- Автор: Константин Вълков, Дарик радио
- 03 Фев 2022
- 2656
- 22
"Постмодерният университет вече е нещо коренно различно. Огромните бази данни вече не са в университетите. Практически няма университети, които имат библиотеки, превъзхождащи международните бази данни. Няма и научна истина от последна инстанция. Дори в областта на фундаменталните науки като че ли има известно разколебаване.
Светът не е едновременно цялостно познаваем. Дори и в областта на точните науки има някакви подвижни консенсуси.
Университетът в постмодерната ситуация е изправен пред това, че студентите вече не се интересуват толкова от това професорът да им каже кое е вярно, колкото да разберат нещо, което ще им бъде полезно. Истината и полезността започват да са в някаква опозиция. Затова често асистентът изглежда по-интересен от професора. Професорът казва някакви отвлечени неща, а асистентът казва, че най-важното в нотариалния акт е да не забравите да напишете името в италик", обясни професорът.
Даниел Вълчев коментира и средното образование. Той обясни, че във всички общества винаги има два приоритета - повишаване на качеството и подобряване на достъпа. Според него у нас на практика имаме две образователни системи. "Ако видите резултатите от външните оценявания, ще ви направи впечатление, че 2 училища на 300 метра едно от друго, едното е на световно равнище, а другото сега изпълзява от Възраждането. Същото е и със здравеопазването. В България няма равен достъп до здравеопазването. С годините това не се оправя. В напредналите общества като че ли тази ножица се разтваря", коментира проф. Вълчев.
"От времето на Тодор Живков здравеопазване и образование до 2010 г. вървят с еднакви бюджети. В последната година преди ковид кризата бюджетът за здравеопазване е с милиард и нещо повече от този за образование. Здравеопазването е може би най-лошо организираната публична система", категоричен беше професорът.
С въвеждането на делегирани бюджети в средното образование нещата станали горе-долу предвидими. Ясно е, че където са децата, там отиват и парите. "Най-важният въпрос в образованието е обратният подбор при влизането в учителската професия. Докато не се оправи това хората да искат да станат учители, няма как да даде добри плодове за една система. Това е една от най-затворените професии. Аз например нямам учителска правоспособност. Човек, независимо какво е завършил, трябва да може да опита да стане учител. Системата трябва да е отворена. Основното не е въпрос на знание, а въпрос на общуване, да ти харесва да работиш с децата", каза Даниел Вълчев.
Според него светът се е променил много по начин, по който не си даваме сметка. "Това, което се случва в света е било запазвано по много различни начини във времето. В началото това е ставало чрез човешката памет. Омир измисля стихове, дърпа лирата, пее ги. Неговият ученик запомня нещо, друго не запомня. И така се предава нещо, кагато нещо някой е казал или направил", каза проф. Даниел Вълчев.
С писменото слово, нещата се променят, защото става възможно да се възпроизведе мисъл или събитие. "Когато се появява в Европа книгопечатането, нещата стават още по-сложни, защото няма единично копие на това, което Константин Вълков е казал през III век, а Вълчев го е записал на пергамент. За няколко десетилетия в голяма част от семействата в Централна и Западна Европа вее се появява по една книга. Библията в началото. Печатното слово, аналоговите комуникации оттам нататък, вестници, телевизия, радио много разширяват достъпа до информация", допълни деканът.
Това, което прави дигитализацията, било принципно различно. "Това означава с помощта на двоичен код ти да възпроизведеш абсолютно всичко в света. С възможността за обработване на двоични кодове, достъпът до информация стана драматично различно от това, което някога си е представял. И оттук много проблеми".
Първият бил - ако имам неограничен достъп до информация, това означава, че практически аз не бих могъл да я смеля. Следователно кой ще ми направи подборката. "Благодарение на социалните мрежи сме склонни да се затваряме в племенни общности. Тези процеси са млади и не са намерили своето концептуализиране. Втората страна е, че западните общества живеят в нова постмодерна ситуация. Има фундаментални различия между обществата преди Втората световна война и обществата с края на XX век".
Най-важното различие според проф. Вълчев е, че модерността се характеризира с ред, с ясни авторитети, с ясни системи за контрол, с наличието на доминиращ наратив. "Може да сме се майтапили с Тодор Живков, но имаше един глобален разказ. Когато това се разпадна, като че ли се появиха множество разкази".
Един от характерните белези на постмодерните общества бил, че липсва доминиращ наратив. Липсва общ разказ, разказът за учения, който се бори с природата, позчинява я и създава нова, по-добра среда за живот на хората. Постмодерната среда не приемала това. Истината била най-често на подвижни консенсуси. Затова се чудимм на кого да вярваме. Всичко това създава неяснота относно истината.
"Светът тепърва ще се подрежда. В момента живеем в преходен период. Не може да имаме прекалени очаквания от това, че хората ще имат окончателна представа за това, което е около тях. Докато през младежките вълнения през 60-те и 80-те години младите казват: оставете ни, не ни казвайте какво да правим. Днес младите казват: какво да правим. Има едно голямо обръщане на перспективите", коментира още юристът.
Заради сериозността на разговора, той се пошегува, че като се явявал едно време на изпит по диамат, запомнил една мисъл на Маркс: Човек първо трябва да яде, да пие и да се размножава, а чак тогава да се занимава с абстрактно мислене.
Източници: Дарик радио, "24 часа"
