- Автор: Гласове
- 24 Юни 2026
- 358
- 0
Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
Финансовото министерство ще предложи бюджет за тази година с рекорден дефицит в размер на 7,3 милиарда евро, или 5,7% от брутния вътрешен продукт. Това съобщи на брифинг финансовият министър Гълъб Донев, като обясни, че правителството си поставя амбиция да свие дефицита до три процента спрямо брутния вътрешен продукт в двугодишен план – през 2028 година. Потребностите на държавата от нов дълг през тази година са за шест милиарда евро. Това означава, че определеният със специални законови промени през миналата седмица таван от 3,8 милиарда евро ще се увеличи с още 2,2 милиарда евро при приемането на самия бюджет.
Годината трябва да приключи с държавен дълг в размер на 37,7 милиарда евро, което е 31% от брутния вътрешен продукт. Догодина се предвижда изтеглянето на още седем милиарда евро заеми, като отношението на дълга към БВП ще стигне 33,2% от БВП, и през 2028 година ще се теглят 5,8 милиарда евро, като задлъжняването на страната ще е 35,2% от БВП.
„Причините за натрупания дефицит са следствие на последните няколко години, в които разходите растяха, главно за възнаграждения, социални плащания и компенсации на бизнеса. Мерките за компенсиране на дефицита по-скоро са били за прикриване на дефицита. Приходите отдавна са изостанали спрямо разходите. Европейската комисия потвърди всички тези констатации“, коментира финансовият министър Гълъб Донев.
Проектобюджетът предвижда през тази година държавата да събере 49,5 милиарда евро и да изразходва 56,8 милиарда евро. Тази сума на разходите е с 1,7 милиарда повече от проектите на бюджета за тази година, които се представиха миналата есен и заради които започнаха масови протести. Финансовият министър Гълъб Донев посочи, че увеличението на разходите се дължи на нуждата държавата да плати разходи, за които има издадени фактури, но погасяването на задълженията се бави. Също така има и редица дейности, които са приключили със съответните протоколи и сертификати, но за тях няма издадени фактури, което е техника за укриване на разходи и манипулиране на дефицита в посока към намаление.
Министерството на финансите се ангажира с различни мерки за ограничаване на разходите, които ще спестят над 600 милиона евро, което е около половин процент спрямо БВП. Възнагражденията на директори и членове на управителни и надзорни съвети в държавни фирми, както и на всички останали позиции в държавата, които представляват изборни длъжности, ще се ограничат до заплатата на президента. Отделно се предвижда и спиране на обществени поръчки за около половин милиард евро.
Държавата планира мерки за повишаване на събираемостта, но и за облагане на нови източници. Така например ще се засили контролът върху търговията със стоки, които представляват увеличен фискален риск (списъкът с тях не е публичен), ще се въведе облагане с 10% на печалбите от хазартна дейност, когато става дума за посредници, приемащи залози и изплащащи печалбите. Ще се увеличи максималният осигурителен доход, както и минималните осигурителни прагове. Планира се повишаване на цената на винетките.
Мярка с неутрален нетен ефект към тази и идната година е приравняването на осигурителния статус на държавните служители към всички останали. В момента те са освободени от плащане на осигуровки, като грижата за пенсионните и здравните им права поема държавата. От догодина и те ще плащат осигуровки в съотношение 80% за работодателя и 20% за работника, а от 2027 година ще са 60% към 40%. Държавата обаче ще увеличи заплатите на засегнатите, така че след като започне да им удържа осигуровки, нетният им доход да остане същият като в момента. Планира се от догодина по този ред да започнат да се осигуряват и военните, и служителите в Министерството на вътрешните работи.
Освен тази мярка, чийто ефект ще започне да се проявява едва през 2029 година, финансовият министър не посочи реформи, които да залегнат в проектобюджета.
Основната критика, която експерти отправиха към кабинета, е, че не предприема значими реформи, с които да подобри ситуацията в публичните финанси. От своя страна и премиерът Румен Радев, и финансовият министър Гълъб Донев сочат, че за тях е важно да пресекат тенденцията за увеличаване на разходите и дефицита и те да станат контролируеми. Ангажименти от предизборната кампания, а и от първите месеци на правителството, са запазването на нивото на доходите и ограничаването на дефицита да не става с държавни мерки, които да предизвикат обедняване сред домакинствата.
На практика правителството приема върху себе си критиките, че не ограничава дефицита с по-смели стъпки. В същото време твърди, че в огромната му част той е наследен и това е единственият подход, при който няма да се предизвика свиване на икономиката заради рязко ограничаване на държавните разходи.
Подходът, който избира, е сходен с този, който в „Гласове“ прогнозирахме – да се овладее увеличението на разходите и да се остави инфлацията да увеличи размера на икономиката така, че и дефицитът, и държавният дълг да започнат да избледняват на фона на номиналния брутен вътрешен продукт през следващите години.
Ако има по-смели мерки, те ще се видят в хода на обсъждането на бюджета или през есента, когато се предложи проектът на бюджет за 2027 година. За този проект може да се каже, че реформи няма да има, но ще е припознаване на тежкото наследство в пълния му размер. Ход, който ще спечели време на правителството, но в същото време това е карта, която може да се изиграе само веднъж.
