Автор: Естер Уебър и Клеа Колкът, Politico
В отношенията между френския президент Еманюел Макрон и британския премиер Киър Стармър започнаха да се появяват пукнатини, които заплашват да разделят „коалицията на желаещите“ в подкрепата на Украйна във войната, пише "Политико".
„Двама френски представители признаха, че „коалицията на желаещите“ няма ясна посока и предположиха, че част от проблема е, че Великобритания набляга твърде много на гаранциите за сигурност на САЩ, които досега не са се материализирали“, пише вестникът.
На свой ред Лондон обвинява Макрон, че „мисли за наследството си“ в международните си изявления, тъй като президентският му мандат приключва.
Ето анализа на "Политико":
Киър Стармър и Еманюел Макрон извървяха дълъг път за възстановяване на връзките между своите страни — но има един човек, който пречи.
Пристигането на френския президент на британска земя тази седмица — първото пълно държавно посещение на френски лидер след това на Никола Саркози през 2008 г. — е значим символ на приятелство след години на обтегнати отношения между двете страни.
Двамата лидери се сближиха след като Стармър пое властта на Даунинг стрийт, като британският премиер настоява за смекчаване на дългогодишното напрежение между Обединеното кралство и Франция, както и с по-широкия Европейски съюз.
Очаква се тяхната среща тази седмица да доведе до редица постижения: по-тясно сътрудничество в областта на отбраната, ново споразумение за справяне с миграционните потоци през Ламанша и напредък по въпросите на ядреното сътрудничество, да не говорим за престоя на Макрон и съпругата му в замъка Уиндзор като гости на крал Чарлз.
Но зад взаимните усмивки и ръкостискания започват да се забелязват тънки пукнатини в този англо-френски „братски съюз“.
Досега Лондон и Париж координираха тясно усилията си да задържат Доналд Тръмп „в стаята“ на мирните преговори за Украйна. С оглед на застоя в процеса обаче, британски и френски представители вече започват да изразяват недоволство от начина, по който другата страна се справя с капризния американски президент.
„Номер 10 явно е взела тактическо решение трудните разговори да се водят насаме“, казва бивш висш британски дипломат, пожелал анонимност. „Но това не е в стила на Макрон.“
„Безсрамно, но необходимо“
Питър Рикетс, бивш британски посланик във Франция, казва: „В голямата картина има сериозно подобрение в отношенията от трудните дни на Борис Джонсън и Лиз Тръс, когато те наистина бяха в много лошо състояние.“
Въпреки това той признава, че има „временни напрежения“ между двамата.
Франсоа-Жозеф Шишан, бивш френски дипломат и директор в консултантската компания Flint Global, се съгласява, че седмицата трябва да бъде разглеждана като „среща на помирение“, но признава и „различия по въпросите, включително как да се подхожда към Тръмп“.
Както казва един френски учен с връзки с Макрон, британският премиер е „много по-внимателен“, когато става дума за отношенията с Белия дом.
Същият бивш британски дипломат добавя, че Макрон е „галил егото на Тръмп, но не толкова, колкото ние“. Той описва стратегията на Стармър като „безсрамна, но необходима“.
Търговски войни
Макрон се е показал по-склонен да провокира Тръмп — посещавайки Гренландия като демонстрация на солидарност и разгневявайки президента, като намекна пред журналисти, че Тръмп напуска срещата на Г-7 преждевременно, за да преговаря за примирие между Израел и Иран. В публичното пространство обаче, отношенията между Стармър и Тръмп изглеждат топли.
Особено раздразнение предизвиква сделката между Лондон и Вашингтон за намаляване на американските мита върху британски стоки — докато Франция продължава да е обект на същите търговски ограничения, наложени върху целия ЕС.
„Все още има подробности за договаряне“ по сделката между САЩ и Обединеното кралство, отбелязва Шишан. „Очаквам Макрон да окаже натиск върху Стармър да не приема всички искания на Тръмп и да представи единен европейски фронт“, когато срокът на 90-дневното замразяване на митата изтече в сряда.
Официален представител на партията на Макрон Renew отива още по-далеч. Той твърди, че британците са дали вид, че „са готови да продадат душата си за сделка със САЩ“, което накарало европейците да заключат, че „те не са искрени в преговорите с нас (ЕС)“.
Британски дипломат реагирал на това твърдение със … смайли с въртящи се очи.
Разнобой в коалицията
Още по-сериозно, напрежение има и в опитите на двамата лидери да запазят инициативата за мирни преговори в Украйна.
Двама френски представители признават, че липсва ясен курс за т.нар. „коалиция на желаещите“ и смятат, че част от проблема е важността, която Великобритания отдава на гаранции за сигурност от САЩ — гаранции, които досега не са се материализирали.
В опит да пресече такива съмнения, Даунинг стрийт е насрочила среща на коалицията по време на визитата на Макрон.
От своя страна, някои в Лондон обвиняват Макрон, че гледа към личното си политическо наследство в международната арена, тъй като се доближава до края на мандата си. Един официален представител, участващ в разговорите по Иран с т.нар. Е3, казва, че Макрон се е опитвал да се позиционира като „миротворец“ в тези преговори.
Натрупано недоволство съществува и по други въпроси — като споразумението за риболов, договорено от Франция при преговорите за „нулиране“ на отношенията между Обединеното кралство и ЕС, и разликите в подхода към нелегалните преминавания на Ламанша. Подложено на вътрешен натиск, британското правителство настоява за по-строги действия от страна на Франция, докато Париж разглежда въпроса като общоевропейски, а не само двустранен.
Тези напрежения вероятно ще останат под повърхността по време на визитата на Макрон, белязана от фестивал на англо-френска дружба. Съюзници и от двете страни подчертават, че двамата лидери имат наистина топли отношения.
Както заключава вече цитираният френски учен: „Имат различни стилове, но са единомислещи. В това отношение имат нужда един от друг.“
Източник: politico.eu