- Автор: segabg.com
- 24 Фев 2022
- 954
- 22
БСП и "Възраждане" се противопоставиха на българската подкрепа за санкции срещу Москва
Народното събрание осъди военната интервенция на Руската федерация в Украйна. Това стана след повече от 6 часа обсъждания – както скрити между парламентарните групи, така и открити в пленарната зала.
Макар че беше одобрена в цялост, декларацията на парламента така и не получи пълно одобрение във всичките си части. Причината беше в съпротивата на БСП и "Възраждане" срещу текста в документа, с който българската държава подкрепя евентуалното налагане на санкции на Москва.
От управляващата коалиция отчетоха позицията на социалистите по въпроса. Соцдепутатите поискаха отделните точки в декларацията да бъдат гласувани поотделно. Техните партньори от ПП, ИТН и ДБ мълчаливо ги подкрепиха - и така дадоха възможност на левите да се въздържат, когато се стигна до гласуването на споменатия текст за санкциите. Изненадващо до социалистите и националистите се наредиха и двама депутати от ПП.
Премиерът Кирил Петков пристигна в парламента преди гласуването. Не стана ясно дали е разговарял със социалистите по парливия въпрос за наказателните мерки. Той обаче заяви в пленарната зала, че няма вариант, при който ЕС да не наложи санкции - и въпросът е единствено какви да бъдат те.
Декларацията
В позицията се заявява, че българският парламент „категорично осъжда грубото нарушение на международното право от страна на РФ и посегателството срещу териториалната цялост чрез военна интервенция в Украйна“. Изразява се подкрепя за нашите партньори и съюзници в ЕС и НАТО при обсъждането на пакет от мерки, включително санкции, с цел деескалация на конфликта.
На българското правителство се поставят следните задачи:
- да предприеме необходимите мерки, съответстващи на сериозността на предизвикателството срещу международната архитектура за сигурност;
- да обмисли и предложи помощ на Украйна, в рамките на възможностите на нашата страна;
- да настоява за защитата на живота и здравето на цивилните граждани в зоните на конфликта;
- да съдейства за незабавна помощ на българите с украинско гражданство, включително чрез евакуация;
- да предложи план за справяне с последиците от конфликта.
В заключение в декларацията се настоява РФ да спре военните действия и да се върне към спазване на международното право в пълен обем.
Текстът за санкциите разгневи лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който обяви, че страната ни ще понесе сериозни икономически щети, които никой няма да ни изплати. „Дали е в българския национален интерес да приемаме декларации, с които на практика заемаме страна в конфликта“, обърна се той към пленарната зала. Така показа, че напълно пренебрегва факта, че България е страна, тъй като е член на ЕС и НАТО.
От залата се понесоха викове в отговор: „Естествено!“ „Щом е естествено, отговорете ми: кой ще плаща? Ние не сме тук на състезание да декларираме верноподаническия си васалитет!“, въобще не се трогна Костадинов. И сравни изказванията на руския президент Владимир Путин сега с тези на бившия държавен глава на САЩ Бил Клинтън по време на войната на НАТО със Сърбия от 1999 г.
Той разкри, че по-рано е бил изготвен „доста по-компромисен текст“, подкрепен от всички, без ГЕРБ. Бившите управляващи заявиха многократно, че няма да подкрепят декларация, в която отсъства думата „санкции“. Това означава, че най-вероятно въпросната чернова не е включвала такива мерки.
Управляващите обвиниха Костадинов, че се възползва от ситуацията, за да трупа популярност на гърба на страдащите от конфликта. Положението в пленарната зала стана съвсем абсурдно, когато Искра Михайлова от „Възраждане“ обвини Христо Петров, известен като Ицо Хазарта, че е показал „неприличен жест“ към партийния й лидер.
С изненада и неохота
Въпреки нежеланието на "Продължаваме промяната" (ПП), парламентът реши да прекъсне разглеждането на Закона за държавния бюджет, за да се захване с изработването на обща позиция по повод избухналата война в Украйна. От 16 часа се предвижда депутатите да изслушат на закрито заседание министрите на отбраната Стефан Янев и на външните работи Теодора Генчовска, както и шефовете на спецслужбите във връзка с кризата.
Предложението да се прекъсне законодателната работа направи лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. "В комшията гори. Не можем да се занимаваме тук с алинеи, точки и запетаи", обоснова се той. Подкрепи го шефът на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова. Тя посочи, че работата по общата декларация е започнала още преди началото на пленарното заседание, но в ранния следобед все още нямаше консенсус по документа. И допълни инициативата на Карадайъ с предложението за закритото изслушване.
Противопостави се Андрей Гюров, който води депутатите на ПП. Той обяви, че би било безотговорно парламентът да остави държавата без бюджет в настоящата ситуация. И подчерта, че в момента текат активни консултации с нашите европейски партньори и с различните институции в държавата. Затова, по негово мнение, закритото изслушване трябва да се остави за следващия ден.
"Не ни трябва позиция само на правителството и на президента. Трябва ни позиция на НС. Тук са всички парламентарни групи, тук е представен българският народ! Цяла Европа и целият свят ни гледа! Не можем да чакаме никой да се върне от Брюксел", отвърна му зам.-шефът на ДПС Йордан Цонев, като намекна за предстоящото посещение на премиера Кирил Петков в белгийската столица.
Предложението на Карадайъ и Атанасова беше гласувано на два пъти. Втория път, за изумление на депутатите от ПП, беше одобрено, след като зад опозицията застанаха групата на ИТН и неколцина от ДБ.
Работа в хаос
Преди това Народното събрание не показваше, че е особено повлияно от конфликта. Напротив, в пленарната зала депутатите се държаха както обикновено - водеха протяжни и досадни спорове заради процедури, обвиняваха се взаимно в непознаване и нарушаване на парламентарния правилник и даже на няколко пъти не успяха да съберат достатъчно кворум, за да взимат решения.
При гласуване на текстове от проектозакона се оказа, че няма кворум и депутатите излязоха в почивка. При завръщането им в пленарната зала от ГЕРБ-СДС възразиха остро да се гласуват отново същите текстове - с мотива, че гласуванията ще станат повече от две и ще се наруши парламентарния правилник. Това възражение бившите управляващи са отправяли и преди - когато се гласуваше създаването на министерството на иновациите и растежа.
Председателят на Народното събрание Никола Минчев пренебрегна оплакванията им и започна гласуването, но отново се оказа, че няма кворум. Така той се принуди отново да даде почивка, докато в залата се съберат достатъчно депутати. От опозицията посрещнаха решението му с дюдюкане и освирквания. След прекъсването гласуванията се подновиха, като двете враждуващи страни в залата взаимно се обвиниха, че правят безпрецедентни нарушения.
Нетактично
Междувременно, депутатите показаха и липса на такт в тежкия момент. При обсъждането на текстовете в проектозакона, засягащи бюджета на съдебната власт, неведнъж конфликтът между противниците и поддръжниците на съдебната реформа се определяше като "война" и се чуваха твърдения, че борбата с корупцията е свързана със съпротивата срещу Москва.
"Корупцията и липсата на отговор на корупционните престъпления са един от порталите, през които враждебното влияние на кремълския режим, който се опитва да ревизира международния ред, ще влиза в България, както и досега е правил", обяви съпредседателят на ДБ Христо Иванов от парламентарната трибуна.
На тези и други подобни изказвания водещият заседанието Мирослав Иванов от ПП се принуждаваше да отправя порицания.
Източник: segabg.com
