Станимир Петров: Условията в българските затвори са нечовешки и унизителни

<p><strong>През септември миналата година България одобри т.нар. Факултативен протокол към Конвенцията против изтезания на ООН. Какви отговорности ще поеме страната ни след предстящата ратификация на Протокола в Народното събрание?</strong></p> <p>На този етап Факултативният протокол е одобрен от българското правителство и e подписан от министъра на външните работи на 65-ата сесия на Общото събрание на ООН. Ратификацията му в Народното събрание се очаква буквално до месец. Всяка държава, която е страна по Факултативния протокол, е задължена да създаде и поддържа Национален превантивен механизъм (НПМ) една година след ратификацията. Тази отсрочка се дава, за да се предвидят средства за изграждането на този механизъм и да се даде възможност той да бъде уреден законодателно. НПМ би трябвало да осъществява непредизвестени и планови посещения, както и посещения по сигнали във всички места за задържане и лишаване от свобода. Той би трябвало да има необходимия капацитет, за да извършва мониторинг, възможност сам да изгради щата си и оперативна самостоятелност, за да е достатъчно независим като институция. Това звучи трудно постижимо за страна като България, но омбудсманът би трябвало да има смелостта да създаде и направи този механизъм.</p> <p><strong>Тоест очакванията са, че тази структура ще бъде изградена към омбудсмана?</strong></p> <p>Да, най-вероятно ще бъде към омбудсмана. В различните европейски държави съществуват различни варианти &ndash; например комисии по правата на човека и наблюдателни комисии към общините. Те обаче не са вариант за България, тъй като ние нямаме традиции в мониторирането на такива затворени институции.</p> <p><strong>Нека да кажем, че подобни наблюдателни комисии към общините съществуват и сега в България, но на практика не осъществяват никаква дейност. </strong></p> <p>Така е. По закон съществуват наблюдателни комисии, които би трябвало да осъществяват обществен контрол, но на практика те не функционират и няма механизъм, който би могъл да инициира тяхната дейност. Тези комисии са към общинските съвети, има ги на книга, но 90% от тях не функционират, а в някои градове, в които има затвори, общинските съвети дори не са си направили труда да гласуват състав на комисията.</p> <p><strong>Казахте, че Превантивният механизъм ще трябва да осъществява посещения във всички места за задържане и лишаване от свобода. Кои са по-точно институциите, които ще наблюдава той?</strong></p> <p>Обхватът му е много широк. В него влизат не само затворите и следствените арести, но и всички институции за възрастни с психични разстройства, за хора с умствена изостаналост, за психично болни, които са настанени в психиатрични стационари, и за деца, които са настанени в корекционно-възпитателни институции. Да не забравяме и полицейските задържания, защото към МВР има няколко вида места за задържане освен полицейските арести, в които се осъществява 24-часовото задържане. На този етап дори нямаме точния брой на тези институции и за някои от тях тепърва ще се дискутира дали могат да бъдат определени като място за лишаване от свобода. Има детски институции, в които деца са настанени със съгласието на техните родители, но въпреки това те не могат самоволно да напуснат тези места. Така че тепърва ще се уточнява кръгът от институции, които ще попаднат в обхвата на този мониторинг.</p> <p><strong>Какво ще наблюдават и за какво ще следят представителите на тази структура в изброените институции? Какво включва терминът &bdquo;изтезание&rdquo;?</strong></p> <p>Това понятие е също много широко. Европейският съд по правата на човека намира, че има нарушение на чл. 3 от Конвенцията за правата на човека, който предвижда забрана за изтезание и нечовешко и унизително отнасяне дори тогава, когато жалбоподателят, който е непушач, е настанен в килия с пушачи. Например преди няколко години съдът реши, че има нарушение на чл. 3 и определи като изтезание един случай с насилствено подстриган затворник в Пловдивския затвор. Обикновено пълният израз, който се използва, е &bdquo;изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание&rdquo;. Така че говорим и за сериозни физически изтезания, и за психични травми, и за пребиваване в битови условия, които са много тежки. Ще дам пример с липсата на тоалетни &ndash; у нас има случаи, когато задържаните в килия нямат достъп до тоалетна и са принудени да удовлетворяват физиологичните си нужди в кофи пред очите на всички останали, които са лишени от свобода. Понастоящем в българските затвори е така през нощта. Това няма как да не бъде признато за изтезание. Материалните условия също могат да породят нечовешко и унизително отнасяне към дадено лице.</p> <p><strong>Какви са условията в българските затвори днес &ndash; вие имате достъп и наблюдавате тези места от 14 години?</strong></p> <p>През последните години се наблюдава някаква загриженост на управляващите към материалните условия в затворите, но тя за съжаление е само декларативна. Бедата е, че по отношение на затворите и арестите, където положението действително е най-тежко, много трудно може да се лобира и да се иска увеличаване на бюджета за сериозни ремонти или за строеж на нови затвори. Да, условията са унизителни и нечовешки, но в крайна сметка всичко опира до средства.</p> <p><strong>Бъдете по-конкретен, какво имате предвид, като казвате нечовешки и унизителни условия?</strong></p> <p>На първо място имам предвид сериозната пренаселеност на корпусите на затворите. Европейските стандарти изискват от 4 до 6 кв.м площ за лишен от свобода. Това изискване влезе и в българското законодателство и ще стане императивно след три години, тоест през 2014 г. Ако обаче нещата вървят с темповете, с които вървят до настоящият момент, това няма да бъде изпълнено, тъй като българските затвори са пренаселени. На места имаме два и три пъти по-голяма населеност от капацитета на затвора. Например в килии, в които би трябвало да бъдат настанявани до 5 човека, са настанени 15 души, и то без санитарен възел, без слънчева светлина, без проветрение и без възможности за каквито и да е дейности за ресоциализация.</p> <p><strong>Къде спят тези хора?</strong></p> <p>Имат легла, но леглата са едно върху друго на два, а в най-пренаселените затвори на три етажа. Третата вишка или най-горното легло е буквално на половин метър от тавана. Вярно е, че тези хора са лишени от свобода, но е вярно също така, че държавата е длъжна да се съобрази с европейските стандарти, както и с осъдителните присъди срещу България и с препоръките на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията. Тези препоръки&nbsp;са вече прекалено много, но въпреки това хората, които са отговорни за тази система, продължават да се оправдават с липсата на средства. В резултат на това има натрупване на множество негативни констатации за системата на затворите и на арестите и в един момент става ясно, че тази система започва да изостава драстично от всички други области на обществения живот. Не може да се развиваме като държава, член на ЕС, а затворите ни да остават такива, каквито са били през 60-те и 70-те години.</p> <p><strong>Как стои въпросът с осигуряването на някаква трудова заетост и възможности за работа?</strong></p> <p>За съжаление трудовата заетост в затворите драстично спадна. Ако преди 15 години се е работило повсеместно и почти всички лишени от свобода са имали възможност да работят по помощни стопанства, по тухларни и&nbsp;външни обекти, сега това вече е невъзможно по икономически съображения. Работата на лишените от свобода не е печеливша, тъй като става дума за хора с неизградени трудови навици. Продукцията, която се произвежда от затворниците, не е конкурентоспособна и много от цеховете към затворите &ndash; мебелни цехове, цехове за метални изделия и пр., са нерентабилни и се налага да преустановят дейността си. Напоследък се наложи практиката да се отдава труд, тоест външни фирми да наемат работна ръка от затвора. Това обаче е възможно само за общежитията от открит тип. Освен това този модел също е в застой, макар да функционираше сравнително добре преди две-три години. Днес все по-рядко се наема работна ръка, и то за възможно най-непристижния труд. По сведения на началниците на затвори този тип отдаване на труд също е намалял драстично.</p> <p><strong>Кой стопанисва тези цехове и помощните стопанства към затворите и какво е тяхното състояние?</strong></p> <p>Стопанисва ги държавното предприятие &bdquo;Фонд затворно дело&rdquo;, което е в рамките на Главна дирекция &bdquo;Изпълнение на наказанията&rdquo;. На практика тези структури стоят затворени или се разпродават на търгове. Машините са стари и вече не могат да бъдат печеливши. Това е реалността. Мисля, че наскоро имаше обявени търгове за инвентар в няколко затвора.</p> <p><strong>При посещенията си в затворите имате ли възможност да разговаряте насаме с лишението от свобода?</strong></p> <p>С осъдените затворници, да, но не и с обвиняеми и подсъдими. С тях можем да разговаряме само със санкция на разследващия орган &ndash; прокурор или съдия.</p> <p><strong>И при Превантивния механизъм ли ще бъде така?</strong></p> <p>Не би трябвало. Ние повдигаме на няколко пъти въпроса за това ограничение на правото да разговаряме с неосъдени лица. Преди няколко месеца дори написахме подробно писмо до министъра на правосъдието и получихме отговор, че тъй като това са лица, които нямат влязла в сила присъда, това би създало опасност за воденето на производството и на процеса срещу тях. Тоест получихме отказ, който според нас не е добре аргументиран, но така или иначе, като неправителствена организация, не можем да не се съобразим с това изискване. Всъщност за нас това не е чак толкова важно, тъй като тези лица, които са неосъдени, обикновено получават присъда само след няколко месеца и тогава ние можем да разговаряме с тях и съответно те да ни кажат какво се е случило по време на тяхното досъдебно производство в стадия, докато са били обвинняеми или подсъдими.</p> <p><strong>Какви са най-честите оплаквания и сигнали, които получавате от лишените от свобода, с които имате възможност да разговаряте насаме?</strong></p> <p>Най-често обект на оплакване са битовите условия. До преди 7&ndash;8 години имахме сериозни жалби, свързани с психологически тормоз, с обиди и малтретиране на затворници от страна на персонала. Мога да кажа, че в това отношение има известно подобрение, тъй като всяко едно дисциплинарно действие се документира стриктно. Когато получихме достъп до затворите през 1997 г., ние се сблъскахме с доста случаи на грубо отношение, обиди, побой. Например атмосферата в Бургаския затвор беше нетърпима, там лишените от свобода съобщаваха за служители, които използват физическа сила и помощни средства, без да имат никакво основание за това.</p> <p><strong>Как стои въпросът с толерирането на определни затворници, на които се позволява да нарушават дисциплината и да доминират над останалите? </strong></p> <p>Това е просто очевидно. Социалният статус на затворниците е доста разнообразен. Статусът на една голяма част от тях е много нисък. Ако говорим за това дали има ВИП затворници, да, това е така. Просто в затвора понякога попадат и хора, които са с много висок социален статус. Обемът и качеството на това, което ползват тези затворници, е на много по-високо ниво от онова, което ползват всички останали. Те не се хранят в общата столова и въобще не ядат от затворническата храна. Състоянието на килиите им е много по-добро, включително мебелировката и пр. Настанени са не с други затворници, а самостоятелно или с доста по-малко хора, отколкото в останалите килии.</p> <p><strong>Въпреки липсата на място?</strong></p> <p>Въпреки липсата на място. Това е сериозен проблем, за който сме съобщавали в Дирекция &bdquo;Изпълнение на наказанията&rdquo;, но предходното ръководство на дирекцията в лицето на бившия директор Петър Василев отрече проблема и каза, че няма ВИП затворници и че в нашите затвори всички били равни. Това, разбира се, не е така и то се вижда от пръв поглед.</p> <p><strong>Как си обяснявате факта, че ръководството на затворите си позволява да отрича очевидни факти и ситуацията, която описвате, съществува безпроблемно толкова години?</strong></p> <p>Те отричат с аргумента, че има затворници с по-добър материален статус, че те не са длъжни да се хранят със затворническата храна, че техните роднини могат да им донесат повече неща. Когато кажем на ръководството, че толерира това социално неравенство, оттам обикновено се защитават с думите, че не могат да контролират в пълна степен взаимоотношенията между лишените от свобода. Има затвори, в които т.нар. възмездни услуги се наказват, и други, в които администрацията си затваря очите за тях. Възмездна услуга е например, когато този, който има средства, заплаща с цигари или с храна или с нещо друго на друг лишен от свобода, който му почиства килията, пере му бельото и пр. Това е очевидно нарушение, но администрацията винаги може да си затвори очите, тъй като липсата на достатъчно надзорно-охранителен персонал е пречка за констатирането на подобно нарушение. В един коридор на български затвор има 80 или 100 човека, а надзирателят стои във фоайето и не знае какво става вътре в коридора. Едно адекватно разследване на възмездни услуги изисква ресурс. С наличния щат в нашите затвори това няма как да бъде направено. Когато се влезе в един затвор, се вижда, че има лица с различен статус, че има асиметрични взаимоотношения и затворници, които са поставени в положение на зависимост. Всичко това е очевидно, но няма кой да го констатира. Освен това възмездните услуги най-често са доброволни. Това също затруднява дефинирането на тези практики като нарушение, но въпреки това те би трябвало да бъдат наказвани.&nbsp;</p> <p><strong>Какво сочат наблюденията ви за проблема с наркотиците, имат ли лишените от свобода достъп до наркотици?</strong></p> <p>Това е голяма тема, която отваря редица други теми и проблеми. Когато говорим за наркотици, веднага си задаваме въпроса как влизат те в затвора. Много пъти сме задавали този въпрос и отговорът винаги е, че администрацията на затворите няма възможност да блокира достъпа на наркотици в цялост, тъй като затворите са все пак огромни институции, има голям човекопоток, има свиждания, влизат стоки, влизат униформени служители, една част от лишените от свобода излизат в отпуск и пр. Разбира се, пълният стриктен контрол върху наркотици, джиесеми, пари и пр. също е свързан със средства. И основният аргумент на администрацията е, че след като няма средства, няма достатъчно персонал и апаратура за проверка на влизащите, тя не може да се бори ефективно с този проблем.</p> <p><strong>Липсата на средства вероятно е едната страна на проблема. Няма как&nbsp; вкарването на наркотици в затворите да става без протекцията на същата тази администрация или на служители на затвора, които участват, така да се каже, във възмездни услуги.</strong></p> <p>Обикновено администрациите твърдят, че правят максисума и това, което могат. По-важно е, че заради вноса на наркотици в затворите има редица проблеми, свързани със здравословния статус на лишените от свобода. Освен че стават зависими от тези, които доставят и разпространяват наркотиците, самото разпространение на наркотици води до заболявания като хепатит и СПИН. Този проблем може да ескалира до такава степен, че да доведе до непредвидими последствия. Нито веднъж, когато сме питали и сме се интересували от измерението на този проблем, ние не сме получавали адекватен отговор какъв е броят на зависимите. Има сериозен проблем с болните от хепатит, от СПИН и от венерически болести. Този проблем се подценява от администрацията и както казах, в един момент нещата могат да станат неуправляеми. Имаше програми за внос на спринцовки в затворите, но бившият главен директор Петър Василев отказа да приеме като дарение дори спинцовки. Аргументът му беше, че ако се съгласи да приеме спинцовки за хората със зависимост, това би ознавало да признае проблема. От една страна, той призна, че в затвора влизат наркотици и че там има хероинозависими, а от друга страна, отказа да приеме дарението, за да не потвърди проблема. Не видях логика в подобни действия. Този проблем не може да бъде отречен.</p> <p><strong>Имат ли лишените от свобода достъп до адекватна медицинска помощ?</strong></p> <p>Това е може би най-сериозният проблем. Качеството и обемът на медицинската помощ са под всякакъв минимум. В много от случаите такава изобщо липсва. Човек действително трябва да легне да умира, за да му бъде оказана някаква медицинска помощ. Има интервенции едва във финалния етап на което и да е заболяване. Към всеки затвор има медицински център, който би трябвало да отговаря на изискванията на Закона за лечебните заведения. На практика обаче тези центрове не покриват изскванията. Освен това в държавата няма институция, която да реагира на факта, че тези центрове не покриват изискванията на закона.</p> <p><strong>Коя би трябвало да тази институция?</strong></p> <p>Министерството на здравеопазването, което би трябвало да осъществява ръководство и контрол върху медицинските дейности. Няма лекари, желаещи да работят в затворите, щатните бройки на много места не са заети, няма лаборатории, няма консумативи. На практика няма превенция, няма периодични прегледи, няма взаимоотношения със Здравната каса за лечение на заболяванията в ранен стадий.</p> <p><strong>Кой финансира тези медицински центрове, след като нямат взаимоотношения със Здравната каса?</strong></p> <p>Финансира ги Министерството на правосъдието, но сумите, които се отпускат за лекарства, за консумативи и за заплатите на медицинския персонал, са едни и същи от доста години и дори намаляват, въпреки че цените непрекъснато нарастват.</p> <p><strong>Какви са условията в следствените арести? Предполагам, че след създаването на Националния превантивен механизъм достъпът до тези структури ще бъде осигурен.</strong></p> <p>Да, не би трябвало НПМ да има проблем с констатиране на условията в арестите и не би трябвало да има пречки за контакт с хората, настанени в арестите. Експертите твърдят, че арестите са по-лошата част от системата. В затворите все пак хората пребивават в общи коридори, където има килийно заключване, докато в следствените арести има покилийно заключване. Там също има липса на каквито и да е санитарно-хигиенни условия, има много сериозна пренаселеност особено през последната година и половина, има липса на проветрение, липсва и естествена светлина. Задържанията в следствените арести не са за по няколко дни, както е в полицейските арести, понякога те са с продължителност от 6&ndash;8 месеца до една година. Пребиваването в такива условия в продължение дори на месец се третира като нечовешко и унизително отношение &ndash; вече има такива присъди на Европейския съд по правата на човека.</p> <p><strong>Тук трябва да добавим и една друга сериозна опасност, характерна за арестите &ndash; насилието с цел изтръгване на признания. </strong></p> <p>Да. Системата на арестите функционира за удобство на органите на досъдебното производство. Неслучайно следствени арести са изградени и продължават да функционират там, където съществуват районни полицейски управления или областни дирекции на полицията. Вместо разследващият орган да ходи при задържаните лица, тези лица биват отвеждани при разследващият орган.</p> <p><strong>Дори когато са в следствените арести ли?</strong></p> <p>Да, тогава пак ги водят. Особено в провинцията &ndash; разкарват задържаните от един град в друг за удобство на разследващите органи. На практика тази система продължава да функционира по този начин, въпреки че той е доста по-скъп за държавата. Освен това системата трябва да бъде качествено реформирана, тъй като не виждаме смисъл от функционирането на 43 следствени ареста в България, при положение че в половината от тях са настанени по няколко задържани лица, а персоналът много често в пъти надвишава броя на задържаните.</p> <p><strong>Наблюдавате ли ескалация на полицейското насилие, откакто ГЕРБ пое управлението? </strong></p> <p>Има ескалация на полицейското насилие по време на задържане. Същевременно има известно намаляване на насилието вътре в полицейското управление, след като приключи полицейското задържане. Направихме тези констатации през октомври, а след това за потвърждение направихме проверки и през януари.</p> <p><strong>Какво е обяснението ви за ескалацията на полицейското насилие по време на задържане?</strong></p> <p>Усещането за безнаказаност на полицейските служители. Намаляването на насилието след отвеждане на задържаните в полицейското управление се дължи на това, че вече няма необходимост от продължаване на насилието. Освен това там има видеокамери.</p> <p><strong>Очаквате ли да се промени нещо, след като НПМ получи достъп да наблюдава целия този процес?</strong></p> <p>Въпрос на капацитет. Аз съм скептичен, че на първо време НПМ ще има капацитета да го прави. Но самият факт, че същестува такъв механизъм, вече е индикатор, че органите, които извършват задържания, биха били по-внимателни и не биха допускали случаи на насилие, ако се знае, че за тези случаи може да се докладва и те няма да останат безнаказани.</p> <p><strong>Към Министерството на правосъдието има инспекторт, който също би трябвало да осъществява подобни наблюдения. Как оценявате неговата работа?</strong></p> <p>Проблемът е, че това е вътрешноведомствена структура, която няма как да бъде независима и безпристрастна. Инспекторатът на правосъдното министерство има регулярна дейност, въпреки че капацитетът му не е голям. Те действат по сигнали, имат и планови проверки. Тези проверки се финализират също с препоръки и когато има констатирано нарушение, министърът на правосъдието може да разпореди то да бъде отстранено.</p> <p><strong>Преди известно време бяхте поискали техни доклади и заведохте дело, тъй като те ви бяха отказани. </strong></p> <p>Да, става дума за доклади на инспектората за 2007&ndash;2008 г. след такива проверки. След като спечелихме делото, получихме официално тези доклади. Оказа се, че те са доста нискоинформативни, а констатациите и препоръките в тях не са съществени. Обикновено се констатират лоши материални условия и се дават препоръки, но това се прави рутинно и остава без каквито и да е последстия. Всичко е напълно формално. Начинът, по който са подготвени докладите, говори красноречиво за това, че тази структура е изпразнена от съдържание. Не видяхме препоръки за отстраняване на хора или санкциониране на служители. Иначе правомощията на инспектората са да сезира Главната дирекция &bdquo;Изпълнение на наказанията&rdquo;, а в случай на неизпълнение на препоръките да сезира и самия министър на правосъдието.</p> <p><strong>Тази дирекция, макар и на подчинение на Министерството на правосъдието, е сякаш отделен виалет и през годините бе замесена в немалко скандали. Как си обяснявате нейната независимост и&nbsp; дългогодишната несменяемост на предишния й директор Петър Василев?</strong></p> <p>Това идва от много тясната профилираност на тази дирекция и професионализма на хората, които работят там &ndash; ако не са те, няма кой друг да работи в затворите, тъй като тази работа е непрестижна. Ако след конфликт с политическото ръководство на министерството в системата бъдат вкарани външни хора, те не биха имали експертния опит да я обгрижват. По този начин си обяснявам функционалната самостоятелност на тази дирекция и факта, че там някои хора имат чувството, че са незаменими и ако те си отидат, няма да има кой да поеме ръководството на затворите, а това би довело да непредвидими последствия.</p> <p><strong>И тази незаменимост е аргумент, който минава пред политическите среди и ръководството на министерството, така ли? Такъв ли беше случаят с Петър Василев?</strong></p> <p>Да.</p> <p><strong>Какви проблеми предвиждате при структурирането на Националния превантивен механизъм? Очаквате ли забавяне при създаването му и искане за отсрочка? </strong></p> <p>Няма да е добре за държавата да поиска отсрочка. От друга страна, ако стане ясно, че НПМ не може да бъде подсигурен финансово, е възможно да се стигне и до отсрочка, но това би било жалко за България. Мисля, че по-скоро ще бъдат осигурени средства на санитарния минимум, което ще доведе до работа на много ниски обороти и с много ниска ефективност. Аз не съм оптимист, че на първо време този механизъм би заработил качествено и ефективно. Опасявам се, че той ще заработи само за да изпълним ангажиментите си по ратификацията, още повече че обществените нагласи към тази система, с изключение на детските институции, са силно негативни. Ще бъде направено нещо, за да бъде отчетена дейност, а не за да се постигне реална превенция, инспектиране и решаване на проблемите на затворените институции. Проблемът е, че в случая няма санкционен механизъм, а специално за България неимперативният механизъм не е работещ. На нас трябва да ни бъде казано конкретно какво да направим, конкретно колко средства да заделим и на какви санкции подлежим. Цивилизованият европейски подход на поощряване, диалог и напомняне не върши работа. Ние имаме осъдителни присъди срещу държавата за материални условия и въпреки това никъде в следствените арести или в затворите материалните условия не са подобрени. Имаме констатации на Европейския комитет и препоръки за предотвратяване на изтезанията и нещата пак си остават по същия начин &ndash; демонстрира се воля само проформа, а проблемите не се решават реално. Що се отнася до материалните условия, никога до настоящия момент не сме имали&nbsp; конкретни действия на държавата за подобряване на условията, които са костатирани като нечовешки и унизителни. <br /><br /><em><strong>* Станимир Петров e проектен координатор и&nbsp; координатор &bdquo;Общ надзор върху местата за лишаване от свобода&rdquo; към Българския хелзинкски комитет.</strong></em><br /><br /><em>Със Станимир Петров разговаря Димитрина Чернева.</em><br /><br /><em>Очаквайте още гледни точки по темата.</em><br /><!--[if gte mso 10]> <mce:style><! /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;} > <! [endif] >< ><--></p>