Автор: Веселин Киров за "Гласове" Следвайте ни в Телеграм
Европейският съюз в сегашния си вид е една бюрократична машина, съставена от 60 000 апаратчици, объркани институции и мудни процеси на вземане на решения. Това няма и как да бъде по друг начин, тъй като съюзът се превърна от икономически в политически благодарение на всичките еврокомисии от Барозу до Юнкер и фон дер Лайен. Достатъчно е да се погледнат резултатите на ЕК, чийто председател е Урсула Гертруд фон дер Лайен:
Защитата на европейските граници и начин на живот: в текущата еврокомисия Урсула обеща силен контрол на границите подкрепен от стратегии за интеграция на бежанците. Провалът в тези насоки е ясен за всеки европеец от Италия до Швеция и от България до Франция. Урсула не направи нищо друго, освен да се придържа към стратегията на своя бивш канцлер Ангела Меркел с посланието към мигрантите: “Елате ще се справим“. Впоследствие Европа беше залята от нелегална миграция, като само през 2022 – 2023 са дошли над 270 000 души, а през 2015 около 2 милиона. Границите на съюза практически не съществуват, има стотици престъпления, извършени от нелегално пребиваващи срещу мирни европейски граждани (голяма част от които жени), а единственото решение на проблема, което Урсула намери, беше да развърже кесията на европейския данъкоплатец и да плати на държави от Близкия изток над 8 милиарда евро, за да охраняват ЕС. Освен това се сключи и позорният за България пакт за миграция, който може да превърне държавата ни в мигрантско гето, след като ни беше наложено задължително приемане на бежанци от 0.9% от общата бройка за ЕС.
Зелената сделка: откровено популистки мерки, с които на власт дойде Урсула Гертруд, за да получи подкрепата на Зелените в ЕП и да бъде назначена на текущия си пост. Основната тема беше забраната на двигатели с вътрешно горене и Европа като климатично неутрален континент до 2035 г. Провалът на ЕК в тази насока е ясен, тъй като редица големи европейски автомобилопроизводители като Рено, BMW, Мерцедес, Стелантис (Пежо, Фиат, Ситроен и др.) се противопоставиха, като заявиха, че нямат капацитет да конкурират китайските и американски производители на електрически автомобили и това би поставило един от последните отрасли, в които Европа е лидер, на колене. В резултат, автомобили с ДВГ ще могат да се продават и след 2035 г. за успокоение на европейците.
Реформи в общата селскостопанска политика: това също беше основна тема на текущата ЕК. Но на всеки европеец стана ясно, как тя завърши – с огромни и масови протести на селскостопанските производители от Португалия до Полша и от България до Белгия. Европейските народи се надигнаха срещу икономически необоснованите мерки на ЕК като например делът на земята, обработвана по биологичен начин, който трябваше да достигне 25 % до 2030, а 10 % от настоящата обработваема земя трябваше да бъде оставена под угар. Дори Министерстовото на земеделието на САЩ, обясни на европейските си партньори, че подобни мерки ще предизвикат загуби от 12 милиарда евро на година за европейското земеделие.
Европейският пазар на електроенергия: за да парира кризата с цените на електроенергия, породена от недалновидните санкции срещу Русия, Комисията Урсула реши да работи над общ европейски пазар на електроенергия. Цифрите са наистина стряскащи. През август 2022 г. цената на едро (заплащана от доставчиците на производителите) за електроенергия във някои страни надхвърли 1000 евро за MWh, след като между юни и юли 2022 г. нарасна с 58%. Това е рекордна стойност, в сравнение с едва 85 евро през 2021 г. Тези цифри бяха повишени от увеличението на цените на газа, част от който се използва за производството на електроенергия. И тук Комисията Урсула не се справи защото не разбра няколко елементарни неща като това, че всяка страна член на ЕС има собствена енергийна инфраструктура, мрежите за пренос и разпределение на електроенергия и природен газ не са достатъчно взаимосвързани, има силни колебанията в производството на вятърна и слънчева енергия, които могат да усложнят преразпределението на електроенергия.
Тъй като много политици, анализатори и общественици констатират проблеми, но не дават решения, ще се постарая да поставя основите на това, как да се излезе от текущата пагубна ситуация в следващите редове.
Относно защитата на европейските граници и начин на живот:
Пренасочване на 20-те милиарда евро, които се подариха на Турция, Ливан и Египет към страните членки, които са външни граници на ЕС по суша и по море: България, Гърция, Италия, Испания, Франция, Хърватия и Словения и Португалия с цел охраняване на сухопътните и морски граници на ЕС. Това може да се случи, чрез установяването на морска блокада на Средиземно море с европейска военна мисия, за да сложи край на нелегалните миграционните потоци, както и с изграждането на модерна стена от Егейско до Черно море на границата на България и Гърция с Турция.
Секвестиране на кораби на неправителствени организации (НПО), които извършват нерегламентирани спасителни операции в морето, и лишаването им от публични субсидии, с цел борба срещу “каналджийството“.
Миграционна политика, основана на точкова система по пример на Нова Зеландия и Австралия, както депортиране на неевропейци, направили определен брой правонарушения за определен период от време и депортиране на неевропейци, които не могат да намерят работа в ЕС повече от 6 месеца.
Относно Зелената сделка и селското стопанство:
Сключване на търговски споразумения, но само при условие на реципрочност на стандартите, особено в областта на селското стопанство. Илюзорно да мислим, че южноамериканците, китайците или канадците, ще приемат европейските стандарти при договори за свободна търговия без огледални клаузи. Немислимо е да се сключват договори, които да позволяват на трети страни да изнасят дъмпингова субсидирана стока от Колумбия, Еквадор, Китай, Канада, Бразилия и др. към ЕС, на цена много под средната за европейския производител. Това ще е смъртна присъда за европейското селско стопанство.
Що се отнася до автомобилната индустрия : сключване на огледални търговски споразумения с Китай и премахването на забраната за производство на ДВГ от дневния ред на ЕК. По отношения на вноса и износа на електрически и хибридни автомобили, в момента китайските производители, силно субсидирани от държавата, са на път да залеят европейския пазар с дъмпингова стока, което ще доведе до фалит редица европейски производители, ако няма европейско субсидиране на сектора. Относно ДВГ, научно доказано е, че пазарът на ДВГ, ако бъде забранен в ЕС, ще се премести другаде, защото търсенето в развиващите се страни се увеличава, а не се свива. Нищо не пречи на ЕС да бъде лидер в експорта за тези пазари на ДВГ.
Относно пазара на електроенергия:
Санкциите срещу Русия навредиха най-вече на европейския бизнес и населението. Бизнесът плаща няколко пъти по скъпа електроенергия, спрямо Декември 2021 / Януари 2022. Това се отразява косвено на обикновения потребител на крайния продукт, който го купува на завишени цени и покупателната му способност намалява. Достатъчно е само да се погледнат стотиците фалити на европейски предприятия и тяхното преориентиране към Китай и САЩ, за да се констатира деиндустриализацията на ЕС и загубата на работна ръка и технологии, както повишаването на безработицата. За да се предотврати това, санкциите срещу Русия трябва да бъдат вдигнати, а конфликтът в Украйна решен по пътя на дипломацията, като на първо време Русия трябва да бъде поканена на мирните преговори, които би трябвало да се проведат скоро в Швейцария. Немислимо е, да се чакат построяването на алтернативна инфраструктура като терминали за вкарване на втечнен газ в Европа, което ще отнеме най-малко 5 години. За такъв срок, нито едно европейско предприятие няма да чака, да бъде купено от субсидираните китайски предприятия в сферата на тежката промишленост и високите технологии, а просто ще се преустрои в САЩ, където политиките на Джо Байдън, а може би и на Тръмп след Ноември 2024 г., позволяват държавно субсидиране за тези сектори.
Излизане от европейския пазар на електроенергия : предложението на Франция, че Европа трябва да финансира "голям промишлен проект за ядрени реактори" и да подкрепи уменията в тази област е чисто популистко и нереализуемо в текущия политически контекст в ЕС. Германия от години разглежда ядрената енергетика като отрасъл, който трябва да бъде ограничен, по-специално чрез ограничаване на публичното финансиране. Спорът между двете най-силни икономики на ЕС, прави проектът за европейски пазар на електроенергия невъзможен. Решението може да бъде само да се остави възможността на всяка държава да разчита на собствените си енергийни мощности, като се остави свободата на страните да развиват, типа мощности на свободен принцип, а при енергийни кризи, да се спазва принципът на солидарност между страните членки, записан в Директивата за вътрешния пазар от 2009 г. (Директива 2009/73/ЕО) и Регламентът за сигурността на доставките от 2010 г. (Регламент ЕС 994/2010), според които в случай на прекъсване на доставките на електроенергия, държавите членки, които са свързани на регионално равнище, не трябва да възпрепятстват свободното движение на пазара на газ, а да се подкрепят взаимно.
Като заключение, горепосочените грешки в политиките на Еврокомисията и ЕС като цяло са породени от неразбиране на факта, че Европа вече не е център на световната цивилизация. Развиващите се пазари, особено от БРИКС, държат голямата част от суровините, но вече и технологиите, които позволяваха на Европа да е световен лидер. Това неминуемо води до преразпределяне на хегемонията в световен мащаб. Ако Европа иска да я запази и трябват лидери технократи, а не апаратчици бюрократи, които не са излизали от своите удобни брюкселски офиси.