Площад „Таксим”, паметта на един град

<p>В &bdquo;Истанбул. Спомени за един град&rdquo; разказах, че цялото ми семейство живееше в една и съща сграда в квартал Нишанташъ. Точно срещу нея се издигаше 50-годишен кестен, който, за щастие, днес все още е там. През 1957 г. обаче кметството реши да го отсече, за да разшири уличното платно. Високомерните бюрократи и авторитарните управници пренебрегнаха несъгласието на местните жители. В деня, в който дървото трябваше да бъде отсечено, чичо ми, баща ми и всичките ми роднини си предаваха щафетата в продължение на един ден и една нощ, за да пазят улицата и да го защитят. Така успяхме да спасим нашето дърво, но също така изградихме обща памет, която ни сближава, и за която цялото ми семейство си спомня с вълнение.</p> <p>Днес площад &bdquo;Таксим&rdquo; е кестенът на Истанбул и е важно той да остане. Аз, който живея в Истанбул от 60 г., не познавам нито един човек в този град, който да няма поне един спомен, свързан по един или друг начин с площад &bdquo;Таксим&rdquo;.</p> <p>През 30-те г. старата артилерийска казарма, която днес трябва да бъде преустроена в търговски център, приютяваше малък футболен стадион. Прочутият нощен клуб &bdquo;Таксим Казино&rdquo;, център на истанбулския нощен живот през 40-те и 50-те г., стоеше някога до парка &bdquo;Гези&rdquo;. Впоследствие тези сгради бяха разрушени, дърветата бяха заменени, покрай парка се настаниха бутици и престижна галерия за изкуство. През 60-те г. мечтаех да стана художник и да излагам картините си в тази галерия.</p> <p>През 70-те г. площад &bdquo;Таксим&rdquo; посрещаше празниците на труда, организирани от синдикатите и неправителствените организации, чествания, в които аз самият участвах известно време. (През 1977 г. бяха убити 42-ма души при последвало паническо движение на тълпата). Когато бях млад, гледах с любопитство и удивление митингите, които провеждаха там политическите партии от всички страни &ndash; десни, леви, националисти, консерватори, социалисти, социалдемократи.</p> <p><strong>Авторитарен уклон</strong></p> <p>Тази година правителството забрани кортежът на празника на труда да мине през площад &bdquo;Таксим&rdquo;. Що се отнася до проектите за преустройство на една османска казарма, всички се съмняват, че последното зелено пространство в центъра на града ще бъде превърнато в поредния търговски център.</p> <p>Планираното преустройство, толкова значимо за едно обществено пространство, което е състредоточило спомените на милиони хора, след това започналото изкореняване на дървета, без да са допитани жителите на Истанбул, представлява груба грешка за правителството на Реджеп Тайип Ердоган. Това безсърдечно поведение свидетелства за авторитарен уклон. (От десет години насам положението с правата на човека в Турция никога не е било толкова плачевно). Но надеждата ми се връща, когато виждам, че народът на Истанбул е твърдо решен да претендира за правото си на демонстрации, и на своите спомени, на площад &bdquo;Таксим&rdquo;.</p> <p>&nbsp;<img src="/uploads/editor/TAXIM.jpg" alt="" /></p> <p>&nbsp;<em><strong>Площад "Таксим" днес</strong></em></p> <p><em><strong><br /></strong></em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>