- 10 Sep 2020
- 1808
- 0
Както е известно, дори „дяволът носи Прада” – според едноименния филм. Разбираем е огромният интерес към днешната владетелка на една от най-ярките марки в съвременната фешън индустрия.
Миуча Прада е внучка на Марио Прада, основал през 1913 година в Милано култовата модна къща. Миуча е родена през 1949 година. Доктор по политическите науки, в младостта си – с комунистически убеждения. На младини взема активно участие в борбата за защита на женските права. Дали на шега, дали наистина, доверява, че когато „остарее достатъчно“, може отново да се захване с политика. Миуча е далеч от суетата и купешките фрази въпреки принадлежността си към света на суетата – твърдят хората, които я познават. „Бях обсебена от идеята за жените, които трябва да бъдат силни, да изглеждат като смели бойци“, сподели дизайнерката по повод на смелата си колекция пролет/лято 2014, която представи по време на Седмицата на модата в Милано в края на септември.
<p> </p>
<p>В началото на 70-години Миуча Прада изработва чанти и ранички от непромокаеми материали, но сериозно започва да се занимава със семейния моден бизнес през 1978 година, наследявайки го от майка си.</p>
<p><strong>Първата си линия собствени чанти от синтетични материали създава през 1985 година</strong></p>
<p>а първата колекция готово облекло – през 1989-а. През 1992 година лансира по-достъпна младежка линия „Миу Миу”.<br />Миуча Прада според „Уолстрийт Джърнъл” води класацията на тридесетте най- влиятелни жени в Европа.</p>
<p><img src="/uploads/editor/miuccia_prada.jpg" alt="" /></p>
<p><em><strong>Миуча Прада в началото на кариерата си</strong></em></p>
<p>Голямата дама спечелва възхищението на огромно количество жени по света и успява да направи своя фенка не кого да е, а една от най-големите модни критички –</p>
<p><strong>вездесъщата Анна Уинтур – шефката на американския „Вог”</strong></p>
<p>Как? Навярно чрез търсенето и намирането на вълшебната формула: изчистена линия + собствен прочит на женствеността + нестандартни материали. „Аз вече не правя елегантни облекла, а тъкмо обратното. Изработвам грозни дрехи от грозни материали”, твърди дизайнерката. Явно става въпрос за умишлена проява на нейния „лош вкус”. Зад тези мисли обаче съзираме истинския творец, който не понася да бъде категоризиран чрез елементарни клишета. Миуча не обича превзетостите и така и не отговаря на въпроси, свързани с нейни любими дизайнери и учители в модния занаят. Когато журналисти я питат за предпочитани от нея дизайнери, отговаря, че те вече са покойници; а на въпроси за нейния стил на обличане отбелязва, че</p>
<p><strong>предпочита да се носи с дрехи на „починали или бедни дизайнери”</strong></p>
<p>По принцип дизайнерката проявява интерес към работата с по-евтини материали, но ненавижда копирането и механичното адаптиране на високи колекции към масовия вкус.<br />Името на модна къща „Прада“ придобива истинска мегапопулярност след излизането на бестселъра на Лорън Уайзбъргър „Дяволът носи Прада”.</p>
<p><img src="/uploads/editor/65942z.jpg" alt="" /></p>
<p><em><strong>Едно от изданията на книгата "Дяволът носи Прада"</strong></em></p>
<p>Тъкмо тази книга залегна в основата на изключително успешния едноименен филм на режисьора Дейвид Франкъл с главни изпълнителки Мерил Стрийп и Ан Хатауей. Но коя е самата Миуча Прада?<br />Каква е причината една млада жена с интереси в политологията и изповядваща страстно комунистическата идеология, да се превърне в модна икона от световен мащаб и да диктува вкусовете на пет континента? Каква е семейната й среда? Кое я вдъхновява и какво е отношението й към другите дизайнери, знаменитостите и манекените? Каква е</p>
<p><strong>ролята на съпруга й Патрицио Беретели</strong></p>
<p>Доста години в младостта си Прада не проявява особен интерес към модата или поне не толкова голям, колкото към социалните проблеми, лявата идеология и политическите науки, които завършва в Миланския университет.</p>
<p><img src="/uploads/editor/OB-HU158_bertel_G_20100308185302.jpg" alt="" /></p>
<p><em><strong> Със съпруга ѝ Патрицио Беретели са идеалният тандем</strong></em></p>
<p>Защитава докторат по политология и се изявява като страстна привърженичка на Италианската комунистическа партия. Заедно с това обаче помага на майка си Луиза в модния бизнес и през 70-те прави успешен опит с изработката на дизайна на удобни, практични и модерни чантички от иновативни материи. Сред факторите за първоначалния успех на младата дизайнерка се откроява умението й по свой оригинален и заедно с това достъпен начин да задоволи желанията и потребностите на жените от различно, комфортно и стилно облекло и допълнения. Същинският успех на модна къща „Прада”, аргументиран и финансово, настъпва когато съпругът на Миуча – Патрицио</p>
<p><strong>Беретели, поема мениджмънта, финансинга и маркетинга</strong></p>
<p>в свои ръце. Той се изявява като истински предприемач и става причина за закупуването на атрактивни марки като „Жил Зандер”, „Хелмут Ланг”, „Библос”, сериозен дял от „Фенди” и др. Беретели насочва кормилото на семейния кораб към глобални цели, като например китайския пазар. При всеки възможен повод Миуча изтъква с обич и признателност неговата решаваща роля: „Ако не бях го срещнала, вероятно щях да се откажа или поне нямаше да съм способна да направя това, което днес вече е факт!”. Тя си дава сметка, че тъкмо Беретели я подтиква да прави обувки, по-късно я убеждава да създаде линия готово облекло, както и да открие собствена мъжка линия.</p>
<p><img src="/uploads/editor/miuccia-prada-415x500.jpg" alt="" /></p>
<p><em><strong>На едно от партитата на "Вог"</strong></em></p>
<p>Ако не е бил той, по думите й, тя все още е щяла да се занимава с чанти и ранички. През 2005 година холдингът „Прада” увеличава рязко инвестициите си в Китай, където впрочем вече има двадесет и два свои магазина, и започва да подготвя четвъртия си гигантски търговски център в Шанхай.<br />Днес Миуча Прада работи вдъхновено и разгръща на воля огромния си талант. Заедно с това тя</p>
<p><strong>гледа на младежкото си комунистическо минало философски</strong></p>
<p>и без грам съжаление. Когато говори за връзката между модата и политиката, е пределно откровена: „Всичко, което хората правят, е свързано с политиката. Отношението към жените – уважително или не, е политически избор. Мисля, че винаги съм създавала дрехи за хора, които се уважават и изразяват себе си чрез дрехите. Не мисля, че ако се интересуваш от политика, трябва да се обличаш зле“.<br />Тя не изключва на стари години отново да се заеме с политика. Що се отнася до двамата им сина и тяхното евентуално бъдеще в света на семейния моден бизнес, тя е лаконична и предпочита толерантно да остави нещата да се развият по естествен път във времето. В личния си живот не се е променила под влиянието на натрупаните милиони. Все така избягва шумните светски партита, харесва розовите обувки и не е променила вътрешното си „Аз“.<br />„Обичам модата, но мисля, че тя</p>
<p><strong>трябва да си знае мястото, а не да управлява живота ни</strong></p>
<p>Модата е прекрасна част от битието ни, но според мен всичко трябва да се прави за удоволствие”, казва мадам Прада. Няма моден експерт, който да не отчита заслугата на Миуча Прада към създаването и развитието на минимализма в модата, успоредно с такива други големи имена като Джорджо Армани и Хелмут Ланг.</p>
<p><img src="/uploads/editor/2014.jpg" alt="" /></p>
<p><img src="/uploads/editor/prada-(19)-72941-500x0.jpg" alt="" /></p>
<p><em><strong>Модели от най-новата ѝ колекция пролет/лято 2014</strong></em></p>
<p>Самата дизайнерка недоволства от това, че я причисляват към минималистите, смятайки, че този период (периодът на „черния найлон”) е продължил не повече от две години, и е категорична, че не я интересува интелектуалната част, когато създава моделите си, а по-скоро водещ е стремежът й да твори облекла, които са женствени и съобразени с индивидуалността.<br />Миуча Прада</p>
<p><strong>не пренебрегва и възможността да навлезе и в парфюмерийния бранш</strong></p>
<p>Така например през 2006 година тя лансира своя първи парфюм за мъже „Амбър пур Ом”. „Беше забавление да създам този аромат. Това е най-страхотната работа, която някога съм вършила. Просто се опитвах да си представя какво щях да харесвам, ако бях мъж. Хората ме питат имам ли някаква муза, вдъхновение или нещо, което да ми дава идеи, но аз просто зная какво ми харесва”, споделя Прада.<br />Миуча признава, че внимава да не започне да се изявява като прекалена интелектуалка в модата и започне ли да навлиза по-сериозно и по-дълбоко в изкуството, се стреми да си наложи някакви ограничения. Най-много я вълнува и интересува новото – начините на неговото откриване и на неговото създаване. Когато твори новата колекция, тя</p>
<p><strong>неизменно се пита как биха стояли дрехите на нея самата</strong></p>
<p>дали ще я направят по-красива и въобще дали би ги носила? Особено важно е това, че тя обича „да си сверява часовника” с реалния живот и да създава модели за реалните, а не въображаемите клиенти. Подобно на всеки моден творец, и Миуча черпи импулси от различни посоки. Изворите на нейното вдъхновение са различни етноси и субкултури, емблематични за съвременната цивилизация години и периоди, изобразителното изкуство и картините на знаменити художници, стилът ампир и т.н. Един от художниците, които й действат особено силно и развихрят фантазиите, е английският майстор на четката и декоратор Уилям Морис, чиято запазена марка са гравюрите с горски и полски цветя, птици и различни представители на пъстрия свят на флората и фауната.</p>
<p><strong>Пауните и фазаните често привличат погледа на Миуча и тя пренася</strong></p>
<p>върху своите произведения шарките и формите на перата и крилете им. Интересът към ретрото и по-специално определената симпатия към тенденцията „винтидж” подтиква дизайнерката отново и отново да се вглежда в културата на 50-те и 60-те години и да черпи влияние и вдъхновение както от по-строгите и изчистени форми, така и от хипи стила, от меките и пъстри индийски платове, от музикалната ера „йе-йе”, от дрехите на скитниците и други.</p>
<p> </p>
<p><img src="/uploads/editor/PRADASPRINGS_2217831c.jpg" alt="" /></p>
<p><em><strong>Един от многобройните шаржовете по неин адрес - с усмивка и финес </strong></em></p>
<p>Дизайнерката има противоречиво отношение към кастингите за маенекени. От една страна, тя трябва да приложи своите критерии и да избере най-подходящите момичета за представянето на всяка нова колекция, а от друга – самата мисъл за предпочитането на едни млади същества пред други я натоварва и изнервя. Най-важното е да се открие манекенката, която най-добре би отговаряла на представата й за новия стил, би разкрила идеята й за новата мода. „Необичайно е за мен да избирам момичета и това не ми харесва. Мразя идеята да съдя за човешкото същество по такъв начин. Намирам го за унизително – размишлява голямата дама на модата. – В момента, в който момичетата влязат в стаята, решавам дали са подходящи за ревюто, защото идентичността им е това, което първо ми прави впечатление. Търся жена, която може да представи идеята ми по-добре от всяка друга.”<br />Днес тоалетите на Прада са предпочитани от</p>
<p><strong>киноикони като Ума Търман и Салма Хайек, Камерън Диас и Маги Джиленхол</strong></p>
<p>Облечени в запомнящи се с цветове и кройки стилни и ефектни рокли, те рафинират публичните представи за официален, но заедно с това разкрепостен и женствен силует. Паметливите биографи припомнят, че далеч преди да придобие световната слава, Миуча Прада се е радвала на вниманието на такива супермодели като Джери Хол и Мари Хелвин, които още в средата на 80-те години са били пристрастени към нейните типични черни найлонови чанти.<br />Стилът „Прада” е стилът на реалния живот, обагрен със земна, неподправена красота. Издържан в духа на най-добрата италианска традиция, той обещава жизненост и дълголетие, защото е в състояние да се променя в синхрон с емоционалните и културни промени, с ценностната динамика, пъстрота и разнообразие.</p>
