Автор: Стефан Антонов, "Гласове" Следвайте ни в Телеграм
Да поставиш партийния си интерес над националния, и за него да изложиш на риск милиарди от парите на данъкоплатците, е най-точното определение за поведението на Асен Василев винаги, когато в ролята си на министър на финансите е отговарял за защитата на България по инвестиционните арбитражни дела, които се водят срещу страната ни. Точно по тях ни грозят загуби за милиарди, тъй като в момента висят дела за почти 10 милиарда лева. Дирекция „Съдебна защита“, която е администрацията, организираща защитата, до момента е постигнала спечелването на 14 от 15 дела и е спестила на обществото сума надхвърляща пет милиарда лева. Тя обаче е обект на атаки, първо от лобито на няколко адвокатски кантори в България с нулев опит в подобни дела, но които си вярват че могат да ги печелят. Техните усилия съвпадат с действията на Асен Василев.
Рискът е накрая родните адвокати да получат едни хонорари от държавата, но да загубят делата. Ползата за Асен Василев и „Продължаваме промяната“ е, че рискуваните големи загуби биха предизвикали колосален обществен скандал, а те с новата си партия само ще седят и ще правят точки, обвинявайки за всичко Бойко Борисов и Делян Пеевски. Всички без едно от делата са заведени за действия и събития, случили се през миналото десетилетие. Единствено изключение е искът на Nexo, за който пак Министерство на финансите под ръководството на Асен Василев организира процедура за избор на адвокати, игнорирайки процедура за сключване на рамкови споразумения, проведена миналата пролет, когато на власт е служебното правителство на Гълъб Донев. Тя е с влязъл в сила административен акт, който има обвързваща сила за министерството и е задължителна за изпълнение. Не е отменена, само се игнорира.
Всяко друго обяснение за ставащото, макар и възможно, все още не е публично споделено от Асен Василев.
Новината от тази седмица е, че след близо месец и половина „Гласове“ се сдоби с отговор на Министерство на финансите, предоставен по Закона за достъп до обществена информация. Той касае одит, извършен в дирекция „Съдебна защита“ през лятото на миналата година по заповед на Асен Василев. Одитът започва след като четири пъти Василев не успява да закрие дирекцията, първите два с промяна в законодателството, а следващите два в нарушение на законите. Четвъртата атака трябваше да трансформира дирекцията с промяна в Устройствения правилник на финансовото министерство, но този път се търсеше и формален повод. Нещо, което да послужи като оправдание и аргумент в очите на обществото.
Заради бързането отново присъдата изпревари подготовката на обвинението. Първо, на заседание на бюджетната комисия в Народното събрание, на 6 юли миналата година Асен Василев аргументира закриването на дирекцията, казвайки „има доста дела, по които има споразумения, които са стрували доста суми на държавата“.
След него, на пленарното заседание седмица по-късно правосъдният министър Атанас Славов, пак от „Продължаваме промяната“ заяви: „Има констатирани проблеми, налага се институционално действие и ние ще предложим това институционално действие, отчитайки и традицията, която имаме вече в защита на интересите на българската държава“.
Тук е първата сигнална лампа. Във всеки отговор до медиите към онзи момент, а такива са изпратени до „Гласове“, „Капитал“, „Сега“ и може би още медии, Министерство на финансите съобщава, че България е печелила делата си (единствената загуба идва по-късно). Излиза, че или министерството лъже медиите, или Василев лъже депутатите. Самото изказване на Асен Василев се случва ден преди да нареди одита в дирекция „Съдебна защита“ - на 7 юли. Твърдението на Атанас Славов пък идва в третия работен ден след началото на одита, което означава, че той също не разполага с конкретни заключения.
Втората сигнална лампа - в отговора, който „Гласове получи“ след уточнение на първоначалното си запитване по Закона за достъп до обществена информация се казва: в доклада по одитен ангажимент за консултиране № ОА-2317/К не се съдържат констатации за извършени нарушения в работата на дирекцията. В тази връзка в доклада до министъра на финансите е изразено одиторско мнение, което по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗВОПС няма характер на препоръка за предприемане на действия.
Интересно е, когато Асен Василев и Атанас Славов са подготвяли силните си и тежки послания, на каква аргументация са ги базирали. Защото със сигурност не почиват върху заключението на институционалната проверка по материята. Тя сочи, че проблеми в дирекцията няма. Виж, ако министрите си правят каквото искат, защото министерствата са им бащиния, всичко придобива логика.
Както в първата част на това разследване преди две седмици съобщихме, в одита участва като външен консултант адвокат Димитър Гочев, бивш депутат на „Продължаваме промяната“ и нещатен парламентарен сътрудник на депутати от „Продължаваме промяната“.
Одитният екип изисква всички арбитражни решения по приключилите дела, не само за периода, който одитът обхваща, а по всички дела, приключили до момента на извършването му. Изискването на тази информация предхожда изтичане в медии на селективно подбрани и извадени от контекст цитати от конфиденциално арбитражно решение по дело, водено от Министерството на финансите.
Възможно е и да наблюдаваме напълно случайно съвпадение – по-ранни течове на документи, касаещи арбитражи, не е имало. Има обаче нещо по-важно. Министърът на финансите не прави грам усилие да опровергае неверните твърдения, които медиите формулират като постистини върху изтеклите цитати. Продължава да се хвърля кал върху дирекция „Съдебна защита“ и да се създават внушения, че България губи а не печели от работата, която администрацията върши.
Скривайки констатациите на одита зад гриф „за служебно ползване“, Асен Василев направи документа недостъпен за широката публика, но си позволи да спекулира с качеството и добросъвестността на работещите в дирекцията. В отговор до депутат от „Възраждане“ на първи септември 2023 г. Василев казва: „Установи се, че тази дирекцията работи без вътрешни правила, че един човек решава какви да бъдат критериите за конкурсите за адвокатските кантори, този човек ги провежда и оценява адвокатските кантори, той сам прави възлаганията и абсолютно сам решава дали и какви да бъдат плащанията с пълномощно от 2015 г. от тогавашния министър на финансите, което не е било подновявано от други министри“.
Това, което Асен Василев нарича пълномощно, най-вероятно всъщност е заповед относно правила за съставяне и движение на счетоводните документи във връзка с организацията на държавната защита по арбитражни дела. Какви да са плащанията се решава на база на свършена работа и въз основа на сключени договори. Проблемът обаче е голям само, когато трябва да се разнася пред обществото. Когато става дума за собствени действия Асен Василев не бърза особено и съставя нова заповед, отменяща тази от 2015 г., чак на 14 ноември миналата година. Това са два месеца и половина по-късно. И новата заповед почти с нищо не се отличава от предишната. Изключение са лицата, които са натоварени с конкретни задачи и фактът, че вече лично минитърът одобрява плащанията към адвокатските кантори, водещи нашата защита и експертите, които те наемат.
Относно вътрешните правила в самата дирекция, за чиято липса Василев сигнализира... Такива липсват и до днес, макар да са изготвени още миналото лято и да са му били под ръка за утвърждаване, или отхвърляне. Акт на министър Василев по този въпрос липсва.
На ръчно управление
Елементът с плащанията, които Василев трябва да одобри, също е много важен. Към август 2022 година държавата е дължала на адвокатските кантори които ни представляват процесуално – приблизително 12 милиона евро, като част от това общо задължение се формира и от фактури, издадени още през 2021 година. Висящите задължения се изплащат при служебния министър на финансите Росица Велкова.
Впоследствие се натрупаха нови фактури, от 2023 година, и миналата есен със статия за „Гласове“ съобщи, че държавата бави плащания към адвокатите. Обясних историята и в сутрешния блок на Българско национално радио, и в края на деня Министерство на финансите обяви, че тече процес по преглед на фактурите. Това се случи дни преди финалните пледоарии в едно от делата, което беше на стойност два милиарда лева. Е, плащания липсват и до момента. Въпреки, че има нови правила утвърдени със заповед на самия Асен Василев. И то от миналия ноември.
През този последен период на неплащане към чуждестранните адвокатски кантори, Министерство на финансите с участие на консултанта адвокат Димитър Гочев изготвя нови правила за избор на адвокати, които да ни представляват по делото, заведено от групата Nexo.
Министерство на финансите организира такава процедура, която занижава критериите за качество на адвокатите, които трябва да защитават България срещу Nexo. Именно след включването на Гочев в работата по изготвяне на правилата за избор на адвокати, Министерство на финансите за първи път в историята изисква да се посочи месечен таван на разходите от кандидатстващите адвокати. Досегашната практика е да се иска почасово възнаграждение за всяка от категориите – сътрудници, младши партньори, управляващи съдружници. Веднъж, когато тези цени се установят, се сключва рамково споразумение. Въз основа на сключено рамково споразумение се сключват договори за конкретните дела. По всеки договор за конкретно дело се уговарят необвързващи лимити, на база очаквани обеми работа като договорът може да се анексира и лимитите по него да се увеличават. Но винаги в аритметична прогресия – повече часове, повече пари. Няма неопределеност при правилата, а само в обема на работа. За интерес от конкретен контрол върху делото срещу Nexo говори, че за първи път в
историята и в противоречие с практиката на всички финансови министри преди това, адвокати се избират за едно конкретно дело (срещу Nexo), вместо да има рамково споразумение с няколко кантори в определен период от време, и каквито казуси възнкнат през този период, някоя от тях да се заеме с конкретен договор за възлагане от държавата. Такава е 20-годишната успешна практика преди Асен Василев и Димитър Гочев и тя помага на държавата по-бързо да организира своята защита във важната фаза по избор на арбитри, преди самият трибунал да се конституира.
Внезапното поставяне на таван на разходите означава или работата да не се върши изчерпателно и до край, или да се претупва, или да се възлага на по-младши сътрудници без нужния опит. Все сценарии, намаляващи увереността на държавата в положителна развръзка по делото. По време на пазарните консултации, преди да се съставят тези правила, консултантът на Министерство на финансите Димитър Гочев участва в разговори със заинтересованите кантори. Без да е съветник на министъра. Без да има сключен трудов договор с министерството. Новите правила не постигат основната цел, с която бяха промотирани – да осигурят същата или по-висока увереност, че качеството на държавната защита ще остане толкова високо и ефективно, както в миналото. Затова пък аргументът, че се постига повече прозрачност, прилича повече на неизказани опасения, че се случва далавера, в която новата власт няма дял и опитва да си осигури такъв.
Основателни съмнения
При положение, че в работата на дирекция „Съдебна защита“ не е имало нередности, според одита. При положение, че Асен Василев не утвърждава вътрешни правила за работа на дирекцията. При положение, че Асен Василев утвърждава нови правила за водене на счетоводните документи, които овластяват министъра (в известен период него самия) да одобрява разходите – кому е бил нужен адвокат Димитър Гочев след приключване на одита. Защо се е наложило той да участва в разговорите със заинтересованите кантори, сякаш Министерство на финансите си няма собствена администрация. Натрапва се извод, че Гочев е действал като очи и уши на Асен Василев. Според достъпната информация в интернет не е известно той да има опит с арбитражите, а в данъчната сфера. Защо обаче адвокат Гочев не е назначен за съветник на министъра в неговия политически кабинет и за действията му Василев да носи пряка политическа отговорност?
Отговор на тези въпроси може да даде единствено контекстът. Три години, четири опита дирекция „Съдебна защита“ да се закрие – все от правосъдни и финансови министри на „Продължаваме промяната“. Спиране на плащанията към старите адвокати. Организиране на нова процедура за адвокати по занижени критерии за най-голямото дело в историята. Дело, водено от фирма, чиито служители бяха сред най-големите дарители на коалиционния партньор „Да България“.
Ако има нещо, което най-силно предизвиква съмнения за корупция в действията на „Продължаваме промяната“ и техните министри, това е тригодишният им поход срещу високоефективната организация на държавна защита в арбитражните дела за милиарди.
Рискът е за държавата, евентуалните й загуби са политически актив за ПП, а най-сигурни биха били печалбите за адвокатите на промяната.