Михаил Миков: Защо Маргарита Попова се държи като хелзинкски наблюдател?

<p><strong>Г-н Миков, какво мислите за избора на Владимира Янева за шеф на Софийския градски съд?</strong><br /><br />Много неудачно решение. Всъщност в публичното пространство имаше толкова много коментари, които доказват това, че аз ще се въздържа от оценка. <br /><br /><strong>Каква е все пак оценката ви за поведението на Висшия съдебен съвет?<br /></strong><br />Не би трябвало ние да коментираме един или друг избор на Висшия съдебен съвет. <br /><br /><strong>Въпреки че въпросните избори са по правило оцветени политически?</strong><br /><br />Не е вярно това, не всички са оцветени политически. Има и много добри решения.<br /><br /><strong>Например?</strong><br /><br />Например изборите на председатели на окръжни съдилища и на председатели на апелативни съдилища. Това в мнозинството си са хора с добра професионална кариера. Софийският градски съд не е единственият пример за кадровата дейност на ВСС. Все пак трябва да посоча, че този Висш съдебен съвет поне провежда конкурси, защото имаше периоди в историята на този орган, в които нямаше и конкурси. Никой не се заравя да погледне как въпросната Владимира Янева е попаднала в съдебната система без конкурс, в кой период и как се е случило това. Съдебната реформа е процес и развитие и когато сме остри в критиките си, е добре да правим сравнение с предишни периоди. &nbsp;<br /><br /><strong>Тоест вие намирате, че този ВСС има и позитивни страни и не бихте застанали зад искането за оставка на всички негови членове?<br /></strong><br />Разбира се, че намирам някакви позитиви. Аз съм участвал в структурирането на този нов орган. Всъщност той понесе едно тежко наследство, включително някои от скандалите като случая с Красьо Черния. Задълбоченият поглед ще види, че практиката на предишните състави на ВСС далеч не е безспорна. Разбира се, този Висш съдебен съвет можеше да изпълнява функциите си много по-динамично, той можеше да се отърси много по-решително от някои пороци, които се наблюдаваха в предишните формати на ВСС. Трябва да сме наясно обаче, че той, както и цялата съдебна система, и отделни магистрати, работят под огромен натиск, особено в последните две години.<br /><br /><strong>Натиск откъде?</strong><br /><br />Политически натиск, натиск от ГЕРБ, натиск от Цветанов, натиск от министър-председателя. <br /><br /><strong>А преди ГЕРБ нямаше ли политически натиск?</strong><br /><br />Никога не е бил така вулгарен, никога не е бил така необоснован и повърхностен, без сериозен анализ на това, за което критикуваш. Натиск, който е част от една политическа пропаганда за прехвърляне на отговорността от изпълнителната власт върху съдебната система. <br /><br /><strong>Г-н Миков, струва ми се, че всички днес и най-вече политиците много се сърдим на ГЕРБ за това, че всъщност оголиха и показаха по един по-явен и вулгарен начин греховете на политическата класа, такива каквито си бяха и съществуваха те и преди появата на ГЕРБ.<br /></strong><br />Какво оголи? Оголи това, че във ВСС има парламентарна квота, която не се запълва година и половина. Погледнете състава на ВСС – излъчените и от съдебната квота, и от парламентарната квота са все магистрати с дълга история в съдебната система и когато въпросът се поставя по този начин, нека да се погледне, че всъщност квотата на съдебната власт година и половина имаше мнозинство във ВСС. Там и в парламентарната, и в съдебната квота има и свестни хора, и такива, които обичат да заиграват. Някои от тях са били и в други състави на Висшия съдебен съвет или са били избирани за административни ръководители.<br /><br /><strong>Как се осъществява тогава натискът, след като не минава през парламентарната квота?</strong><br /><br />Публично, в медиите. Година и половина чрез вулгарното и много често неточно и невярно поставяне на въпросите през медиите се упражнява такъв натиск. Той е виден. <br /><br /><strong>Видно е и това, че в случая все пак става дума за персонален натиск върху отделните членове на съвета. Общите и абстрактни съждения,&nbsp; че съдебната система не си върши работата, едва ли биха повлияли на решенията на магистратите във ВСС.</strong><br /><br />Вижте, факт е, че от година и половина управляващото мнозинство не прави нищо, за да попълни състава на ВСС. Бяха направени поредица от объркани промени в законите, бяха въведени изисквания за проверка на достъпа до класифицирана информация, които да направят зависими членовете на ВСС от необжалваеми актове на изпълнителната власт. Това е все натиск. <br /><br /><strong>Какво мислите все пак за предложението да се редуцира или да се премахне изцяло парламентарната квота?</strong><br /><br />Всякакви предложения може да има, само че в тази разбунена обстановка, каквото и решение да се вземе, то ще бъде емоционално и няма да доведе до кой знае какъв позитив. Големият проблем за управлението на съдебната система в момента е, че натискът върху магистратите доведе до нежелание от страна на онези, които имат добра биография и кариера, да се заемат с проблемите на управлението и да приемат управленски позиции. Погледнете кандидатурите за т. нар. специализиран съд. Погледнете, че никой не желае да тръгне към ВСС и да се занимава с управление на съдебната система. Това са много по-дълбоки проблеми от едно елементарно преструктуриране. Тази идея всъщност не е нова, тя периодично се реанимира тогава, когато има някакво напрежение и проблеми. Пак казвам, фактически съдебната система беше блокирана от този краен натиск. Каквито и реформи да се правят, трябва да се държи сметка, че съдебната система е независима система. Ако тази ценност бъде нарушена, каквито и реформи да си направил, няма да се стигне до правовата държава. <br /><br /><strong>И как да бъде защитена нейната независимост, ако не през механизма за избиране и конституиране на органа, който я управлява? </strong><br /><br />Година и половина – преди оставките на Капка Костова и на Галина Захарова – имаше мнозинство на избраните магистрати от съдебната система. И какво стана? Точно тогава гръмнаха най-големите скандали. И това постоянно оправдаване с парламентарната квота. Нима членовете на парламентарната квота не са съдии, не са прокурори? Смятам освен това, че в управлението на съдебната система трябва да има и адвокати. Това е другият поглед към правораздаването.<br /><br /><strong>Аз ви питам порочен ли е този модел на конституиране на ВСС?<br /></strong><br />Никой модел не е порочен. Няма порочни модели. Хората правят всеки модел. Хората политизират, хората заиграват, те влизат в лобистки комбинации, така че само смените на моделите няма да доведат до нищо. <br /><br /><strong>Така е, но нали не подценявате значението на модела, по който се структурира и управлява една система?<br /></strong><br />В никакъв случай не го подценявам, но и най-прекрасните правила, ако се дадат в ръцете на един човек, който няма усещането за правова държава и независимост на съдебната система, нищо няма да стане. <br /><br /><strong>Защо БСП, подобно на останалите партии, не направи номинации за попълване на парламентарната квота на ВСС?<br /></strong><br />Защото трябва да има диалог и в основата на този диалог трябва да бъдат управляващите – какво се търси, какво се иска. А сега се стигна до смешната ситуация независими депутати, за които знаем колко са незивисими, да предлагат кандидатури, за да излъжем някого, че тези кандидатури не са предложени от политическа група. По-добре да са предложени от политическа група с ясна отговорност за това. <br /><br /><strong>Тоест управляващите се опитват да мимикрират, да избягат от факта, че в случая става дума за техните политически назначения? <br /></strong><br />В случая, да. Но какво значи политически назначения? Политически ли са назначенията на американските върховни съдии, които се назначават от президента и когато президентът е демократ, назначава трима демократи и двама републиканци – имам предвид като убеждения, защото съдиите и там са деполитизирани, но общо взето, е ясно с актовете и решенията си кой съдия каква политическа визия има. Можем ли да кажем, че в САЩ Върховният съд се кадрува политически, щом ги назначава президентът? <br /><br /><strong>И все пак какви промени трябва да бъдат направени в конституционния модел и възможно ли е това да стане без Велико народно събрание?</strong><br /><br />Смешно ми е, че министърът на правосъдието, който е председател на ВСС и който участва в работата му от две години, сега започва да говори за промени в конституцията. Вярно, министърът не гласува, но той може да сигнализира за проблеми, може да мотивира становище, може да се изкаже по всяка кандидатура. Сега изведнъж започва да говори за промени в конституцията точно преди избори, когато политическата обстановка е достатъчно напрегната. Знаете, че фискалният борд, заради който трябваше да се правят конституционни промени, завърши безславно във фазата на проект. Сега г-жа Попова иска да отклони вниманието от големите проблеми, отговорност за решаването на които има пряко тя, като прехвърли отново топката в полето на безкрайната дискусия – нужни ли са конституционни промени и какви. Аз само ще ви припомня прословутото Решение №3 на Конституционния съд, което беше предизвикано от г-н Костов и от доста сегашни народни представители от Синята коалиция.<br /><br /><strong>Отнема ли това решение изцяло възможността на обикновено Народно събрание да направи конституционни промени конкретно в частта за съдебната система? </strong><br /><br />Не бих искал да правя абстрактни коментари. Ако има сериозен диалог, ако се търси сериозно политическо съгласие, тогава може да изкажем мнение. Но нека да видим какво има в главите на управляващите. <br /><br /><strong>Тоест такива промени са възможни, ако има политически консенсус?</strong><br /><br />Да говориш абстрактно за промени на конституцията означава, че ти признаваш практическото си безсилие да решиш проблемите на съдебната система през последната година и половина с конвенционалните средства на законодателството, които, между другото, използваш доста несръчно.<br /><br /><strong>Г-н Миков, проблемите на съдебната система не са от година и половина, те се трупат от доста време преди това. <br /></strong><br />Погледнете промените в законодателството през последната година и половина. Знаете ли, че в момента системата е запушена откъм развитието на кадрите. Все повече се увеличава броят на командированите магистрати. Непровеждането на конкурси беше свързано с онези изменения, които влязаха в сила от 1 януари и след това спешно се наложи да се променят от 1 февруари. Така за около три-четири месеца на практика беше блокирана кадровата дейност на ВСС и нормалната идея хората да заемат местата си с конкурси. Тази идея всъщност беше част от реформата, защото преди десет години такива като Янева влизаха в системата без конукрси. Нека се върнем назад и да видим бекграунда на тези, около които сега стават скандали, кой от тях как е влязъл и през кои години.<br /><br /><strong>Вие доволен ли сте от работата на прокуратурата? </strong><br /><br />Не. И не само защото има обвинения срещу дейци на опозицията, а защото тълкуването на закона в редица случаи се различава от това, което над 100 години се е утвърдило като практика. Има привкус на конюнктура.<br /><br /><strong>Удачен ли беше в такъв случай изборът на този главен прокурор?</strong><br /><br />Да. <br /><br /><strong>Парадокс.</strong><br /><br />Не е парадокс. Не може никога с един човек да се свързва очакването за доброто функциониране на един орган или на една система. Още повече, когато има натрупвания във времето. Винаги когато реформата се приема като революция, се скача от една каша в друга. Реформата е бавен и труден процес.<br /><br /><strong>Нали преди малко подчертахте колко важна е ролята на личността?</strong><br /><br />Да. Главният прокурор направи доста, като го сравним с предишни периоди на тази затворена йерархична система.<br /><br /><strong>Особено през последните две години.</strong><br /><br />Той даде друго усещане, друга визия. Вторият въпрос е, че никоя система не функционира сама за себе си. Да, в последните две години – и пак свързано с ролята и отговорността на управляващото мнозинство, на правителството. Има тежки проблеми при наказателното производство, има полицейско насилие, има непропорционалност в мерките за неотклонение, но те не са само в прокуратурата. Проблемът не е само в прокуратурата, проблемът е и в полицията. Проблемът е включително в онези съдии, които с лекота разписват мерки за неотклонение и разрешения за специални разузнавателни средства, и това няма да се реши от един или друг избран на ръководен пост, няма да се реши, ако щете, и с простата промяна на политическите мнозинства. Това е въпрос на зреене, въпрос на обучение, въпрос на осъзнаване на независимостта. <br /><br /><strong>Доколкото разбирам, БСП няма да застане зад искането на съдиите за оставка на ВСС?<br /></strong><br />Вижте, ВСС е в много тежка ситуация, с подкопан морален кредит, с невъзможност да артикулират пред обществото какво са свършили и какво не са свършили, с невъзможност за реален собствен анализ как да довършат мандата си, така че да излязат с чест от тази ситуация. <br /><br /><strong>След като съветът е така компрометиран, защо не подкрепяте искането за неговата оставка?</strong><br /><br />Оставките няма да решат нищо. Има много по-тежки проблеми. Основният проблем е проблемът за диалога. Диалог веднъж между властите, втори път между политическите сили в Народното събрание по законодателството. Този диалог липсваше и това е в основата на безпътицата, която се очертава, независимо дали някой ще си подаде или не оставката. Как си представяте вие министърът на правосъдието да стои като някакъв страничен наблюдател и да критикува ВСС, след като той е човекът, който трябва да води ВСС.<br /><br /><strong>Все пак знаете, че министърът няма право на глас.</strong><br /><br />Ама той председателства. Той е връзката между изпълнителна и съдебна власт, той заявява мнение и има право на публична позиция. Кога ги спря той?<br /><br /><strong>Така е, опозицията също има право на публична позиция и на инициативата да предизвика дискусия.<br /></strong><br />Тук не става дума за дискусия, тук става дума за конституционни правомощия – министър Попова свиква съвета, тя може да предложи точка в дневния ред, тя може да предложи решение или обсъждане,&nbsp;може да предложи законодателни промени. И изведнъж като хелзинкски наблюдател, понеже виждаш, че всичко, което си направил дотук, не върши работа и понеже не искаш да кажеш: „Тук сгреших”, излизаш и казваш: „Дайте да променяме конституцията”. Ами променяй си я бе, г-жо Попова, събери си гласове и си я променяй, но това не отменя персоналната отговорност. <br /><br /><strong>А вие къде сгрешихте? Предполагам, че за разлика от г-жа Попова нямате проблем с това да кажете: „Тук сгреших”.<br /></strong><br />Сега има спор дали членовете на ВСС да бъдат действащи магистрати или да бъдат в този формат, в който са независими от техните началници, и по този начин прокурорите да не мислят кадрово точно както мисли главният прокурор, а съдиите да не мислят кадрово точно както мислят председателите на ВКС и на ВАС. Това беше голямата идея за постоянно действащите членове на ВСС. Вторият въпрос е доколко тези хора успяха да разберат смяната на модела и да усетят, че те имат огромната отговорност да бъдат истинско правителство със собствена автономна и колективна воля. Затова трябва да се изследват системните грешки. Освен това бе създаден инспекторатът на съдебната власт – добър или лош, имаше много спорове по този въпрос. Той обаче направи доста, за да бъде съдебната система по-отчетна. Инспекторатът трябва да гарантира отчетност и публичност върху онова, което преди беше закрито – кой, кога и как насрочва делата. Ето, сега виждате простите факти, изнесени по делото „Софийски имоти” и работата на Янева, и всеки може да си напарви изводите. <br /><br /><strong>Дотук изредихте само позитивите от вашата работа, а аз ви попитах за грешките. Къде сгрешихте?<br /></strong><br />Ние имахме представа за развитие, включително за самоорганизиране и автономизация на тази система. Не мисля, че това беше грешка. Грешки сигурно е имало в някои законодателни решения. Опитвали сме се да ги отстраняваме своевременно. Но такива фундаментални грешки – да спреш конкурсите за едни относително дълъг период, да разбиеш системата и да създадеш този така наречен специализиран съд с ясното съзнание, че той ще изпълнява политическа функция, да направиш магистратите зависими от необжалваемите актове на ДАНС. Такива неща не сме правили и такива неща никой не е правил през тези 20 години. <br /><br /><strong>Какво следва оттук нататък – доколкото ви разбрах, в момента сме в предизборна ситуация и не е сега времето да се започва сериозна дискусия за реформа на съдебната система. Колко дълго може да бъде отлаган още този проблем?</strong><br /><br />Управляващите трябва да седнат и да дадат цялостната си визия. Те казват, че ще променят конституцията. Добре, и какво от това, като се промени конституцията. Нима през годините нямаше скандални случаи на поведение и в съдийската квота? Или ще оставим системите да функционират като самодостатъчни, защото това разбиране – съдиите да си кадруват съдиите, прокурорите да си кадруват прокурорите,&nbsp; адвокатите да не участват, парламентът да не се занимава – води до самодостатъчност и не почива на нормалната идея за взаимодействие между властите. <br /><br /><strong>Пак ще ви върна към ВСС – с този компрометиран състав, след скандала с Красьо Черния, след избора на Георги Колев като шеф на ВАС, след избора на Владимира Янева като шеф на СГС, нима смятате, че съветът може да продължи да функционира нормално и конструктивно? Говорехте за диалог, какъв диалог с подобно реноме?<br /></strong><br />Е, добре, а кой гарантира, че реномето на следващия ще е по-добро? В тази политическа и обществена среда кой гарантира, че следващият ще има по-добри качества и няма да се повтарят същите проблеми. Пак казвам, част от тези проблеми могат да се открият и в дейността на предишните състави на ВСС, само че тогава нямаше дисциплинарни производства, тогава всичко се замиташе под черджето в името на авторитета на съдебната власт. Този ВСС изстрада още един проблем, той извади доста кирливи ризи и това естествено се отрази и върху неговия авторитет. В предишните съвети нямаше дисциплинарни прозводства и такива ситуации не бяха възможни.<br /><br /><strong>Тогава го нямаше и Красьо Черния.</strong><br /><br />Как да не го е имало. Всичко е функционирало по същия начин, само че не е било разкривано.<br /><br /><strong>Именно, никога не се беше стигало до подобен публичен и медиен скандал.<br /></strong><br />Ами медиите тогава не са проявявали особен интерес. Знаете, че тогава заседанията на ВСС бяха скрити и покрити, а не открити пред очите на медиите. Още един въпрос, който ВСС трябваше да реши – по-голямата откритост, включително повече публични заседания. Постоянно десйтващият орган предполага пълна откритост във всичките му заседания – както заседава парламентът. ВСС трябва много повече да изнесе пред публиката и да мотивира решенията си, а не работни заседания, заседания по комисии и за пред публиката само едно заседание седмично. <br /><br /><strong>Попитахте кой ще гарантира, че един следващ състав на ВСС ще работи по-добре – никой не може да гарантира това, както и обратното. Нима подценявате обаче значението на жестовете на политическа воля, на откритост и ясна позиция, нима подценявате оставките на съдийките от ВСС, защото кой би гарантирал, че следващите, които ще дойдат на техните места, ще бъдат по-добри от тях. </strong><br /><br />Ставали сме свидетели и друг път на такива жестове. Аз дълбоко уважавам акта на протест, но пак казвам, нека да видим какво се случва след това, нека да извадим цялата тази дискусия в една спокойна обстановка с всички страни. Аз не приемам разбирането на някои магистратски среди за тяхната самодостатъчност. Диалогът между отделните власти е част от решававането на проблемите. Но не соченето с пръст, заклеймяването и прехвърлянето на отговорността. Това не е диалог. <br /><br /><strong>А политическата позиция, че случващото се е неприемливо?</strong><br /><br />Кое е неприемливо? <br /><br /><strong>Начинът, по който работи този ВСС.<br /></strong><br />При колективна воля в оставащата година могат да направят доста. Вижте, има редица случаи, в които този състав на ВСС направи неща, които никой състав на ВСС не е правил. Но за съжаление за медиите добрата новина не новина. Включително и скандалите са част от този мъчителен катарзис на системата и той трябва да бъде поощряван, като в същото време не трябва да бъде насилван, защото аз се страхувам, че много честни и добри професионалисти ще откажат в един момент въобще да участват в управлението на системата и тогава ще дойдат тези, за които управлението е някаква самоцел, а после онези, които са ги изпратили, ще се оплакват от тях. Нека видим какво ще направят със спецсъда. Защото там се появяват персони, които няма да издигнат престижа на правораздаването.<br /><br /><strong>Тоест позицията на БСП е този съвет да бъде оставен да съзрява и да израства?</strong><br /><br />БСП все още не е заявила официална позиция. Следим внимателно темата и смятаме, че не бива политическите сили да наливат допълнително масло във и без това големия огън, който се вдига над ВСС. Нека да видим какъв е капацитетът на ВСС – когато се говори за независимост на тези хора – сами да успеят да излязат от тази ситуация. Защото изпадаме в парадокс – от една страна, казваме, че искаме да се самоуправляваме, искаме да сме самостоятелни, а когато настъпи кризисният момент, се тича при политиците и се казва: „А каква е вашата позиция”. Нашата позиция ще стане ясна тогава, когато управляващите предизвикат сериозна дискусия и анализ. Дошъл ли е министърът на правосъдието като председател на ВСС в парламентарната правна комисия да каже: „Има такива и такива проблеми. Смятам, че тяхното решаване може да стане с организационни мерки, със законодателни, с финансови мерки...”. И когато се изчерпят конвенционалните средства, да отидем към обсъждане на вариант за промени в конституцията. Пляс – конституционни промени. Пляс – реанимиране на стари идеи. Идеи всеки има достатъчно, въпросът е кое е реално, кое е възможно и най-важното – кое ще доведе системата до по-добро. Да не се окаже, че капсулирането на управлението на отделните магистратури в един момент ще ги затвори сами в себе си. Иначе чувствителността, че ние сме независими, е хубаво нещо, но тя е свързана и с отговорността да имаш капацитет и усещане за самоуправелние. <br /><br /><strong>Каква чувствителност, че „ние сме независими” </strong>–<strong> този съдебен съвет, който беше създаден от тройната коалиция, съвсем нормално, логично и закономерно сега изпълнява волята на следващите управляващи. Много добре го казахте – „онези, които са ги изпратили, ще се оплакват от тях”.</strong><br /><br />Това достатъчно ясно показва, че политическата зависимост, както в избора на тези квоти, така и при избора на други квоти, които избира парламентът, е само един мит. Защото ако ставаше въпрос за политическа зависимост, нали ви е ясно, че не би трябвало по дефиниция хора, избрани от парламентарната квота на онова Народно събрание, да прононсират предложения, които са пряко свързани с днешните управляващи. <br /><br /><strong>Не, съвсем не ми е ясно. Напротив, намирам за съвсем логично при подобна конюнктура да се слуша волята на този, който управлява в момента.</strong><br /><br />Това означава, че не става въпрос за политическа зависимост, а за зависимост от изпълнителната власт. Различни са нещата, съвсем различни са.<br /><br /><strong>Едната власт избира един състав, съвсем логично неговият гръбнак бива пречупен от волята на следващата власт и така до безкрайност.<br /></strong><br />Не съставът, това е индивуален въпрос на всеки от членове на ВСС, независимо кой, как и кога ги е избрал. Ако те се усетят в кожата си като достатъчно самостоятелни и автономни, могат да направят страшно много за самостоятелността и доброто функциониране на системата. И обратното – независимо кой ги е избрал от парламента или от съдебната власт, ако в тях е заложено едно друго отношение към властта, то тогава ще се случва онова, което става днес. <br /></p> <p><em>С Михаил Миков разговаря Димитрина Чернева.</em><br /></p>