- 10 Sep 2020
- 236
- 7
През последните 21 години по отношение на сектора за сигурност наблюдаваме непрекъснато редуване на дискусии за предстоящи и наложителни реформи с оценки, че секторът е в криза. Правителството на ГЕРБ дойде на власт със заявката, че Борисов и Цветанов са най-добрите експерти в областта на сигурността и секторът най-сетне ще цъфне и върже. Случващото се обаче по време на управлението им показва липса на професионализъм и капацитет. Подобни констатации напоследък все по-често правят политици (не само от официалната опозиция), експерти и представители на неправителствени организации. В неотдавнашно свое интервю пред в. „Дневник” изпълнителният директор на фондация „Риск Монитор” Стефан Попов възкликва, че секторът за сигурност „не е сектор, а сфера на хаос”. Аргументира се с това, че Националната разузнавателна служба е в правен вакуум, ДАНС въпреки направените законови промени е „разследващо-разузнавателен кентавър”, а Съветът за национална сигурност към Министерския съвет, който трябва да координира тези служби, няма ясни функции.
<p>Стефан Попов остро критикува Борисов и Цветанов, че имат объркани представи за функциите на институциите, че продължават да въвличат ДАНС в акции и разследвания срещу т.нар. организирана престъпност, което е работа на ГДБОП, на следствието и прокуратурата. Той дори тълкува оставката на Цветлин Йовчев като несъгласие с премиера за функциите и приоритетите на ДАНС и заключава, че Борисов „вероятно не е съвсем наясно с разликата между следствената и разузнавателната функция, а оттам и между наказателна и превантивна политика”. Според Попов друга традиционна грешка е в отговор на критики на ЕС за престъпност и корупция да се създават нови законодателни положения и нови структури. Дава като примери създаването на специализирания съд, радикалните версии на закони за конфискация на имущество, неясния мандат на ДАНС и новия „шедьовър с неистовото име БОРКОР”, който „прилича на вътрешен тинк-танк на МС”.</p>
<p>Преразказвам тези акценти от интервюто на Стефан Попов неслучайно. Както вече споменах, той е изпълнителен директор на фондация „Риск Монитор”, която функционира от пролетта на 2007 г. „Риск Монитор” се специализира в изследвания по проблемите на организираната престъпност и високата институционална и политическа корупция. Не се занимава с конкретни разследвания. Известно е, че в държавите в преход т.нар. тинк-танкове са обикновено неправителствени организации, финансирани от външни, преобладаващо американски донори и фондации. Те произвеждат идеи за развитие от името на гражданското общество, имащи за цел да влияят директно на политически процеси, законодателство, обществени настройки и нагласи. В много случаи провеждат и политически и лобистки кампании, изпълнявайки поръчките на своите донори, а въпреки че претендират за партийна независимост, на практика най-често сътрудничат на управляващите.</p>
<p>На сайта на „Риск Монитор” е записано, че работят за легитимиране и укрепване на независима гражданска експертиза, като тази амбициозна цел се осъществява чрез десетките проекти на фондацията. Въпросът обаче е дали тази дейност носи резултати за обществото, или води само до усвояването и отчитането на „едни пари”. И не защото темите, които се разработват от „Риск Монитор”, са маловажни или защото изводите и препоръките в написаните доклади не са полезни. Напротив. Проблемът е, че в повечето случаи всичко остава само на хартия.</p>
<p>Най-вероятно това ще се случи и с представения миналата сряда от „Риск Монитор” проект на Стратегия за противодействие на изпирането на пари в България, който предстои да бъде приет от правителството. Документът е дело на експерти от гражданския сектор, служители от ДАНС, прокуратурата и финансови институции.</p>
<p>Представянето на стратегията събра в Гранитната зала на МС вътрешния министър Цветанов, новия председател на ДАНС Константин Казаков, американския посланик Джеймс Уорлик, директора на Националната следствена служба Бойко Найденов, бившия вътрешен министър Румен Петков, заместник-директора на новия център за борба с корупцията БОРКОР Елеонора Николова, дипломати от различни посолства и други. Високото присъствие бе удостоено с подобаващо медийно внимание, насочено по-скоро към участниците, отколкото към самата тема.</p>
<p>Впоследствие от дописките и репортажите обществото разбра, че правителството е на път да приеме поредната стратегия, свързана със сигурността на страната, от която едва ли ще произтече нещо повече от създаването на междуведомствен съвет от представители на всички институции, отговорни за борбата с прането на пари.</p>
<p>Преди почти три години, през май 2008 г., „Риск Монитор” представи първото си изследване на прането на пари.</p>
<p>Тогава като основна препоръка беше посочено, че е необходимо да се разработи такава стратегия, за да се преодолеят посочените в изследването проблеми, свързани най-вече с липсата на политики, несъвършенството на законодателството, лошото взаимодействие на институциите и недостатъчния им капацитет. Същите мерки срещу изпирането на пари, обсъждани и тогава – например данъчни и митнически служители да получат разследващи функции, да се улесни достъпът на специализираните органи до банкова, търговска и данъчна информация чрез централизиран информационен регистър към БНБ и да се създаде фонд, който да разпределя част от конфискуваните средства по дела за здравеопазване, образование и подпомагане на жертвите от престъпления, намират място сега в стратегията. Тези мерки не само са известни от години, но съществуващата по-рано Агенция за финансово разузнаване, която от 1 януари 2008 г. е дирекция на ДАНС, е участвала в редица проекти, финансирани от програмата ФАР и от САЩ, за усъвършенстване на междуинституционалната координация и квалификацията на своите служители.</p>
<p>Но да се върна на събитието от сряда. Точно час след неговото начало вътрешният министър и американският посланик заедно напуснаха Гранитната зала. След тях редиците на присъстващите бързо оредяха. Така и не се стигна до никаква дискусия. След предварително обявената програма единствено Румен Петков поиска думата, като насочи вниманието към предстоящите избори с идеята, че „изпрани” пари ще бъдат използвани в предизборните кампании за купуване на медии и на избиратели. Във всички медии, естествено, бяха цитирани изказванията на Цветанов и Уорлик, но сякаш най-важното, което трябваше да се чуе, беше, че американският посланик силно подкрепя идеята за отнемането на имущество без влязла в сила присъда, т.нар. гражданска конфискация. Логично е. Във всички доклади на Държавния департамент на САЩ се препоръчва по-смело да конфискуваме авоарите от престъпни дейности, а този проект на „Риск Монитор” е съфинансиран от Отворено общество – Ню Йорк. Неслучайно споменах по-горе, че нерядко тинк-танкове изпълняват лобистки кампании по поръчка на свои донори.</p>
<p>От гледна точка на независимата гражданска експертиза, която иска да постигне фондацията, още нещо заслужава внимание. Докладите на „Риск Монитор” далеч не са толкова критични, колкото например интервютата на изпълнителния й директор Стефан Попов. С това не искам да кажа, че той по някакъв начин трябва да влияе върху правените изследвания и изводите от тях, нито пък че трябва да премълчава своите наблюдения. Просто прави впечатление, че в проектите, в които участват представители на МВР, ДАНС и други институции, има заключения, които се притъпяват, да не би да бъде уронен престижът на съответните институции. А някои теми изобщо не са обект на изследване.</p>
<p>„Риск Монитор” извършва наблюдение на дейността на ДАНС от нейното създаване. Неотдавна бе представен докладът за 2010 г. Информацията, по която се извършва този мониторинг, идва от парламентарната комисия за контрол на ДАНС, която на практика по-скоро засекретява дейността на агенцията, отколкото да представя пред обществото резултатите от този парламентарен контрол. Но това е друга тема. Известно е, че гражданският контрол върху службите за сигурност обичайно се осъществява чрез неправителствени организации. Именно това е идеята на проекта на „Риск Монитор” за мониторинг на ДАНС. Но се питам защо досега нито парламентарната комисия, нито фондацията са оповестили някакви резултати от контрола върху Дирекция „Финансово разузнаване” (ДФР) като част от ДАНС. Каква е оценката за нейната ефективност, никой не знае.</p>
<p>ДФР съгласно Закона за ДАНС получава, съхранява, анализира и разкрива информация, отнасяща се до съмнения за пране на пари. Макар и да има оперативна самостоятелност, тя не може да се самосезира. Образува оперативни преписки само на базата на получени доклади за съмнителни операции от изрично изброени категории задължени лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), сред които банкови институции, НАП и Централният депозитар. С други думи, тя е финансоворазузнавателна служба от административен тип, без полицейски правомощия, но с надзорни функции спрямо въпросните категории задължени лица. Структурирана е в три отдела: Отдел „Анализ на доклади за съмнителни операции”, Отдел „Международен обмен на информация и регистри” и Отдел „Контрол върху задължените лица”.</p>
<p>Когато в ДФР постъпи един доклад със съмнение за пране на пари, се осъществява финансоворазузнавателен анализ, събира се допълнителна информация съгласно закона и се дава заключение дали първоначално възникналото съмнение не е отпаднало. В зависимост от това заключение преписката се прекратява или се изпраща на компетентните органи по неясна процедура, пък те да му мислят какво ще разследват и какви доказателства ще събират.</p>
<p>От една страна, ДФР е подчинена на председателя на ДАНС, а от друга – за да спре съмнителна операция или сделка, трябва да има писмена заповед, подписана от министъра на финансите. Освен че процедурата е тромава, тя създава предпоставки за изтичане на класифицирана информация. Контролът върху изпълнението на ЗМИП също е възложен едновременно на министъра на финансите и на председателя на ДАНС. Отделно съществува и „Банков надзор”. Това размива отговорностите.</p>
<p>Непрекъснато говорим как през годините ДАНС (най-вече контраразузнаването) е използвана за политически цели. Защо се изключва участието и на финансовото разузнаване в подобни игри?</p>
<p>Ако някой е забравил, ето някои случаи, предизвикали съмнения за политическа употреба на финансовото разузнаване. И до днес не стана ясно дали преведените на фондация „Демокрация” пари са били „мръсни”. Без отговор е въпросът Милен Велчев постави ли чадър върху Иван Тодоров - Доктора чрез новоназначения директор на ФР Васил Киров, който уволни служителите от съвместните работни групи с МВР, разследващи контрабандните канали. Или кой беше получателят на справката на ОЛАФ, намерена в куфарчето на покойния Иван Тодоров - Доктора след взрива на колата му на „Цариградско шосе” през април 2003 г.</p>
<p>Припомням, че тогава на огледа е присъствал служител на НСБОП – Дафин Маламов, който е взел и занесъл куфарчето в МВР. След това се появиха прословутите „яхтени” снимки на Милен Велчев, Пламен Петров и Мирослав Севлиевски в компанията на Доктора и Петър Петров Амигоса. Пред съда обаче Доктора твърдеше, че не е имало такива снимки в куфарчето му. Любопитна подробност е, че въпросният служител от НСБОП, Дафин Маламов, днес работи в ДФР на ДАНС, а в сряда представи част от проекта на „Риск Монитор”.</p>
<p>Друг въпрос, който също няма отговор именно поради липсата на контрол, е дали в ДФР са постъпили доклади със съмнение за пране на пари във връзка с дейността на депутата от ДПС Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева. Липсват данни ДАНС или прокуратурата да са се заинтересували от произхода на парите им, с които пазаруват вестници, разпространителски мрежи и електронни медии.</p>
<p>Още по-актуален е въпросът спазен ли е ЗМИП във връзка с банковите преводи на семейство Цветанови. При проверката на имотното им състояние стана ясно, че през септември 2008 г. вицепремиерът си е открил нова сметка в ДСК. Именно в тази сметка неговата тъща превежда сумата от 48 367 евро на пет транша между 17 и 22 октомври. В рамките на един ден – 21 октомври, тя прави два превода: веднъж 4410 евро и втори път – 11 650 евро. А по закона при превод на суми над 30 000 лв. се изисква съответната банка да уведоми финансовото разузнаване в ДАНС. ДСК изпълнила ли е това законово изискване? Ако го е изпълнила, какъв е бил финансоворазузнавателният анализ на ДФР – останало ли е съмнението за пране на пари? На финансовите разузнавачи не са ли им се сторили странни тези многократни прехвърляния на различни съвсем немалки суми между дъщеря и майка и между тъща и зет? Изпратили ли са информацията до компетентните органи? ДАНС мълчи, мълчи и парламентарната комисия за контрол на ДАНС.</p>
<p>Разбира се, възможно е и ДСК в името на благото на вътрешния министър да е нарушила закона. Нека не забравяме, че първоначално ДСК не беше предоставила информация на данъчните за две банкови сметки на Цветанов.</p>
<p>Къде обаче тогава отидоха надзорните функции по изпълнението на ЗМИП, които трябва да упражнява Дирекция „Финансово разузнаване” на ДАНС? Някой изобщо контролира ли изпълнението на този закон и някой контролира ли дали ДФР го прави? Ето тази тема например не е засегната до момента в нито един проект на „Риск Монитор”. А още през 2003 г. в Третата директива на ЕС срещу прането на пари е записано, че задължително се проверяват всички транзакции над 15 000 евро, че се изискват по‐стриктни проверки за политическите фигури и техните семейства, а при недекларирането пред съответната национална финансоворазузнавателна служба на съмнителни транзакции следват сериозни санкции.</p>
<p>Оставям настрана, че с дадените по-горе примери се потвърждава тезата, че финансовото разузнаване няма място в ДАНС. Функциите му като финансов регулатор с правото да извършва безусловни проверки на банкови институции не могат да се прехвърлят на служба за сигурност. В цял свят най-големите ограничения за бъркането в работата на финансовото разузнаване са именно за специалните служби. На тях е позволено да изискват информация от финансовото разузнаване единствено по темата тероризъм. По нищо друго.</p>
<p>А у нас в момента ДФР е част от ДАНС и може да поиска от БНБ и кредитните институции, извършващи дейност на територията на България, информация относно съмнителни операции, сделки или клиенти. Как ще се изтълкува едно такова искане за проверка на вътрешния министър и вицепремиер, отговарящ ресорно за ДАНС? Как ще се изтълкува искане за подобна проверка на финансите на дадена политическа партия? А откъде сме сигурни, че не се „разглеждат” банковите сметки и на други българи? Моята, вашите? Тези въпроси са реторични.</p>
<p>Лошо няма в писането на стратегии, по-важно е обаче неправителственият сектор да натиска компетентните институции да контролират спазването на законите.</p>
