Дж.Ф. Кенеди: хроника на една съдба

<p>Това е историята на едно рядко приятелство между бъдещия президент на САЩ и един ловец на образи, разказва сайтът Gala.fr. Пролетта на 1958 г. В едно нюйоркско студио звъни телефонът. Минава полунощ. <em>Джо Кенеди на телефона!</em>&nbsp;От другата страна е младият, 28-годишен фотограф Жак Лоу. Джо Кенеди! Защо не Дядо Коледа? Но <em>героят, обвит с ореола на легенда, по-известен от когото и да било от синовете си</em>, както ще го опише по-късно Лоу, е настоятелетен и му говори за снимки, които фотографът е направил на Боби и семейството му и които по думите му били <em>най-хубавите, които съм виждал</em>. Кани го да отиде в офиса му след два дни.&nbsp;</p> <p>Да, Жак Лоу е снимал Боби Кенеди, както са му поръчали няколко списания, които искали да преставят на читателите си новия юридически съветник на сенатския комитет. Да, минало е добре, като Боби дори го поканил на обяд, но среща с патриарха на клана Кенеди?! Какво иска той? Едно-единствено нещо: Жак Лоу да снима и другия му син, Джон Фицджералд Кенеди. Така да бъде.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/3150675_page-50.jpg" alt="" /></p> <p><strong><em>Бъдещият президент с дъщеря си Керълайн, зимата на 1959 г. Снимка: Жак Лоу</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Фотосесията започва през май, в разгара на кампанията за преизбирането му за сенатор. Жак прекарва десет дни на път заедно с него. Джон е преморен, няма желание нито да сложи костюм, нито да позира. Джаки се опитва да отпусне атмосферата. Но това не е достатъчно. Трябва малката им седеммесечна дъщеря Керълайн да започне да си играе с колието на майка си, за да се отпуснат всички. Край на фотосесията.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/3150675_page-124.jpg" alt="" /></p> <p><em><strong>Джаки с малката Керълайн, лятото на 1960 г. Снимка: Жак Лоу</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Три месеца по-късно самият Джак Кенеди вика Жак Лоу. Извинява се за предишното си поведение и го кани го да го последва по време на кампанията му за първичните избори. <em>За първи път Джак ми направи добро впечатление със своя чар, добри маниери, простота</em>. Двамата повече няма да се разделят. До 20 януари 1960 г., деня на встъпването му в длъжност като президент на САЩ.</p> <p>Жак Лоу ще бъде първият, който ще го снима в Овалния кабинет на Белия дом. Кенеди никога няма да поиска от него да напусне стаята. Нито когато е извикал на заседание шефовете на генералния щаб, нито когато децата му са там. Рядко доверие. Раждат се хиляди снимки и безценни документи, които Жак Лоу решва да събере в няколко книги, а други да запази за себе си. Но повечето от тях - 40 хил. негатива - са били в сейф в сграда 5 на Световния търговски център. Те изгарят на 11 септември 2001 г. Жак Лоу, който умира няколко месеца по-рано, така и не разбира за преживяваната трагедия. Една от дъщерите му, Томазина, събира контактните копия и оцелелите кадри. Подредени в книга в хронологичен ред и коментирани от самия Жак Лоу, тези снимки разказват една голяма и трогателна история. Изключителна "Хроника на една съдба".</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/3150675_page-42.jpg" alt="" /></p> <p><strong><em>Дж.Ф. Кенеди, есента на 1959 г. Снимка: Жак Лоу</em></strong></p> <p><strong><em><br /></em></strong></p> <p><strong><em><img src="/uploads/editor/3150675_page-57_545x341.jpg" alt="" /></em></strong></p> <p><strong><em>Джаки Кенеди, ноември 1958 г., Ню Йорк Снимка: Жак Лоу</em></strong></p> <p><strong><em><br /></em></strong></p> <p><strong><em><img src="/uploads/editor/3150675_page-120.jpg" alt="" /></em></strong></p> <p><strong><em>Джаки Кенеди, юли 1960 г. Снимка: Жак Лоу</em></strong></p> <p><strong><em><br /></em></strong></p>