Това се превърна в основен аргумент на проруски настроените, за да защитят войната в Украйна: армията на Киев е пълна с неонацисти. Докато руският президент Владимир Путин оправда инвазията си с желанието за “денацификация” на Украйна, през последните седмици много потребители в интернет споделят снимки на украински войници с нацистки символи: тези от полк “Азов”. Те твърдят, че подкрепяйки военно Украйна, западните страни въоръжават ултранационалисти.
Какъв е произходът на полк “Азов”, който днес се бори срещу руската инвазия в няколко града на страната? Какви са връзките му с останалата част от украинските въоръжени сили? Трябва ли съставящите го войниците да бъдат определяни като “неонацисти”?
В началото батальон от доброволци неонацисти за борба с проруски настроените в Донбас
Когато избухва войната в Донбас през април 2014 г., украинската армия е дезорганизирана и правителството се опасява да не загуби контрол над тази територия в полза на Русия, какъвто е случаят с Крим предишния месец. За да се противопостави на проруските сепаратисти, правителството разрешава на независими доброволчески армейски батальони да се сражават. Появяват се няколко крайнодесни въоръжени формирования.
Сред тя е “Черният корпус”, който бързо става известен като “батальона “Азов”, по името на морето, граничещо с Крим и югоизточната част на Украйна. Това е подразделение от стотина доброволци с националистически и неонацистки идеи, някои от които “идват от хулигански и паравоенни среди”, обяснява Адриан Нонжон, изследовател в Националния институт за източни езици и цивилизации (Inalco), специалист по крайната десница и украинския национализъм.

Основателят на батальона “Азов”Андрей Билецки по време на церемония по приемане на нови бойци в Киев, 19 октомври 2014 г. Снимка: АФП
Родом от Харков, основателят на батальона, Андрей Билецки, ръководи по онова време ксенофобската, антисемитска и расистка партия Социал-национална асамблея (СНА). “Азов” ще използва същата символика като СНА, вдъхновена от нацизма. Неговата емблема, обърната “вълча кука” (wolfsangel), напомня много за емблемата на германската 2-а СС дивизия “Дас Райх”. Друг символ на нацистката мистика, “черно слънце”, което представлява заоблена многолъчева свастика, също е включена за известно време в логото на батальона.
В интернет са документирани позовавания на Третия райх на някои членове на групировката. Редовно се споделят снимки от проруски активсти, които искат да дискредитират украинската армия, като тази - датираща поне от 2017 г. - на мъж, който позира с “Калашников” в ръка пред няколко знамена, едното от които е на “Азов” и едно нацистко с украинските цветове. Друга снимка, датираща най-малко от 2015 г. според “Либерасион”, показва група мъже с камуфлажни панталони с портрет на Адолф Хитлер, като единият от тях носи тениска на “Азов”.

Първата емблема на батальон "Азов" (вляво); "Черното слънце", символ, използван от нацистите; Емблемата на 2-а СС дивизия “Дас Райх”
През юни 2014 г. мъже от батальона “Азов” участват в сражение, което позволява на украинските сили да си върнат контрола над Мариупол, големият пристанищен град в Донецка област. Тази победа срещу проруските сепаратисти, поддържани от Москва, им създава героичен образ пред украинското население.
Полк на Националната гвардия от ноември 2014 г.
Споразумението Минск I от септември 2014 г. предвижда по-конкретно “изтегляне от територията на Украйна на незаконните въоръжени формирования и военна техника, както и на нередовните бойци и наемниците”.
Тогава батальоните имат избор да се присъединят към украинската национална гвардия или да се разпуснат. През ноември 2014 г. батальонът “Азов” официално става полк на Националната гвардия под опеката на украинското вътрешно министерство.
“Това им позволи да се легитимират, да набират по-широко и да получат модерни оръжия. Той се превърна в елитно подразделение на Националната гвардия”, разказва Адриан Нонжон. Привлечени са украинци, чуждестранни бойци (грузинци, руснаци, белоруси и дори няколко французи) попълват редиците на полк, който нарасна от стотина войници при създаването си до близо 2500 в края на 2017 г., според проучване на германското сп. “Шпигел”. Неговите войници се славят като сурови и
някои военни престъпление в Донбас (мъчения, изнасилвания) им бяха приписани през 2016 г. в доклади на ООН, както и на “Амнести интернешънъл” и “Хюман Райтс Уоч”.

Членове на полк “Азов” по време на церемония в Киев преди заминаването им на фронта в източната част на Украйна, 3 януари 2015 г. Снимка: АФП
Много доброволци се записват в полк “Азов”, без да са крайнодесни активсти. “Присъединяването (…) беше само начин да се бият за страната си по начина, който смятат за най-ефективен, пише през 2016 г. Вячеслав Лихачев, историк и експерт по политически науки, в бележка на Института за международни отношения. Въпреки това,
всички новобранци са индоктринирани с крайнодесни, често ксенофобски идеи”.
Според Майкъл Колбърн, изследовател и журналист в разследващия сайт Bellingcat и автор на книга, публикувана през 2022 г. (на английски) за “движението “Азов”, днес само малка част от войниците в полка са носители на крайнодесни или неонацистки идеи. През 2015 г. говорител на бригадата, Андрий Дяченко, твърдеше пред сайта на американския в. “Ю Ес Ей Тудей”, че “само 10 до 20 процента от членовете на групировката са нацисти”.
Това малцинство представлява ядрото на полка и продължава провокациите си на расова омраза, както неотдавна, когато войници се снимаха, намазвайки със свинска мас куршумите си, предназначени за чеченските мюсюлмански воeнни, които помагат на Русия.
Макар че “това не е милиция, която може да прави каквото си иска, припомня Майкъл Колбърн. Тя не е независима и трябва да отговоря на заповедите на украинската държава”. Както подчертава Адриан Нонжон, “целта на присъединяването им към Националната гвардия беше именно да се попречи на тези батальони да се обърнат срещу държавата”.
Крайнодясна партия, основана с ветерани от полк “Азов”
Основателят на полка, белият супремасист Андрей Билецки, се опитва да използа популярността на “Азов” на политическия терен. На парламентарните избори през 2014 г. той спечели депутатско място.
През 2016 г. той основа крайнодясната партия “Национален корпус” с ветерани от полка. “Това е крайнодясно национално-революционно движение, което възхвалява трети път, смятайки, че Украйна не трябва да застава на страната на Евразия, нито на Запада, казва Андриан Нонжон. Той поставя на преден план един войнски национализъм, според който войната е най-добрият начин нацията да завърши формирането си”.
В статията си от 2016 г. украинският историк Вячеслав Лихачев пише: “Азов” е най-яркият пример за легализирането, дори героизирането на ултранационализма в украинския обществен дискурс”.

Ветерани от полк “Азов” участват в първия конгрес на крайнодясната партия “Национален корпус”в Киев, 14 октомври 2016 г. Снимка: АФП
През 2017 г. близки до “Националния корпус” и ветерани от полк “Азов” създадоха също “национална милиция”, която иска “да се бори срещу уличната престъпност, наркотрафика и обществения алкохолизъм”, според статия в “Гардиън”.
Почти несъществуваща на избори крайна десница
Но изглежда, че всички тези усилия за превръщането на популярността на полка в изборни бюлетини се провалиха. На парламентарните избори през 2019 г. Андрей Билецки загуби мандата си като депутат. Съюзът между ултранационалистическите партии “Свобода”, “Десен сектор” и “Национален корпус” получи само 2 на сто от гласовете.
“Азов” израсна твърде бързо, за да изгради солидна основа, смята Адриан Нонжон. Украинската националистическа среда е изключително разделена и “Националният корпус” не успя да адаптира програмата си към проблемите на украинците. Поради руската заплаха можем също да смятаме, че днес всички украински партии са националистически, за защита на своята нация”.
Въпреки че образувалата се около “Азов” галактика се провали на изборите, Майкъл Колбърн подчертава, че ултранационалистите, като Андрей Билецки, са успели да се интегрират и нормализират в украинския политическия пейзаж. Заради голямата си свобода на словото и способността си да умножават своите клонове (военно, политическо…), “Азов” се радва и на голяма популярност сред ултрадесните западни движения. Американски, норвежки и дори френски неонацисти са пътували до Украйна, за да се срещнат с неговите членове.
Полк, който представлява по-малко от 2% от украинските въоръжени сили
Трудно е да се каже колко точно души наброява полкът “Азов” в момента. Майкъл Колбърн оценяваше тази цифра на 2000 преди войната с Русия. Адриан Нонжон изтъква по-скоро цифра между 3000 и 5000 души (заедно със запасняците).
Настоящият конфликт прави оценката много по-трудна поради масовото набиране на войници сред населението. Освен това,
“украинската държава и полкът умишлено поддържат неяснота около точния личен състав,
тъй като това е високо стратегическа военна информация”, припомня изследователят в Inalco.
Според Международния институт за стратегически изследвания в началото на тази година Украйна е имала общо 196 хил. войници и 60 хил. членове на Националната гвардия. Следователно полкът ще представлява не повече от 2 на сто от въоръжените сили на страната.
Превод от френски: Галя Дачкова