- Автор: Гласове
- 12 Март 2025
- 1777
- 12
Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
Как е възможно в един месец да видим организирано недоволство на потребителите от покачване на цените, основни потребителски продукти да поскъпват заради нормативен акт и в същото време инфлацията да забавя темповете си? Оказва се, че Националният статистически институт адаптира статистиката си за цената на живота, като променя теглата на различните стоки и услуги, които попадат в потребителската кошница. Моделът в последната промяна на методиката е теглото на поскъпващите стоки и услуги да спада, а тези, които поевтиняват или цените им стоят без значимо изменение, увеличават своето тегло.
Справка с приложената таблица за изчисляване на хармонизирания индекс на потребителските цени показва, че НСИ всяка година осъвременява теглата на отделните продукти в общата кошница. Таблицата е с близо 500 реда, включващи отделни продукти, продуктови групи и услуги. Нито един ред самостоятелно няма тегло над един процент от цялата кошница (линкът по-горе е директно към Евростат. Горе в дясно вески може да селектира стоки и услуги и да проследи измененията в теглата им).
В последната версия, която сме представили на Евростат, се увеличават теглата на близо две трети от посочените редове, но доминиращият принцип е, че при тях ценовата динамика е значително по-ниска, или отрицателна. В същото време, макар да е намалено теглото на продукти и услуги, които съставляват по-малката част от таблицата, те самите са далеч по-масови и към тяхната ценова динамика обществото има далеч по-висока чувствителност.
Например – има свиване не теглото на храните – от 25.3 на 24%. С почти два процентни пункта по-малко тежат административно определяните цени – от 18% на 16.1%. И в двата случая теглата се свиват, когато държавната политика води до покачване на цените в конкретната категория. Хлябът поскъпва с 20% заради връщането на ДДС ставката. Поскъпва и издаването на нови документи за самоличност – с две трети. При всички видове документи, при всички типове услуга – стандартна, или експресна. Оказва се обаче, че според НСИ българите ядат по-малко хляб като дял от цялото си потребление. Като пример, пада също и теглото конкретно на свинското, и то с една от най-големите амплитуди в последната година.
В кръга на шегата може да се предположи, че след като по Коледа и Нова година определени населени места в Балкана останаха без ток, това е достатъчна причина енергийните разходи (за ток, газ, твърди горива, и отоплителна енергия) електроенергията да падне като дял в потреблението с една от най-големите си амплитуди въобще за последните 10 години. С по-малка амплитуда, но все пак спада и теглото на минералните горива.
Като цяло, се оказва, че българинът е харчил повече за компютри, лаптопи и друга техника. Нейните цени обаче остават стабилни. Съответно, увеличеното потребление не влияе на общото поведение на инфлацията.
Исторически факт е, че Националният статистически институт редовно променя теглата на продуктите и услугите в потребителската кошница. Дори може да се приеме за нормално и свиването на теглото на част от поскъпващите продукти. Поне на теория, това показва еластичността им – ако поскъпват – хората ги купуват по-малко. И обратно.
За да спадне теглото на храните обаче може да има две обяснения – или има масово замогване и потреблението се разраства към инвестиции и глезотии, или настъпва период на бедност и хората вече да се ограничават дори в покупките на храна.
Доминиращото усещане обаче не сочи да е налице който и да било от двата процеса. Далеч по-вероятно е подобно на 90-те години на миналия век, Националната статистика да се използва за успокояване на общественото недоволство. Последното може да сработи за целите на приемането на България в еврозоната, но не допринася за утвърждаване на доверие в официалните данни. Както е казал нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман „когато се чудите на очите си ли да вярвате, или на данните, вярвайте на това, което виждате“.
