стъпка. Усмихва се. <em>"Не си задавам много подобен род въпроси, аз правя..."</em> В интернет сайта на <em>Perceval Press </em>откриваме като мото няколко цитата: "Нищо в живота не трябва да плаши. Всичко трябва да се разбере" (Мария Кюри) и "Не уча, за да знам повече, а за да бъда по-малко невежа" (сестра Хуана Инес де ла Крус). <em>Perceval Press</em> е публикувал книга с колажи на Иксен Червенка, фигура от пънк сцената, негова бивша съпруга, с която имат един син, Хенри Блейк, който днес е музикант. Сега Виго има проект за фотографска изложба <em>"с пейзажи, портрети, всякакви неща; трябва да се организирам..."</em>.</p>
<p>В действителност няма пилеене, а постоянно пътуване. Подобно на личната му география, която е направила така, че Виго Мортенсен е роден в Ню Йорк, но е израсъл в Южна Америка, по-точно в Аржентина, с баща датчанин земеделец и майка американка. След това родителите му се развеждат, младият Виго и двамата му братя заминават с майката, която се установява близо до границата с Квебек. Температурен, културен, лингвистичен шок (той говорел най-вече испански). Сякаш е живял няколко живота.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38322_ODvKOZvHeoReiBy03ihcgFiRTapta0.jpg" /></p>
<p><em>2009 г., "Пътят" на режисьора Джон Хилкот </em></p>
<p> </p>
<p><em>"Когато си дете, се адаптираш, още повече че искаш да приличаш на другите. По-късно осъзнаваш какъв коз може да представлява различието"</em>. От това той е спечелил влечението към полиглосията, владее повече или по-малко седем езика, сред които френски, който говори без акцент, откакто се е снимал в "Далеч от хората", адаптация по една новела на Камю.</p>
<p>Ако по паспорт е американец, Мортенсен живее от няколко години в Мадрид. От любов към актрисата Ариадна Гил, с която игра във филма "Алатристе" и уестърна "Апалуза". Но също така заради вкуса си към културата "на Юга", за която казва, че винаги я е чувствал близка. <em>"Дори и да разбирам много добре датския манталитет... Като че ли те са "италианците на Севера"</em>, уточнява той.</p>
<p>Всъщност далеч от образа си на спокоен артист, фен на аржентинския футболен клуб "Сан Лоренцо де Алмагро" и на хокейния отбор "Монреал Канейдиънс", Мортенсен умее според случая да бъда хаплив. Например с родната си страна, особено в политически план. Ляв, почитател на историка и пацифиста Хауърд Зин, той е гласувал за Обама само по дефолт, след като публично подкрепи сенатор Денис Кучинич от лявото крило на Демократическата партия. И колкото и спокоен и ведър да изглежда, Мортенсен се радва на Движението на възмутените. В завършения кавалер Виго Мортенсън има нещо диво, което никой не би могъл да обуздае.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38322_debqx021VwE5wx83XnRnEvyFobLnRh.jpg" /></p>
<p><em>2014 г., Виго Мортенсън, Кирстен Дънст и Оскар Айзък в "Двете лица на януари"</em></p>
<p> </p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>