- 07 Ное 2025
- 1588
- 0
„Mingus“ е последният студиен албум на Джони Мичел от 70-те (издаден 1979 г.) и един от най-интересните ѝ, защото е директна колаборация с Чарлз Мингъс – и още по-точно: това е прощалният проект на Мингъс, записан в месеците преди да почине.
Чарли Мингъс вече е болен (амиотрофична латерална склероза) и знае, че му остава малко. Той кани Джони Мичел да работят заедно. И идеята е почти сюрреалистична за времето: най-големият жив постбоп композитор (Мингъс) с най-голямата автор-песенничка на поколението на рок-фолк (Мичел).
Албумът е буквално кръстопът между джаз и singer-songwriter култура.
Мингъс предлага музикални теми, а Мичел пише текстовете.
В албума има и spoken-word фрагменти, където Мингъс говори.
Има и версии на „Goodbye Pork Pie Hat“ (посвещение на Лестър Йънг).
Албумът е записан с джаз титани, които не са просто музиканти „в студио“, а „авангардният елит“ на онзи момент:
Джако Пасториъс - бас
Уейн Шортър - саксофон
Хърби Хенкок - клавишни
Питър Ърскин - барабани
Дон Елиъс – конги
Емил Ричардс – перкусии
Не е „поп песен“ Джони Мичел. Това е джаз модернизъм с нейния поетичен език, с нейната интонация, но с изключително сериозен джазов гръбнак.
Албумът е важен:
- защото това е последното нещо, което Чарлз Мингъс композиторски задвижва
- защото премахва границите между жанровете — фолк/рок/джаз
- защото Мичел тук става напълно джаз композитор, не просто „фолк певица, която прави джаз експеримент“
Албумът е труден, няма хит сингъл, не е комерсиален.
Но музикално е един от най-високите ѝ пикове.
И ако трябва една линия, която го описва: „Mingus“ е реквиемът на Мингъс, изпят с гласа на Мичел.
