- Автор: Гласове
- 30 Апр 2025
- 9191
- 7
Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
Отразяването на финансовите новини най-малко трябва да прилича на „Матрицата“, където според избора на хапче човек може да научи истината или да продължи да си живурка. Точно такова обаче се оказа огласяването на новината за четирите милиарда евро нови заеми, които България изтегли в понеделник. Малкото медии, които имат експертен капацитет да оценят станалото, го приветстваха; тези, които нямат, си избраха най-загубените коментатори, включително Асен Василев – заради когото България вече плаща милиарди допълнителни лихви, понеже той избягваше лично да се нагърби с тегленето на заеми, когато моментът за това беше подходящ.
Дали пък всичко станало покрай митниците не е довело до „опитомяването“ на Василев?
Ето няколко критерия за оценка на заемите. Освен цената сама по себе си, за успеха на емисия се съди по рисковата премия, която длъжникът приема да плати на кредиторите си – инвеститорите, които записват облигации при първичното предлагане. Тя се измерва като разлика по доходността на новоемитирания дълг спрямо някаква база, която се приема за безрискова. В миналото това бяха германските облигации. Сега това е т.нар. лихвен суап за еврозоната. В САЩ това е лихвеният процент, обявен от Федералния резерв. Тази разлика се нарича спред – от английската дума за „разлика“, „обхват“ или „разпростиране“.
Спредовете по облигациите, които България емитира в понеделник, се формираха след първоначално предложени изключително високи добавки от българското правителство. Когато изгодните условия привлякоха интерес за над осем милиарда евро, банките-посредници започнаха кръгове от разговори с инвеститорите, приканвайки ги към договаряне за свиване на рисковата премия (спреда).
При първоначално предложен спред от 150 базисни точки за деветгодишния дълг – което е 1,5 процентни пункта над лихвения суап по съответната срочност за еврозоната – крайният постигнат спред е 125 базисни точки. Това е отбивка от 25 базисни точки (0,25 процентни пункта) спрямо първоначалната оферта.
За 13-годишния дълг първоначално държавата предлага спред от 195 базисни точки, а в процеса на предоговаряне той се понижава до 175 базисни точки – т.е. отбивът е само 20 базисни точки.
Българското правителство и експерти хвалят отбивката в размер на 25 базисни точки при деветгодишните облигации и от 20 базисни точки при 13-годишните. Според „първичния монитор“ – модел за оценка на Bloomberg – постигнатите отбивки са по-малки от тези, които други държави в региона вече са постигнали. По данни на медията, Полша, Румъния, Хърватия, Черна гора и Албания постигат средно по 32 базисни точки отбив от първоначалните условия. И по-малкото свиване, постигнато от България, е допълнителна премия за инвеститорите (аз го наричам подарък). В това число са поставени държави като Румъния – пословична с фискалната си разточителност – и Хърватия, чийто публичен дълг е два и половина пъти по-голям от българския като отношение към БВП.
За сравнение, миналата година България постигна 135 базисни точки спред по седемгодишен дълг, а сега същият спред е по деветгодишни облигации. Привидно това е успех, но не се отчита, че миналото лято, когато бяха емитирани облигациите, на власт беше служебно правителство, бюджетът беше изтощен и нямаше перспективи за членство на България в еврозоната. Обратно, днес доминиращите очаквания – както в България, така и на международните пазари – са страната да бъде приета в еврозоната от 1 януари 2026 година. Това трябва да е положителна новина за инвеститорите от еврозоната и, ако Министерството на финансите си беше направило труда да я комуникира, доходността щеше да е още по-ниска.
Облигационните емисии от понеделник са първите, пласирани без държавата да проведе т.нар. роудшоу – поредица от срещи с потенциални инвеститори, които трябва да се подбират от банките-посредници. Именно в тези срещи финансовите министри и понякога представители на БНБ се стараят да представят България в най-добра светлина, за да получат най-евтино финансиране. И най-често успяват.
Освен че е претупало процедурите, Министерството на финансите е избрало и един от най-неподходящите моменти. България е първата държава от региона, която излиза на дълговите пазари, след като американският президент Тръмп обявява вносните мита и на практика „гази“ без проучване в опасни води. Моментът е неподходящ и заради очакваното ново понижение на лихвите от страна на Европейската централна банка, което трябва да се случи на срещата на Управителния ѝ съвет през май. Ако това се случи, то и базата, и спредовете биха се понижили заради общия оптимизъм, който новината би предизвикала. И обратно – ако няма понижение на лихвите, едва ли би било проблем, защото това е продължение на статукво, което е добре познато на пазара.
Изборът за емитиране на заемите в понеделник също е спорен. Понеделниците са дни, в които няма нова информация, която да определя пазарните настроения, и поради това инвеститорите са предпазливи и склонни да търсят повече. Справка показва, че България е била единствената страна, предложила облигации в понеделник – при иначе заспал пазар.
Най-лошото при облигациите е снижаването на стандартите и амбициите, което се наблюдава в Министерството на финансите. От години не се инвестира в изграждане на капацитет в Дирекция „Държавен дълг“ и от нея не излизат експерти, както в миналото. Въпросът не опира само до това дали България се движи със средното представяне на пазара, а дали постига най-доброто, на което е способна, за да спести ресурси на данъкоплатците.
От вчера в публичното пространство коментаторите въртят още една теза – че не са толкова важни условията по дълга, а за какво той се използва. Това е много погрешно. Такава връзка никога не е имало. Тегленето на държавни заеми е технология. Изисква експертен подход от хора с подготовка и опит. На банките-посредници не им пука особено дали заемите са изгодни, доколкото те си взимат договорения комисион. От подготвеността на специалистите и политиците, които договарят държавния дълг, зависи не просто да получим финансиране, не просто цената да е близка до пазарната, но да е ясно отвъд разумното съмнение, че постигнатите резултати са най-оптималните.
Такава увереност имаше в миналото. Днес – вече не.
Между другото, има един критерий доколко България е емитирала изгодна емисия. За да се формира доходността, книжата са емитирани с отбив от номинала. След три месеца ще стане ясно каква част от облигациите са сменили собственика си – което би означавало, че те са били продадени почти веднага след придобиването. Ако процентът е значителен, това означава, че цените, които България е предложила за записване, са били толкова изгодно ниски за пазара, че инвеститорите веднага са ги продали на вторичния пазар и са постигнали спекулативна печалба. А ако голям обем е попаднал в българските банки, това ще е риск от нищожен интерес към вътрешните емисии на ДЦК поне до края на годината.
