- 10 Sep 2020
- 208
- 32
Публикуваме втората част от интервюто с Валентин Вацев. Според него на повърхността на българския политически живот не става нищо важно. Ще има забавни веселби и смешни изцепки. Битката ще се води с ясното съзнание, че трябва всичко да се промени, за да се запази същото. Но в дълбочината на обществено-политическата тъкан зреят съвсем други процеси и проблеми - такива, каквито не могат да се решат с просто пренареждане на столовете около банкетната маса.
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong>- Не е ли почтеността най-големият дефицит на нашите политици? </strong></p>
<p>- Не. Никъде по света политиците не са най-почтените хора. Говоря не за политиците поотделно, а за смисъла на системата, която според мен е дълбоко порочна и дълбоко нелегитимна. Ние живеем в България “4 и половина”. Тази система е нежизнеспособна, неморална, несуверенна и нелегитимна. Обикнoвено всичко се обяснява с “принципа на прогреса”. Да, има много отрицателни явления, но ние вървим в правилната посока и лека-полека ще се оправим... Това е принципът на Тодор Живков. Днес полупроводници, утре - цели проводници! Днес сме бандити и мутри, но утре децата ще се изучат с нашите пари, които не ни питайте откъде взехме. Ние сме мръсни, но те ще станат чисти управленци. Такъв разговор съм водил с милионери с „мръсни пари”, които ми казват: <em>Ти знаеш как стана работата с парите, но децата учат в чужбина. Те ще се върнат начисто. Класата ще се произведе.</em></p>
<p><strong>А аз много добре знам, че от мутрата се ражда мутра, от бандита - бандит.</strong></p>
<p>Ако правиш секс с монстър, ще забременееш от монстър и ще родиш монстър. Кръглата маса беше секс с монстър и затова се роди монстър. Управляващата тогава прослойка, не класа, а държавно-партийно-комунистическа номенклатура от 80-те години се договори със собствените си отрепки, че ще бъде вечно на власт, ще се променят за една нощ, от комунисти ще се превърнат в антикомунисти, като арестуват този, който най-много им пречеше - Тодор Живков. Ще царуват безпроблемно следващото хилядолетие.</p>
<p><strong>Хилядолетният райх на българската номенклатура се състоя и ние живеем в него.</strong></p>
<p>Нима не заради това имаме усещането, че не живеем, а тичаме в абсурден кръг? Системата е нелегитимна и неавтентична, самите ние сме неавтентични. Затова целият ни живот прилича на пиянски кошмар. Появява се революционер на 23-тата година от „прехода” и казва: <em>Искаме правителство с участие на гражданското общество!</em> И няма как да му се обясни, че по смисъла на нашите закони именно гражданското общество произвежда политически сили, които прозвеждат правителства.</p>
<p>Хората не са виновни, системата е дълбоко превратна. Но ситуацията не е никак опасна. Ще измислят следващия „спасител на нацията”, сигурен съм. Когато една девойка желае да се влюби, когато й е дошло времето, големите любови идват непрекъснато. Българският народ мечтае за спасител и те ще се появяват като на конвейер. Аз мога без голямо усилие да ви кажа следващите двама или трима спасители, които чакат в коридора.</p>
<p><strong>- Казвате, че живеем в пиянски кошмар. Но възход или падение, каква е съдбата на гражданското общество? </strong></p>
<p>- Вие помните ли смисъла на израза „гражданско общество”? Никакво гражданско общество няма в България! То беше започнало да се появява през 80-те години и именно уплашена от гражданското общество, българската номенклатура направи контрапреврата на 10-и ноември. Това бяха действия, предизвикани от уплах. Тодор Живков ги беше заплашил, че ще им вземе собствеността и ще я върне на трудовите колективи. По-ужасно нещо не можеше да се случи и те избързаха с преврата. </p>
<p>Много им помогна ген. Крючков от КГБ. Много добре ги разбра Горбачов, който направи същото в Съветския съюз. Гражданското общество беше започнало да се появява, то беше пълен ужас за тогавашната номенклатура и тя затова избърза.</p>
<p>Но днес няма гражданско общество, няма изобщо нищо. Ние обитаваме свят, изграден от сбъднатите мечти и глупотевини на късносоциалистическия елит. Самият ни Принцип на реалността е увреден, затова скоро няма да сме сигурни дори, че светът съществува. А виж, гражданското общество е като жирафа. Като го видиш веднъж, после не можеш да го объркаш. Там, където то е реално, не можеш да не го познаеш.</p>
<p><strong>- Защо българинът излиза на улицата само когато му бръкнат в джоба?</strong> </p>
<p>- Да излизаш на улицата, когато ти бръкнат в джоба, също е рефлекс на гражданското общество. Но в джоба на българина изобщо не са спрели да бъркат, а той, общо взето, гледа благодушно. И все пак не виждам родови дефекти в народа ни. Дори леко ме дразни готовността на умната българска журналистика да мърмори по адрес на „българина”. Аз моля да си спомним, че всички сме българи. Националното садо-мазо не е реакция на ситуацията, а е част от нея. И че е по-добре да говорим за себе си в първо лице ед. ч., а не за „българина” като за нашия комшия. Да, в много отношения ние имаме лоши черти, кусури, но те са на друго място, а не в политическата ни култура.</p>
<p>Нека си спомним, в края на краищата, че светът е пълен с такива общества, които неуспешно градят граждански общества и модернизирани държави, като повечето от тях просто не успяват. Обществата, които са успели да се модернизират, са няколко десетки, а в списъка на ООН има повече от 200 държави. Истинските модернизирани общества в целия свят са само около 30-ина, останалите 170 са режими от нашия тип и по-лоши - племенни съюзи, административни клики, регионални администрации, бандитски самоуправления, приятелчета на Кофи Анан, островни държавици в Тихия океан, където живеят главно от риболов и щастливо плетат рогозки. Те са съгласни, че са държава, но никак не ги интересува какво точно значи тази дума.</p>
<p>А ние допреди 20-ина години бяхме едно нелошо модернизирано общество и това беше резултат от около 100 години историческо развитие. Заплатено, разбира се, и то твърде скъпо. Българите никога не са се пазарили колко ще платят за Прогреса. Но сега този процес е спрян и на нас ни е посочено мястото:</p>
<p><strong><em>Вие не сте за модернизация. Вие ще бъдете обслужващ персонал, България ще бъде глобално сметище, българите са много добри в наркотрафика, българските жени са чудесни.</em></strong></p>
<p>Идеята е, че на българите тази модернизация им е много и че не са я заслужили... Как смеят тези балкански варвари да се пъхат при хората?! Това аз го усещам непрекъснато от Запад към нас, и то назад и в историята, и в географията. Българите се бориха, бориха, загубиха войната и затова плащат всякакви репарации - морални, физически, финансови, икономически, културни - всякакви.</p>
<p><strong>- Казахте, че през 80-те години е започнало да се създава гражданско общество. Пак ще попитам защо не се случи? </strong></p>
<p>- Това е големият въпрос! То беше започнало да се случва... Забелязвате ли как носителите на системата днес започват и завършват с едно и също внушение. Кога казано с ясни думи, кога имплицитно предположено, но внушението е: <em>Това е, Пенке, положението!</em> или <em>Реалността е реална!</em> Може да не сме били много прави, много чисти, много морални, но сме на власт! А ти, гадино, ще си натискаш парцалите! Т.е. днешните носители на властта говорят за себе си безалтернативно. Те не са готови да обсъждат никакви алтернативи дори в миналото. Защото се знае, че с алтернативност в мисълта за миналото ти допускаш алтернативното мислене и в погледа към бъдещето. Разбира се, всяка власт се държи така. Властта не обича алтернативи, различни от себе си.</p>
<p>Аз твърдя, че беше напълно възможно в България процесите да тръгнат по друг път. И ако не ви звучи много екзотично, смятам, че никаква теория не забраняваше и на практика не пречеше България да тръгне по т.нар. китайския път. Когато заговоря за този път, хората умно казват: <em><br />Да, но ние ме сме китайци.</em> А аз отговарям, че изобщо не е нужно да сме китайци.</p>
<p><strong>- С какво е по-различен китайският път на комунизма? </strong></p>
<p>- Китайската комунистическа партия, която беше носител на всички болести и пороци на българската комунистическа партия, заяви в един момент на милиардния китайски народ: <br /><br /><em>Вие искате частна собственост?! Значи ще направим частна инициатива. Искате да бъдем капиталисти? Значи ставате капиталисти! Но! Има особености, които произтичат от нашата национална културно-историческа специфика. Затова всеки, който иска да стане частен собственик, ще стане такъв. Държавата ще му даде нисколихвени или безлихвени кредити. Второ, държавата ще ви защитава вас, новите частни собственици. Ако дойде някой бандит да ви рекетира, кажете ни и ние ще го убием. Ако дойде някой партиен или държавен функционер да ви рекетира, кажете ни, ние и него ще убием! Ако вие посмеете да пипате държавната собственост, ние вас ще убием! Просто правете частна собственост, правете каквото искате, само не смейте да крадете от държавата!</em></p>
<p>А в България стана точно обратното. Никакъв капитализъм, никакви реформи, просто разграбиха държавната собственост. Грабителите днес се разхождат с горди физиономии и като го питаш: <em>Ти какъв си бе?</em> Той отговаря: <em>Как какъв?! Капиталист!</em> И няма как да им обясниш, че това не е капитализъм.</p>
<p><strong>- Това ли е представата на българите за капитализъм? </strong></p>
<p>- Не, аз ви уверявам, че същите явления ги има на много места по света. Идеята да разграбиш нещо и после да се обявиш за нещо, което не си, е много стара идея. Нашите по-скоро културно, манталитетно, психоисторически са мародери и пирати. Награбили се и вечер си приказват приказки край огъня. На победилата демокрация...</p>
<p><strong>- Не приемате ли например възгледа, че повечето от българите протестират не срещу несправедливостта, а с ясното желание да седнат на мястото на тези, срещу които протестират?</strong></p>
<p>- Разбира се. Но вижте, когато властта е пиратска, когато е компрадорска и грабителска, тя започва да разлага народа си, обществото си. Още Платон пише за тази особеност на олигархията.</p>
<p>Компрадорът произвежда лумпени. Ако на единия край на обществото е компрадорът на власт, на другия край се множат лумпените. Не може народът да е чист и носител на морални стандарти, когато го управлява компрадор. Това е очевидно. Ако тялото се покрие с гнойни циреи, следва сепсис. Компрадорът е зараза със самото си съществуване, обществото ни е заплашено от морален сепсис.</p>
<p>Народът ни е тежко деморализиран. Вече не може да се говори и за народ, а една маса от около 7 милиона шашардисано население. Но те продължават да са ми близки. Аз съм един от тях. Лошото е, че в такива случаи е безсмислено да се очаква народът да направи каквото и да било.</p>
<p><strong>Аз сега разбирам много добре Левски, който пише: <em>Народе!</em> Не е ли това въздишка на отчаяние? Той е вярвал в народа... Какъв народ, бате?! Отиваш сам да те бесят!</strong></p>
<p>Разбирам и гнева на Ботев. Той е мечтал за национална държава, за суверенитет, за справедливост, има дори някакви комунистически забежки при него. А знаете ли как са живели българите през годините на Ботев? Хубаво и щастливо са живели, с надежда за мирна оправия. Свободата като суверенитет им миришела на авантюра, а те са яли гювечи на Силистра-Йолу, имало е надежда „животът да се оправи”, чорбаджиите да забогатеят още повече, а бедните хора да отидат в „Европата”. И ето, идва някакъв хулиган - Ботев, който твърди, че трябвало да има битка за суверенитет.</p>
<p><strong>Какъв суверенитет? Трябва да се яде преди всичко!</strong></p>
<p>Големите промени в историята винаги са дело на свръхмотивирани малцинства. Които обаче усещат отговорност за Цялото, а не мислят само за себе си. Когато едно свръхмотивирано малцинство поеме бремето, отговорността или ужаса на своята дейност по пътя към целите си и започне да чувства отговорност за цялото, за народа си, това вече е елит.</p>
<p><strong>А българският елит е тежко деградирал, нравствено срутен.</strong></p>
<p>Да уточня - думата елит тук няма никакъв оценъчен смисъл. Тя означава кръг от хора, които имат наследена или придобита (най-често и двете) възможност (право) да разпределят и преразпределят двата основни обществени ресурса - властта и собствеността. </p>
<p><strong>- </strong><strong>Кои хора са на улицата днес? Какво ни очаква?</strong></p>
<p>- Тъй като виждам, че много ви безпокои съдбата на т.нар. гражданско общество, ще ви кажа, че такива общества се появяват в историята не отведнъж, а дълго и мъчително. Те са като пламъчета - ту се появяват, ту загасват, понякога се разгарят и стават големи огньове, а понякога ги гасят насилствено. Защото гражданско общество не може да има в условия на дълго продължаваща несуверенност.</p>
<p><strong>Появи ли се гражданско общество, то започва да настоява за развитие, за суверенитет, то гради „национален дом”.</strong></p>
<p>Гражданските общества раждат и национализмите. Понякога те са отвратително миришещи конструкции, понякога са симпатични и достолепни. Национализмът на Мусолини е гнусен, но френският не е.</p>
<p>А ние загубихме войната и сега живеем в пораженския синдром на нацията, която е загубила - много мъчително, много болезнено и унизително. Но така става в историята.</p>
<p><strong>Римляните, които са разбирали тези работи, са казали: <em>Горко на победените! За победителите няма съд, за победените няма правда!</em></strong></p>
<p>Какво се прави в такива случаи? Борим се, създаваме нови структури. Мислим за смисъла на живота си. Чертаем бъдещето си, мечтаем за суверенитета си. Организираме се по градове, села, места и квартали. Отбираме между журналистите тези, на които можем да вярваме, ненавиждаме колаборационистите, възпитаваме децата си в свобода... Създаваме нови, действителни, представителни, автентични и отговорни форми на политически живот.</p>
<p>Вместо идиотското евро-атлантическо самодоволство на днешния, с извинение, български „елит”, утвърждаваме съзнанието на бореща се нация - нация, която води национална и едновременно социално-освободителна духовна битка.</p>
<p><strong>Обществото е в тежка социална криза, то е заплашено от културно-исторически разпад.</strong></p>
<p>Обществото е и в национална криза, тъй като нали разбираме, че за национална сигурност не може и да се говори сериозно, докато българският външен министър изпълнява заповеди от някъде другаде, например от Тел Авив, а и не само от там.</p>
<p>Ето ви една метафора. Има два типа отношение към едно и също събитие. От гледна точка на родилката раждането - особено ако й е за първи път, е: <em>Оле, божке, що ми трябваше? Никога вече мъже!</em> Но от гледна точка на лекаря, на обществото, на хората, няма нищо по-банално от бремеността и раждането.</p>
<p>Ние сме в баналната ситуация на културно-исторически разпад. Според мен причините са вътрешни, като външни сили само се възползваха. Но причините не са в „сбъркания ген на българина” и не съм съгласен с абстракцията „българин”. Имаше българско общество, скъпо платило за успехите си. Но беше и успешно. И настъпи катастрофа.</p>
<p><strong>Превратът, който българската номенклатура успя да извърши, беше успешен само защото Съветският съюз се издъни.</strong></p>
<p>В България нямаше никаква революционна ситуация. Това в България беше ехо на грандиозния процес по разпадане на Съветския съюз, в който съветската държавно-партийно-комунистическа номенклатура стана собственик на не по-малко от 15 трилиона долара, като е изнесла на Запад около 4,5 трилиона долара. Да, ние правехме каквото можехме.</p>
<p><strong>Те грабеха с влакове, ние с куфарчета.</strong></p>
<p><strong>- Защо не станаха класа?</strong></p>
<p>- Защото класа не се появява така. Класите са друго нещо. Те са резултат от модерността в историята на обществения организъм. Класите са структурите на модерността в политическия, културен и икономически живот на обществото. И тъй като ние се връщаме назад, доброволно отвътре и зорлем отвън, ние се демодернизираме. Как да се появят класи? Компрадорщина и лумпениат плюс интелигенция, която се бои и гнуси от народа си... Мое познато интелигентско семейство говори с двегодишното си момиченце само на английски, за да го опази от грозното звукоизвержение, наричано български език...</p>
<p><strong>В България ще има оскотели съсловия, озверели махали.</strong></p>
<p>Те могат да започнат и да се въоръжават. Аз си представям една картина в не много далечното бъдеще на тежко въоръжени селища в подбалканските долини. Селото е оградено, ергените държат нощен патрул по периметъра на селото, от време на време ходят да крадат моми от съседното въоръжено село. На камбанарията има картечница, в кметството работи генератор. Селото се управлява от попа, кмета и даскала, които ходят с пищови. Момите са по списък. Какво е това? Демокрация и самоуправление! Разбира се, това е след края на българската история. Но този край не е далеч.</p>
<p><strong>- Преди края, кой ще вземе властта сега, на тези избори? БСП ли е отново наред?</strong></p>
<p>- Ето и въпроса за сюжетите от тук нататък. Има два сюжета. Единият, разбира се, е БСП да поиска да е на власт. И ако тя поиска, без всякакво съмнение ще бъде на власт.</p>
<p><strong>Но днес БСП е тежко объркана.</strong></p>
<p>Половината от елита на й желае да е на власт, но още не е решил точно как да стане. Другата половина обаче категорично не желае да идва на власт. Защото днешното статукво напълно ги задоволява. Няма другаде по-висока концентрация от милионери като във Висшия съвет на БСП. Това са хора, които всъщност живеят добре. Не виждам причини, които да ги накарат да поемат отговорността на властта. Разбира се, хубаво е да си на власт, но това е свързано с крайно неприятни отговорности. Сега какво му е на положението? Върви ли бизнесът? Върви! Значи все някак ще се разберем - по беровски, или иначе...</p>
<p>Но ако кръговете, които желаят БСП да е на власт, успеят да се наложат - а за това няма много време - те ще бъдат фаворитът на предстоящите избори.</p>
<p>Единият вариант е БСП да пожелае властта, но никак не съм сигурен, че това ще стане. Не бива да се водите от това, че между Борисов и Станишев се състоя почти личен скандал, който на места имаше забавното звучене на разправия между сефарадим и ешкеназим, че се разгоряха страсти, че и двете страни демонстрираха „хуцпа”. Днешният елит на БСП никак не живее зле в опозиция.</p>
<p><strong>Разбира се, това не важи за червената бабичка, но нали това е нейната роля</strong>.</p>
<p>Да умре по-скоро, за да се появи най-после една малка, елитарна, пухкава партийка от брюкселски тип, която почти не разбира вече български език. Това беше идеалът на Нора Ананиева - малка, спретната, симпатична, антикомунистическа, елитарна лява партия със сектори: гейове, травестити, трансгендери... LGBT (<span class="st"><em>lesbian, gay, bisexual, and transgender</em> community</span>)! И защо не? Всички тези подтиснати субекти се борят за човешки права. Както каза г-жа Клинтън: <em>Правата на гейовете са par excellence човешки права! Ако вие биете гейовете, ние бием вас!</em></p>
<p><strong>Сега сериозно. Не вярвам БСП да поиска искрено властта.</strong></p>
<p>Но ако тя се насочи реално към власт, вероятно ще трябва пътьом заедно с това да извърши някакво деликатно и дискретно разцепление вътре, което е лесно да се каже и е трудно да стане.</p>
<p><strong>- Коя друга политическа сила има реални шансове да вземе властта?<em> <br /></em></strong></p>
<p>- Има и друг сюжет, който изглежда достоверен. Ако някой наивен човек наблъска два вагона пари в образа на Меглена Кунева, която според мен също е симулакрум, за да я понапоми, тя ще свърши работа. Всички белези на новата злоупотреба с термина „гражданин” идват от нея и нейния кръг. Тя би могла да бъде поредният спасител на нацията. И защо не?! След като Симеон можа да ни причини Спасение, щом и Бойко беше Спасител, значи Меглена Кунева има също реални шансове за това. Знае и западни езици...</p>
<p><strong>- Възможна ли е появата на следващия "спасител", когото не познаваме и не разпознаваме днес?</strong></p>
<p>- Говорим вече за трети вариант. Съединените щати и Русия заедно или поотделно да се намесят, посочвайки следващия спасител, когото предстои страстно да любим. Америка умее тези технологии, но не вярвам да ги упражни активно у нас. И не защото много ни уважават, а защото не сме им интересни. Те не искат нищо от нас и биха искали и ние да ги оставим на мира. Защото Америка има големи проблеми, а нашите само обикалят и хленчат, мънкат, непрекъснато нещо искат.</p>
<p>Русия би могла също, при това малко по-грубичко, да посочи избраника. Защо да не е Валентин Златев например или нещо от рода? Но въпросът е, че Русия днес не се явява носител на една воля. Изобщо</p>
<p><strong>Русия днес е истински проблем в съзнанието на политолога анализатор.</strong></p>
<p>Защото всъщност има две Русии, или казано много грубо, в Русия днес има двувластие. А това е много сериозно. България например никога не е била в двувластие, тя по-скоро би заживяла в безвластие, а в Русия това се е случвало и преди. По правило там тези неща винаги се оправят, но се лее кръв. Така че ролята на Русия в българския политически процес не е ясна, защото не се знае коя точно сила кое копче ще натиска. Руското влияние в България е силно и дълбоко, но е неясно и зависи от това коя от кулите в Кремъл ще бъде първа.</p>
<p>Но аз мисля, че на повърхността на българския политически живот не става нищо важно. На повърхността на днешната политика нещата ще се разгръщат със много страст, ще има забавни веселби и смешни изцепки.</p>
<p><strong>Битката ще се води с ясното съзнание, че трябва всичко да се промени, за да се запази същото</strong>.</p>
<p>Но в дълбочината на обществено-политическата тъкан зреят съвсем други процеси и проблеми - такива, каквито не могат да се решат с просто пренареждане на столовете около банкетната маса.</p>
<p>Елитът на страната вече наистина е крайно амортизиран, объркан, непредставителен и неплодовит. Той не може да ражда вече нови политически форми на живот. И големият проблем е как да се подмени този елит. От това зависи бъдещето на всички нас. Какво се случва със смоковницата, която не дава плод? Налага се да си спомним.</p>
<p>Проблемът не е кой сваля Борисов, дори не е важно кой ще дойде след него. Проблемът е има ли начин да се промени компрадорският български политически елит? Според мен начин има, има и шансове, но това е съвсем друг разговор.</p>
<p> </p>
