- Автор: Ангел Петров, "Дневник"
- 16 Юни 2022
- 1975
- 13
Македонският президент Стево Пендаровски не отхвърли предложението, споменато от българския премиер Кирил Петков, за същинско начало на преговорите на Скопие с ЕС само след завършване на процедурата за промяна на конституцията.
В отговор на въпроси на "Дневник" обаче държавният глава обвърза подобна стъпка с гаранции, че няма да бъдат отправени още искания от България, и това може да стане с промяна на преговорната рамка. Пендаровски не взема окончателните решения, но позицията му бе влиятелна в хода на спора между София и Скопие.
Тези думи бяха отправени на пресконференция с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел преди началото на Преспанския форум за диалог (Prespa Forum Dialogue), събиране на лидери и много други политици от ЕС, Западните Балкани, Съединените щати и други, в Охрид, докато в България търсенето на решение в спора със Скопие създаде напрежение между правителството и бившите коалиционни партньори. Повече за форума четете тук.
И Пендаровски, и външният министър Буяр Османи отговориха тази сутрин на въпроси за твърденията в български медии за т.нар. френско предложение за решаване на спора. Президентът обаче, припомняйки, че то ще е "френско" предвид европредседателството на Париж, отрече да е пристигал готов документ в Скопие. Когато такъв е постигнат, "Франция е длъжна да го даде на всички" и това "става вътрешен въпрос на ЕС за подготовка на заключенията на съвета другата седмица".
"Ние тук не сме виждали френско предложение. Разговаряме с български колеги. Няма да коментирам какво се случва в София, но разговорите между външните министерства са факт, има и сега, докато говорим", каза държавният глава.
"Зависи какво съдържа преговорната рамка"
За разлика от Пендаровски Мишел многократно отбягваше възможността да отговори пряко на конкретни въпроси, свързани с преговорите между България и Северна Македония, и с възможностите другата седмица на Европейския съвет да бъде постигнат компромис за вписването на българите.
"Няма политически проблем за включване на българите в конституцията", но "всички в тази страна знаят, че не можете да промените конституцията за веднага", каза Пендаровски. Той спомена два конкретни аспекта. Единият е технически: нужни са най-малко три или дори три и половина месеца, ако има политическа воля, за промяна на основния закон, но може и да мине много повече време, например шест месеца или година.
Има обаче и политически проблем, каза той. "Застъпвам се за въпроса дали, ако започнем конституционни промени, ще бъде последното искане", каза Пендаровски (пред "Дневник" представители и на опозицията в Скопие изразиха в последните дни същата позиция").
Помолен от "Дневник" да доуточни дали вписване на българските условия в преговорната рамка на Северна Македония с ЕС би било достатъчно, той обясни:
"Зависи какво съдържа преговорната рамка. Ако съдържа формулировка, където се казва, че това е последното българско искане, няма проблем. На Балканите сме се губили много пъти, най-често заради политическа реторика. Не е лошо да има нещо и на хартия."
Стево Пендаровски, президент на Северна Македония
"Ситуацията в България не изглежда обещаваща"
На пресконференцията в началото на форума външният министър Буяр Османи бе далеч по-предпазлив. Той изтъкна, че по-важно е дали има политическа воля да се вземе решение - и в София, и в Скопие (и намекна за политическата криза от другата страна на границата), но и във всички еврочленки. Според него Северна Македония иска консенсус за бъдещото проектоспоразумение с България в държавите - членки на ЕС, и след това би коментирала със забележки, ако има такива (това бе препратка и към потенциални искания за гаранции).
"Въпросът е дали има политическа воля да се намери решение, иначе говорим за конкретни дървета, без да виждаме гората."
Буяр Османи, външен министър на Северна Македония
На въпрос от македонски журналист дали ситуацията в България предполага, че няма да има решение за Скопие до края на френското председателство, Османи каза, че не може да отговори дали има шанс, но въпросът е "Франция да прецени дали има пространство да се направи следваща крачка" на базата на ситуацията в България и Европа. "Аз не бих се отказал. Ситуацията в България не изглежда обещаваща, но ако френският президент направи следващи стъпки независимо от нея, сме готови."
Източник: dnevnik.bg
