- 10 Sep 2020
- 64
- 10
- Защо случилото се в Катуница бе идентифицирано по-скоро като етнически конфликт, а не като провал на институциите и държавността?
<p>- Случаят очевидно е започнал като дълга криминална сага. Като казвам криминална, имам предвид усещането за безнаказаност и отсъствие на държавност, с което са били принудени да живеят жителите на Катуница години наред. При тези обстоятелства и в обстановка на генерална криминалност ние няма защо да се учудваме, че един наглед криминален случай много лесно се превърна в етнически и политически проблем. Няма какво да се лъжем – хората, които протестират в момента, се групират на етнически принцип. Да, ситуацията се етнизира и да, тя се политизира. Но какво друго, ако не политически въпрос е, когато има големи маси хора, изправени едни срещу други, когато има ясна линия на разделение и на взаимна ненавист.</p>
<p><strong>- </strong><strong>Казахте, че трагедията в Катуница бе етнизирана много лесно, това не е ли свързано именно с политическата употреба на този случай?</strong></p>
<p>- Какво значи политическа употреба? Политическата употреба е нещо закономерно в такива случаи. В крайна сметка това е политически въпрос и е нормално той да бъде повдиган и използван от политическите партии. Това, което ме изненадва и ме тревожи, е отказът от политическа употреба на този въпрос години наред. Върху голяма част от проблемите, засягащи българите като национална общност, от години насам тегне стигмата на политическата коректност. Поради тази причина по тези въпроси няма или никакво говорене или има екстремно говорене, тоест или няма нищо, или има патология. Вземете маргинализираните общности, които живеят в гетата – това е ненормалност, за която не се говори, и няма защо да се учудваме, че тя избива в патология. Където няма нормалност, се появява патология, там се появяват политическите предприемачи и политическите димкаджии.</p>
<p><strong>- </strong><strong>Именно за тези димкаджии става дума. Споменахте, че конфликтът е криминален, че там има натрупани социални проблеми. Да, но политическите димкаджии се опитват да обяснят тази патология с расистка риторика, те етнизират противоречията. За този тип политическа употреба ви питам? </strong></p>
<p>- Знаете ли, от години насам политолозите и анализаторите в България пропускат един много важен факт – футболните запалянковци у нас стават все повече политически фактор. Оказа се, че футболните запалянковци са единствената обществена група в България, която може да изкара на улицата някакви хора. Това е много тежък симптом.</p>
<p><strong>- </strong><strong>Политически фактор ли са те, или лесно управляеми бурми в ръцете на политически играчи?</strong></p>
<p><strong>- </strong>Не ми се ще да гадая, но като човек, който посещава футболни мачове, мога да ви кажа, че това са силно идеологизирани хора. По правило те са националистически настроени, тяхната численост се повлиява лесно от организация, разполагат със своя символика, с чувство за идентичност и принадлежност. Напоследък се оказа, че разполагат и с механизми, които им позволяват да преодоляват клубните си различия. Това го наблюдавахме още преди няколко години по време на протеста на 14 януари пред парламента. Симптомът е много тежък. Какво се получава – в момента има едни хора, които се опитват да ни кажат, че това е естествен протест, че това е естествено гражданско недоволство. Аз съм съгласен с това, но само що се отнасая до първия ден на протеста в Катуница, когато хората тръгнаха да търсят справедливост стихийно, интуитивно и без ред. На другия ден обаче по улиците се появиха младежи с отличителните белези на футболните запалянковци. Това са хора на 15–17 годишна възраст. В никакъв случай не смятам, че това е българското гражданско общество. Тоест получава се парадоксална ситуация, при която от едната страна се конструира образът на безнаказаността и циганията, а от другата страна виждаме футболните запалянковци. Чудя се къде в тази ситуация остава реалното българско общество. Ако от едната страна имаме проблем, а от другата страна друг проблем, къде, по дяволите, е решението на проблема. И се питам защо гневът на тези млади хора не отива към институците, а към ромския етнос.</p>
<p><strong>- </strong><strong>Защо според вас гневът не отива към институциите и кои са политическите фактори и сили, които имат интерес от това?</strong></p>
<p><strong>- </strong>Не ми се ще да гадая в хода на ситуация, която прилича на водовъртеж. Истина е, че политически коментари дойдоха отвсякъде. В такава ситуация големият губещ са управляващите и така е навсякъде по света. Струва си да се коментира тяхното присъствие в скандала. Те попаднаха в една наистина изключително трудна ситуация от политическа гледна точка. Морално укоримо е, че докато в държавата съществуват барикади, а държавнността е подложена на изпитание, господата Борисов и Цветанов откриваха предизборна кампания с шоу на комедианти. Те оставиха в разгара на събитията един подизпълнител в лицето на Калин Георгиев. При това управляващите днес се гордеят с това, че потеклото на тази власт е полицейско. Замислям се обаче какъв избор имаха те – ако бяха отишли на размирните места в първите 48 часа, какво щяха да кажат на протестиращите. Трябваше да им кажат, че действително има проблем, макар че същевременно всячески се опитват да го заметат под килима. Освен това те влизат в този проблем по време на предизборна кампания. Управляващите решиха да кажат: „Ние в момента сме в предизборна кампания”. В тази ситуация те постъпиха политически целесъобразно. Политически целесъобразно постъпиха и националистическите политически актьори – там посланията са ясни. Политически целесъобразно постъпиха и сините, които извикаха: „Как така управяващите откриват кампания, докато държавата гори!”. Същото направиха и червените, според които полицията на Борисов се оказа блъф. Така че всички се позиционираха политически спрямо ситуацията. Големият въпрос обаче е къде е държавността в цялата тази история и къде е реалният граждански гняв. Много ясен показател е, че в началото общественото мнение, медийните настроения и господстващата обществена интерпретация бяха на страната на протестиращите. Какво се случи само няколко дни по-късно, защо протестът вече е друг, защо той бе обсебен от малолетни и непълнолетни запалянковци? Тоест ситуацията бе променена буквално за часове.</p>
<p><strong>- </strong><strong>Въпреки бездействието на полицията или именно поради това?</strong></p>
<p>- Не мога да се поставя в главите на полицаите, но доколкото разбирам, жандармерията е била поставена в условия, в които най-вероятно е трябвало да избира между това да застане срещу българското обществено настроение или да изпусне парата. В тази ситуация те са предпочели да бъде изпусната парата. От МВР казват: „Да, запалиха къщи, но нали няма жертви”. По този начин намекват, че при опит за съпротива от страна на жандармерията е можело да стане по-лошо, първо, защото е можело да има убити, и второ, защото на полицаите не им се искаше именно те да се окажат лошите в цялата тази история. Според мен обаче по-стряскащ е разнобоят в говоренето на институциите. Не може министър-председателят да оценява дистанционно действията на полицията. Та нали полицията е една от неговите гордости!</p>
<p><strong>- </strong><strong>Реакцията с изпускането на парата подчертава още по-силно нежеланието на институциите да следват законността – в случая сякаш е сключена негласна сделка, съгласно която институциите признават нежеланието или немощта си да се справят с престъпността и беззаконието, като за сметка на това позволяват на потърпевшите граждани да излеят гнева си, за да се поосвободят от натрупаното напрежение.</strong></p>
<p>- В състояние на масови безредици би трябвало да изчакаме да мине известно време, преди да си позволим оценки за това кой каква роля е изиграл. В конкретната ситуация съм съгласен с вас. Да, действията на властта в този случай търпят изключително сериозна критика. Не може някак изведнъж след дъжд качулка да се окаже, че имало някаква проверка. Недопустимо е министър-председателят да твърди, че тази проверка ще е лоша за цар Киро. Няма как той да знае как ще приключи въпросната проверка.</p>
<p><strong>- </strong><strong>Искам да ви върна към политическата употреба и свещения гняв на хората...</strong></p>
<p>- Не, прекалено поетично е. Това, което избухна през първия ден в самата Катуница, беше гневът на хората. Да, по-късно към него се притуриха дошлите от София и от Пловдив футболни запалянковци, но в следващите дни като че ли на терена останаха само футболните запалянковци и това е смущаващо. В подобни ситуации тегне едно дежурно подозрение. Знаете, че в такива случаи винаги възниква въпросът стои ли някой зад това и ако да, кой е той и какво иска. В такава предизборна ситуация всякакви подобни спекулации са абсолютно позволени и допустими, но в момента аз лично не бих си позволил да ги правя, защото не разполагам с надеждни догадки.</p>
<p><strong>- </strong><strong>Тоест смятате, че основният проблем и този път е в липсата на адекватна гражданска реакция?</strong></p>
<p>- Основният проблем е, че се създава драматична ситуация, в която твърде бързо се конституират две страни – от едната страна виждаме обитателите на гетоизириани райони, а от другата предимно футболни запалянковци. В такъв случай генералното питане е къде е активната гражданска съвест, която да каже: „Дайте да видим какви са решенията”. Защото да кажем, че проблемът е в циганите ,е все едно да кажем, че проблемът е в симптома, а не в причината.</p>
<p>Погледнете уникалното поведение на г-н Сидеров. Ясно е, че един от неговите основни символни ресурси е протестът. Само че в продължение на няколко дни в хода на този конфликт Сидеров си търсеше адресат на протеста. Най-напред той отиде пред президенството, което бе изключително интересно, защото какво общо има президентството с този конфликт. После отиде пред една медия. Някак се създава усещането, че г-н Сидеров избягва реалния адресат. А реалният адресат е текущата власт, която се олицетворява от настоящото правителство. Няма кой друг да е, това са политически отговорните хора.</p>
<p>Пак казвам, не искам да гадая кой стои зад тази работа. Освен това аз вече ви казах, че не бива да подценяваме футболните агитки като възможности за организация и за производство на политически послания. Вие сте свидетели, че от години насам всеки по-голям футболен мач е място за политическа демонстрация, там има плакати, които засягат текущи политически въпроси. В подобна ситуация аз бих разсъждавал повече за възможността за самоорганизация на футболните запалянковци у нас, отколкото върху това кой стои зад тях. Защото едва ли ще намерим конкретния отговор на въпроса кой стои зад тях, но как и по какъв начин са организирани протестите, какви са механизмите, по които футболните запалянковци се организират помежду са да тръгнат нанякъде – това може да се установи и е интересно да се разкаже на обществото. Питам се коя е тази сила, която може да накара футболни запалянковци от София да се вдигнат организирано и масирано, за да отидат в едно пловдивско село. Ето това са механизми, на които ние трябва да имаме отговор. Защото спекулациите за това коя е тази сила, която ги посдстрекава, могат да бъдат безкрайни.</p>
<p><strong>- </strong><strong>Тоест вие нямате отговор на въпроса коя е тази сила, която ги подстрекава? </strong></p>
<p>- Както ви казах, тези хора са едно от малкото останали истински идеологизирини парчета от обществото.</p>
<p><strong>- </strong><strong>Само иделогизираните парчета от обществото ли имат способност за мобилизация?</strong></p>
<p><strong>- </strong>Да, те имат способност за мобилизация, но със сигурност не са единствените.</p>
<p><strong>- </strong><strong>Каква е все пак ролята на националстическите организации от типа на "Атака", ВМРО и БНД за организирането на тези протести?</strong></p>
<p><strong>- </strong>Тези организации доста отдавна говорят за тези проблеми, така че не би било учудващо, ако техни хора са участвали в тези събития. Вижте, информацията, с която разполага обществото в момента, е твърде противоречива и твърде разнородна. Намираме се в състояние на кипеж и е твърде рано за обобощения. Смея да твърдя, че собствено отзад няма никой или може би отзад има много играчи, които биха имали интерес например да се дестабилизира държавата или да се извлекат някакви предизборни дивиденти. Но както виждате, всички политически играчи реагираха. Какво означава да кажем, че всички употребяват ситуацията политически? Ами да, те са политически играчи и я употребяват политически. Но кой стои отзад и дали той е един, дали има някакъв промисъл, това още не може да се каже. Въпросът е дали зад тези неща въобще стои някакъв осъзнат интерес, или можем да се доверим на тяхната стихийна природа. Защото съгласете, че се става дума за млади хора, за силно емоционализирана тема, за състояния, които граничат с масова психологическа зараза, за среда, в която виреят слухове и в която информацията е оскъдна и разноречива, за среда, в която обществената компетентост е ниска, защото смея да твърдя, че голяма част от обществените коментатори не са стъпвали на футболен мач и не са приближавали гето. Тоест ние сме в ситуация, в която след като системно сме отбягвали да говорим за този тип проблеми, сега, когато те избухват, започваме да говорим за тях ударно. Впрочем нищо ново на политическия и медийния пейзаж в България.</p>
<p>* <em>Първан Симеонов е политолог, директор на „ББСС Галъп интернешънъл“. Работил е като редактор, телевизионен водещ и продуцент, консултант на предизборни кампании. Част е от Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски”.</em></p>
