Явор Дачков разговаря с Бойко Коцев - дипломат, бивш посланик на България в Русия, първи постоянен представител на България в ЕС и бивш заместник-министър на вътрешните работи, за ветото на Румен Радев върху европейските санкции срещу патриарх Кирил и Вагит Алекперов, войната в Украйна, кризата на европейската дипломация и българския национален интерес. Разговорът е записан на 21 юни 2026 г. в Ехо Медия Студио.
Решението на Румен Радев да блокира европейските санкции срещу руския патриарх Кирил е не само правилно, а задължително - България има историческа, духовна и национална отговорност да се произнесе, когато в Европейския съюз се атакува православието. Гърция и Кипър също са изразили възражения и опасения във връзка със санкциите срещу предстоятеля на Руската църква, макар и в по-мека форма от България.
Ограниченията срещу патриарх Кирил не са символичен жест, а целят изземването на храмовете, имотите и финансовите ресурси на Руската църква извън Русия. Ако ударът срещу РПЦ и патриарх Кирил успее, следващите атаки срещу православието ще бъдат много по-лесни, включително чрез използването на Вселенския патриарх в Истанбул. България не може да се крие зад „мейнстрима“, когато този мейнстрим се задава от протестантски държави, които нямат отношение към източното православие.
Още акценти:
Русия не може да бъде победена на бойното поле - ако няма преговори и компромис, изходът там е ясен. Путин е провокиран да направи нещо крайно - включително тактически ядрен удар, който би обединил света срещу него и би го изолирал дори от Китай. Вместо това Москва напредва бавно, но неуклонно, доминира в стратегическата инициатива и удря украински аеродроми, хангари, логистика и военна инфраструктура.
Подкрепата за Украйна пада, а Съединените щати се отдръпват - оръжие вече се дава само срещу заплащане, докато Европа не изважда нужните пари. Украйна е фалирала държава, зависима от външни помощи, с над 70% от бюджета, формиран от помощи, дотации и кредити. Ако войната спре, финансирането също ще спре и тогава ще дойде въпросът кой ще плаща сметката и какво ще бъде разпродадено.
Европейският съюз не знае какво иска от войната в Украйна - посредник, преговори, миротворци, гаранции за сигурност или просто място на масата. Великобритания напусна ЕС, но продължава да диктува военно-политическата линия чрез „коалицията на желаещите“. Големите европейски държави искат да говорят от името на всички, без да е ясно какъв мандат имат и каква цел преследват.
Православието е под целенасочена атака, защото унищожаването на вярата превръща народите в население, което се управлява по-лесно. Сценарият срещу Руската църква вече е минал през Украйна и се вижда и в Армения, където натискът върху църквата е част от опита за затягане на примката около Русия. България, като духовна майка на славянските православни народи, няма право да мълчи, когато в ЕС се атакува източното православие.
Ако санкциите срещу патриарх Кирил са принципен въпрос, защо в списъка е само предстоятелят на Руската православна църква? В Русия има протестантски църкви, католическо представителство, юдейска общност, ислям и будизъм, а техните водачи не заемат по-различна позиция от тази на Кирил. Избирателното преследване само на руския патриарх показва, че целта не е принципна санкционна политика, а удар именно по православието.
Руската православна църква има ключова роля за Освобождението на България - след публикациите за Априлското въстание във Великобритания тя започва да служи молебни всяка неделя в продължение на 10-11 месеца за спасение на православните славяни на Балканите. Именно тези молебни, заедно с комитетите, писатели като Достоевски и обществените личности, подпалват огъня в руското общество. Натискът на руското общество принуждава императора да подпише указа за започване на войната.
Русия не може да удари Киево-Печерската лавра, защото Киевска Рус и Лаврата са свещени за руското историческо и духовно съзнание. Такова обвинение звучи като твърдение, че българската армия е бомбардирала Рилския манастир. Подобни сюжети се използват за информационна обработка на общественото мнение, както при твърденията за украински дрон, паднал в Констанца.
Санкциите срещу Вагит Алекперов и „Лукойл“ нанасят много по-голяма икономическа щета на България, отколкото на Русия. Асен Василев, Кирил Петков и американски фактори сами са признавали значението на българското гориво за Украйна, а сега частна компания, чието гориво стига и до украинската страна, се превръща в мишена на първосигнална санкционна политика. Ако „Лукойл“ помага на Украйна, въпросът е защо точно той се превръща в санкционна цел без ясен ефект върху Москва.
Израел укрепи режима в Иран, вместо да го разклати. Ударите не предизвикаха вътрешен бунт, а консолидация около властта в Техеран, защото не беше разбрана народната психология и цивилизационният характер на Иран. Подкрепата за Израел спада и в САЩ, а безусловната защита на Нетаняху се пропуква дори сред традиционните съюзници.