Явор Гечев при Явор Дачков: Не сме путинисти, а българофили. Украинският внос и зелените догми на ЕС удрят земеделието ни

Явор Дачков разговаря с Явор Гечев - депутат от „Прогресивна България“ и председател на комисията по земеделие в НС - за старта на новото мнозинство, бюджета и критиките към него, битката с високите цени и търговските вериги, украинския внос и българското земеделие.

Бюджетът е честно показана сметка за реалното състояние на държавата след години отлагане, скрити плащания и изкуствено крепени дефицити. Можехме пак да оставим фактурите в чекмеджетата и да покажем по-нисък дефицит, но избрахме да кажем истината сега, да изстрадаме удара и да започнем да чистим системата. Нулираме сметката, поемаме реалността такава, каквато е, и с мерки ще свиваме дефицита постепенно, вместо да прехвърляме агонията за догодина. Истинските ни действия ще се видят с бюджета за 2027 г., когато реформите ще започнат да се реализират и да дават резултат. Същият подход - показване на реалността и връщане на контрола - важи и за цените. Мерките вече дават резултат, защото търговските вериги разбират, че има друг тип държава. Надценки от 200%, такси за рафт, реклама, брошури, промоции и нови магазини излизат на светло, а нелоялните търговски практики са под реален контрол.

Оператори и монтаж: Елизабет Хасан и Христо Анчев

Още акценти: 

Стартът на новата власт не е без грешки, но посоката е правилна. Парламентарната група и министерствата се стиковат, а първите месеци на 2027 г. ще бъдат реалният измерител. Най-големият резултат досега е спокойствието - знае се кой управлява държавата, бизнесът има увереност да работи, а политиката трябва да използва кризите като възможност. „Прогресивна България“ има най-опитната опозиция срещу себе си, но при Румен Радев „заден ход няма“ - работи се трудно с него, защото изискванията са високи, но именно това дава посока и дисциплина.

Истинските политики на новата власт ще се видят в бюджета за 2027 г. Настоящият довършва един цикъл, а следващият трябва да покаже административните, законодателните и икономическите реформи. Реформи по средата на годината със закърпен бюджет не могат да се случат с магическа пръчка. И този кабинет можеше да остави разходи за януари и да покаже 3% дефицит, но по-добрият вариант е системата да се нулира сега, вместо агонията да се прехвърли за следващата година.

Административната реформа не може да бъде механично уволнение на 30% от хората. Ако се режат щатове без анализ, има риск да бъдат махнати най-читавите хора и държавата да загуби капацитет точно когато трябва да обработва хиляди досиета и да пази европейски средства.

Цените вече падат и причината не е само сезонното местно производство. Търговските вериги започват да разбират, че никой не е по-силен от държавата, когато става дума за пазар, конкуренция и защита на потребителите. Надценка от 15-20% може да е нормална, но при 200% държавата трябва да знае къде по веригата се образува цената и дали има нарушение, монополно или съвместно господстващо положение. Промоциите не са просто подарък за потребителя, а инструмент за огъване на пазара - ако са за сметка само на производителя, могат да го изхвърлят от пазара.

Европа плаща сериозна цена за подкрепата си към Украйна, но тази подкрепа трябва да има мярка, за да не разбива собствената икономика. България, Румъния, Полша и Унгария са на първата линия на икономическия и търговския фронт. Украинският внос е взел пазарни дялове от българските производители - България е била сериозен износител на качествена пшеница за Европа, а днес почти не продава на европейските пазари, защото украинската продукция влиза без същите ограничения, които важат за европейските фермери.

Зелената сделка оскъпява европейското земеделие и го превръща във вторична планова икономика. Земеделците вече носят около 30% допълнителни разходи заради екологични изисквания, ограничения за торове и пестициди, „Натура 2000“ и неизползвани земи. Европа си налага скъпи зелени правила, а после внася по-евтини продукти от Турция, Йордания, Украйна или трети държави, които не произвеждат при същите условия.

ТЕЦ-овете не трябва да се затварят по идеологически причини. Важното не е само какво горят - въглища, RDF или биомаса - а какво излиза през комините. Енергийната независимост трябва да се пази, но не за сметка на здравето на хората. Справедливият преход трябва да даде реална алтернатива на регионите с въглища и ТЕЦ-ове - за Кюстендил, Бобов дол и Дупница се търсят индустриални зони и проекти, които да задържат трудоспособните хора и да създадат работа след въглищната икономика.