- 10 Sep 2020
- 75
- 14
Агресивното желание за повече директна демокрация от десетилетия принадлежи на популистката политика. Критиката на постоянните препятствия пред „волята на народа” са неин лайтмотив, с който постоянно може да бъде активиран нарастващият скепсис към все по-заплетените експертни, технократски демокрации, в които живеем. След отпадането на различните цензове за гражданско участие през последните два века остана най-упоритият: този за способността да разбереш управлението, цялата заплетеност и обвързаност на проблемите, които, твърди се, единствено елитите могат да навигират. Либералният естаблишмънт обвиняваше всеки с подобни енергии в тежък популизъм и скрито желание за авторитарно управление.
През последните години обаче самите граждани ясно показват своето желание за повече възможности за влияние, което е видно от различни изследвания на общественото мнение и подкрепата им за подобни идеи. Това прави демократизацията на политиката отново част от актуалния дневен ред на много западни демокрации, а техните граждани все повече определят отношението си към нея именно през тази (не)възможност за влияние. Резултатите не закъсняват.
<p>В Европейския съюз темата за „демократичния дефицит” е сред най-актуалните и считани за най-важни. Десетилетия интеграция продължават да не водят до евроентусиазъм. Напротив, нивата на обществена подкрепа вървят трайно надолу, докато желанието за „повече глас” в евроделата нараства. В крайна сметка и най-вече принудени от провалените референдуми в Холандия и Франция през 2005 година, елитите се съобразиха частично с тези нагласи. Въведена бе европейската гражданска инициатива, която позволява 1 милион души да накарат ЕК да законодателства по важен според тях въпрос. Този инструмент на директна демокрация се приема много ентусиазирано от всякакви граждански организации на континента, макар точната му полезност да е въпрос на бъдеще. Депутатите в Европейския парламент имат реални законодателни права във все повече области, а тяхното политическо влияние нараства постоянно. Гражданите получават възможност да влияят върху съюза и чрез собствените си национални парламенти. Сега коалиция от една трета от тях може да спре инициатива на комисията, ако тя се счита за неуместна и вредна. Във все повече държави всякакви промени на договори и присъединяване на нови държави към ЕС ще подлежат на референдум. Без много шум Европа застана на прага на ре-демократизация на своята интеграция.</p>
<p>Интересни неща се случват и отвъд океана, в САЩ. Най-знакова е поправка 14 на конституцията на щата Калифорния, която бе одобрена преди седмици с мнозинство от 54 на 46%. Основната й разпоредба е за създаване на един-единствен първичен избор на всички кандидати, който е отворен за всички регистрирани гласоподаватели (мярката не засяга президентски избори). Първите двама отиват на балотаж. На партиите се забранява да номинират кандидати, но запазват възможността да ги подкрепят или да им се противопоставят. Самите кандидати решават дали да обявят принадлежността си на бюлетината. Намерението тук е да се създаде максимално отворена система, в която политическите посредници остават изолирани. Жанровата принадлежност на подобен тип мерки е също изцяло към максимално директната демокрация, в която тежестта им е максимално ограничена. Знаково е, че всички калифорнийски партии с права да излъчват кандидати се противопоставят на новата поправка. Подобни мерки има вече и в други американски щати. Още по-интересен е фактът, че именно това предложение бе отхвърлено от избирателите на Калифорния преди 6 години. Сега то изглежда напълно приемливо.</p>
<p>Подобен ентусиазъм за директно влияние има различни възможни обяснения. Оптимистичното е, че гражданите стават все по-активни и осъзнават важността на политическото участие. Някои са чисто ситуативни и например обясняват калифорнийската поправка с подкрепата на губернатора А. Шварценегер, за когото тя е просто част от сделка за приемане на годишния бюджет на щата. Извън тези предположения има обаче поне два валидни аргумента. Единият е, че глобализацията прави националните правителства все по-безпомощни, защото различни сили, които те просто не могат да контролират, влияят върху техните граждани. В този смисъл повече директна демокрация просто означава споделяне на безсилието между елити и граждани. Другият аргумент е, че това обезсилване на националните правителства кара самите граждани да се ангажират повече в собствената си способност да влияят върху това, което става. И в двата случая ставащото е добра новина.</p>
