Светослав Ставрев: Бойко Борисов стана част от статуквото

<p><strong>Проф. Ставрев, преди близо половин година с вас разговаряхме за проблемите, с които не може да се справи това правителство. Промени ли се нещо за това време и какво?</strong></p> <p>Аз не виждам никаква промяна, помогнете ми.</p> <p><strong>Тогава казахте, че Бойко Борисов има два големи дефицита...</strong></p> <p>Е, сега се увеличиха.</p> <p><strong>...Единият е дефицитът на компетентност, а вторият е радикалният недостатък, че всъщност Борисов е един плах, боязлив и уплашен за бъдещето си човек. Кои са новите дефицити?</strong></p> <p>Новите са свързани с втория недостатък. Вече не съм сигурен, че на него не му се влияе много силно.</p> <p><strong>Кой и откъде?</strong></p> <p>Там е работата, че оттам, накъдето той трябваше да насочи усилията си да лекува. А сега като че ли заразата вече обхваща и него и той става част от статуквото. Имам такова впечатление от последните шест месеца.</p> <p><strong>Накъде трябваше да насочи усилията си да лекува Борисов?</strong></p> <p>Той трябваше да удари по корупцията и престъпността. Както виждате, в митниците нещата се разклатиха съвсем умишлено и аз не забелязах някакво кой знае какво усилие от негова страна да съхрани впечатлението, че митниците се борят срещу контрабандата. Напротив.</p> <p><strong>Какво имате предвид &ndash; кой и защо разклати митниците?</strong></p> <p>Какво очаквате от мен, да ви разкажа кой и какви флашки пусна и какви записи имаше на Ваньо Танов за някаква бира и пр. Това бяха, общо взето, едни несериозни работи, но името на премиера беше замесено. Той пък каза единствено, че тъй като бил мъжкар, когато Първанов го помолил за нещо, той си изпълнил ангажимента. Това може да се случва в махалата или в комшулука. В държавата такива обяснения са просто смешни и нелепи.</p> <p><strong>Какво трябваше да направи премиерът, след като тези записи станаха публично достояние? </strong></p> <p>Не знам какво е трябвало да направи, но не може така да се оставят нещата, сякаш нищо не е било. Второ, ако е вярно това, което той казва, също има противоречие, защото не може да се стремиш да не си разваляш дослука с Първанов, с Доган и с олигарсите и в същото време да се бориш с престъпността и корупцията. Няма как. Или си част от разположението на силите, в които си търсиш местенце и като го намериш, се кротваш, или не си част и искаш да промениш тази ситуация. Само че за това се иска героизъм, иска се държавническа дързост, иска се смелост и пр., каквито той не показа да има.</p> <p><strong>Днес какво мислите &ndash; Борисов се оказа слаб, макар първоначално да е имал доброто желание да посегне на корупцията и организираната престъпност, или от самото начало е бил част от разположението на силите, за които говорите, и никавъв дослук не е имал намерение да разваля?</strong></p> <p>Не мога да кажа дали е искал, но не му е достигнала смелост, или въобще не искал, а само се е правил, че иска. Освен това за нас като граждани на тази държава е без значение кое от двете твърдения е вярно. За нас нещата не се променят, а ако се променят, то е към лошо. Нека обаче оставим настрана Борисов, защото той очевидно не е този, който се надявахме да бъде. Нека се фокусираме върху ситуацията, в която са изпаднали българското общество и държава, за да си дадем сметка за колосалността на усилията, които трябва да положи всеки, одързостил се да се явава на избори. Ако искаш да застанеш начело на тази държава, трябва да ти е много ясно какво е нейното дередже.</p> <p><strong>И тук стигаме до дефицита на компетентност.</strong></p> <p>Не е въпрос на компетентност. Искам да ви кажа, че и много по-компетентни хора от него също не ги беше грижа. Защото в България властта се взема не за да се оправят проблемите на обществото и държавата, а да се засмуче цицката на тази държава. Да можем и ние да се доредим &ndash; това е правилото, откакто съм жив.</p> <p><strong>И Борисов е просто поредният последовател на това правило? Кой беше повратният момент, в който ви стана ясно, че &bdquo;и той е като другите&rdquo;?</strong></p> <p>Вижте, аз все пак казвам с известна доза условност това, че и той е като предишните. Все още душата ми таи някаква плахичка надежда, че може би не съм прав. Но какво направи той с АЕЦ &bdquo;Белене&rdquo; &ndash; на път е да се предаде. Какво направи с &bdquo;Южен поток&rdquo; &ndash; предаде се. Какво прави с &bdquo;Бургас&ndash;Александруполис&rdquo; &ndash; никой не знае. Това са три проекта, чието финансиране пряко или косвено, с гаранция или с пряко участие на държавата като инвеститор ще ангажира огромни публични средства при напълно съмнителна от икономическа гледна точка ефективност за обществото. Махам всички останали аргументи &ndash; Големия брат, руснаците, американците и т.н. Никой не ме убеди с числа, както би го направил един Георги Касчиев, който беше изгонен набързо от комисията, която се занимава с тези неща, че това струва толкова, онова струва толкова и събрано заедно, това прави еди-колко си евроцента за киловатчас електроенергия, когато централата заработи. Колко ще струва по това време електроенергията в Европа и на Балканите, не се знае, но има прогнози. Е, съответства ли тази наша цена на тези прогнози или не? Някой направи ли тези изчисления досега? Не съм забелязал. Бойко Борисов е министър-председател на тази държава, която се ангажира с въпросните проекти. Не може веднъж да обясняваш за гьола, да твърдиш, че няма да допуснеш това безобразие да продължи и пр., и изведнъж, както често му се случва на Борисов, да направиш обратен завой, все едно нищо не е било. Сега той казва: &bdquo;Е, да, ама ако не го направя, цената на електроенергията след не знам си колко години ще скочи 15 пъти&rdquo;. Това е също плашене на гарги, това не е сериозно, това не е някакво смислено изчисление. Той го казва, за да ни стресне и да обяви, че е принуден да продължи &bdquo;Белене&rdquo;. Ето само един от множеството факти, които те карат, ако не категорично да кажеш, че и той е като другите, то поне да се разколебаеш много дълбоко, че това е така.&nbsp;</p> <p><strong>В предишния ни разговор казахте, че усилията на Цветан Цветанов заслужават уважение. Все още ли смятате така?</strong></p> <p>Да, обаче вече не му дават. Така да се каже, избиха му предните зъби.</p> <p><strong>Тоест той е жертва на организираната престъпност?</strong></p> <p>Той вече не е в играта. Вероятно Борисов ще си го запази, защото Цветанов е знакова фигура за него и той няма как да го смени без последици за себе си. Но ще му отнеме пълномощията и това вече става. Общо взето, Цветанов си подвива опашката, защото на всичкото отгоре и той не е невинен. Така че каквото беше, беше.</p> <p><strong>Казвате все пак, че и той не е невинен. Паралелно с избухналия тук скандал за имотите на вътрешния министър и неправомерното подслушване на български граждани в Германия, министърът на отбраната си подаде оставката след двуседмичен натиск заради разкрития, че е преписал части от докторската си десертация, без да направи коректната препратка към източниците. Става дума за демократични процедури и нагласи, които отново не проработиха тук. </strong></p> <p>А какво ви дава право да се надявате, че има някакъв, макар и минимален шанс тези демократични процедури, които действат перфектно в Германия, да задействат и в България. Какво ви дава основание да очаквате това?</p> <p><strong>Най-малкото фактът, че сме част от една общност &ndash; имам предвид Европейския съюз &ndash;&nbsp; където те би трябвало да действат. </strong></p> <p>Да, формално сме част от ЕС. Приеха ни, но всички знаят, че не ставаме. И най-вече ние си знаем, че не ставаме, поне в този момент от нашето развитие.</p> <p><strong>Въпросът ми е дали не смятате, че все пак е редно да започнат да действат и у нас? </strong></p> <p>Много отдавна би трябвало да започнат да действат, но това не се случва. Съвсем подозрително е за мен защо изведнъж се започва от Цветанов. Дори да му съберете накуп всички апартаменти и всички пари, които струват те, нищо че не може да ги докаже по легален път, аз пак твърдя, че той е най-бедният вътрешен министър, откакто съществува нова България.</p> <p><strong>Какво имате предвид, като казвате, че се започва от Цветанов? По време на толкова критикуваното и мразено правителство на тройната коалиция имаше два случая, когато министри си подадоха оставките заради избухнали скандали и след едномесечен натиск от страна на опозицията и медиите &ndash; първо Румен Овчаров, а след това и Румен Петков. </strong></p> <p>И какво от това? Някой посегна ли им по някакъв начин? Тяхната репутация загуби ли нещо от това, че те престанаха да бъдат министри? И сега се разхождат навсякъде в публичното пространство с бодигардовете си. Вие, журналистите, продължавате да търсите тяхното мнение. Техните пари са си там, където са били, или по-вероятно са се увеличили през изминалите 2&ndash;3 години. И не става дума само за тях. Иван Костов свали половината от кабинета си, но нима в резултат на това последва нещо за тези, на които беше казано: &bdquo;Вие не сте много читави, но няма как да разкажа на публиката защо точно не сте читави&rdquo;. Нещо стана ли? Нищо.</p> <p><strong>Смятате ли, че Цветан Цветанов трябва да си подаде оставката?</strong></p> <p>Ако аз съм на негово място, отдавна да съм я подал. Но понеже не съм на неговото място, казвам, че не трябва да си я подава.</p> <p><strong>Защо?</strong></p> <p>Защото той не съм аз и аз не съм той. Той е човек, който се е вкарал или са го вкарали в политиката, а там трябва да се бориш, не да се предаваш.</p> <p><strong>Тоест според вас истинският политик не би трябвало да се откаже от властта въпреки разкритията? </strong></p> <p>Естествено. Европа, а още по-малко България, не е Япония, където най-младият и надежден политик преди броени дни се отказа въобще от политиката, защото го хванали, че взел някъде към 300 долара от някаква южнокорейска компания по време на предизборна кампания. Жак Ширак отказа ли се? Колко години след като възникнаха компрометиращите го обстоятелства, той продължи да прави кариера и стигна до върховете на Франция? В случая с Цветанов има нещо тенденциозно, разбирате ли &ndash; това заостряне на вниманието върху един човек, който е по-скоро безобиден, отколкото злодей. Той е мишената, защото така се казва на когото трябва какво не трябва да прави.</p> <p><strong>А дефицитът на компетентност? Фактите говорят следното &ndash; множеството повдигнати обвинения, съпроводени със зрелищни арести, се провалят едно след друго в съда. </strong></p> <p>Не свързвайте в никакъв случай&nbsp; това с персоната на който и да било политик. Това е следствие от отровната атмосфера в България. Тази отровна атмосфера започва от семейството. Българското семейство отдавна е в разпад. Тя продължава в училището, където е един малък ужас. Тази отровна атмосфера наблюдаваме и в публичната администрация &ndash; в това число полиция, прокуратура и съд. Ако днес уволнят най-малко 50 на сто от сегашните няколко десетки или няколкостотин хиляди чиновници, които работят в държавната администрация, утре никой няма да усети това освен самите те и техните семейства. Тази отровна атмосфера наблюдаваме и в политиката, естествено.</p> <p><strong>Това, което казвате, снема отговорността на който и да е политик с аргумента, че просто ситуацията е такава.&nbsp;</strong>&nbsp;</p> <p>Това снема илюзиите на наивни хора, които си казват: &bdquo;Сега ако турим този на власт, а свалим онзи, изведнъж нещата ще се оправят&rdquo;. Що се отнася до начина, по който действат системи като МВР и прокуратурата, той никога не е бил качествен. Ето ви един пример &ndash; преди три дни ме обраха.</p> <p><strong>Успяхте ли да разговаряте във връзка с това посегателство с премиера и с вътрешния министър?</strong></p> <p>Аз не ги познавам, за да си говоря с тях. Нито ритам топка, нито съм физкултурник. Вас ако ви оберат, на тях ли ще се обадите?</p> <p><strong>Сигурно сте разбрали, че съвсем наскоро автокрадци обраха, така да се каже, сина на министъра на културата, след което Бойко Борисов и Цветан Цветанов веднага се обадили на Вежди Рашидов, който пък малко по-късно им благодари публично, похвали бързата реакция и професионализма на органите на реда и изрази убедеността си, че &bdquo;същите мерки се предприемат и към всеки български гражданин, който е обект на посегателство&rdquo;. </strong></p> <p>Нима наистина вярвате във всичко това? Най-многото, което мога да си помисля по този случай, е, че въпросните държавни мъже са се обадили на когото трябва да върне мерцедеса. Този, който трябва да върне мерцедеса, е всъщност обектът, когото те трябва да гонят, а те му се обаждат за услуга. Това мога да си помисля.</p> <p><strong>Тогава за каква борба с организараната престъпност говорите?</strong></p> <p>Говоря за такава, каквато очаквах да има и каквато видях, че няма.</p> <p><strong>Що се отнася до икономиката, как гледате на идеята на финансовия министър за т.нар. Пакт за финансова стабилност, чиито мерки се предвижда да бъдат записани в конституцията? </strong></p> <p>Смятам, че идеята е добра. Спомням си, че когато България рухна през 1997 г., някои наперени и гузни икономисти казаха: &bdquo;За какво ни е борд, има много по-съвършени финансови инструменти за правене на парична политика и няма смисъл сами да си предаваме свободата&rdquo;. Тогава им казах, че въобще не ме интересува тяхното мнение, защото те бяха на власт, когато финансите на страната се срутиха. Няма смисъл да си правим втори експеримент. България няма никакви шансове скоро да попадне в ръцете на хора, които ще правят онова, което са учени да правят. Големият проблем у нас е не простотията на управляващите, големият проблем е, че тези, които не са прости и много добре знаят какво трябва да се направи, не го правят поради корист. Това няма да се промени, преди да изтекат две поколения след мен. И докато е така, е по-добре да вържем ръцете на изпадащите периодично&nbsp;в бесен популизъм политици, които утре може да дойдат на власт и да обясняват колко са ниски заплатите или как трябва да вдигнем пенсиите и пр., с подобни драстични конституционни средства. Саркози и Меркел бяха първите, които предложиха&nbsp; да се създадат такива нормативни предпоставки, че в бъдеще в Еврозоната да няма страни като Гърция и Португалия. Знаете, че в Лисабонския договор са записани определени нива, под и над които не трябва да слиза или да се качва нито една страна, членка на ЕС. Обаче те го правят непрекъснато.</p> <p><strong>Фактът, че тези правила същестуват, но страните не ги спазват, не означава ли, че дори да бъдат записани в конституцията, това няма да промени нещата?</strong></p> <p>Гаранция не мога да дам, но най-висшият нормативен законодателен инструмент, с който може да се гарантира на обществото, че това няма да се случи, е конституцията. Естествено, че и в този случай нарушението пак може да стане. Най-вероятно те ще направят така, че в екстремни условия това да не е валидно, а кой ще тълкува кои условия са екстремни и кои не? Все пак това е стъпка в правилната посока.</p> <p><strong>Какво мислите за трите рамкови мерки, които предлага Симеон Дянков?</strong></p> <p>По въпроса за дефицита бих предложил да е по-нисък от 3%. Манталитетът на българина е такъв, че като му кажеш до 3%, той ги калкулира и тези 3% в своите намерения. Дефицитът може да е до 1,5%. Второ, да кажеш, че преките данъци няма да се променят по друг начин освен с квалифицирано мнозинство в парламента е малко лекомислено. Значи аз разрешавам на правителството да прави каквото си поиска с ДДС, но не му позволявам да пипа корпоративния интерес. Това малко ми прилича на завера между управляващи и олигарси в бизнеса. Освен това, когато си ограничил харча на държавата, защо й връзваш ръцете чрез машите, които са всъщност фискалните лостове за управление на публичните пари? Защо ограничаваш допълнително правителството? Значи веднъж си му задал параметри &ndash; да речем 1,5%&nbsp;отгоре максимум. Как ще си направи доходите оттам нататък то, нека бъде въпрос на политическа воля и на управленска компетентност. В това отношение има място за допълнителна оценка какво точно да влезе в този пакт.</p> <p><strong>Смятате ли, че може да се говори за рекордно поскъпване на цените и сериозна инфлация? Някои икономисти твърдят, че сме в дълбока депресия, а други, според които българската икономика показва признаци на оживление, смятат, че поскъпването на храните не е толкова сериозно и не заслужава коментар.</strong></p> <p>Единственият орган, който може да каже дали има инфлация, е НСИ. Това, че някои цени са се увеличили с 50&ndash;60%, все още не означава, че имаме лавинообразно нарастване на цените. Да, цените на някои групи стоки са се повишили много сериозно, което засяга най-долните нива на социалната йерархия. Предстои да видим обаче как ще се отрази това повишение върху другите цени и чак тогава ще можем да си отговорим на въпроса има ли наистина вълна или просто балбукащи нагоре цени поради различни причини.</p> <p><strong>А какви са тези причини според вас &ndash; как влияят събитията в арабския свят и повишените цени на петрола? </strong></p> <p>Това, че в Либия възникнаха размирици, това че в Тунис и Египет също имаше размирици преди това, не е фактор за повишаване на цените на петрола, тъй като Либия не е сериозен производител на петрол. Ако утре тя спре производството на петрол, това не би трябвало да повлияе. Обаче пазарът е едно тълповидно явление, на пазара властват ирационални мотиви. Когато нещо тръгне на лошо, основните играчи на пазара очакват да стане още по-лошо. И за да хеджират своя риск, за да могат дори евентуално да спечелят от това, те влагат много пари, като купуват например петрол, увеличават своите запаси и т.н. и чакат да се вдигнат цените, за да реализират съответни печалби.&nbsp; Същото направиха българските зърнопроизводители. Зърното в България отдавна е прибрано, то няма нищо общо с тези цени, които са действащи на пазара в момента. Обаче&nbsp; българската държава отдавна не знае къде й е зърното. Тя едва ли знае къде са й запасите от държавния резерв. Тя го е платила това зърно и трябва да знае къде е то, за да бръкне там, когато се наложи. Ако България беше чак толкова социално мислеща държава, колкото всички се опитват да я представят, когато започнаха тези подскоци с цените на зърното, тя би трябвало да бръкне в държавния резерв, както бръкна във финансовия резерв, и да успокои пазара.</p> <p><strong>А какво мислите за усилията на земеделския министър Мирослав Найденов да се справи с покачващите се цени и за идеята му да създаде механизъм за тяхното проследяване и намеса на държавата, в случай че има отклонение?</strong></p> <p>Този човек действа така, както действаха в началото на 90-те години някои седесари, които скачаха по улиците и викаха &bdquo;Кой не скача, е червен&rdquo;. Той също реагира първосигнално &ndash; възниква някакъв проблем и той цвъка поредната държавна институция, която ще трябва да се занимава с този проблем. Първо, щом си министър на земеделието, ти трябва да имаш орган, който следи тези работи, които възнамеряваш сега да възложиш на тази комисия. Ако ти не си имал този орган, какъв министър си. А това, че ще създаваш сега още една комисия, е същата безумна история, като тази дето Бойко Борисов ще създава БОРКОР. Тази управленска некомпетентност е валидна за всички управници на България от 1989 г. насам. Преди това сякаш бяха по-компетентни. Аз съм работил в научни институции, които осигуряваха научното обслужване на управлението. Тогавашните министри четяха продукцията на научните работници, та горе-долу да са в час. Сега и това не правят.</p> <p><strong>Обаче министър Найденов твърди, че взима в това отношение добър пример от други западни страни, например Франция.&nbsp; </strong></p> <p>Знаете ли колко държави има в света?</p> <p><strong>Не точно, но вероятно са над 190</strong>&ndash;<strong>200.</strong></p> <p>Е, значи все в някоя държава от тези по света има нещо такова. Може ли фактът, че такова нещо съществува в еди-коя си държава, та ако ще тази държава да е член на ЕС, да бъде аргумент на който и да е смислен човек? Със сигурност има други държави в ЕС, в които това го няма. Какъв е нашият аргумент? Значи ние не можем да обясним защо го правим, обаче ако много се интересувате, питайте тези, които са го направили преди нас, те ще ви кажат. Това е въпиюща неграмотност.</p> <p><strong>Какво трябва да предприеме според вас тогава правителството?</strong></p> <p>На правителството вече му е трудно да предприема каквото и да е. Остава му само да чака. Намесата става, като следиш борсовите цени на основните стоки, за които отговаря твоето министерство, и когато видиш, че една стока тръгва нагоре, ти като министър трябва да купуваш от тази стока и да я вкараш в резерва. Ако нямаш пари, ще извадиш от държавния резерв в пари, за да напълниш държавния резерв в жито, в гориво и т.н. Във всички големи страни по света има задължение за три-четиримесечни резерви от нефт. България има резерв за два месеца. Цените не скачат изведнъж, първо&nbsp; възникват определени събития и първите симптоми показват накъде ще тръгнат нещата. Един професионално вещ министър следи тези работи и когато цените на определена стока тръгват нагоре, купува, когато тръгват надолу, продава. Както прави всеки брокер. Държавните мъже у нас трябва да придобият търговска, финансова и икономическа култура. За какво ще ми троши той сега пари за тези нови структури? На кого ще се отчита Бойко Борисов за тези 150 души, които щял да назначи в БОРКОР? Кои са тези 150 гении, откъде ще ги вземе? Какво различно ще правят те от ДАНС, от ГДБОП и пр.? И той казва: &bdquo;Такива служби има в Европа&rdquo;. Аргументът на всеки невеж в България е: &bdquo;Това го има по света, така че не ми задавай нелепи въпроси, ти не знаеш, че го има, аз пък знам, така че съм по-грамотен от теб, и край&rdquo;.</p> <p><strong>Общо взето, слагате знак на равенство между всички правителства, които управляваха страната през последните 20 и повече години. Как се промени обаче бизнес средата в рамките на това управление &ndash; подобри ли се, или се влоши?</strong></p> <p>Има промяна към добро, тъй като държавата изчисти част от натрупаните по времето на предишните управления многомилионни задължения към бизнеса. По-голямата част от тези дългове са разплатени и това е голямата заслуга на това правителство.</p> <p><strong>Но нали именно това се определя като един от най-големите негативи на правителството на Борисов&nbsp; &ndash; че забави плащанията към бизнеса?</strong></p> <p>То не ги е забавило, то просто трябваше да намери откъде да вземе тези пари. Дълговете на държавата бяха към 1 млрд. лв., така че аз не мога да ги съдя за това. Мога да ги съдя за това, че се забавят все още. Мога да ги съдя, че гледат как нарастват лавинообразно междуфирмените задължения, за което техният дълг влияеше положително. Нашият пазар е изроден, несвободен и силно дебалансиран. На нашия пазар играят непазарни сили, които много силно влияят върху квазипазарното поведение. Ние имаме големи намеси на държавата, които изваждат от пазара цели сектори. Не знам дали има бизнесмен, освен заинтересованите, който да каже, че системата на публично-частните партньорства в България работи добре и видите ли, държавата финансира частни инциативи по некорупционен начин. Няма такова нещо. Преди който и да е конкурс се знае кой ще го спечели.&nbsp; Има един анализ на &bdquo;Трансперънси Интернешънъл&rdquo;, според който нивото на кражби чрез ДДС е достигнало размерите на крадене по времето на югоембаргото в България. В момента се правят огромни потоци от мръсни пари, които ще оцапат сравнително чисти сектори, както оцапаха строителството преди години.</p> <p><strong>Накрая искам да ви върна отново към предишния ни разговор, когато казахте, че&nbsp; България няма бъдеще в условията на демокрация. От думите ви сега разбирам, че не виждате алтернатива, а същевременно все повече губите надежда в това управление.</strong></p> <p>Не само аз не виждам алтернатива. В началото на 90-те години всеизвестният Милтън Фридман даде следното мнение за реформите в България: &bdquo;Реформирайте, но не гледайте Америка, не гледайте Европа&rdquo;. Кого да гледаме тогава? Отговорът му беше: &bdquo;Гледайте Сингапур&rdquo;. Много време ми беше необходимо, за да вникна какво иска да каже този човек. В Сингапур има абсолютна пазарна и икономическа свобода и безкрайно малка политическа свобода. Там можеш да влизаш и излизаш на пазара по всяко време, можеш да продаваш каквото си искаш, но да плюеш по властта или да плюеш по улиците и да паркираш където си искаш, не можеш, защото веднага отиваш в кауша.</p> <p><strong>Това да бъдеш санциониран, защото паркираш където си искаш, не означава липса на политическа свобода. </strong></p> <p>Така е, но аз говоря за политическата страна на тази стагнираност на личната свобода. Минаха много години оттогава и аз наблюдавам какво става в Китай. Китай следва този съвет на Фридман и прави точно онова, което отдавна трябваше да се сети да направи някой тук. Само че в България се раждат иван-костовци, а не дън-сяопиновци. За съжаление. Това е подходящият модел &ndash; дай икономическа свобода на хората, за да не чакат на държавата за всичко. Позволи им с труда си да се препитават и ако могат, разбира се, да забогатяват, не им брой парите. И внимавай да не крадат. Краде ли, веднага го вкарвай в затвора, но не допускай това да продължава, защото то изражда пазара. Веднъж заболее ли пазарът, ситуацията става твърде тежка &ndash; да го оправя Путин след това в Русия, ако може. Знаете ли в какво състояние е била Япония през 1945 г., когато губи войната? Тя е била в далеч по-окаяно положение от това, в което е България в момента, и с изостанало във феодализма население. И тази Япония за половин век стана втора световна сила, без да има грам нефт, грам руда, с един ориз, който трябва да бъде отглеждан много внимателно, с едни люлеещи се острови и едно обикновено население, което не се състои&nbsp;от гении. Как те можаха, как сега Китай може, как могат Южна Корея, Бразилия или Индонезия? Просто започнаха да освобождават инициативата на хората и отвориха пазара за инициативните. А ние го отворихме за разбойниците.</p> <p><em>* Светослав Ставрев е професор по публичен и бизнес мениджмънт. Преподавател в УНСС, СУ &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo; и ПУ &bdquo;Паисий Хилендарски&rdquo;. Автор на книгите &bdquo;Кризата на публичния мениджмънт. Как популизъм и корупция провалят реформите и подриват доверието в политическата демокрация?&rdquo; и &bdquo;Основи на управлението на публичния сектор&rdquo;.</em><br /><br /><em><strong>С проф. Светослав Ставрев разговаря Димитрина Чернева.</strong></em></p>