Пет анекдота от историята на конклавите

<p><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>Първият конклав</strong>. Решението кардиналите да бъдат затваряни, за да изберат папа, се появява през ХІІІ век, за да бъде ускорен процесът и да бъде предотвратен политическият натиск върху тях. В миналото хилядолетие папите били избирани от духовенството в Рим с участието на населението и намесата на европейските монарси. Практиката на изолация често била използвана в Северна Италия, за да бъде ускорена развръзката при граждански процедури. Вдъхновени от нея, жителите на Перуджа затварят кардиналите през 1216 г. Тази стратегия била използвана отново през 1241 г.</p> <p>Тогава двама кардинали били взети за заложници от император Фредерик ІІ, а управителят на Рим събира десетте им колеги в двореца на връх Палатин под надзора на безмилостни пазачи и при окаяни хигиенни условия. Клозетите не били почиствани, било им отказано изпращането на лекар за болните прелати. Смъртта на един от кардиналите, а след това заплахата на римляните да изровят останките на покойния папа убедили духовниците да изберат Целестин ІV. Той обаче явно бил изтощен от двумесечното пребиваване при лоши условия и умира 15 дни по-късно.</p> <p><strong>Най-дългият конклав</strong> е този във Витербо, който продължава две години и девет месеца (края на 1268 &ndash; септември 1271 г.). Изморено от едногодишните разделения и безизходица, населението на Витербо затворило под ключ (<em>cum clave</em> на латински) кардиналите в папския дворец през есента на 1269 г. Духовниците били оставени на хляб и вода, а през юни 1270 г. бил махнат покривът, за да бъдат изложени на капризите на времето. Под натиска на новия френски крал Филип ІІІ, те се съгласили комисия от шестима прелати да избере новия папа. Те се спрели на Григорий Х, който по-късно официализира принципа на затваряне на кардиналите по време на конклава и им налага режим от сух хляб и вода, ако до пет дни не са избрали папа.</p> <p><strong>Най-експедитивният конклав.</strong> С течение на времето продължителността на конклавите намалява. Палмата на първенство държи изборът на папа Пий ХІІ през 1939 г.: италианецът бил избран за по-малко от 24 ч. и само с три гласувания.</p> <p>От 1903 г. нито един конклав не е траел повече от пет дни: бяха нужни четири гласувания за избора на Бенедикт ХVІ през 2005 г. (по-малко от 48 часа, както при Йоан-Павел ІІ), 11 при папа Йоан ХХІІІ (три дни през 1958 г.). Изборът на Пий ХІ през 1922 г. е най-дългият през ХХ вес &ndash; пет дни и 14 гласувания.</p> <p><strong>Развръзка чрез намесата на провидението.</strong> Конклавът, който започва след смъртта на Александър ІV през 1261 г. затъва в тримесечни караници между осмината кардинали избиратели. Не успявайки да постигнат съгласие, вниманието им било привлечено от един &bdquo;аутсайдер&rdquo;: партриархът на Йерусалим Жак Пантелеон. Съдбата направила така, че французинът се оказал във Витербо при смъртта на папата. Той водел разговори с Курията да окаже помощ на християните в Близкия изток. Неговата строгост, решимост, доброто управление на Светите земи впечатлили кардиналите, които го избрали за нов папа. Едно от първите действия на Пантелеон, който приел името Урбино ІV, било да назначи нови кардинали, за да увеличи броя им и да ограничи рисковето от блокиране на избора.</p> <p><strong>Най-краткият период между два конклава.</strong> През септември 1590 г., по време на конклава, на който бил избран, Урбино VІІ хванал малария. Той умира 12 дни след избора си и така станал папата с най-кратък понтификат. Следващият конклав се събрал на 8 октомври същата година. През 1978 г. понтификатът на Йоан-Павел І продължил едва 33 дни.</p> <p><img src="/uploads/editor/KONKLAV-2.JPG" alt="" width="623" height="271" /></p> <p><em>Церемония по време на конклава през октомври 1978 г., който избира Карол Войтила, бъдещият папа Йоан-Павел ІІ<br /></em></p> <p><em><br /></em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>