- Автор: Дневник
- 09 Март 2025
- 888
- 3
Автор: Димитрина Иванова, "Дневник"
Ако липсата на време е проблемът, тогава как точно ще се случи събитието във Франция, която до началото на месец март не е знаела, че ще се озове в тази ситуация и където законодателството, включително това за обществени поръчки, е сходно на българското? Да, наблюдава се забавяне от почти два месеца - което може да се приеме и за логично, предвид смяната на правителството и нуждата от навлизане в материята на новите кадри, но въпреки че това забавяне усложнява нещата, вярвам, че все още беше възможно да се осъществи домакинството. Това каза в интервю за "Дневник" бившият министър на културата Найден Тодоров по повод решението на кабинета "Желязков" София да се откаже от домакинство на форума на ЮНЕСКО.
Според Тодоров отказът от домакинството в полза на Париж ще има само негативни ефекти за страната ни: "Не само заради добавената стойност на преките и косвени приходи за България, но и поради чисто имиджови причини за нашата страна и такива, свързани с опазването на културното наследство на България".
- Защо според Вас се стигна до това домакинството на 47-ата сесия Комитета за световно наследство да се проведе в Париж, а не в София?
- Не мисля, че аз съм верният човек, на когото да бъде зададен този въпрос. Моята битка през последните почти осем месеца беше сесията да се проведе в София по причини, които са повече от очевидни - ползите за българската култура и за имиджа на България от домакинството на такова събитие са неизмерими. В същото време е редно да се спомене, че тази идея от самото начало имаше не само привърженици, но и противници и през определени периоди от време се случваше да трябва да убеждаваме различни хора защо това е важно за България.
- Прибързано ли е било наистина решението да бъде одобрено домакинство на България в края на юли миналата година?
- В никакъв случай. След като се стигна въобще до идеята за кандидатстване за домакинството, тя беше първо представена от зам.-министър Виктор Стоянов на Комисията по култура в парламента - около седмица преди самото решение на Министерския съвет. След одобрението от страна на комисията, министерството започна да изготвя документите за Министерския съвет, аз самият в този момент осъществих и първите срещи с представителите на ръководството на ЮНЕСКО в Делхи.
След моето прибиране в София там остана да координира комуникацията началникът на кабинета на министерството. В края на месец юли трябваше да бъде взето и решението от МС и премиерът Главчев изрази опасения, които за огромно съжаление времето показа като издържани, че едно следващо правителство може да има различна визия по въпроса и не е коректно ние като служебен кабинет да го обвързваме с взето от нас решение за събитие, което няма да се състои по наше време.
По тази причина господин Главчев изиска от мен писменото съгласие на ръководствата на всички парламентарно представени партии България да се кандидатира за това домакинство. Ние получихме тези писмени съгласия - включително от ИТН, ГЕРБ и БСП, които формират настоящото правителство и текстът в тях беше много ясен и подкрепящ събитието. Едва след това беше прието и решението на Министерския съвет за издигането на кандидатурата на България за домакинството на сесията. Т.е. по онова време всички партии в парламента бяха категорично за провеждането на събитието. От заседанието на Комисията по култура, както и от писмото на Димитър Главчев до Народното събрание беше ясно също така, че прогнозните разходи са около 10 млн.
- През последните дни се изтъкват причини като "нула организация", "липса на бюджет", "липса на капацитет и човешки ресурси", като само преди месец в писмо от ЮНЕСКО се споменава, че организацията върви чудесно. Къде се къса нишката и какво според Вас се е случило през този един месец?
Не мисля, че някъде се къса нишката. Просто вероятно накрая тезата или тезите на тези, които са били против провеждането на домакинството е надделяла. Не знам как може да се говори за "нула организация" при цялата работа, която свършиха хората през есента и фактически до средата на януари. "Липса на капацитет и човешки ресурси" е една самооценка, която ако си поставим като държава, тогава не знам какво повече можем да направим, освен всички да се запътим дружно към Терминал 2.
Колкото до бюджета - да, съвсем естествено е, че през 2024 година нямаше предвиден бюджет за провеждането на сесията на Комитета за световно наследство, защото когато е бил правен държавният бюджет, очевидно подобно домакинство не е стояло на дневен ред - гласуването в ЮНЕСКО беше в края на месец юли 2024 година, а да напомня, бюджетът за 2024 беше приет през декември 2023.
- Във Вашия отчет към Димитър Главчев за това как са преминали етапите на подготовката за домакинството и какво трябва да бъде свършено от новото правителство Вие изразявате притеснения, че финансирането на сесията не е заложено в проектобюджета за 2025 г., а в писмен отговор на министър Мариан Бачев към депутата Манол Пейков се споменава, че при срещата на Организационния комитет през ноември миналата година не е имало представител на Министерство на финансите. Имало ли е изготвен бюджет и на какъв етап е бил преди в длъжност да встъпи новият министър на културата?
- Действително в предложения от служебното правителство бюджет нямаше такива предвидени средства, въпреки нашето писмо към Министерството на финансите и ние бяхме със сериозни притеснения, откъде ще трябва да режем за да покрием разходите, ако нещата останат в този вид. В кулоарите на министерския съвет имаше разговор, в който стана дума, че това е предварителен бюджет, съобразен с 3% граница за дефицит, но решението в крайна сметка се взима от парламента и в момента, в който се създаде Комисията по култура, аз мога да поискам от нея включването на средствата за ЮНЕСКО, сценичните изкуства и световното културно наследство - общо около 50 млн. (от тях 30 за сценичните изкуства).
Също така ми бе подсказано и, че този бюджет така или иначе е много малко вероятно въобще да бъде приет, понеже предстоящото редовно правителство ще иска да създаде своя бюджетна рамка по сектори. Фактически така и стана - държавният бюджет, който се гласува сега в парламента не е на служебното правителство, а на настоящото.
Колкото до Организационния комитет, той включваше 6 представители на Министерството на околната среда, 6 представители на Министерството на външните работи, 5 представители на Министерството на туризма, 8 представители на Министерството на вътрешните работи, 2 представители на Министерството на електронното управление, 3 представители на Националния дворец на културата, 2 представители на Националната служба за охрана, 3 представители на ДАНС, 4 представители на Столична община и 13 представители на Министерството на културата. Имахме и уведомленията на Министерството на финансите и на Министерството на здравеопазването, че те ще излъчат свои представители "при необходимост".
- Отново в отчета Вие предлагате организацията да бъде поета от Министерски съвет. Получавали ли сте отговор на това свое предложение?
- Докладът, с който писмено предлагаме Организационният комитет да мине под егидата на Министерския съвет е от 13 януари, а на 16 януари застъпи редовното правителство. Дали има отговор и какъв е бил той, аз вече няма как да знам. Много е важно и да стане ясна причината за това наше предложение - то не е в резултат на наши съмнения дали ще се справим, а поради факта, че Министърът на културата няма легитимност да дава задачи и да контролира изпълнението на дадените задачи на другите министерства. Представяте ли си, как викам Министъра на вътрешните работи в моя кабинет и го питам докъде е стигнал с организацията по обезопасяването на НДК? Такива правомощия има само премиерът.
- Когато предавахте поста на новия министър на културата, имало ли е разговор между вас относно домакинството на форума на ЮНЕСКО в България?
- Разбира се. Подчертах и на официалното предаване пред служителите на министерството, че най-важната задача - поне според мен - за 2025 година е провеждането на този форум. В срещата ни в кабинета след това, където коментирахме всички проблеми в сектора, отново обърнах основно внимание на темата ЮНЕСКО и го уведомих кой контролира/координира процеса по организацията в министерството и е запознат с всички детайли.
- Днес българска компания заяви, че е готова да поеме организацията на домакинството и то напълно безвъзмездно, обяснявайки че самите те са организирали в България много по-мащабни събития. Защо тогава премиерът Желязков и министър Бачев твърдят, че правителството не може да се справи?
- Аз не съм в обувките на премиера Желязков и на министър Бачев и няма как да знам техните мотиви. Вероятно е да има и някакви сериозни политически аргументи за това решение, но ако това е така, аз няма как да ги знам. Не мога да приема, обаче, изложените мотиви за "нула организация" от предходния кабинет, защото това е обида към всички, които работиха усилено за да се случи това събитие. Да, наясно съм, че в момента и у нас, и в глобален план има прекалено много проблеми за съобразяване и решаване, но това не може да дава морални основания да се хвърли вината за решението и върху предходен министър, само защото той е независимо лице и няма политическа партия зад гърба си. Или поне аз така си мисля.
- Проблем ли е липсата на време, което изтъкна днес министър Бачев по време на парламентарен контрол?
- Ако липсата на време е проблемът, тогава как точно ще се случи събитието във Франция, която до началото на месец март не е знаела, че ще се озове в тази ситуация и където законодателството, включително това за обществени поръчки, е сходно на българското? Да, наблюдава се забавяне от почти два месеца - което може да се приеме и за логично, предвид смяната на правителството и нуждата от навлизане в материята на новите кадри, но въпреки че това забавяне усложнява нещата, вярвам, че все още беше възможно да се осъществи домакинството.
- По-добре ли е за България да плати 5 млн. за събитие в Париж, отколкото 10 или 20, за да се проведе в София? Нещо, което също се посочва като причина за преместването.
- Не. Не само заради добавената стойност на преките и косвени приходи за България, но и поради чисто имиджови причини за нашата страна и такива, свързани с опазването на културното наследство на България, отговорът ми е категорично "не".
- Ще се отразили това на статута на българските обекти с културно и историческо значение и в частност на казуса със Стария град на Несебър?
- Не само не желая да отговарям на този въпрос, не желая и да се замислям върху него. Иска ми се да вярвам, че въпреки тази абсурдна ситуация, правителството на България ще успее да спаси Несебър.
Източник: dnevnik.bg
