Първан Симеонов: Безкрайната политическа експанзия на Пеевски все някога може да се удари в стената

"ДПС започва като партия с нелегален произход и извървява пътя до превръщането си в един синдикат на всички маргинализирани общности. Тук се има предвид етнически гетоизираните общности, общностите в Северозападна България и къде ли още не. Казвам това с горчива усмивка, защото тези процеси ги наблюдаваме от много време. В тези общност ДПС показва афинитет към едни крайно прагматични методи за набавяне на гласове, а Пеевски показа недвусмислено водачество в тая ниша", казва изпълнителният директор на "Галъп Интернешънъл Болкан" Първан Симеонов в интервю за Красен Николов и Mediapool. 

- Г-н Симеонов, Превзето ли е вече ДПС от Делян Пеевски? Има ли Доган полезен ход?

- Не мисля, че Пеевски е превзел ДПС. Това е процес, който е протичал през последните години чрез смяната на поколенията в ДПС по естествен път. В случая далеч по-енергичният, прагматичен и експанзивен Пеевски е успял да придобие постепенно контрол над партията по естествения път. Партийният актив е виждал много повече Пеевски, отколкото Доган. Доган беше останал наистина във варианта почетен председател. Това, което се случва, е, че Доган се опита да да да си върне партията, а не, че Пеевски му я е взел.

- В какво се превръща ДПС в момента?

- ДПС започва като партия с нелегален произход и извървява пътя до превръщането си в един синдикат на всички маргинализирани общности. Тук се има предвид етнически гетоизираните общности, общностите в Северозападна България и къде ли още не. Казвам това с горчива усмивка, защото тези процеси ги наблюдаваме от много време. В тези общност ДПС показва афинитет към едни крайно прагматични методи за набавяне на гласове, а Пеевски показа недвусмислено водачество в тая ниша.

- Какъв е полезният ход на Доган? 

- Полезният ход на Доган като начало ще трябва да започне със собственото си осветляване. Той трябва да покаже такт към българското общество като цяло. Защото досегашните извинения, които чуваме от Алианса за права и свободи (името, под което формацията на Доган участва в изборите на 27 октомври -беллред.), едва ли ще бъдат достатъчен стимул за мнозина да припознаят Пеевски като лош, а Доган като добър. Ще е нужно още път да се извърви. Но иначе, да, несъмнено в тази ситуация като че ли по един странен, леко парадоксален начин Доган започва да изглежда малко по-симпатично от Пеевски.

- Ако отидем на още едни предсрочни избори през април, което изглежда възможно, Пеевски ще успее ли да придобие контрол върху всички крепости на ДПС?

- Логиката ни казва, макар че не винаги можем да мислим логически за тези неща, че част от хората, останали около Доган, също могат да се ориентират по силата. А силата е при Пеевски. Доган ще се опита да не се стига до нови избори, за да може да укрепне и да се надява обществена непоносимост към Пеевски да стигне размери, в които да бъде ограничен като влияние. И разбира се, ако се ходи на нови избори, да ги прави не този служебен кабинет, а служебен кабинет на президента. Доган ще иска да има гаранции за по-решителни действия срещу купуването на гласове или въобще към контролирания вот.

- А какво ще искат останалите?

- Това е играта на всички останали. Това може да се окаже и играта на Борисов, защото при следващи избори, ако Пеевски е още по-силен, Борисов действително би желал да се измъкне от неговата сянка. По всичко личи, че в началото Борисов разчиташе, че Доган ще победи Пеевски, но това не стана така. Сега Борисов ще разчита Радев да победи Пеевски по някакъв начин. Това е играта и на другите, но аз не виждам те да успяват. Пеевски е политически изолиран, но изглежда, че явно има своя достъп до много други системи. Той е изолиран като имидж, но другите не успяват да го заградят, поне засега. Не виждам някой да е направил санитарен кордон в истинския смисъл на думата. Има и нещо друго. Дори и друго служебно правителство да прави изборите, Пеевски пак може да има солиден резултат. Мнозина говорят за директно купуване на гласове, но ние вече не си говорим точно за директно купуване на гласове. Говорим за контролиран вот или предвидим вот. Това са хора, които зависят от клиентелни мрежи, от работодатели, от кметове. Или цели избирателни комисии, които зависят от тези мрежи, както се вижда. Боя се да го кажа, но може да се окаже, че това е новото "нормално" в много райони на страната, където няма човешки капитал да се направят нормални избори. Да не говорим, че политиката не предлага никакво друго вдъхновение, освен някой лев. Един път на всяко тримесечие.

- Може ли да се каже, че ДПС вече не е етническа партия? 

- От много време ДПС се превръща в синдикат на маргинализираните общности в България. Това е благодатна ниша, защото в България загубилите от прехода не са малко и те не са капсулирани етнически. По-скоро етническа партия остана Алиансът за права и свободи, защото там има почти изцяло турско гласуване. Има една друга опасност. Да не стане така, че в етническата ниша да се оформи паралелно политическо състезание. Това се случва в близката ни Македония, където в албанската част на обществото си има собствена партийна надпревара. Това е опасно, защото това води до херметично затваряне на тези общности, когато те си направят отделно състезание. Два пъти по-опасно е на фона на изключително екзотичния политически стил на Пеевски. Много е любопитно как етническите отношения в страната са поверени на човек с неговия политически стил. Аз обикновено наострям уши по тия теми, защото те са наистина важните теми на Балканите, а ние обикновено лековато ги отминаваме. Например, Пеевски на два пъти в този митинг назова етническа група, за която малцина са чували, която нарече миллет (народът на майсторите, етническа общност с турски произход от Североизточна България – б.р.). Това е поредно самоопределение на някои общности. Някак си комбинацията между политическия стил на Пеевски и тази тема ми се струва доста взривоопасна. Трябва да внимаваме с всичко това, особено тук, на Балканите.

- Как Пеевски ще преформатира българска политика като партиен лидер на ДПС?

- Не знам. Не мога да схвана логиката на действията му, защото това е политическа експанзия безкрай. Все някъде това може да се удари в стената. Ако продължава да расте, в един момент може да се стигне до Пеевски срещу всички останали. Нещо като през 2020-та, когато Борисов беше в тази ситуация. Пеевски трябва да намери по-гъвкави механизми за отиграване на ситуацията, защото в противен случай става неприложим за българския политически дневен ред.

- Това означава да започне да разтоварва неформална власт от себе си, за да започне да изглежда по-приемлив.

- Да, но в момента аз виждам само експанзия и политика на силата. Това, което повече ме притеснява е, че ако две части на един етнос започнат да се карат, винаги може да се окаже, че арбитърът им е метрополията на този етнос (т.е. Турция). Или ако се скарат две партии, да не се появи нещо трето, което вече е радикално етническо. Защото да бъдем честни и Доган, и Пеевски са много внимателни в това. Притеснението е дали по пътя си напред някой да реши да използва етническата карта. Може да стане ситуация, в която да заменим познатото зло за непознато.

- Как се вписва Пеевски в отношенията между ДПС и Турция?

- Засега няма ясни знаци в тази посока. Турската държава няма как да се ангажира със становище по вътрешнополитически български казус. Но Турция е демографски млада и е сила с глобални амбиции. Етническите отношения в България не могат да бъдат мислени като нещо отделно от етническите отношения на Балканите като цяло. Етническите отношения на Балканите като цяло са твърде деликатна тема. Правилно е наистина да наострим уши и по международни въпроси, а не само по въпросите кой е корумпиран, кой купува гласове и тъй нататък. Темите за междуетническите, междудържавните въпроси също са доста важни. Справка: снимката на г-н Пеевски с украинския посланик, където мнозина като мнозина казваха: Ама чакай сега, кое е по-лошо корупцията или Кремъл?

- Явно му предстои на Пеевски да се позиционира спрямо Анкара...

- След разцепването на ДПС се образува едно пространство с две крайности. От едната страна е Пеевски, от другата е Радев. И все по-ясно се вижда, че волно или неволно голяма част от партиите започнаха да се групират около Радев. Поне по тази тема вече се очаква и Борисов да се определи. Той както винаги балансира в средата, но сега е поканен да се определи, но нещо не бърза да се определя.

- Защо Борисов засега не се съгласява на предложения санитарен кордон около Пеевски?

- Най-лесно би било да се каже, че това е така, защото той има някакви политически зависимости от Пеевски. Не мога да знам със сигурност, но политическото му поведение говори за това. През последните години Борисов винаги е бил пакетиран с Пеевски и това едва ли е случайно. Но има и друга причина. Това е политическата поза. Борисов никак не обича някой да му диктува условия. Той иска да покаже обратното пред своите съмишленици. На всичкото отгоре ми се струва, че Борисов се надява на вътрешни процеси в самата коалиция ПП-ДБ. Там ясно проличаха различията. Борисов от много време насам не казва нищо лошо за ДБ, например. Винаги говори лоши неща само за ПП. Тоест възможно е това да е и тактическа позиция.

- Остават ли шансовете за редовно правителство?

- Ами аз лично мисля, че има шансове, защото защото при едни нови избори, ако Пеевски нарасне и ако радикалите пораснат, мандатите на Борисов ще са още по-малко.

- Каква е тази тънка нишка, по която може да мине, за да се състави правителство?

- Борисов вече го е измислил. Решението е много прагматично и леко грозновато. Той казва следното: Хайде да направим един микс от системните, тъй да се каже, партии. Парадоксално, но и ИТН вече звучи като системна партия. Неговият план е по-центристки ориентираните, по-системните партии да се съберат и да направят нещо като мейнстрийм мнозинство. В този микс ще има известен допуск и за "Новото начало" (на Пеевски), защото не е тайна, че има "Ново начало" и в БСП, има "Ново начало" и в ГЕРБ. Пеевски обаче няма да получи допуск до властта през парадния вход. Тоест Борисов го е измислил. Сега, разбира се, ПП и ДБ го виждат това и не им харесва, но по-прагматичните от тях може би ще го приемат. Ако съдим по гласуването в сряда, 19 депутатите от ДБ гласуваха с тезата, че Борисов и Пеевски са нещо лошо, ама "Възраждане" не е по-добро.

ГЕРБ, ПП-ДБ, БСП и ИТН е формулата, която може да се направи. Тук има един нюанс. Ако наистина се окажа прав в хипотезата си, че Борисов не понася "Продължаваме промяната", той може да се опита да направи нещо с ДБ, но без ПП. Това, разбира се, е екзотична хипотеза, но сега съществуват такива възможности.

- Наближава ли влизането на Румен Радев в партийната политика? 

- Нишата за влизането му в партийната политика е много сериозна. Аз на негово място бих изчакал края на мандата, защото времето продължава да работи за него. Той получава много добър шанс, защото всички погледи отново се връщат в него. По странен начин се връщаме малко към 2020-та година. През 2020-та година се роди сплотяването на сини и червени, които обявиха антикорупционен дневен ред. След това оста на българската политика стана Изток-Запад заради войната. Е, сега отново се връщаме към оста корупция-антикорупция. Ние отново се връщаме към 2020. Разбира се, вече всички са взели своите поуки и никой няма да бъде чак с толкова развети знамена.

Този път борбата срещу Пеевски се представя като борба срещу корупцията.

Изпъкването на Пеевски създава възможност за позициониране на Радев. Това е любопитно, защото от този процес има интерес и Борисов.

- Може ли Борисов да се окаже протестиращ срещу себе си?

- Борисов обикновено чака някой друг да свърши тази работа - в случая, някой да елиминира Пеевски и Борисов да се присъедини към отбора на победителите. Доган обаче не успява. Сега Борисов вероятно разчита на Радев. Важни ще бъдат две неща. Колко добре може да играе тази игра и какво ще предпочете да прави? Много силни стават гласовете да се преформатира цялата ни държавност, а не просто да се направи едно ново политическо движение. И според мен тази дилема ще стои пред самия Радев. Дали да се вслуша в тези гласове, които говорят за преформатиране на държавността или да направи нова партия? Аз като политолог бих предпочел второто, защото много ме е страх от резки движения. Не съм сигурен, че България може да износи нови резки промени, след като не може да износи дори едно откриване на парламента.

 

Източник: mediapool.bg