А. Макаревич: Путин не отговаря на писмата ми, но аз продължавам да му пиша

<p><strong><em>Андрей Макаревич е роден в Москва. Учи в Московския архитектурен институт, откъдето е изгонен. От 1968 г. се занимава активно с музика. Снима се в киното, прави самостоятелни концерти и записи., пише филмова музика. Народен артист на Русия. Напоследък известен това, че непрекъснато пише протестни писма до президента Путин, държавният глава не му отговаря, но Макаревич продължава &bdquo;кореспонденцията&ldquo;.</em></strong></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31380_yki8OD9zZ9GNDnBERUw3D6yUShVDP4.jpg" style="height:962px; width:640px" /></p> <p><strong><em>Бунтарят&nbsp;<em>&nbsp;</em>Макаревич през 80-те години на миналия век</em></strong></p> <p><strong>- Наскоро написахте в блога си във Фейсбук:&nbsp;&bdquo;Стига. Писнахте ми! Господа подмазвачи, мошеници, опортюнисти и обикновени идиоти! Не смейте да ме учите да обичам Родината! Никой не бива да учи някого да обича. Не можеш да принудиш човек да обича. Нима това не е ясно? Няма да позволя на когото и да било да ме учи да обичам тази Русия, която съм обичал и ще обичам. А това чудовище, което вие се опитвате да сътворите &ndash; като осакатявате и осквернявате моята страна, няма как да ме накарате да обичам. Горете в ада, клоуни!&ldquo;. Какво ви предизвика да излеете в социалната мрежа тази емоционална изповед?</strong></p> <p>- Гневът се трупа капка по капка и в един момент чашата на търпението прелива и той започва да се лее до безкрай. Не помня какво точно ме провокира да напиша това. Дали, че на една везна се слага подмяната на текстове в химна с рекламите на памперси или нещо друго. Но това не е важно. Просто количеството на верноподаническия идиотизъм расте с плашещи темпове. И това е ужасно&hellip;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31380_iMoXoUfXiXWgB2p0zxhBy2COiz0g2f.jpg" style="height:425px; width:640px" /></p> <p><strong><em>Лидерът на &bdquo;Машина времени&ldquo;:&nbsp;Рожденият ми ден си е мой личен празник. Той няма отношение към групата. А догодина, когато &bdquo;Машина времени&ldquo; навършва 45 години, можем и трябва да направим някакъв необичаен концерт.</em></strong></p> <p><strong>- И колко дълго този идиотизъм може да се трупа в мащабите на обществото, на страната?</strong></p> <p>- Балонът може да се разтяга и в него да влиза огромно количество въздух много дълго. Но рано или късно се пука. И колкото по-дълго и много този балон, пълен с лъжи и глупости, се надува, толкова по-силно ще отекне пукотът му. Всичко, което става в страната ни, вече се е случвало в нашата история. &nbsp;</p> <p>С какво партия &bdquo;Единна Русия&ldquo; се различава от КПСС по времето на социализма? С нищо по своята същност! А как приключи всичко в случая с КПСС, всички помним. Всичко е въпрос на време. Просто е жалко да го губим, животът е кратък&hellip;</p> <p><strong>- Като че ли, ако преди десетина години различни колективни или индивидуални писма, адресирани от интелигенцията към властта, имаха някакъв ефект, сега те са без никакво значение. Вие как мислите?</strong></p> <p>- Не е съвсем така. Все пак нещо се случва. Всичко зависи от това колко души участват в такъв проект и що за хора са те. Например осъдените заради действията си членове на Грийнпийс, макар и под гаранция, ги пуснаха от затвора - именно в резултат на такъв обществен натиск. Президентът фактически полуобеща, че амнистията ще засегне фигурантите в ъндърграунда. Ужасното е, че такива хора&nbsp; изобщо се оказват в затвора. Но по-добре това, отколкото да не се прави нищо. Винаги водата винаги изглажда камъка.</p> <p><strong>- Вярвате ли в обещанията на властта?</strong></p> <p>- Вярвам само в Църквата. А що се отнася до властта, трябва да се следят събитията, действията й. И човек да се опитва със законни средства да допринесе за собствената си кауза.</p> <p><strong>- Последното си открито писмо до Путин започвате така: &bdquo;Това вече е не второто и не третото ми писмо до Вас. Убеден съм, че не четете писмата ми &ndash; имате далеч по-важни дела&hellip;&ldquo;. Простете, но защо ги пишете, след като знаете, че президентът не ги чете? </strong></p> <p>- А вие четете ли ги?</p> <p><strong>- Разбира се.</strong></p> <p>- Съгласен ли сте с тяхното съдържание?</p> <p><strong>- Би било трудно да не се съм съгласен.</strong></p> <p>- Значи ставаме двама. А може би и доста повече. Може би още някой ги чете.</p> <p><strong>- Питам ви всичко това, за да си отговоря на въпроса: &bdquo;Интересува ли се днес властта от нечие внимание?&ldquo;. Вашето мнение?</strong></p> <p>- Това е въпрос към властта. Аз нямам никакви предположения. Просто в определени ситуации ми е трудно да мълча.</p> <p><strong>- Вашите концерти, творческата ви активност в определен период през 70-те бяха забранени. Днес, когато забраниха всички разумни и неразумни неща, депутатите продължават да ни удивяват&hellip;</strong></p> <p>- Винаги може да се намери нещо за забраняване. Това е една почти безгранична област. Но наистина е изумително колко забранителни инициативи има тази Дума в сравнение с всички останали, взети заедно. &nbsp;</p> <p>От една страна, депутатите възхитително имитират неуморима деятелност. Правят всичко възможно да не си помисли някой, че напразно получават колосални заплати за сметка на нашите данъци.</p> <p>От друга страна, законите, които те приемат, в голямата си част са доста странни. Дори ми се струва, че сами не разбират нито това, за което гласуват, нито как да го спазват.</p> <p>Пример. Дайте сега да обвиним някого, че е оскърбил чувствата на вярващите. Според мен това трябва да отиде в прокуратурата. Но моето мнение е субективно. По какви критерии се определят щетите на обидата? Кой ще бъде в експертната комисия, която да определи това?</p> <p><strong>- А защо е нужна експертна комисия? Всички знаят, че осъдени ще бъдат тези, които са набелязани да бъдат отстранени поне за известно време. </strong></p> <p>- По тази логика никак не разбирам защо изобщо са нужни нови закони. И с тези няма проблем да &bdquo;подпалят чергата&ldquo; на неудобните.</p> <p><strong>- А може би законите са реакция на активността на опозицията?</strong></p> <p>- Този въпрос също не е към мене, а към политолозите &ndash; те знаят. Аз повече от всичко искам да се занимавам с най-любимото ми, музиката. Всеки път след някакви емоционални изявления и изказвания на политически теми съжалявам.</p> <p>Те някак си привличат вниманието. Разбира се, че ме радва това, че &nbsp;мнението ми не е безразлично за толкова много хора. И все пак ми се иска те да са съпричастни повече към основната ми дейност, музиката. Това е моята професия, призвание &ndash; както щете го наречете. Но ми е най-важното.</p> <p><strong>- Добре си спомняте съветския период от нашата история. Нямате ли усещането, че днес постепенно отново влизаме в орбитата на удобната &bdquo;лъжичка&ldquo;?</strong></p> <p>- Има нещо такова, но опитите да се върнат нещата с четвърт век назад според мен са огромна грешка. Както беше казал един мъдър човек: &bdquo;Погрешната политика е повече от престъпление&ldquo;.</p> <p><strong>- Правите ли сравнение между предстоящата зимна олимпиада в Сочи - за която заявиха, че няма да присъстват и участват важни фигури в съвременния свят &ndash; и олимпиадата през 1980 г. в Москва? Сравнимо ли е това, което се случва?</strong></p> <p>- Не. Тогава големият проблем &ndash; това, което отекна със страшна сила в публичното пространство, бе че американците не са дошли на олимпиадата. Все едно, че целият свят не е дошъл.</p> <p>Оттогава досега светът е кардинално променен, много по-открит е станал. &nbsp;Днес в много по-голяма степен се усещаме като част от него. Това, естествено, е здравословно. Погледнато от друга гледна точка, и ние в голяма степен сме пред очите на света &ndash; с безумни закони и чудновати решения на най-високо ниво.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31380_atHAd61mdeuAtaZdSCL0dkYjIR5OCI.jpg" style="height:656px; width:640px" /></p> <p><strong><em>Групата &laquo;Машина времени&raquo;, 1998 година</em></strong></p> <p><strong>- Дотук не казахме нищо за юбилея ви &ndash; навършихте 60 години. Такива кръгли годишнини са повод за концерти, за турнета. Нещо не виждаме афиши за ваши юбилейни изяви&hellip;</strong></p> <p>- Не планирам никакви концерти. Рожденият ми ден си е мой личен празник. Той няма отношение към групата. А догодина, когато &bdquo;Машина времени&ldquo; навършва 45 години, можем и трябва да направим някакъв необичаен концерт.</p> <p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>