Доц. Наум Кайчев - член на съвместната историческа комисия между България и РС Македония
Обявеният от премиера Кирил Петков "огромен напредък" в работата на общата историческа комисия между България и Северна Македония не е успял да стане устойчива тенденция. "През февруари успяхме да постигнем известен напредък, но резултатите миналата седмица бяха доста скромни и ритъмът, който успяхме да вземем през февруари, не бе продължен", каза доц. Наум Кайчев, който е член на съвместната комисия, която трябва да изчисти спорните въпроси,
И на последното заседание на комисията миналата седмица са били обсъдени учебниците за седми клас в Северна Македония, които разглеждат Средновековието.
България има 14 забележки по учебниците за Средновековието, а едва четири са завършени. "С това темпо няма да стигнем много далеч", каза Кайчев пред бТВ. "За цар Самуил имаме известно сближаване на вижданията, но е важно целият пакет средновековна история да бъде завършен. Историята е този фундамент, от който произтичат останалите проблеми“, каза Кайчев.
По думите му цар Самуил се приема за владетел на средновековна България, но няма промяна на учебниците. "От три години има постигнато разбирателство за съвместно честване на цар Самуил, но то не се прилага. Сега предстои да бъде публикувано това решение", посочи Кайчев.
Той коментира, че евентуално решение за Гоце Делчев би било ключ към напредъка на комисията. "Там историческите извори са повече от ясни. Тук е въпрос на много прагматично и рационално решение на политическия и интелектуалния елит на Северна Македония, за да вървим напред“, каза Кайчев.
До края на годината предстоят още поне три заседания на съвместната комисия. В тях ще се продължи със средновековната история. На въпрос дали има руско влияние върху разговорите със С. Македония, Кайчев коментира, че е възможно да има такива явления. "За Русия би било изгодно да има една Северна Македония, която е по-близо до Сърбия и оттам – по-близка с Унгария“, каза Кайчев.
И България, и Северна Македония обявиха, че са разкрили, че техни представители работят срещу подобряването на отношенията в полза на трети страни. Българският премиер Кирил Петков през миналата седмица на няколко пъти обяви амбиция да се разрешат проблемите между двете държави и България да одобри преговорната рамка на Скопие за ЕС.
Общата комисия бе формирана съгласно договора за добросъседство от 2017 година, но постигна много ограничени резултати, а последните две години работата ѝ бе блокирана.
Източник: mediapool.bg