Осиновен и зверски убит от гей двойка - случаят на бебето Престън, който разтърси Великобритания

Осиновен и зверски убит от гей двойка - случаят на бебето Престън, който разтърси Великобритания

Автор: Лияна Панделиева, Фейсбук

Великобритания се тресе от поредното чудовищно сексуално престъпление, което води до ужасяващата смърт на 11-месечното бебе Престън Дейви.

Малкото, сладко, слънчево детенце е издъхнало в адски мъки и макар да е било възможно животът му да поеме по светъл и безгрижен път, явно малоумни и безотговорни социални са проспали всички знаци за малтретиране.

Не знам колко зловеща може да е съдбата – гадна и ненавистна!

Майката на Престън, Сара Дейви, е осъден убиец. Тя е едва 14-годишна, когато убива възрастна жена, а от преди това е известна на полицията с употребата на наркотици. Сара ражда момченцето Престън в затвора, но държавата и́ го отнема, защото счита, че при системна злоупотреба с наркотици е опасна за детето. Дава го на приемно семейство в което бебето се развива и расте прекрасно. И тогава започва процедура по осиновяване от гей двойка. НЕ! Не акцентирам на това, че са гей! Просто това е факт.

Мъничето е дадено на гей двойка, а социални работници не отчитали проблеми в отглеждането му

Джейми Варли е физическият убиец.

Той е и бивш преподавател в училище. Неговият партньор Джон е свидетел на изтезанията, дори понякога ги записва с телефон. Разследващите намират запис в който след поредно изтезание онемялото от ужас бебе отчаяно опитва да си поеме въздух.

Насилието над бебето става все по-ожесточено до мига, когато момченцето умира.

В момента всяка медия във Великобритания, без изключение, разказва за позора на цялата британска социална система, за големия провал в либералния подход към правата на всеки, който ги пожелае и в желанието му е включено детенце.

На делото присъства и Сара, майката на Престън, и вие от отчаяние и мъка.

Убиецът Джейми Варли получава доживотна присъда без право на замяна. Неговият „съпруг“ Джон Макгуън – 25 години, отново при строги условия.

За огромно съжаление, в британските затвори всички насилници на деца се настаняват в специално отделение и никога не получават достъп до общия кръг на затворниците, защото е ясно, че ще бъдат убити по изключително мъчителен начин. Убийците на деца обаче живеят в пълна изолация, те самите нямат право да общуват по между си и това е най-голямата строгост, която системата може да позволи.

За кой ли път във Великобритания деца плащат с живота си, за да се търсят по-ефективни законови модели за защита от агресия. При това става дума само за потресаващо известни случаи. Никой не може и да предположи колко са скрити, защото децата са още живи.

През 2007 година в мъки умира 17-месечният Питър Конели. Той претърпява над 50 наранявания за осем месеца, причинени от майка му, нейния приятел и техен наемател. Детето е посетено десетки пъти от социални, които всеки път си тръгват, без да отчетат проблем. Майката Трейси толкова искала да има мъж в живота си (както обяснява пред съда), че не мислела, че не е твърде голям проблем нейният приятел да си „играе“ с малкия понякога.

Бебенцето умира в нечовешки мъки. Единият го изтезавал, другият снимал

През 2020 година 16-месечната Стар Хобсън е подложена с месеци на физически изтезания от партньорката на майка си. Макар петима членове на семейството да подават сигнали до социалните, институциите приемат версията на майката, че това са злобни клюки, защото тя е „различна“. Момиченцето умира в мъки с несъвместими с живота коремни травми.

Отново през 2020 година 6-годишният Артър от Бирмингам е изтезаван, лишаван от храна от мащехата си и е отровен със сол от баща си. Социалните го посещават малко преди смъртта му, но в доклада им пише, че „няма поводи за притеснение“. Белезите по тялото на детето били от игра.

Британците в момента са полудели от ярост, под всяка медийна публикация се точат безкрайни коментари на побеснели от гняв и безсилие хора, а видеата на все още живото момченце, което се смее слънчево като всяко бебе в първите дни, когато го взима гей двойката, са още по-ужасяващи.

Мъртвите деца пренаписват закони, но проклетите закони се изпълняват от хора. И когато хората ги няма, когато човещината я няма, когато околните отвръщат глави, когато оглушават за нечии писъци, това е общочовешки провал.

Няма да пусна снимка на убиеца на Престън. Дано душичката на малкото ангелче е получила покой.

 

 

 

 

Източник: "Труд"

 

 

Коментари