- Автор: The American Conservative
- 21 Дек 2024
- 1411
- 4
Автор: Али Ризк, theamericanconservative.com
Възходът на Хаят Тахрир аш Шам не е повод за празнуване за американците
Оттеглянето на Башар ал-Асад от властта в Сирия беше посрещнато с празнично настроение във Вашингтон, а политици и специалисти приветстват това развитие като сериозно отстъпление за Иран. Твърде малко обаче се казва за начина, по който напускането на Асад може да осуети висшия приоритет на Съединените щати в региона: предотвратяване на нов възход на салафитския джихадизъм, който остава отговорен за най-голямата чуждестранна терористична атака на американска земя. В случая със Сирия фокусът е върху това, което Иран ще загуби и това е един от най-проясняващите примери за това, че събитията в Близкия Изток често се гледат от Вашингтон през очите на Израел, а американските интереси се отчитат слабо.
Няма спор за това, че краят на династията Асад в Дамаск представлява огромна победа за Израел. И Башар, и неговият баща Хафез следваха политика, в която Сирия беше гвоздеят на водената от Иран „Ос на съпротивата“. В тази си роля Сирия беше транзитен път за доставката на ирански оръжия за ливанската „Хизбула“. Предвид това, че последната се доказа като най-ефективната бойна сила срещу Израел (въпреки че беше лошо сразена в скорошния конфликт), фамилия Асад беше разглеждана като голям враг от израелските управляващи.
След като се провалиха опитите Асад да не бъде свързван с Иран, Израел започна все по-отчаяно да желае смяна на режима в Дамаск, дори и ако това означава появата на съседна държава ръководена от салафитски джихадисти от рода на Ал Кайда. Това беше съвсем очевидно от изказванията на израелски официални лица след избухването на конфликта в Сирия през 2011 година.
В интервю за Jerusalem Post Майкъл Орен, израелският посланик във Вашингтон по това време, обясни: „От самото начало нашето послание по сирийския проблем беше, че ние винаги сме искали Башар Асад да си тръгне, винаги сме предпочитали лошите момчета, които не са подкрепяни от Иран пред лошите момчета, които са подкрепяни от Иран.“
За да направи посланието още по-ясно, Орен подчерта, че позицията важи, дори и ако това означава Ал Кайда да поеме управлението.
Изглежда тези изявления са били подкрепени и от действия, тъй като активисти от сирийската опозиция разкриха, че израелски военни са предоставили оперативна подкрепа на Фронт „Нусра“ – официалния партньор на Ал Кайда в Сирия, който днес вече се нарича Хаят Тахрир аш Шам и който водеше офанзивата, изтласкала Асад от власт.
Изтъкнати израелски фигури дори оправдаха оказването на медицински грижи на бойци на „Нусра“, посочвайки факта, че Ал Кайда никога не е нападала Израел. В интервю за „Ал Джазира“ през 2016 г. бившият шеф на Мосад Ефраим Халеви каза, че Израел няма много причини да се страхува от потенциален ответен удар, тъй като „Израел не е бил конкретна цел на Ал Кайда“.
Превъртайки напред към днешната ситуация, изглежда в действие е подобна динамика, а израелският премиер министър Бенямин Нетаняху приветства тръгването на Асад като историческо, гордо заявявайки, че израелската военна операция срещу „Хизбула“ и Иран е направила възможно офанизвното приключване на продължилото с десетилетия управление на алауитските баасисти в Сирия.
Но ако Израел има добра причина да предпочита лидерство в Сирия в стила на Ал Кайда пред свързано с Иран такова – и не само защото Ал Кайда никога не е нападала Израел, както каза Халеви – същото не може да се каже за САЩ.
След атаката от 9/11 Сирия се докза като деен партньор в Глобалната война срещу тероризма. Сътрудничеството между Дамаск и Вашингтон през този период беше толкова близко, че Сирия стана обичайна дестинация за „извънредно предаване“ на лица, задържани по подозрения за връзки с тероризъм.
Конфликтът в Сирия показа, че когато Америка е принудена да избира, нейните предпочитания са определно на страната на Асад, пред салафитските джихадисти. Опитите на администрацията на Обама да подкрепи умерената опозиция, водена от Свободната сирийска армия като алтернатива както на Асад, така и на салафитско-джихадисткия бранд „Нусра/ИДИЛ“, завършиха с жалък провал, тъй като „умерените“ дезертираха и се присъединиха към редиците на екстремистите. Според съобщение на ВВС служителите по националната сигурност на Белия дом по това време не са били склонни да осигурят някаква въоръжена подкрепа на опозиционните сили в Сирия, причината за което са били страхове, че терористите може да надделеят, което според тях е било по-опасният сценарий от оставането на власт на Асад. На този фон Обама на практика се отказа от идеята за смяна на режима в Дамаск, въпреки че по-рано беше заявил, че Асад трябва да си ходи. Впоследствие сразяването на ИДИЛ стана приоритет за Америка в Сирия, а Вашингтон се съюзи с Кюрдските сили в Сирия, за да се бори с организацията.
Доналд Тръмп беше много по-категоричен в заявката си, че в сравнение с джихадистите за него Асад е много по-малката от двете злини. В реч по време на кампанията си от 2016 г. той каза: „Аз въобще не харесвам Асад, но Асад убива ИДИЛ. Русия убива ИДИЛ и Иран убива ИДИЛ.“
Политиката на Тръмп по време на първия му мандат също беше плод на фокусиран единствено върху ИДИЛ дневен ред. След като в сътрудничество с кюрдските съюзници беше намалено присъствието на терористични групировки в страната, Тръмп прие работата си в Сирия за свършена и разпореди изтегляне на американските сили от страната (което никога не бе завършено).
Администрацията на Байдън от своя страна показа слаб ентусиазъм за сериозен ангажимент в Сирия, да не говорим за усилия за смяна на режима. Според скорошни съобщения в медиите, Белият дом в сътрудничество с ОАЕ дори е обмислял сближаване с Асад, в замяна на дистанциране от негова страна от водената от Иран „Ос на съпротивата“.
След напускането на Асад американските официални лица приеха особен предпазливо-оптимистичен тон, предупреждавайки че групировки като ИДИЛ могат сега да видят възможност за прегрупиране.
„Историята показва колко бързо обещаващи моменти могат да се превърнат в конфликт и насилие“, каза американският държавен секретар Антъни Блинкен, предупреждавайки, че „ИДИЛ ще се опита да използва този период за да възстанови способностите си и да създаде сигурни убежища“.
Много беше изприказвано за това, че лидерът на Хаят Тахрир аш Шам Абу Мохамед ал Джолани публично се е разграничил от Ал Кайда и е възприел приятелски подход към малцинствата. Това обаче не оставя много място за успокоение, тъй като за Хаят Тахрир аш Шам може да се окаже изключително трудно да се освободи от салафитско-джихадистките си корени. Важно е да се отбележи, че Фронтът „Нусра“, от който произлиза Хаят Тахрир аш Шам, никога не е бил местно сирийско движение, което е влязло в брак по сметка с Ал Кайда. Всъщност Джолани е бил в Ирак и е изпратен от лидера на Ал Кайда в Ирак Абу Бакр ал Багдади в Сирия, след като конфликтът там започва. Мисията на Джолани е да създаде клон на Ал Кайда в Сирия, който стана известен с името Фронт Нусра. След разрива с ИДИЛ Джолани се заклева във вярност на бившия лидер на Ал Кайда Айман ал Зауахири, с когото откриват директни комуникационни линии. Централата на Ал Кайда в Пакистан дори изпраща бойци в Сирия, които да се присъединят към Ал Нусра.
Развиващата се в Сирия ситуация може да се окаже най-трудният тест до сега за отношенията САЩ-Израел, в момента когато Тръмп се подготвя за втория си мандат. Макар избраният президент да има непоколебимо произраелско досие, първият му мандат беше белязан и от изтъкването на заплахата от „радикалния ислямски тероризъм“. Ако Сирия премине към салафитско-джихадистки режим, Тръмп може и да поиска да предприеме действия, които на свой ред да предизвикат огромен разрив с правителството на Нетаняху. Всъщност вече се появиха признаци, подсказващи, че избраният президент не е в празнично настроение по повод събитията в Сирия. Според The New York Times Тръмп, заедно с избора си за директор на Националното разузнаване Тълси Габард, гледат на възхода на Хаят Тахрир аш Шам със загриженост.
Али Ризк е сътрудник на Responsible Statecraft“ AI Monitor и AI Mayadeen. В момента звършва магистърска степен в австралийския университет „Макуори“. Чест коментатор за издания като Al Jazeera и Middle East Eye“
Източник: theamericanconservative.com
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
