Петилетка без Едуард Лимонов, който предвиди събитията в Украйна

Петилетка без Едуард Лимонов, който предвиди събитията в Украйна

Автор: Андрей Рудальов, литературен критик. Превод: Владислав Наков 


Едуард Лимонов предизвикваше различни емоции. Можеше да дразни, да отхвърля, да предизвиква гняв. Но той усети волята на историята на своето отечество и постъпи в съответствие с нея. Ето това е гениалността – и на писател, и на велик мислител.

Преди точно пет години от този свят си отиде Едуард Лимонов. Скоро след смъртта му се случи пандемията от коронавирус, която удари планетата, а по-малко от две години по-късно започна Специалната военна операция (СВО) в Украйна, която той несъмнено щеше да подкрепи.

Бунтар, неспокоен, ересиарх и човек, който лесно прекрачваше всякакви условности и пренебрегваше учтивостта. Самият той беше безкраен дразнител, никога не измерваше гледната си точка с обществения вкус, никога не се приспособяваше към него. По-скоро умишлено хвърляше ръкавицата. Човек на предизвикателствата.

Каква беше тайната му? Какво му позволи да остане такъв какъвто беше, да не се промени или продаде? Отговорът е очевиден и той не го криеше: „Великата епоха“, която имаше. И която имаме. Вкорененост, топло ръкостискане на поколението на победителите от войната, което той пренесе неотслабено, въпреки факта, че външно изглеждаше като подобие на „листчето на Лермонтов"(Дъбовото листче се откъсна от родния клон - стихотворение на Михаил Лермонтов - бел. прев.). Чужденец. Но преди всичко винаги син. Никога не забравяше това и го казваше при всякакви обстоятелства.

Тази съпричасност разви особено усещане за провиждане на историческите процеси, свързани с Отечеството.

Още в книгата си „Чужденец в смутно време” Лимонов дава много точна диагноза на разрушителните процеси на перестройката. В публицистичните си изявления от онова време той сравнява Русия с падащ асансьор.

В края на 80-те години Лимонов предупреждава в речите си в съветската преса, че украинската независимост обещава да бъде много кървава. По онова време това, до голяма степен, се възприемаше като фантазия на ексцентричен човек. Той е писател, какво да очакваш... значи си фантазира.

В началото на 90-те години Лимонов вече открито говори, че „тече необратим процес на нарастващо отравяне на украинците с отровата на агресивния национализъм“ и отбелязва, че „това, което се случи в Хърватия, се повтаря“.

Писателят цитира като пример куп украински националистически публикации, на които е попаднал, и отбелязва: „Някой ден нашите потомци ще търсят тези публикации, опитвайки се да разберат как започна гражданската война в Украйна и кървавият, продължителен конфликт между Украйна и Русия.“ Те вече ясно показаха „първите трусове на гражданската война“. Той написа всичко това тогава, когато ние не вярвахме в самата възможност за война между Русия и Украйна.

След това имаше изявления за Крим, че Севастопол е руски град и конкретни действия на неговите поддръжници за защитата на изоставени сънародници, внезапно оказали се извън страната. Между другото, дискусията засягаше ветерани от Великата отечествена война, срещу които бяха извършени репресии в балтийските страни.

Той се обяви и срещу разрушителната траектория, която страната поема по пътя на външна, културна и икономическа окупация. Когато Лимонов, или Александър Проханов, или Василий Белов, Валентин Распутин (подписали прочутото "Писмо на 74-мата" - бел.прев.) говореха за това, подобна позиция беше представена като маргинална и почти екстремистка. Но времената се променят и словото на писателя, чувствително към духа на нашата национална цивилизация, вече е официална позиция.

Можем да говорим не само за точна диагностика и предусещане на логиката на развитие на историческите процеси, но и за идеологическа насоченост, вектор на бъдещето. Циментът, който скрепява цивилизацията заедно, без който се създава вакуум, който се запълва от най-примитивните идеологии, като национализма. Което се случи в бившите републики на Съветския съюз.

За разлика от това, писателят призова за „всички усилия за насърчаване на традициите на съжителството на народите заедно, свързвайки ги с традициите на отделните народи“. Това е самата история на общността и единството, за чиято необходимост се говори много и днес. Отново трябва да наблегнем преди всичко на традицията на „съжителството между народите”, изградила уникална цивилизация. Това е най-важното конкурентно предимство, което нашата страна може да предложи на света.

През последната година на Съветския съюз Лимонов, разчитайки инерцията на разрушителните процеси, настояваше за необходимостта от „емоционално положителна“ идеология, която да рестартира страната. През годините на вихрещ се нихилизъм той говори за спешната нужда от положителни ценности. Така постепенно се изгражда архитектурата на руския свят, противопоставяща се на чужди интервенции.

Тогава той предложи своята формула за идващата идеология: „лидер – националност – традиция – народноикономическа революция“. Много различно ли е от това, което руското общество обсъжда в момента, когато си поставя целите?

В началото на 90-те Лимонов пише за необходимостта от лидер, който да „спре епидемията от малодушие“ и да сложи край на смутните времена. Този човек е „плът от плътта и кръв от кръвта на народа“, той трябва да се стреми „не за себе си, а за доброто на държавата“. „Естествен лидер“. Лимонов предсказа Путин.

Идеологията на народността. Характерна за предреволюционна и съветска Русия. Точно за това можем да говорим в контекста на традиционните ценности. В същото време не трябва да има класови посегателства или нещо подобно на това, което се случи по време на шоковите реформи от 90-те години, които потъпкаха правата и интересите на мнозинството от населението.

Сега именно тези широки слоеве от народа се проявиха по време на СВО и демонстрираха вътрешна историческа приемственост. Тяхната воля и енергия трябва да задвижат страната. Те са новите елити. Хора, влезли и избухнали в историята.

Също така си струва да припомним, че Лимонов се застъпи за „временно затваряне“ на икономиката. "Такава управлявана и интелигентна изолация би довела до самодостатъчност и икономически суверенитет", пише той. Този подход стана известен през последните 2 години, на фона на западните санкции, наречен "заместването на вноса".

В годините, когато мнозина се самоутвърждават чрез изобличаване на традиционната система от ценности и история, писателят говори за консерватизма: „Ако ме помолят да назова елементите на новата идеология на съветската държава, първото нещо, което бих назовал, ще бъде общата традиция на многонационалната руска цивилизация.“

"Почувствайте волята на историята на вашето Отечество и действайте в съответствие с нея". Ето това е гениалността – и на писател, и на мислител.

На Троекуровското гробище в Москва се извисява замислен Дон Кихот, изработен от бронз. Арматурното му копие е забито в земята. Всъщност този образ е много близък до Егор Прокудин на Василий Шукшин от "Калина Алена", който полага бузата си на родната земя. Лимонов винаги е търсил опора в нея.

Автор: Андрей Рудальов, литературен критик

Източник: VZ.ru

Превод: Владислав Наков за "Гласове"

Едуард Лимонов е автор на 19 романа и повести, 9 сборника с разкази, 10 стихосбирки, 10 биографии и безброй статии и есета. Ярка и противоречива е политическата му активност още от времената на СССР и особено след разпада му. През 1974 г. Юрий Андропов, тогава председател на КГБ, нарича писателя „убеден антисъветски човек“. Същата година Лимонов емигрира в САЩ. Работи в емигрантски вестник и пише яростни статии против капитализма, въпреки че живее в самото му сърце. Участва активно във всички военни действия, в които участва Русия. По-късно се обявява против украинския Майдан. На български Лимонов е публикуван само веднъж – през 2005 г., когато излиза сборника „Това съм аз – Едичка! Велика беше нашата епоха“.

 

 

 

 

 

Коментари

  • ЗИП

    18 Март 2025 9:38ч.

    Всеки що годе умен човек знаеше, че войната между Русия и Украйна беше неизбежна. Аз самия съм писал от 20години за подобен сценарий в един друг форум. Предсказвал съм тоже, че рано или късно дори в Беларус може да избухне нещо подобно. Апропо Анатолий Собчак тоже е предсказвал войната по времето когато Путин му носи куфарите в Ленинград ! Разбира се съветофилите си късаха ризите да говорят за "братство" което си беше една тотална илюзия. Целата статия можеше да се сведе просто до ей този линк от 1991г където Лимонов казва, че ще има война между Русия и Украйна... https://www.youtube.com/watch?v=28N3yTd2cFE

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • old_beggar

    18 Март 2025 14:24ч.

    В. Орбан: „Това е братоубийствена война между две славянски държави. Ние сме външни наблюдатели, защото това не е нашата война. Западният свят е далеч от войната, но ние сме близо и разбираме какво е.“ „македонците“ са българските "украинци". и „македония“ може да съществува само като анти-България, а „украйна“ – само като анти-Русия... за англо-американците нацистка украйна е не само анти-Русия, но и анти-Европа... и друга украйна (без нацизма) на тях не им е нужна...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    18 Март 2025 9:45ч.

    Апропо за всички многознайковци в горния линк Лимонов съвсем точно определя бройката на руснаците в Украйна по онуй време - 12 МИЛИОНА. ОТ 52 милиона общо. Тоест 23 %.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • харьковец

    18 Март 2025 10:34ч.

    В родния град на Лимонов, Харков, имаше повече от 50% руснаци. И там досега никой не може свободно да говори на украински.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тихомир Томов

    18 Март 2025 17:30ч.

    Лимонов съвсем умишлено е пропуснал да спомене дейността на евреите в Украйна, които са в изобилие и които водят тази война ! Андропов е Съветското му име, а истинското е Ю. Либерман Фенщейн !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • евроценностите помагат - демокрацията

    18 Март 2025 10:42ч.

    На 4 април 2007 г. Едуард Лимонов коментира решението на Тверского съда за забрана на "Марша на дисидентите" в Москва в предаването "Окончателно издание" на Радио Свобода, като каза: "Московските съдилища се контролират от Лужков. Очаквайте някакво чудо тук... Като цяло антилужковските решения никога не са били вземани в московските съдилища". През есента на 2007 г. кметът на Москва заведе дело в Бабушкински съд за защита на честта и достойнството, настоявайки Лимонов да му плати 500 хиляди рубли морално обезщетение (за това Юрий Лужков беше наречен крал на делото от списание "Комерсант-Власт"). На 14 ноември съдът застана на страната на ищеца, а на 7 февруари 2008 г. решението му беше одобрено от Московския градски съд. Два месеца по-късно Радио Свобода публикува опровержение на думите на Едуард Лимонов, чието имущество на стойност 14 850 рубли вече е иззето от съдебни изпълнители " голяма черна "шапка" от активисти на "Друга Русия" и "Смена" (като по този начин се намеква, че кметът е поискал пари от писателя, като просяк с шапка). На 2 юни 2008 г. жалбата на Лимонов срещу съдебното решение е подадена в ЕСПЧ, която е разгледана едва през есента на 2019 г.: ЕСПЧ разглежда решението на Бабушкински съд за нарушаване на правото на свобода на изразяване (член 10 от Европейската конвенция за защита на правата и свободите на човека) и присъжда обезщетение на Лимонов в размер на 19,5 хиляди евро (1 377 000 рубли)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тихомир Томов

    18 Март 2025 17:33ч.

    Фамилията Лужков е взета от съпругата му, а еврейската му фамилия е КАЦ ! Така го водят и в Световния еврейски конгрес !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Как странно се променят нещата

    18 Март 2025 12:28ч.

    и контекстът на оценките. Лимонов беше заклеймяван като "националист" и дори екстремист. Всъщност, ако човек се вгледа в дейността му и в писанията му, той просто предупреждаваше за ескалиращата русофобия на либералите в самата Русия, за деструктивната дейност на неолибералната "пета колона" и за имплантирането ѝ във властта. Опозиционерството му може да се резюмира като мотивирано от очевидните за него опити неолибералите в Русия да стигматизират руското население. Преследван и съден, той емигрира, но все пак се върна в Русия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • българия или мафията читанка инфо

    18 Март 2025 13:18ч.

    Да, Путин и неговата неолиберална олигархия е затваряла и преследвала Лимонов. ФАКТ! Но знае ли се задкулисието? - кой играе опозиция? кой е агент на статуквото. Сега трябваше да има световен капиталистически неолиберален скандал, че на Ивелин Михайлов са предлагани 100 милиона за да подкрепи ГЕРБ-СДС. Неолиберализма е виновен за това, че мафията точи десетки милиарди годишно, и 100 милиона не са нищо, само 1%, цена за да си на власт и да грабиш заради неолиберализмът-дясната-държава. Дясната-държава-неолиберализмът раздава субсидии за несъществуващи прасета и овце, измислена болест им изплаща несъществуващите добитъци, така и със сливи и ябълки. Не лекарите и болниците източват здравните пътеки реално, а този който може да им вземе лицензът -им продава всичко на завишени цени и точи 80% от парите за "здраве".. Сега точат милиарди за ВИК ремонти, ще приватизират всички водни ресурси и всичко към тях, след концесия идва приватизация и то монополна, в която 80% от акциите ще са на мафията която има правителството. 75 милиарда лева има във Валутният резерв, ето защо настояват за евро, ще може да ги натъкмят за себе си. Чехия, Полша, Румъния, Унгария, нямат валутен резерв, и не са стимулирани за това да приемат еврото. Колко милиона получи Костадин Костадинов, Полковник Марков, Слави? Неолиберализмът кара общините и държавата да имат частни подизпълнители за всичко, което прави гигантска корупция и мафия, и убива демокрацията. Да, подозирам, че Костадин винаги е бил агент на БКП-ДС-МАФИЯТА-БОЙКО-ПЕЕВСКИ-ЕВРЕИТЕ-ИЗРАЕЛ, всички са евреи. Н. Марков е дете на Марко Марков полковника шеф на ракетни войски при Т. Живков. В цял свят неолиберализмът разяде държавите и демокрацията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нищо за учудване

    18 Март 2025 14:57ч.

    Няма нищо учудващо , че Андропов е репресирал и изгонил Едуард Лимонов. Той е бил заплаха за съветската либерастна номенклатура от която се пръкнаха перестройчиците. Потеклото на Андропов е еврейско и точно по негово време бяха инсталирани рушителите на Русия , като Горбачов,Елцин,Козирев ,както и бъдещите им хазарски олигарси ,по това време комсомолски и стопански деятели.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тихомир Томов

    18 Март 2025 17:37ч.

    Това е така — по това време такива са и Елцер, Гайдар, Черномырдин, Кириенко, Примаков, Явлински, Жириновски т.д. и т.п.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи