- Автор: Дойче веле
- 21 Юли 2022
- 2861
- 22
Китайски компании изграждат инфраструктурата в Кения
Китайските компании се справят далеч по-ефективно с реализирането на проекти в Африка от европейските си конкуренти. Докато едните строят, другите се опитват да наложат своите ценности.
Магистралата, която минава през сърцето на Найроби, продължава повече от 27 километра. Тя свързва най-важното летище в Кения с ред важни части на столицата - бизнес квартала, Националния музей, президентския дворец. Пътят е построен само за две години под егидата на Китай.
Според проучване на германската фондация "Фридрих Науман" китайските държавни компании изпреварват сериозно своите европейски конкуренти, що се касае до бързото реализиране на договори в Африка.
С всеки изминал ден расте цената, която Русия плаща за нахлуването в Украйна. Китай явно няма никакво намерение да сложи спирачка на Путин. Интересът на Китай е насочен към нещо съвсем различно.
Европа изнася ценности, Китай - инфраструктура и кредити
В проучването са участвали повече от 1600 мениджъри, представители на неправителствени организации и държавни служители. Заключението е, че докато Европа се стреми да внесе своите ценности в Африка, кредитите, багерите и работниците идват от Китай.
От "Фридрих Науман" изтъкват, че в Африка европейците се справят по-добре по редица критерии - например социални стандарти, осигуряване на работни места за местните, спазване на екологични стандарти и качество на продуктите. В списъка от 17 показателя китайците са по-напред само по четири - те вземат решенията си по-бързо, изпълняват проектите по-бързо, намесват се по-малко във вътрешните работи и имат по-малко скрупули да прибягват до корупция. Корупцията обаче не е табу и за европейските компании, казват анкетираните.
Очевидно това са най-важните критерии, обяснява Щефан Шот от фондация "Фридрих Науман". "По друг начин не може да се обясни успехът на китайците".
Но и в поведението на европейските инвеститори се отчитат проблеми. "Патерналистичното поведение на европейците е проблем", подчертава Шот. "Никога не бихме препоръчали да се изоставят европейските ценности - демокрация, права на човека, устойчивост", казва той. Страните от ЕС обаче трябва да се запитат дали е редно да прилагат автоматично европейски стандарти в африкански условия. Защото ако това просто води до повече бизнес за Китай, "няма никакви положителни социални ефекти".
Европа трябва да промени подхода си
Шот коментира и идеята за европейска инвестиционна банка, която да има мандат за вземане на бързи решения, така че да не се налага консултиране с всички 27 страни членки. Отношенията на равнопоставеност с африканските партньори, които европейските политици обичат да подчертават, трябва да бъдат преразгледани. "Участниците в проучването не наблюдават такова нещо, а по-скоро възприемат Африка като получател на помощ."
Според кенийския икономист и съавтор на изследването Джеймс Шиквати основният проблем е, че европейците имат остаряла представа за Африка. Те са склонни да диктуват на африканците от какво се нуждаят и попадат в капана на собствената си ценностна система. Шиквати коментира разликата между Европа и Китай така: "Китайците питат: "Какъв път трябва да се построи от тук до там?" Но европейците първо проверяват колко насекоми се разхождат по него", посочва Шиквати, смеейки се. "В Африка не се работи така."
Европа трябва да преосмили стратегията си в Африка
Европа трябва да напасне инвестиционните си планове и подхода си към конкретните региони и да проявява повече гъвкавост. "По въпросите за Африка не става дума единствено за мигрантите, които идват оттук, а за огромни възможности за инвестиции и развитие", посочва Шиквати.
Едва 4% от китайските инвестиции се насочват към Африка, коментира икономистът. Останалата част отиват в САЩ, Европа и други региони. Само за 20 години обаче тези 4% са произвели много в бедните африкански страни и са утвърдили китайското влияние. Демократичните избори и спазването на човешките права са важни неща, подчертава Шиквати. Но те не са достатъчни, за да предизвикат голяма промяна в африканските държави.
Източник: DW
