"Ню Йоркър": Защо крайната френска десница триумфира

Автор: Айзък Чотинер, "Ню Йоркър"

В неделя Франция гласува на първия тур на изборите за Национален паламент, които бяха предизвикани от президента Еманюел Макрон по-рано този месец, три години предсрочно. Резултатът беше, че крайнодясното "Национален сбор" – партията на бившия кандидат за президент Марин Льо Пен – събра приблизително тридесет и четири процента от гласовете, следвана от обединението от леви партии с около двадесет и осем процента от гласовете, а центристката коалиция на Макрон се класира трета с двадесет и един процента. Конкретните резултати за отделните райони все още не са окончателно известни, но крайната десница изглежда е на ръба или на законодателно мнозинство - което би означавало, че "Националният сбор" вероятно ще избере следващия министър-председател - или на оспорван парламент , където крайната десница ще държи мнозинството. (Вторият и последен тур на изборите, състоящ се от балотажи в отделни избирателни райони, ще се проведе на 7 юли.)

Шокиращото решение на Макрон да предизвика – първите предсрочни такива от 1997 г. насам – дойде веднага след като крайната десница надмина очакванията на изборите за Европейски парламент и имаше за цел да притъпи възхода на крайната десница, която Макрон смята за заплаха за бъдещето на Франция. Макрон настоя французите да излязат да гласуват и те наистина го направиха - избирателната активност беше почти един път и половина по-висока от тази на последните избори за Народно събрание - но резултатите просто показаха силата на крайната десница. (Следващите президентски избори са насрочени за 2027 г.; Макрон няма да може да се кандидатира отново.)

За да обсъдя резултатите, разговарях по телефона със Сесил Алдуи, професор по френски в Станфорд и специалист по френската крайна десница. По време на нашия разговор, който беше редактиран за дължина и яснота, обсъдихме защо Макрон направи този хазартен ход, как се е променило отношението на френския народ към крайната десница през последното десетилетие и дали центърът и левицата могат да се обединят на 7 юли и в бъдеще.

- Какъв е основният ви извод от резултатите от първия тур?

- Макрон направи този огромен залог, че предсрочните избори могат да възстановят мнозинството за неговата коалиция и че опозицията няма да има време да подготви и събере собствените си сили, и както видяхме - той загуби. Но всъщност недвусмисленият урок е, че съюзът на Макрон понесе огромен удар. Те могат да загубят почти двеста места. Това е катастрофа и единствената причина за тези избори е, че Макрон реши да ги проведе.

Трябва да вземем предвид факта, че избирателната активност беше огромна, което означава, че резултатите, които получаваме в процентни пунктове, показват изключително големия брой гласуващи хора. И така тридесет и четирите процента за "Национален сбор", което е безпрецедентен резултат, съответства на около дванадесет милиона души, които са гласували за крайната десница. Това е огромна мобилизация и почти толкова, колкото получи Марин Льо Пен на последния тур на президентските избори през 2022 г. И е потресаващо.

- Макрон по същество каза, когато свика предсрочните избори, че това е решаващ момент за бъдещето на Френската република и че хората трябва да излязат и да гласуват. Мисля, че той хранеше известна надежда, че ако избирателната активност е висока, това би означавало, че повечето избиратели излизат, за да отхвърлят крайната десница?

- Точно това се опитвам да кажа. Очакванията бяха, че избирателната активност ще бъде много по-висока, отколкото през 2022 г., когато за последно имахме избори за Народно събрание и хората смятаха, че това ще означава, че народът се мобилизира срещу крайната десница. Но всъщност това, което се случи, беше, че всеки мобилизира електората си. Така крайната десница успя да набере дори повече инерция, отколкото преди три седмици по време на изборите за Европейски парламент и да повиши резултата си в процентни пунктове, както и в милиони избиратели, които гласуваха за нея.

Дълго време политолози и коментатори бяха на мнение, че основната причина хората да гласуват за крайната десница е само за да изразят протеста си срещу властта. Това се смяташе за тих гняв и разочарование. Този избор беше по подразбиране. Но вече не можем да кажем това. Много хора вярват в това, което "Национален сбор" предлага и се идентифицират с него. Това вече не е антисистемен вот, а идеологически мотивирано гласуване. Умопомрачително е не само като резултат, но и защото показва настъпилата промяна сред френското население и това, което мнозинството от тях си представя като бъдеще за Франция.

- За американските читатели тридесет и четири процента едва ли изглеждат толкова много. Доналд Тръмп спечели четиридесет и седем процента от гласовете през 2020 г. Но това, което знам за френската многопартийна система е, че партиите често отиват на втория тур с резултат от около 20 процента. Така че тридесет и четири процента е невероятен резултат, нали така?

- Страхотен даже. Да, дори системни управляващи партии като "Френската републиканска партия" или "Социалистическата партия” можеха само да бъдат безкрайно щастливи, ако преди петнадесет години получеха трийсет процента на първи тур.

- Това са традиционната дясноцентристка и лявоцентристка партии, които оттогава западнаха сериозно?

- Да. Победата на Марин Льо Пен е огромна, защото изборната ни система е в два тура. Това не е двуполюсен модел като в САЩ, на изборите ни се явяват голям брой кандидати. Това означава, че гласовете се разпръсват на първия тур. На втория тур все още можете да имате двама или трима или понякога дори четирима кандидати, но тогава се печели депутатското място. И да стигнеш до втория тур с толкова много политическа инерция е умопомрачително.

- Тогава защо Макрон направи всичко това?

- Има официални, електорални, а освен това има и психологически причини. Мисля, че официалната причина е добра - европейските избори показаха силно отхвърляне на президентската коалиция, която взе само четиринадесет процента, което е ужасно. И имаше риск сегашното правителство да не може да приеме нови закони, защото няма абсолютно мнозинство в парламента. А трябваше да проведат пенсионна и имиграционна реформа. Стана наистина трудно да се приема каквото и да е законодателство, а това блокира работата на правителството. Така че Макрон бе готов да размести всичко и да накара избирателите да поемат отговорност за посоката, в която искат страната им да върви.

Електоралната причина беше, че предсрочните избори се организираха много бързо - това беше най-кратката кампания във Франция от 1958 г. насам. Само три седмици, за да могат партиите да се организират, да си намерят съюзници, кандидати и т.н. Замисълът беше, че партиите от мнозинството така или иначе са много организирани и обединени. Левицата беше в пълен хаос и много разделена. А "Национален сбор" не е много организирана партия и нямаше да може да си намери съюзници, заото дълго време беше остракирана. Но левицата успя да се организира за четири дни и създаде изцяло нова коалиция. От своя страна "Националният сбор" намери сериозен съюзник в ливето на "Републиканската партия". Това промени целия резултат.

Третата причина за предсрочните избори - и тук не се опитвам да правя психологически портрет на Макрон, но информация от вътрешни хора за това как е взето решението свидетелства, че той винаги е искал да се представя като спасител. Спасител срещу риска, който представлява Марин Льо Пен на президентските избори, спасителят на Франция от ковид 19, спасителят на политическата система през 2017 г, но и неин разрушител.

Той да бъде човекът, който променя историята, разрушава историята и спасява историята от нея самата, това е неговият собствен политически наратив. Той започна да чувства, че повече няма място за маневри и действия, все по-трудно му става да бъде проактивният президент, който пише историята, именно заради удара по парламентарното мнозинство, което имаше. Той искаше да пренастрои системата и да остане в историята. Резултатът очевидно не беше това, което той искаше, но тук виждаме психологическия елемент на човека, който е пропит от чувство за собствената си мощ и сила да промени историята. Не се е съветвал с много хора. Това беше много индивидуално решение. Тук пак виждаме психологическия елемент на личността, която е много нарцистична, в начина, по който упражнява власт, без да се съветва с никой друг, в липсата на желание да се консултира със собственото си мнозинство, например с лидера на Сената, както се предполагаше да направи според Конституцията.

- Позволете ми да играя ролята на адвокат на дявола за секунда. На изборите за Европейски парламент крайната десница получи тридесет и един процента от гласовете, а на парламентарните избори се придвижиха до тридесет и четири процента. А в "New York Times" един от съюзниците на Макрон изложи идеята, че една от причините да свикат изборите сега е усещането, че крайната десница е във възход и този възход ще стане още по-голя, след като Макрон обяви поредните непопулярни икономически мерки. От тази гледна точка дори ситуацията сега да е лоша, по-добре е било да го направят по-рано, отколкото по-късно.

- Това е много повърхностно разсъждение. Следващите избори трябваше да бъдат през 2027 г., след президентските, когато Макрон щеше да се оттегли. Мисля, че Макрон вече предвиждаше, че Марин льо Пен ще спечели през 2027 г., а веднага след тях щеше да има избори за Народно събрание и тя съответно щеше да получи абсолютно мнозинство в него. Това обаче е пораженческо мислене, при това изпреварило с три годии събитията. Хората бяха подготвени за това да има избори през 2027г. Традиционната десница и левица щяха да имат повече време да се организират и да посочат нови кандидати, след като Макрон вече няма право да се кандидатира.

Той напълно пренебрегна възможността за смяна на своята политика. Ако смятате, че политиките, които прилагате, са непопулярни и водят до нарастване на резултата на "Национален сбор", може би това е знак, че трябва да промените курса и да започнете да слушате недоволството по улиците. Ако вашият анализ е, че политиките, които предлагате, правят "Национален сбор" по-силен и единственото ви решение е "хайде да направим избори сега, за да не станат враговете по-силни заради това, което правим" - това е като да признаеш поражението и директно да дадеш властта на "Национален сбор", вместо да направиш това, за което си бил избран, а именно да предотвратиш възхода му.

- Меланшон, лидерът на крайната левица, обяви след изборите, че където се налага по места, на втория тур ще оттегли кандидатите на левицата, за да остане най-силният кандидат срещу "Национален сбор". Доколко сте оптимист, че през следващата седмица левицата и центърът могат да направят единен фронт?

- След гласуването имаше много ясна декларация от министър-председателя Габриел Атал, който е лидер на сегашното центристко мнозинство, че във всеки район, където има възможност крайнодесният кандидат да спечели, ако центристите станат трети в този район, те няма да участват във втория тур, за да се уверят, че има избор само между двама кандидати и има шанс алтернативата отляво да спечели. Това беше много ясно заявено. Донякъде това изявление дойде и неочаквано, защото по време на предизборната кампания представителите на центристкия алианс отговаряха много уклончиво дали ще призоват хората да гласуват срещу "Национален сбор" на втория тур, ако техните кандидати не са в позицията да спечелят. Левицата вече беше решила да сформира републикански фронт срещу "Национален сбор", а правителството и центристкото мнозинство, макар и със закъснение, решиха същото. Така че има голям шанс в крайна сметка "Национален сбор" да няма толкова много депутати, колкото ни накараха да очакваме резултатите от първия тур. Но това е без значение спрямо реалността. Резултатите на Марин Льо Пен са удивителни.

- В дясноцентристката републиканска партия се появи напрежение по въпроса дали биха се коалирали с крайната десница. Каква е позицията им сега и имат ли значение техните избиратели?

- Френската републиканска партия на практика се разцепи заради тези избори. Лидерът на партията реши да направи съюз с "Национален сбор" и го изключиха от партията. Въпреки това електоралната база и на двете партии, в зависимост от това къде се намирате във Франция, вече е почти една и съща. Вече има сериозно преливане на електората от едната партия в другата и обратното. Фактът, че лидерите на партията са в конфликт в момента в каква посока да вървят, не означава нищо за техните избиратели. На местно ниво точно тези избиратели гласуват или за 'Национален сбор", или за републиканците, в замисимост от изборите и кандидатите, които са издигнати.

- Изглежда, че това, което казвате, е, че може да има краткосрочен съюз на тези избори между левицата, крайната левица, центърът, представен от Макрон и дори, може би, части от десния център, за да се противопоставят на "Национален сбор". Но връщайки се към Вашата предходна теза, някой въобще мисли ли за това каква политика трябва да се развие през следващите няколко години, за да представи алтернатива на хората?

- Ситуацията е следната: има язовирна стена, която е протекла, а ние само я кърпим. Това представлява на практика ситуационната коалиция за тези избори. Хората казват: „Добре, няма да се кандидатирам срещу вас, ако така ще намаля шансовете ви да победите "Национален сбор"“. Така че това не е съюз. Това е политическа рационалност, с цел да се намали броят на депутатите на "Национален сбор". Най-важното, което трябва да разберете, е, че всички, които не са гласували за "Национален сбор", след изборите са ужасени, уплашени, ядосани, обляни в сълзи и изпитват това остро чувство за фатализъм и за исторически прелом, отвъд който ни чака катастрофата. Платформата на "Национален сбор" ще подкопае френската демокрация, такава, каквато я познаваме, и дори Конституционният съвет, еквивалентът на Върховния съд, вече каза, че основните послания в тяхната платформа, са антиконституционни.

- За какво точно става дума?

- Това е „националният признак“, по който ще се дават работа, квартири, социални помощи, редица различни държавно финансирани стипендии на френски граждани и в същото време ограничава кой може да стане французин само до хора, в чиито вени тече френска кръв. Говорим за расова дефиниция на гражданството. Това наистина е исторически повратна точка.

- Изглежда, че крайният резултат от действията на Макрон е пълното разрушаване на център-дясното и център-лявото и да вкара Франция в епоха, в която няма никаква стабилност по отношение на партийната политика.

- Точно така.

- Но в същото време той не успя да управлява по начин, който да осигури на собственото му центристко движение достатъчно подкрепа?

- Абсолютно. Неговата цел през 2017 г. беше да създаде мащабно движение, което да бъде, цитирам, „както дясно, така и ляво“. И целта беше да се подкопаят традиционните леви и десни партии, за да се създаде огромен център, който да управлява по по-прагматичен, приятелски начин и да избегне общественото разделение. Той изпълни своя план да саботира традиционното дясно и ляво и те почти изчезнаха, това е все еднп Републиканската партия и Демократическата партия в САЩ утре вече да ги няма. Тази политика засили "Национален сбор", защото тя е много бизнес ориентирана, но вреди на работещите хора и на селските райони. Той подкопа социалните програми и обществените услуги. Това създаде огромно недоволство сред все по-големи части от населението. И тъй като другите партии бяха разбити, единствената партия, която ви остана, ако не сте Макрон и не подкрепяте неговата политика, е "Национален сбор".

Той буквално създаде вакуум около себе си около себе си, което не беше толкова лошо, докато Макрон беше силен, защото избирателите се стичаха в неговите редици. Но сега вече има много недоволство, лявото го няма, дясното го няма, а и самият Макрон започна да се разпада. И така избирателите се насочват към "Национален сбор". Макрон е в клопа на собствения си ултиматум - понеже винаги е казвал, че или ще бъде той, или Марин Льо Пен, сега, когато хората са против него, те гледат към Льо Пен.

 

Източник: "Ню Йоркър"

Превод за "Гласове" Юлия Семир Ал-Хаким