- Автор: "Труд"
- 29 Ное 2024
- 2538
- 34
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
Докато неговият петгодишен мандат като ръководител на външната политика на Европейския съюз изтича, Жозеп Борел отправя последно предупреждение за опасността, която експанзионизмът на Русия представлява за целия блок. Той призова за последен път държавите-членки да увеличат военните си действия помощ и предотвратяване на Украйна да се поддаде на контрола на Владимир Путин.
„Стигнахме до преломната точка. Сега е моментът, в който държавите-членки трябва да решат: ние отиваме и подкрепяме“, каза Борел в интервю за група медии, включително Euronews, два дни преди края на мандата му. "Руснаците натискат много. Руснаците не чакат преговори. Русия продължава да настоява бавно, но непрекъснато", продължи той. „Ситуацията на фронтовата линия не е добра, но украинците се съпротивляват."
Коментарите на Борел идват в критичен момент от войната, когато руските войски постигат значителен териториален напредък на изток и ескалират своите широкомащабни атаки срещу енергийната система и гражданската инфраструктура на Украйна. В същото време приблизително 11 000 севернокорейски войници са се присъединили към битката в района на Курск, който Киев частично окупира и се надява да използва като лост в бъдещи преговори.
„Руското превъзходство продължава. Северна Корея им предостави много повече, отколкото ние успяхме да предоставим на украинците“, каза Борел, като директно оспори убеждението, че Москва се е превърнала в парий на световната сцена.
„Трябва да призная: Русия изолирана ли е политически? Със сигурност не. Колко хора отидоха в Казан?“ попита той, имайки предвид срещата на върха на БРИКС през октомври, на която Путин беше домакин на лидери като Си Дзинпин от Китай, Нарендра Моди от Индия, Сирил Рамапоса от Южна Африка и, наред с други гости, генералния секретар на ООН Антонио Гутериш.
„Не мога откровено да кажа, че Русия се изолира в международната общност."
Върховният представител, един от най-верните поддръжници на Киев в блока, прекара голяма част от времето си в офиса в пазарлъци с правителствата относно санкции за отслабване на военната машина на Кремъл и военни доставки за укрепване на украинската армия.
Въпреки че усилията му осигуриха непрекъснат поток от помощ, общата картина не оправда очакванията: ЕС постигна този месец така рекламираната си цел да предостави на Украйна един милион боеприпаси – първоначално набелязани за края на март. Междувременно фонд от 6,6 милиарда евро за колективна помощ все още е под категоричното вето на Унгария.
„Това темпо е напълно недостатъчно“, оплака се Борел. „Трябва да ускорим и да направим повече и по-бързо. Да направим повече и по-бързо. Имаме 1 милион патрона. Добре, това е добре. Но Русия изстрелва 800 000 патрона на месец. Цифрите са от значение.“
„Няма чувство за спешност“
Наличието на брутална война, която бушува на прага му, принуди ЕС да преоткрие отбранителната си политика, дълго пренебрегвана под миража на мирни времена. Разходите за отбрана се увеличиха драстично, докато достигнаха 326 милиарда евро през 2024 г., безпрецедентните 1,9% от БВП на блока, според последния доклад на Европейската агенция по отбрана.
Но има нарастващо съзнание, че трябва да се направи много повече, за да се подготвим за следвоенната реалност на една смела Русия. Една от идеите, които набраха популярност и която наскоро беше подкрепена от Германия, Франция, Италия, Испания и Полша, е издаването на съвместен дълг или еврооблигации за стимулиране на отбранителната индустрия на блока.
Въпреки че не се противопоставя по принцип, Борел смята, че този проект не е адекватен за отговор на инвазията, защото ще даде резултати само в бъдещето.
„Има нещо, което в Европа пропускаме много често, което е времевото измерение на нещата“, каза Борел. „Ако трябва да изчакате да издадете дълг, за да съберете парите и да развиете промишления капацитет за производство, (тогава) е твърде късно, приятели. Твърде късно. Ако трябва да замените военния капацитет на САЩ, това не става с емитиране на облигации, събиране на пари, инвестиране и производство. Това е подготовка за следващата война. За тази война трябва да мобилизирате това, което имате.
Когато лидерите на ЕС решиха през 2020 г. да създадат фонд за възстановяване на стойност 750 милиарда евро, подкрепен със съвместен дълг, на Брюксел бяха нужни няколко месеца, за да получи правно съгласие от 27-те столици и да стартира плана. По времето, когато започнаха плащанията, повечето държави вече бяха излезли от COVID локдауна и се радваха на здравословно икономическо възстановяване.
„Ако Русия пробие фронта през следващата пролет, те няма да чакат да издадете облигации“, каза Борел. „Между другото, колко време отнема издаването на облигации? Не знам, но миналият опит показва, че е доста бавно.“
Войната в Украйна е "надпревара с времето", подчерта той, което означава, че финансовото мислене, което беше приложено към пандемията, не може да бъде копирано като решение сега.
„Използвайте това, което имате днес, използвайте инструментите и инструментите, които са били изобретени в миналото, за да се използват в настоящето“, каза Борел. "Прекарваме твърде много време в проектиране на стратегии за вдругиден, когато проблемът е за днес и (е) незабавен. Нямаме чувство за спешност."
„Не се преструвайте, че е безплатно“
Външен фактор, който може да помогне на ЕС да придобие чувството за неотложност, за което Борел съжалява, че липсва, е предстоящото завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом.
Републиканецът обеща сериозно да преразгледа помощта за Украйна и да сключи сделка за прекратяване на войната „за 24 часа“, без да предоставя конкретни подробности. Ако Америка, производител на високотехнологични оръжия от световна класа, се оттегли от общия фронт на Запада, Европа по същество ще остане сама в подкрепата на разкъсаната от война нация.
„В състояние ли сме да доставяме оръжие на Украйна, за да заменим ангажимента на САЩ? Не. Можете ли реалистично да кажете „да“?“ попита Борел. "След три или два месеца нещата може да се променят много на предната линия и те (украинците) не седят и чакат Тръмп да дойде и да реши нещо."
За да избегне битката в последната минута за запълване на американския вакуум, Борел призовава държавите-членки да попълнят своите военни запаси, да дарят възможно най-много сега и да премахнат всички ограничения върху използването на оръжия, така че Украйна да може да нанася удари по цели дълбоко в руска територия. Президентът на САЩ Джо Байдън вече се отказа от ветото си, но германският канцлер Олаф Шолц остава категорично против доставката на ракети с голям обсег на действие Taurus.
„Сега трябва да възстановим запасите, защото тези запаси свършиха. Няма повече запаси. Така че това е въпросът. Ние оцеляхме и Украйна оцеля благодарение на факта, че страните от бившия Съветски съюз имат запаси от оръжие, с които украинците знаеха как да работят“, каза Борел , отнасящи се до първите месеци на войната. „До последната минута на моя мандат ще продължа да препоръчвам на държавите-членки това, което казвам от месеци: правете повече и по-бързо. Ако има прекъсване на доставките, тези хора не могат да се бият. И това е моя грижа. Това трябва да пристига всеки ден. Ако има запаси, те трябва да бъдат изпратени с влак, със самолет. Те трябва да пристигнат."
Главният дипломат обаче призна, че подкрепата на Киев изисква не само одобрението на президентите и министър-председателите, но и подкрепата на обикновените граждани, които може би се чудят защо данъците им трябва да се харчат в далечна нация. Комуникацията, каза той, е от основно значение за подпомагането на хората да разберат заплахата, пред която е изправена и Европа.
„За да продължим да подкрепяме Украйна толкова, колкото е необходимо, което е много повече, отколкото досега, членовете трябва да спечелят битката на вътрешната политика, защото живеем в демократични държави. А правителствата се нуждаят от подкрепата на населението, за да продължат да харчат пари за Украйна“, каза той.
„Трябва да имаме подкрепата на хората и трябва да им кажем истината: не е безплатно. Нашата война струва пари и струва животи. И за щастие, това не са нашите животи, но са нашите пари. Не се преструвайте това да е безплатно", продължи той. „Някой трябва да обясни на общественото мнение в публичния дебат какъв е залогът. И мисля, че не правим достатъчно. Опитваме се да скрием цената. Не крийте цената. Бъдете честни с хората."
Източник: "Труд"
