- Автор: Илиана Иванова, Изгубената България
- 10 Sep 2020
- 784
- 0
"Всеобщият обичай да се пожелава нещо хубаво и благоприятно по случай Новата година доби особено силен израз при настъпването на 1932 г. Наивни хорица сме! Смятаме, че времето е виновно за всичко неприятно за нас. А и хитруваме много просто; търсим неотговорен фактор в нашия живот, та всичко да трупаме върху неговия широк гръб. Този неотговорен фактор е времето. След като сме живели в продължение на 365 дни, шест часа и не знам колко минути, след като сме изминали да кажем един километър от житейския ни път, презрително се обръщаме назад и плюем върху старата година, без да мислим, че някои храчки падат върху самите нас, върху нашите дела и съвест.
Обичай е! Какво да правим? За всичко ни е виновно времето – болно било, нервно било, нравствено паднало било, носело с торби нещастия и най-разновидни беди и кризи. А ние, хорицата на дребнавостите и скудоумието, ние сме ангели безгрешни, изхвръкнали от един непознат за нас Рай, за който мечтаем и се борим цял живот и в края на краищата настъпваме края на нещо. Това било нашата дяволска опашка, която не сме могли да видим, защото никога не сме обърнали погледа си назад.
Стари пожелания за Новата година
Както и да е. Аз не мога да се противопоставя на всеобщия обичай. Не желая да се призная за дявол между толкова милиони човеци-ангелчета. Презрително обръщам глава към 1931 г. и се провиквам:
- Пуста да опустееш с твоите кризи, ненавистни лапи, които ядоха цяла година оръфаните ни български цървули!
Поглеждам миличко, нежно, разбира се и малко лукаво, към 1932 Нова година и пожелавам:
Да оставим времето да си върви спокойно, без да го виним за нищо.
Да се вразумим и заживеем братски, без завист, без злоба и мъст.
Да връзваме петака в три възли и пет пъти да правим сметка преди да харчим. Да станем габровци.
Да се не бунтуваме за нищо и по чуждо внушение.
Да си гледаме повече жените и децата, а не политиката и механата.
Да не се пудрим и червим, да не си скубем веждите, защото пак сме си същите, щом не търсим огледало на душата и делата ни.
Да не злословим един към друг и да не се радваме на нещастие и смърт на съседи и близките ни по кръв, народност и вяра.
Да шепнем поне веднъж в деня: Бог ще пази България, ако и аз съм готов да я пазя най-напред от злите мои помисли и нечисти домогвания за лично доволство.
Честити да бъдем през 1932 г.!"
В. „Отечество“, януари 1932 г.
Достатъчно е само да сменим годините…
