М. Ходорковски: Помагах финансово на комунистите, но се "биех" на страната на Елцин

<p>Никога не съм бил политик и не мога да се съглася с Познер, че олигарсите от елциновата епоха са имали политичесдка власт. &nbsp;</p> <p>Това е мит, създаден и наложен от Борис Березовски, за да укрепи позициите си.&nbsp;</p> <p>Сега е много просто да се направи паралел: &quot;Роснефт&quot; е бившият ЮКОС, а Сечин бившият Ходорковски. Делът в ЮКОС, който принадлежеше лично на мен, не е по-голям от дела, който реално контролира Сечин.&nbsp;</p> <p>При това никога не съм имал дори и частица от тази власт в държавните структури, които има днес Сечин. Същото можем да кажем и за другите олигарси от времето на Путин.&nbsp;</p> <p>В същото време, ако говорим за това, с което съм се занимавал, освен пари винаги съм имал и обществена позиция. Дори успях да я идентифицирам - аз съм волтерианец.</p> <p>Смятам, че всеки човек има правото да отстоява собствените си убеждения. И дори ако тези убеждения от моя гледна точка са абсолютно неправилни, но на този човек не му позволяват да ги декларира, то ще се боря, за да има това право.</p> <p>По времето на Елцин винаги помагах на опозицията. Смятах, че комунистите, колкото и да не са ми близки по убеждения, представляват не по-малко от 20 милиона и имат правото на глас.</p> <p><strong>И помагахте ли на комунистите?&nbsp;</strong></p> <p>Да.</p> <p><strong>И на &quot;Яблоко&quot;?</strong></p> <p>И на тях.</p> <p><strong>И искате да кажете, че сте правили това не с цел да създадете мощна опозиция, чрез която да влияете върху властта, а в случай на необходимост да я подмените, да разрушите системата на управление?&nbsp;</strong></p> <p>Е, това е смешно.</p> <p><strong>Но изглежда точно така.</strong></p> <p>Как може да бъде разрушена управляващата система, която е посдтроена с използването не само на финансов ресурс, включително и нашия - на ЮКОС, но и с помощта на административен ресурс, който винаги е имал превес над финансовия?</p> <p><strong>И все пак искам да разбера, защо едновременно сте укрепвали управляващата партия и в същото време сте давали пари на опозицията? Къде е логиката?&nbsp;</strong></p> <p>Нека първо определим за кое време става дума. Аз говорех за Елциновото време все пак. Тогава никой не ни предлагаше да помагаме на управляващата партия, тогава нещата се решаваха по друг начин. Ние винаги сме помагали на опозицията и Елцин знаеше за това, но никога нищо не ми е казал, защото самият той смяташе, че това е правилно.&nbsp;</p> <p>Разбира се, когато ситуацията ставаше критична, аз отивах да се бия на страната на Елцин.&nbsp;</p> <p>Бих се на негова страна през 1991 година, бих се и през 1993-та, в битките винаги съм бил на страната на Елцин.&nbsp;</p> <p>Но в периодите между кризите очаквах, че трябва да бъдат представени всички гледни точки. И след това дойдоха путинските времена...</p> <p><strong>И Путин имаше съвсем друга гледна точка. Въпреки това вие продължихте вашата волтерианска дейност?&nbsp;</strong></p> <p>Да. Когато Путин ни покани на така нареченото &quot;съвещание с пържоли&quot;, след това със смях и изненада четох странните трактовки за това какви разговори сме имали.</p> <p>Разбирам защо се появиха тези интерпретации: така хората се оправдаваха пред себе си, че трябва да се примирят с твоа, което се случи с ЮКОС.<br /> Но вие разбирате, че това звучи наивно: президентът събира едрият бизнес и казва: Обещайте ми, че няма да участвате в политиката.&nbsp;</p> <p><strong>Но именно така е прието да се мисли за тази среща. Именно за това говори и Познер.</strong></p> <p>Всъщност беше много просто. И ние и Путин прекрасно знаехме, че когато бизнесът се управляваше от &quot;червените директори&quot;, те не рядко се противопоставяха на властта, провокираха стачки, сривове в снабдяването, което много силно удряше по интересите на държавата.</p> <p>Путин тогава каза: нека се договорим, че вие няма да правите това. Тоест да не използваме производствените, човешките, инфраструктурните ресурси на своите компании, за да разклащаме властта и да участваме в политиката.</p> <p><strong>Вие съгласихте ли се?</strong></p> <p>Нямаше как да не се съгласиш, защото всички, които участваха в тази среща, представляваха големи инфраструктурни компании. Условно казано, всяка голяма нефтена компания е инфраструктурна.</p> <p>Ако аз спра за една седмица снабдяването с нефт на някои от регионите, спират линейките, пожарните коли и т.н., всичко спира.&nbsp;</p> <p>Да се прехвърлят ресусрси от друг регион тогава не беше толкова просто. Ние всички разбирахме това и се съгласихме с Путин.</p> <p>Дори когато ме арестуваха и ми предложиха да организираме спирането на ЮКОС, аз не се съгласих. Смятах, че компанията е отговорна пред тези 42 региона, които осигурявахме с нефтопродукти. Ние не можехме да си позволим да разрушим логистиката, когато става дума за реални хора, за техните реални проблеми. Логистиката може да бъде разрушена за три секунди, но да бъде възстановена е огромна задача.</p> <p><strong>Но не означава ли обещанието да не използвате бизнеса във вреда на властта и фактическо съгласие да не участвате в политиката?</strong></p> <p>Никога не е ставало дума едрият бизнес да не участва в политиката, в частност - да не помага на една или друга форма на депутати или кандидати за депутати.&nbsp;</p> <p>Ще ви дам един доста известен пример. Този списък с 80 депутати, който пробутаха на Путин, уж че е списък на тези, които ЮКОС ще вкараме в парламента, всъщност беше съставен от всички големи компании, на целия бизнес. Частта на ЮКОС беше съвсем малка.&nbsp;</p> <p>Разберете, че по това време, ако депутатът се кандидатираше от регион, където ние имахме бизнес, да не му помагаме беше абсолютно нереално.</p> <p>Смешно е да се предполага, че ние сме ги поддържали, за да ги вкараме в парламента и след това да получим нещо. Голямата част от тези депутати никога не биха гласували по проблеми несъгласувани с администрацията на пррезидента. И доказателството за това е, че след това практически никой от тях не напусна парламента впоследствие.</p> <p>Само двама, всички останали работеха прекрасно с президента. Мислите ли, че не съм разбирал това?</p> <p><strong>Откъде тогава се появи вашият конфликт с Путин? Може би вашият волтериански маниер да подпомагате партиите, за да имат правото на глас, е бил възприет от Путин поради особеностите на манталитета му по съвършено противоположен начин - а именно като опит за създаване на опозиция, която да извърши държавен преврат или да ог отстрани от властта по друг начин? А вашата подкрепа за депутатите да е разбрана от него като желание да ограничите влиянието му?</strong></p> <p>Възможно е... Но аз правя изводи от фактите, не от предположенията или от разказите, някои от които са твърде екзотични... Налице е една пряка взаимовръзка - нашият публичен конфликт с Путин на 19 февруари 2003 година, две седмици след който беше повдигнато обвинение срещу ЮКОС.</p> <p>За това, че ще имам проблеми, ме предупредиха още същия ден, когато се състоя разговора ми с Путин в присъствието на медиите.</p> <p><em>(Тогава М. Ходорковски отправя остри критики и обвинения за съществуването на корупция сред високите нива на руската администрация и предизвиква исключително гневната реакция на Владимир Путин - б. ред.)</em></p> <p><strong>Едва след като бяхте освободен от затвора научихме, че вашето изявление тогава е било съгласувано.&nbsp;</strong></p> <p>Беше ми възложено от Руския съюз на промишлениците и предприемачите. Първоначално по тази тема беше консултиран тогавашният заместник-ръководител на президентската администрация Дмитрий Медведев.&nbsp;</p> <p>А на самото съвещание попитах трябва ли това да се случи пред медиите. Там беше Александър Волошин, ръководител на президентската администрация, и той отговори - действайте.</p> <p><strong>Мислите ли, че съзнателно са ви подвели?</strong></p> <p>Това, което знам, е, че и за Медведев, и за Волошин, както и за мен беше пълен шок, че Путин по този въпрос има вече позиция и тя е коренно противоположна.</p> <p><strong>Може ли да се предположи, че той е бил подготвен?&nbsp;</strong></p> <p>Без съмнение е бил подготвен. Но не знам дали точно за моето изказване или в по-широк контекст той е решил, че корупцията е добър метод за управление на чиновниците чрез страх, чрез тояга и морков. Въпреки това по-късно стана очевидно, че решението е било взето преди това, а аз не съм имал никакви шансове да убедя Путин, да го накарам да промени мнението си.</p> <p><strong>Да се върнем към мотивите ви. Как стана така, че влязохте в затвора, а не заминахнте, когато имахте възможност? Надценихте себе си или подценихте Путин? Или не допускахте, че няма да ви освободят след три дни? Имахте ли все пак съмнение, че играта не само ще се проточи, но и ще се развие катастрофално за вас?</strong></p> <p>Разбира се, давах си сметка, че рискът да попадна в затвора, е достатъчно голям. Говорих за това с американския конгресмен Том Лантас, който ми предложи да остана в Америка, но аз отказах. Причината беше, че по това време Платон Лебедев вече беше арестуван и си давах сметка, че ако съм в Русия, ще мога да работя за неговото освобождаване по-ефективно.</p> <p><strong>И сбъркахте...</strong></p> <p>Не мисля така. Ще го кажа така: в тази ситуация ми беше дискомфортно да играя страхливеца. И затова реших да отида докрай.<br /> &nbsp;<br /> <strong>Следва: </strong><em>Защо Ходорковски написа писмо до Путин и за какво е помолил в него, къде е причината за конфликта с руския президент и какво са парите за бившия най-богат човек в Русия.</em></p>