- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 28 Апр 2025
- 1987
- 17
Българското правителство е излязло на международните капиталови пазари в търсене на заем под формата на две облигационни емисии – със срочност съответно девет и тринадесет години. Към този момент точната сума на средствата, които Министерството на финансите цели да набере, не е известна, но според два независими източника на „Гласове“ става дума за между три и четири милиарда евро. Превърнати в левове, тези стойности трябва да стигнат за покриване на официално планирания бюджетен дефицит, както и за изплащането на падежиращите тази година стари дългове.
Проблемът с емисиите обаче е сериозен: държавата е предложила изключително висока доходност за инвеститорите и крайните резултати от емисиите може да се окажат много далеч от оптималните. Вместо това инвеститорите имат шанс да получат от държавата „подарък“, върху който в продължение на години да тече висока лихва.
Технологията на емитиране на заеми е следната: Министерството на финансите чрез банките-консултанти обявява опит за емитиране на облигации с дадена срочност. Посочва се базов лихвен процент, като освен това се заявява дали облигацията се предлага на цена под или над номинала, което предполага съответно по-висока или по-ниска доходност до падеж спрямо официалната лихва.
В зависимост от първоначалното предложение се формира инвеститорски интерес. Ако той надхвърли няколко пъти първоначално обявеното количество облигации, банките-посредници започват да сондират възможността за понижаване на доходността с желаещите да придобият книжата. Доходността се свива чрез запазване на лихвата, но с повишаване на цената на облигациите спрямо първоначалното предложение.
И именно тук възниква проблемът с българските емисии: първоначалният отбив от номинала е толкова голям, че предполага извънредно висока доходност за инвеститорите – такава, каквато текущото състояние на пазара не би им осигурило.
Експерти коментираха, че всяка доходност, превишаваща с над 90 базисни точки (0,9 процентни пункта) средния лихвен суап за еврозоната (mid swap – популярният ориентир за сравнение) за деветгодишен дълг, би била своеобразен подарък за инвеститорите за сметка на българските данъкоплатци. В случая правителството е предложило като начални стойности средния лихвен суап плюс добавка от 150 базисни точки за деветгодишната емисия и 195 базисни точки за тринадесетгодишната емисия.
Обикновено при голям интерес към книжата банките-посредници провеждат два, максимум три кръга на разговори за свиване на доходността с инвеститорите. За да бъде постигната желаната от държавата доходност, първоначалните условия не трябва да се различават значително от целта ѝ. В противен случай ще са необходими много повече кръгове на преговори, в които посредниците да увещават инвеститорите, или ще се наложат по-агресивни стъпки за понижаване на доходността. И в двата случая съществува риск: или инвеститорите да загубят интерес към книжата, или държавата да капитулира и да емитира облигациите при доходност, много по-висока от потенциално възможната.
Представител на международна инвестиционна банка, който следи дълговите пазари, и експерт с десетилетен опит в управлението на дълга коментираха, че първоначалното предлагане е било на равнища, видимо под пазарните. Отстъпката граничи с безобразие, като Министерството на финансите само се е поставило в позиция да води изнервени преговори за свиване на доходността, да приеме по-неизгодни от пазарните условия или да се откаже от емисията, което би донесло сериозни имиджови щети – само седмици преди обявяването на конвергентните доклади за готовността на България да въведе еврото от началото на 2026 година.
И двамата специалисти, с които „Гласове“ разговаря, посочват, че днешният ден е много слаб за дълговите пазари, което означава, че както търсещите финансиране, така и инвеститорите изчакват. Въпреки това България е избрала най-неподходящия момент да излезе на пазара. Далеч по-разумно би било да се изчака средата на май, когато ще бъдат публикувани новите данни за инфлацията и ще може да се оцени представянето на България в сравнителен план с останалите държави.
За разлика от август миналата година, когато в един ден България емитира дълг със сходен номинал, днес страната има редовно, а не служебно правителство и ясен хоризонт за присъединяване към еврозоната – при условие че изпълни критериите до май. Според специалистите, именно значително по-добрите перспективи пред страната трябва да са историята, която да убеди инвеститорите да приемат по-ниска доходност по новия български дълг.
Дали това ще се случи, ще стане ясно в края на работния ден или утре.
