- Автор: Георги Георгиев
- 23 Май 2025
- 2500
- 20
Темата за примирие в Украйна умря, очакването за бърз мир също става все по-нереално.
Опитът за постигане на дипломатически пробив в Истанбул беше изначално обречена на неуспех инициатива. Компромисен мир между Русия и Украйна все още изглежда невъзможен и за двете страни, особено за руската. Ситуацията беше блестящо описана от американския държавен секретар М. Рубио с думите, че Москва се опитва да получи това, което не ѝ принадлежи, а Киев се надява на това, което не може да завземе.
Но положението на нещата е дори още по-комплицирано. И двете страни в конфликта, а и ЕС, са склонни да разглеждат бъдещия мир само като едно примирие, което обаче ще предопредели съотношението на силите при неминуемото избухване на нов конфликт. Западните разузнавания дори прогнозират времето, когато очакват новата война да избухне – след 5–7 години.
Доколкото Москва държи военната инициатива, всяко спиране на военните действия от нейна страна ще означава по-неизгодна позиция на масата на преговорите. Ако тя към момента не е елиминирала украинската заплаха – такава, каквато я вижда Путин – как това може да се случи, ако бойните действия спрат?
Дори вече да не става дума за „демилитаризация и денацификация“ на Украйна, Москва продължава да разглежда нейната интеграция в западните военно-политически схеми (които са по същество аналог на членство в НАТО) като крайно опасна и неприемлива. Но развоят на войната в настоящия момент не дава козове в ръцете на Кремъл, за да елиминира подобна възможност на масата за преговори.
От тази гледна точка, срещата в турската столица беше необходима на Путин, за да може да опипа почвата, да види разположението на противниковите сили и да се опита да създаде пряк канал за комуникация с Киев. Но преди всичко той успя да пренесе акцента от темата за примирието към темата за преговорите. Прокара важния прецедент преговорите да вървят паралелно с войната – с надеждата, че развоят на войната ще подсилва перманентно дипломатическата тежест на Русия.
Налаганата от Запада идея за 30-дневно примирие вече не може да бъде разглеждана като единствения път за постигане на мира, а като инициатива, зад която прозира скритата мисъл да се даде временен отдих на Киев, за да може той да консолидира военните си позиции. Показателно е, че Макрон категорично отхвърли възможността евентуално примирие да бъде обвързано с прекратяване на западната подкрепа за Украйна.
Да отиде на мир, който ще изглежда като плод на външен натиск, за Путин към момента е абсолютно неприемливо. Нито ситуацията на фронта, нито международната, нито вътрешната ситуация го тласкат в подобна насока. В този смисъл поведението – главно на европейците – може да се разглежда като скрит опит за саботаж на разговорите в Истанбул. В тяхното навечерие те наложиха поредните икономически санкции на Русия и издигнаха ултимативното си искане за обявяване на незабавно и безусловно примирие.
Тези им действия още по-ясно обрисуваха контурите на създалия се разлом между европейците и американците. Докато първите са готови да заемат крайно радикални позиции спрямо Москва (поне на думи), вторите намекват, че може и да се дезинтересират от конфликта. Тръмп буквално заяви, че разглежда възможността да игнорира случващото се в Украйна и да прехвърли свързаните с нея проблеми изключително върху плещите на Европа. И въпросът е дали в Белия дом ще спрат дотук.
Защото паралелно се прокарва и линията, че глобалната стабилност изисква да се поддържа перманентен диалог с Москва, а префокусирането на американската външна политика към Пасифика ще наложи и нещо повече – възстановяване на икономическите връзки. Може да си представим какво ще се случи в такъв случай с цялата европейска политика на санкции спрямо Русия.
Съзнателно или не, Тръмп обезсилва европейската стратегия към конфликта на четири нива: разруши евроатлантическия общ наратив за войната, поставя под въпрос материалната и финансовата помощ за Украйна, трасира пътя за подновяване на сътрудничеството с Москва и вътрешно разяжда хомогенността на Европейския съюз. В някаква степен, точно тази роля на американския президент принуждава Брюксел да заема все по-крайни позиции спрямо Москва, за да компенсира американската неопределеност и да подкрепи решимостта на Зеленски да продължи войната.
Към момента най-голямата опасност се съдържа в стремежа на руснаците и европейците да капитализират по някакъв начин новото позициониране на американската администрация. За политиците на Стария континент един опасен и шокиращ военен инцидент може да накара Тръмп да се ангажира наново с конфликта. Неотдавнашният опит на естонски патрулни кораби да задържат руски танкер в Балтийско море и ответната реакция на руските военновъздушни сили беше стъпка в посока, която може да предизвика необратими последици. От друга страна, Москва – ако има намерение да осъществи някакво по-мащабно настъпление – сега е моментът. Украйна видимо е разколебана политически, а Европа – дипломатически.
Така, вместо да донесе бърз мир, Тръмп може да вкара руско-украинската война в нейната истинска кулминация.
Свързан текст: Към Северна Македония - безпощадно
