Ръст на световните цени на храните през октомври до нов 10-годишен връх

Ръст на световните цени на храните през октомври до нов 10-годишен връх
Световните цени на храните се покачиха през октомври за трети пореден месец, достигайки нов 10-годишен връх в резултат на поредно увеличение на цените на зърнените култури и растителните масла, съобщи в четвъртък агенцията по храните на ООН при представяне на редовния си ежемесечен доклад.

 

Ценовият индекс на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) към ООН, който измерва месечните промени в цените на кошница от стоки, включваща зърнени култури, маслодайни растения, млечни продукти, месо и захар, нарасна през октомври с 3,9% спрямо септември до 133,2 пункта и вече е с цели 31,3% над неговото ниво година по-рано (октомври 2020 г.).

 

Това представлява най-високо ниво на ценовия индекс на храните от юли 2011 г. насам.

 

Индексът на цените на зърнените култури на FAO нарасна през октомври с 3,2% спрямо предходния месец, като световните цени на пшеницата се повишиха с 5% на фона на затягане на глобалните наличности поради намалените реколти при големите износители, включително Канада, Руската федерация и САЩ. Международните цени на всички други основни зърнени култури също се увеличават на месечна база.

 

 

Индексът на цените на растителното масло пък се повиши през октомври с 9,6%, достигайки рекордно в историята ниво. Увеличението се дължи на по-високите котировки на цените на палмово, соево, слънчогледово и рапично масло. Цените на палмовото масло се повишиха за четвърти пореден месец през октомври, подкрепени до голяма степен от продължаващите опасения относно намаленото производство в Малайзия поради продължаващия недостиг на работна мигрантска ръка.

 

Индексът на цените на млечните продукти на FAO се повиши с 2,6 пункта спрямо септември, повлиян от като цяло по-силното глобално търсене на внос на масло, обезмаслено мляко на прах и пълномаслено мляко на прах на фона на усилията на купувачите да осигурят доставки за складиране на запаси. За разлика от тях цените на сиренето останаха до голяма степен стабилни, тъй като доставките от основните страни производителки бяха достатъчни, за да задоволят търсенето на внос в световен мащаб.

 

Индексът на цените на месото на FAO се понижи през октомври с 0,7 процента спрямо септември, отбелязвайки спад за трети пореден месец. Международните котировки на свинско и говеждо месо спаднаха на фона на намалените покупки от Китай (на свинско месо) и рязък спад на котировките за доставки от Бразилия (на говеждо месо). За разлика от тях, цените на птиче и овче месо се повишиха, стимулирани от високото глобално търсене и ниските перспективи за разширяване на производството.

 


Индексът на цените на захарта пък се понижи през октомври с 1,8%, бележейки първи спад след шест последователни месечни увеличения. Спадът е резултат главно от ограниченото търсене на внос в световен мащаб и перспективите за големи доставки за износ от Индия и Тайланд, както и от отслабването на бразилския реал спрямо щатския долар.

 

Относно производството на зърнени култури, FAO посочва, че въпреки очакваното рекордно световно производство на зърнени култури през 2021 г., глобалните запаси от зърнени култури се очаква да се насочат към свиване през 2021/22 г.

 

Прогнозата за световното производство на зърнени култури през 2021 г. сега е фиксирана на 2 793 милиона тона, което е намаление с 6,7 милиона тона в сравнение с предишния доклад, до голяма степен поради съкращения на прогнозите за производството на пшеница в Иран, Турция и САЩ.

 

В същото време FAO очаква увеличаване с 1,7% на световното потребление на зърнени култури през 2021/2022 г. до 2 812 милиона тона.

 

 

Източник: БНР

 

 

 

 

 

Коментари

  • Поредният

    04 Ное 2021 18:41ч.

    А) Каргил ще направят още- повече мангизи. Б) Евреи против цени е като коне против овес.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • абв

    05 Ное 2021 0:58ч.

    Кога има инфлация и кога дефлация и как се борим с инфлацията и как с дефлацията? Когато има конкуренция, винаги цените падат от конкурентната борба. Всяка фирма се стреми да намалява цените на пазарите до малко над себестойността на стоките и печели от оборот. Когато продаде много евтини и качествени стоки, печалбата е добра. За да продаде много евтини и качествени стоки, тя трябва да внедри нови изобретения, технологии и машинно производство, или Н.Т.Прогрес. Но намаляването на цените е дефлация. Или при фаза на макроикономическия цикъл - КОНКУРЕНЦИЯ - имаме дефлация за наемния труд, и оживление за капитала. За да няма дефлация трябва да се намалят лихвите, и те стават дори отрицателни. Освен това трябва да има монетарна политика, която е такава, че да има повече пари в обращение. Когато имаме повече пари в обращение винаги се получава инфлация, или качване на цените. Спомнете си монетарната политика по времето на Жан Виденов. А когато се печатат повече пари и се вкарват в обръщение, както примерно Европейската централна банка или Федералния резерв, печатат пари и купуват облигации от банките, срещу тези пари, то това се нарича количествени улеснения. И лихвите на тези банки са отрицателни и има евтин кредит и дори банките не вземат лихви, а дават лихви и печалбите им са от такси, които вземат срещу тези кредитни пари. Така се осигурява евтини безлихвени кредити и може всеки предприемач лесно да започне производство и да иде на пазарите и да печели. Но всичко това зависи от факта, дали има конкуренция на пазарите и дали макро икономическият цикъл е във фаза КОНКУРЕНЦИЯ. Когато обаче някои фирми, които намалят цените от конкуренцията, но за да са конкурентни продават стоките си под себестойността им, само и само да останат на пазарите, идва момент, когато като продават на загуба - фалират, И тогава фирмите внедрили повече нови изобретения и технологии, и които могат да продават на много по ниски цени от по слабите фирми, и пак да са на печалба - изкупуват слабите фалирали фирми. И стават монополисти на пазарите. И като монополисти вдигат цените до монополно високи цени и започват да извличат монополно високи печалби. На наемните работници плащат по ниски заплати , понеже наемните работници са усвоили отдавна новите машини. И когато тези работници отидат на пазарите, могат да купят малко от многото евтини и качествени стоки - машинно производство. А това е инфлация. Освен това не внедряват Н.Т.Прогрес , защото разчитат на тези стари вече машини, до пълното им амортизиране, а те им носят монополно високи печалби. Така вече не се печели от оборот, а от монополно високи цени. И така се стига до свръх производство и свръх предлагане и неплатежоспособно търсене. А това според Маркс е икономическа криза, или СТАГНАЦИЯ - забавяне на икономическата динамика. Как се бори правителството с инфлацията? То се бори, като увеличава, повишава лихвените проценти, или лихвите. Това е фискална политика. И намалява данъците. Освен това монетарната политика е да се намаляват парите в обръщение, като се продават облигации на частните банки от ЕЦБ и ФЕД. Така в частните банки кредитите стават с високи лихви. Рейгъномиката беше такава, че имаше голяма инфлация, но Рейгън увеличи лихвите и парите от цял свят отидоха в американски банки, а парите в обръщение бяха малко и американските предприемачи вземаха скъп кредит, но произвеждаха много и продаваха скъпо и американската икономика се увеличаваше. А цените на нефта рухнаха и СССР се срути, защото можеше да продава на западните пазари за валута само нефт. Та това е отговора на въпросите. Сега, след локдауните, човечеството, икономиката три месеца не произвеждаше, а ние потребителите само консумирахме държавни средства. Държавата помагаше на наемните работници, да си запазят работните места и на бизнеса, да може да оцелее. Но складовете се изпразниха. И естествено е цените да се вдигнат. Но икономиката не рухна, а се възстанови много бързо. Дано сега да не се налага да се прави локдаун. Но още има КОНКУРЕНЦИЯ, не са фалирали фирми и няма МОНОПОЛ. Ако има инфлация, то тя е заради три месечният локдаун и складовете, които са празни. И наемният труд трябва да заработи много мощно и производително, за да може да се напълнят пак складовете. Енергетиката, с цената на тока, и цената на газта и нефта се бяха вдигнали, но много бързо паднаха. Цените на тока се увеличиха заради нефта и газта, но вече и те станаха близки до нормалните. Така, че не сме много зле, както се говори, и все още сме във фаза КОНКУРЕНЦИЯ, и не мисля, че ще има голяма инфлация. По скоро може да има дефлация, отколкото голяма инфлация.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    05 Ное 2021 12:28ч.

    Защо се споменава Турция в прогнозите? Турция произвежда 18 милиона тона пшеница, България - 7.6 милиона тона. Турция внася пшеница около 10 млн тона, България изнася - 7.6 млн тона.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    05 Ное 2021 12:30ч.

    А за цените е ясно: ИНФЛАЦИЯ. Тръмп и Байден раздадоха ТРИЛИОНИ. ЕС и отделни държави също раздадоха трилиони. Откъде ще дойдат тези пари и кой ще ги покрие? Разбира се, че обикновените хора, като плащат за всичко по-скъпо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи