Украинският философ Андрей Бауммайстер: Загубихме войната и ще трябва да правим отстъпки. Киев и Брюксел нямат връзка с реалността

Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм

Единственият изход на Украйна е да слуша Тръмп и да е възможно най-близка и любезна с Тръмп и неговия екип. Но Зеленски не прави това. Той демонстрира съвсем друга позиция. В това е и цялата сложност на триъгълника Вашингтон-Киев-Москва. Това казва Андрей Баумайстер - политически философ и един от главните публични интелектуалци в Украйна в Youtube канала "Политека".

Според него когато една от страните има предимство на бойното поле, а другата страна вече няма нито ресурси, нито възможности, нито пари да воюва, размерът на отстъпките при преговори е различен. Безспорно Тръмп иска и Русия да направи отстъпки, но отстъпките на Русия и отстъпките на Украйна по-скоро ще бъдат различни. Ние, като украинци, сме длъжни да разберем тази ситуация – Украйна ще бъде принудена да направи повече отстъпки. Това трябва да бъде казано, но е неприятно да се каже такова нещо. Ние ще загубим повече в този компромис, първо. Второ, Украйна още дълго ще бъде под външно ръководство от няколко субекта. На първо място от Съединените щати, като най-добър вариант. Трето, който и да дойде на власт, като президент и парламент, ще трябва директно да съгласува своите решения със силните играчи. Ако приемем тези три аксиоми, ще можем спокойно да се занимаваме с политика.

Едуард Глеза: Приятели, добре дошли в канала „Политека“, благодаря за вниманието ви към нашия проект, не забравяйте да го подкрепяте с харесвания и абонаменти за канала. Андрей Бауммайстер е днес с нас. Андрей Олегович, здравейте, радвам се да Ви видя.

Андрей Бауммайстер: Здравейте, Едуард.

- Андрей Олегович, бих искал с Вас да анализираме едно странно изказване, от една страна, а от друга – доста дълбоко, струва ми се. В нтервю по време на престоя си във Франция Володимир Зеленски каза: „Изберете мен, аз съм по-млад“, а след това каза, че Путин ще умре и това е факт. В това изказване прозвуча някаква стратегия, че войната ще продължи до тогава, докато не умре Путин. Но от друга страна, има ли гаранция, че след Путин няма да дойде някой на същото или дори на по-твърдо ниво?

- Мисля, че това изказване не е интересно, защото то е нетактично, неразумно и безполезно. С подобни изказвания нашият президент се вкарва в капан и прави невъзможни дипломатическите отношения, лишава се от възможности за маневри, като се поставя съвсем натясно. По повод тези и някои предишни изказвания можем да си припомним думите на представителя на Тръмп по руско-украинските въпроси, оценката на Орбан, оценките на други политици. Струва ми се, че това са симптоми. Симптоми за загуба на реалността, окончателна. Тук даже няма какво да се обсъжда.

- Но от друга стана, доколкото разбирам, ние все пак градим реалността си въз основа на тази илюзия. Подобни изказвания звучат не само от президента на Украйна, но и от неговите съветници, като Михаил Подоляк и много други – че това лято ще има проблеми с руската икономика, и какво ли още не. Като цяло тази илюзорна стратегия е доста измамна. Какво ще доведе тя след себе си?

- Вие задавате поредица от въпроси, нека в този случай максимално да обобщим. Ако говорим за историята на Украйна, за тези 33 години тя се дели на две нива. Едното е на нелицеприятната реалност – отчасти слабо позната, отчасти скандална, а другото е на историята на илюзиите. Историята на украинската независимост е история на илюзиите. Защото именно илюзиите подтикнаха хората към Майдана, към революцията; именно илюзиите ни окрилиха през 2020-21 година, когато трябваше да изградим международната политика по друг начин, особено спрямо враждебни на нас страни; и именно илюзиите удържат върхушката. Мисля че те се отнасят доста цинично, но представителите на нашия политически Олимп – имам предвид блогъри, лидери на мнение, различни служители на информационния дневен ред – те сега всячески се опитват да удържат тази илюзия на нови и нови нива. Това, което постоянно виждам,е работа с илюзорни картини. Ето сега и поредната илюзия.

Но, за разлика от тях, редица европейски и американски анализатори и политици се извиниха за изявленията си от началото на 2022 година и признаха грешките си, или пък просто мълчат. Беше предсказано скорошно сриване на руската икономика, през цялото време се говореше за смъртта на Путин, дори началникът на нашето разузнаване казваше, че има сигурно доказателство, че Путин ще умре, защото е тежко болен – за всичко това част от европейските лидери се опитваха да ни подлъжат в тези илюзии. Струва ми се, че това е неуважение към гражданите на Украйна. По някаква причина тези политици и лидери на мнение смятат, че може само с илюзии гражданите на цяла страна да бъдат държани в подчинение и послушание, да се управляват техните емоции, да се управлява разбирането им за света, да бъдат ръководени с такива картини за света. За мен е ясно, че през цялото време това е игра на илюзии. И дори виждам нещо повече – Вие като журналист го виждате дори по-добре – след поредния скандал или други някакви разправии с представителите на нашата власт и същия този Зеленски, се появява колонката с новини, че на фронта работите не са толкова зле. Че сме нанесли редица такива и такива удари, и по принцип има надежда не само да издържим, но едва ли не да победим. Тоест, започват да се подават информационни подхвърляния за тази илюзия, а после различни социологически служби започват да подкрепят статистически тази илюзия.

Казват, че президентът има голяма подкрепа, че 80% от украинците са готови да продължават съпротивата, дори и САЩ да не ни подкрепят. Точно това е работата с илюзии. И действително, Вие правилно го казахте, но аз бих уточнил. Нека сега да поработим върху уточнението. Безспорно илюзиите влияят на реалността. Илюзиите формират мнение. Илюзиите формират емоционални реакции на дадени събития. Но илюзиите не могат да подменят реалността, рано или късно реалността ще дойде. Ще има, разбира се, други опити тази реалност да се обясни с нови илюзорни картини. Отново ще търсим някакви врагове – вътре или отвън. Ще трябва да ни се обясни защо страната ни няма възможност за развитие, къде са се дянали квалифицираните кадри, защо няма кой да работи, кой да върши най-простите дейности, къде са специалистите, хората с някакви квалификации. Тогава отново ще бъдат измислени такива илюзорни картини. Тоест, илюзиите работят временно, но не могат да заменят реалността. И ако на някого му се ще да вярва, че Путин утре ще умре или че утре ще дойде руски президент, който ще ни предаде Белгородкса и Курска област – защото част от моите приятели рисуват тези стари карти от 1918 година. Много се радват на тези, също илюзорни карти, които са правени от кого ли не, от всякакви страни и от всякакви сили. Когато е имало някакво сражение в дадена точица, всички са започвали да рисуват карти, едва ли не на половината свят. Това също храни илюзии, какво да се прави, но ние с Вас не можем да ги разсеем всичките. Това, което сега си говорим, няма изобщо да повлияе на хората, които искат да живеят с илюзии. Можем само да им съчувстваме.

- Според Вас изявленията на Тръмп и неговия екип връщат ли ни донякъде към реалността? Защото знаем, че обществото не възприема веднага, по-скоро веднага възприема тези изявления в скоби и си казва, „Тръмп иска да обедини Украйна“, както чуваме доста често. Но от друга страна, можем да анализираме например изкаването от екипа на Тръмп, че нито Русия, нито Украйна ще бъдат изцяло удовлетворени от окончателното мирно споразумение. Други от екипа на Тръмп коментираха меморандума от Будапеща, а по повод НАТО Тръмп каза много други неща. Всичко това според мен е сблъсък с реалността.

- Отново ще кажа, че имам прост принцип: гледайте решенията, фактите, цифрите и действията. В неотдавнашен разговор казах, че Европейският съюз получава редкоземни метали и литий съответно по 98 и 97% от Китай. И ЕС нямаше дори желание да сключи с Украйна договор за разработване на изкопаеми и да създаде съвместно предприятие. ЕС имаше няколко възможности да ни разпише пътна карта за влизане в съюза в някакви срокове. Да кажат „Да, ще ви вземем, но до 2030 или 2035, например, сте длъжни да направите едно-второ-трето“. Тоест, и ЕС и други субекти имаха много възможности да покажат на дело своите решения, своите намерения спрямо Украйна. Но това не беше направено. И ето, че дойде Тръмп и ясно показа своите намерения, премери тези стъпки и каза: „Извинете, вие може да имате всякакви илюзии, може да имате всякакви желания – да си върнете всички територии; да станете център, за когото всички силни страни се грижат; може да искате всички да застанат на ваша страна; може да искате да победите Русия на бойното поле... всичко това са ваши желания. Но аз говоря реално, като прагматик. Реалността е такава, че вие не можете да диктувате своите желания. Защото обещанията ви към вашите граждани не са подкрепени от ресурси и възможности. Затова ще боли и ще бъде неприятно, но това е най-добрият вариант за вас. Ще се опитам да го направя болезнено и неприятно и за Русия.“

Компромис означава всички да направят някакви отстъпки. С едно изключение – това също трябва да се разбере, учили сме го в университета. Компромис е когато всички се отказват от нещо, тоест всички правят някакви отстъпки. Но, когато една от страните има предимство на бойното поле, а другата страна вече няма нито ресурси, нито възможности, нито пари да воюва, размерът на отстъпките е различен. Безспорно Тръмп иска и Русия да направи отстъпки, но отстъпките на Русия и отстъпките на Украйна по-скоро ще бъдат различни. Ние, като украинци, сме длъжни да разберем тази ситуация – Украйна ще бъде принудена да направи повече отстъпки. Това трябва да бъде казано, но е неприятно да се каже такова нещо. Ние ще загубим повече в този компромис, първо. Второ, Украйна още дълго ще бъде под външно ръководство от няколко субекта. На първо място от Съединените щати, като най-добър вариант. Трето, който и да дойде на власт, като президент и парламент, ще трябва директно да съгласува своите решения със силните играчи. Ако приемем тези три аксиоми, ще можем спокойно да се занимаваме с политика. Като казвам ние, имам предвид украинските граждани. И по-малко да говорим за тази субектност и независимост, за това, че ще дойдат някакви хора и ще диктуват и ще избират свои условия. Истината е, че – при добър сценарий – след три-четири години постепенно отново ще си върнем някои елементи на самостоятелност, бих казал. Това не е моята прогноза, това е моят анализ. В най-добрия случай Украйна след три, четири, пет години ще започне да си връща признаци на самостоятелност. Сега не се говори за това, но ние сме длъжни да го разберем. И не защото аз съм някакъв лош, или не съм патриот, а защото такава е ситуацията, такава е реалността. Тръмп се опита публично да изкаже това в Овалния кабинет, защото видя, че събеседникът му не го разбира. След този разрив събеседникът разбра, но започна отново да се върти в кръг. И в тази ситуация възникват редица неразрешими конфликти, засега.

- От друга страна неотдавна Андрей Ермак каза, че украинско-американските отношения са възстановени на нелошо ниво. Какво означава за Украйна „нелошо ниво“ и „възстановени отношения“ със САЩ?

- Признание за това, че разработването на полезни изкопаеми ще бъде украинската отплата към Съединените щати и сътрудничеството на различни нива със САЩ ще се осъществява под прякото ръководство на Съединените щати. Признание за това, че ние безспорно можем да заявяваме претенциите си, можем да настояваме на някакви червени линии, но имаме много тесен коридор за взимане на решения. Тоест, ние трябва да слушаме. Добри отношения със Съединените щати означава да можем да слушаме и да разбираме, че на този етап трябва да бъдем ръководени от партньорските желания на Вашингтон. Сега нарочно използвам малко неприятни думи, но ще повторя. Изявлението на Ермак, изявлението на Макрон, на Зеленски, на Стармър – сега тези изявления станаха толкова много, че бих посъветвал политолозите – аз не съм политолог, аз съм политически философ, но нека проявим съчувствие към политолозите и да погледнем от тяхната страна на нещата. Политологът е длъжен да събере всички изказвания от последните два дни на няколко десетки световни политици от висшия ешелон. Той трябва по някакъв начин да ги разположи в някакъв ред. И трябва да ги разтълкува. Докато той събира и тълкува тези изказвания, тия няколко десетки души изстрелват нови изказвания, често противоречиви, отменящи предходните, или объркващи предходните. И се получава така, че например украинският политолог се промъква, провира се през постоянния набор от такива изказвания, 95% от които, както с Вас сме говорили преди, е шлака. Или пък е терапия – събрали са се в Париж и това е терапия за Зеленски. Няма нито ресурси, нито възможности, но трябва да се каже „Ние сме с вас, ние ви подкрепяме“. А после започват подмятания „Сред европейците няма съгласие по повод изпращането на миротворци“.

- Изобщо ситуацията е доста странна, простете че се вклинявам във Вашия отговор. Но какво се получава от този анализ: Володимир Зеленски казва, че на масата за преговорите за край на войната ще бъдат представени Франция и Великобритания, но какво видяхме всъщност на срещата на върха? Ще конфискуваме ли руските активи – не, няма. Ще пращаме ли армия – не, и амрия няма да пращаме. А гаранции за сигурност – ами, това е спорен въпрос... Получава се, че ни няма никъде, но искаме да бъдем на масата.

- Да, вижте, гаранциите за сигурност. Някои мои ученици и събеседници понякога ме обвиняват: „Вие казахте, че всъщност не може да има никакви гаранции за сигурност.“ Това, което измисли Тръмп, е едва ли не единствената възможност – тук да присъстват американски компании. Току-що казах, че присъствие на европейски компании десет години преди войната също беше възможно. Това са реалните неща. Други гаранции за сигурност са невъзможни. Въпросът е дали някои балтийски страни – Естония, Латвия – ще бъдат защитавани от НАТО или от Макрон и Стармър, ако имат ресурси за това. Не казвам, че Путин иска да нахлуе в балтийските страни, макар че преди дни в Германия излезе книгата на един германски анализатор, озаглавена „Какво ще стане, ако Русия победи?“ и той прогнозира възможно завземане на Нарва, например. Нарва е град в Естония, непосредствено на границата с Русия. Той казва, че това са по-скоро аналитични игри, но ако изведнъж се случи такава ситуация, ще има ли гаранция за Естония – такава, каквато Украйна иска за себе си?

Според мен най-добрата гаранция е по-мъдра дипломация и по-малко приказки за смъртта на своя партньор във възможни преговори, по-малко обвинения в „кремълски наратив“ срещу представителя на Тръмп и по-малко изливане на неприятни течности върху други европейски лидери, като например Орбан. Това е също димна завеса – какви гаранции може да даде някой на Украйна в тази ситуация, ако Украйна не реши да смени милитаристичния си тон с противоположен. Да сменим думите, че ще стоим до край и ще продължим да се бием, с някакъв друг начин на мислене. Това са моите въпроси.

Вие правилно казахте – такава е логиката на нещата. Оказва се, че не им се иска много да пращат войски, оказва се, че няма толкова оръжие, военната техника не е много... Говори се за някакви 17 милиарда, но трябва пак да се види в какви срокове и къде и кога ще дават всичко това и какво ще означават тези пари в дадената ситуация. Делата наистина говорят за обратното. С руските активи е същото. Те отлично разбират, че утре ще дойде утре. Ако днес вземат тези руски активи, утре това ще е много неизгодно за тях и ще им се наложи много дълго да обясняват. Утре реалността ще бъде друга и в тази реалност ще излезе, че Макрон от една страна прегръща, целува и подкрепя приятеля Володимир, шепне му на ушенце, едни неща, които после излизат в украинските медии като заглавен материал, а после говори други неща, защото трябва да борави с реалността. И той, за разлика от Зеленски, ще бъде принуден по някакъв начин да се справя с тази реалност. Неговите граждани ще изискват това от него.

- Между другото, днес се появи изявление от германското разузнаване, че Руската федерация се готви за голяма война с НАТО до пет години. В това изявление аз виждам не само предупреждение или известна заплаха, защото заедно с това изявление може би звучи и оправдание за неспособността или нежеланието да помогнат изцяло. Защото по този начин могат да се оправдаят и да кажат, „Знаете ли, нека сега по-добре да се договорим и да приключим този заплетен формат на финализиране на войната, защото, кой знае – в бъдеще помощта, която днес можем да ви предоставим, може да потрябва и на нас.“

- Нека бъдем логични. На мен като философ, ми е приятно да говоря на по-философски теми, но тук също има определени логически вериги, които трябва да бъдат изразени гласно. Особено с оглед моя разбор на книгата „Война“ на Боб Уудуърд, това е първата логическа верига. Ако Русия планира нахлуване, тогава може би е по-добре да продължаваме да изтощаваме Русия в упорити боеве на източния украински фронт. Защо не? Може след тази война Украйна напълно да се срине, но Русия ще отслабне. Тя няма да има желание още 5-7-10 години да води война с НАТО и Европа. Или само с Европа. Друга логическа верига – ние трябва да вземем това като определена рамка за размисъл: ако сега даваме на Украйна съвременна техника, при положение че не достигат войници, не достигат офицери, не достигат изобщо ресурси, къде е гаранцията, че тази техника няма да се окаже у руснаците? И къде е гаранцията, че това, което даваме, ще успее да се задейства в някакви участъци на фронта. И пак изхождаме от логиката да играем дългата война на изтощение. Показвам какви са възможните разсъждения. И те съвсем не резонират – по старото значение на думата – явяват се в разрез с изказванията за старостта на Путин. Украинският президент казва, че „утре Путин ще умре, опрете се на мен“, а немското разузнаване говори за някакви дълготрайни проекти – 5 години, 7 години, 10 години... – също много странно. Лично аз не виждам висока степен на вероятност за война на Русия в Европа. Русия ще реши своите въпроси и тя има друга сфера на приложение на силите си.

Днес или вчера Путин говори на Арктическата конференция. За какво са се договаряли Тръмп и Путин ние като цяло не знаем, това са и договорки за части от икономически възможни проекти, но съществува възможност за европейско-руско взаимодействие в сферата на икономиката, макар че германците сега отричат това. Но ние виждаме, че всичко върви към възможно частично вдигане на санкциите. В такава ситуация да се говори, че Русия иска да продължи да воюва, и ще продължи по-нататък, към Полша и страните от Прибалтика, Румъния – ми се струва не съвсем правдоподобно, меко казано. Русия вече ще получи това, към което се стремеше – място на масата на главните субекти на световната политика; възможност за взаимодействие както с Китай, така и със САЩ, а ако санкциите бъдат частично вдигнати – възможност за развиване на икономиката не само в Азия, но и на Запад. Тогава идва въпросът: за какво да продължаваме да се сражаваме? Каква е целта на Путин? Ако той иде в Полша или в балтийските страни? Чувам: „Възстановяване на Съветския съюз“, „включване на балтийските страни в състава на Съветския съюз“ – но балтийските страни не са толкова голям подарък за голямата система, която ще получи Русия, защото имиджът ѝ ще стане още по-отрицателен вече за самите европейци. Не виждам тук целта. На тези, които говорят за това, на германското разузнаване, бих казал: Добавете цел, защо? Целта се описва абстрактно – желание за възстановяване на империята. Имперски претенции. Но и Путин, и Тръмп са достатъчно рационални хора, за да мислят в такива категории. Струва ми се, че те не мислят много в тези категории. Защо да правиш това? За какво да изпращаш още няколко десетки или хиляди души на смърт? Защо да поемаш този риск? За да възстановиш империята. Не, не искаш това.

- Имаме да говорим за още една статия, в изданието „Faridaily“: „Путин е готов да води война в Украйна ако трябва и 100 години“. Източниците на изданието отбелязват, че сегашната ситуация в Кремъл е подобна на тази от навечерието на инвазията в Украйна през 2022 г., с тази разлика, че някои смятат идеята на Путин да дочака краха на Украйна за не съвсем глупава. А ако в тази война на изтощение има някаква точка на пречупване на украинското общество?

- Струва ми се, че ние я преживяваме в момента. Само че сега тя е завоалирана с помощта на тези лъжливи допитвания, и на всички бодряшки твърдения на лидерите на мнение, на кръга около президента, които ги удържат. Но точката на пречупване вече се случва, само че тихо. Ние имаме неправилна представа за точката на пречупване, че това е моментът, когато изкрещявате „Ааааа“, или излизате на улицата и започвате да чупите наред или правите някакви стихийни бунтове. Това е по-скоро северно-африкански или близко-източен вариант. Те имаха такива неща, които после бяха наречени от Запада „цветни революции“. Тук е различно, тук нещата се развиват тихо, тихо се разпространяват, тихо проникват – на изток, на запад, на юг. Хората разбират, че в тази ситуация трябва да спасяват семействата си, да спсяват бизнеса си. Това е постепенен тих разпад. Той е забележим за внимателния наблюдател, който анализира. В информационното поле всичко изглежда както преди – ситуацията се крепи, функционира както досега. Но аз виждам този тих разпад, бавно и постепенно.
Нека да съпоставим с Вашите цитати от данните на германското разузнаване: той е готов да воюва безкрайно дълго в Украйна или се готви да нахлуе в Европа? Трябва някак да съгласуваме тези две позиции. Но едното е несъпоставимо с другото.

- Нека в заключение опитаме да анализираме още една интересна позиция. В четвъртък вечерта в изказване пред моряците на подводницата „Архангелск“ Путин каза, че пътят за преговори за регулиране на конфликта в Украйна минава през въвеждане на външно управление на Украйна под егидата на ООН. Така той за пореден път заяви, че гражданските органи на властта в Украйна са незаконни, Зеленски е нелегитимен, всички останали – също и не е ясно с кого ще се подписва каквото и да е в Украйна. Правилно ли разбирам: с това изказване Путин нулира трасето за преговори, но тук има и един още по-голям въпрос – било ли е това преговорено предварително със САЩ? И следва и въпросът за какво бяха всички тези пътувания до Саудитска Арабия, срещи, делегации, ако всичко опира до това, че Путин не желае Володимир Зеленски.

- Той отдавна не го желае, и трябва да кажем нещо повече – Тръмп също не желае Зеленски. Зеленски не устройва нито Путин, нито Тръмп. Но тук става дума за друго – от цялата тази информационна шлака и мъгла част от изказването все пак е следствие от някакви събития. Стува ми се, че и Тръмп, а сега и Путин, установяват простия факт, че със Зеленски е много трудно да се водят разговори на тема сделка. И че Зеленски по всякакъв начин се опитва да отлага, някак да предефинира някои неща. Това може да се разглежда като опит за удържане на субектността, което може да е донякъде и вярно, за онези, които искат да вярват в това. А може да е и просто желание да се отлага във времето. Струва ми се, че тези изказвания на Путин са вече реакция на опитите за преговори през последните няколко седмици между руско-американската страна и американско-украинската страна. Тоест, ние сме влезли в някъв тупик и това донякъде е послание не толкова към Украйна или към руснаците, колкото може би към Тръмп. Защото Украйна и сега се движи във фарватера на решенията на САЩ.

Просто Путин говори директно за това. Забележете, това е пусната реплика, ние не знаем какво точно означава това. Той не казва, че трябва да е под ръководството на Русия или на Кремъл. Казва, че трябва да е под ръководството на ООН. Опитва се да покаже, че това е един от изходите от ситуацията. Това е неприятно изказване, неуважително спрямо Украйна, но от друга страна виждаме, че Украйна, в лицето на своите лидери, не може да вземе решение. Това, което виждам аз, е, че всички сме в тупик. Не бива повече да се воюва, Съединените щати ни посочиха това. Европейците само обещават и се държат като терапевти, нищо повече. Въпросът е как да развържем този възел. Нашето управление бездруго е външно, но за нас просто е болезнено да го казва Путин. Преди това обаче го каза Тръмп. И го заяви нееднократно, дори в Овалния кабинет, когато каза: „Вие сега сте в такава ситуация, че не можете да диктувате и не можете да казвате „искам“ и „не искам“. Искам прекратяване на огъня – не искам прекратяване на огъня“ – това го казва американският президент няколко седмици преди Путин, каза го на 28 февруари, нали така? Това е изказване от един и същи порядък, но в различен контекст. И си струва то да бъде прието мъжествено и реалистично. И рябва да се запитаме, ако бяхме представители на властта, как би трябвало да реагираме. Може би бихме се хванали за тази линия, бихме казали добре, дайте ООН, може би тогава ще поговорим отново за миротворци, нека опитаме. Ако извадим думите от контекста има два варианта. Единият е да ги пуснем в социалните мрежи и всички да се възмутят – това е едната стратегия. Другата стратегия е да разберем какво пространство имаме за маневри. И че вече наистина нямаме възможности да диктуваме свои условия. Тогава – какво? Ами, тогава – само със Съединените щати. Казвам нещо много просто. Единственият изход на Украйна от тази ситуация е да слуша Тръмп и да е възможно най-близка и любезна с Тръмп и неговия екип. Но Зеленски не прави това. Той демонстрира съвсем друга позиция. В това е и цялата сложност на триъгълника Вашингтон-Киев-Москва.

- Приятели, напишете мнението си в коментари под това видео, бъдете с нас и напомням, абонирайте се за канал Политека и ни изпращайте въпросите си. Андрей Олегович, благодаря Ви за времето и мислите и до нови срещи в нашия проект.

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова