Майкъл Уолзър: Справедлива ли е войната, водена от Израел?

Автор: Мартен Берние, “Фигаро”

"Една справедлива война не е война на отмъщение. Мисля, че някои високопарни изказвания на израелски политици бяха много вредни за израелската кауза. Има една фраза в Библията, както в еврейската Библия, така и в Новия завет, която казва, че отмъщението принадлежи на Господа, което означава, че не ни принадлежи, не е в нашата компетентност. Една война трябва да се води със справедлива цел, а отмъщението не трябва да бъде част от тази цел. Би могло да се говори за наказателни мерки, въпреки че и тази дума е незадоволителна: целта на войната трябва да бъде да се гарантира, че хората, които са планирали и извършили зверствата от 7 октомври, никога повече няма да могат да извършат подобни. Какво точно изисква това все още се обсъжда от израелски и американски военни стратези и има реално насъгласие за това как е най-добре да се постигне тази цел". Това казва в интервю за "Фигаро" Майкъл Уолзър, виден философ на етиката на войната, почетен професор в Института за напреднали изследвания в Принстънския университет, автор на книгата “Справедливи и несправедливи войни”, публикувана през 1977 г.

 

- След атаката от 7 октомври каква трябва да бъде според вас правилната реакция на Израел? Беше ли еврейската държава в позиция да води справедлива война?

- Това не беше военно нападение, а погром и мисля, че е важно да го наречем с това име. Изправени пред него, се налагаше отговор; извършителите трябваше да бъдат наказани и да се гарантира, че повече никога няма да имат капацитета да направят нещо подобно. Атаката на Хамас беше отправна точка, чиято цел, мисля, беше да започне война.

Самоотбраната е най-класическата и парадигматична версия на справедливата война. Има и други форми, но тази е най-елементарната и най-лесната за разбиране, защото битовата аналогия работи перфектно: ако съм нападнат на улицата от хулиганин и се защитя, аз постъпвам справедливо. А ако ми помогнете, вие също постъпвате справедливо. Това не е всичко, но е началото на историята.

- Имайки предвид последните офанзиви по въздух и земя, бихте ли казали, че сега Израел води справедлива война в Газа?

- Винаги трябва да се правят две преценки за войната: справедливостта на самата война и справедливостта на воденето на войната. Израел води война, която е справедлива от гледна точка на неговите намерения. Но трябва да обсъдим и начина, по който страната води войната. От самото начало аз се противопоставих на обсадата - не на предишната блокада, която според мен не беше военен акт и във всеки случай беше оправдана -, а на прекъсването на електричеството, горивото и, до съвсем скоро, на всички доставки на храна и лекарства. Мисля, че това е грешка и много хора, дори в Израел, споделят тази гледна точка.   

Бомбардировките и използването на въздушна сила са по-сложни за оценка и повдигат всички въпроси, свързани с асиметричната война. Една асиметрична война противопоставя високотехнологична армия, като американската или израелската армия, срещу нискотехнологичен бунт, като талибаните, Виет Конг или Хамас. Характерната форма на тази асиметрична война е, че бунтовниците се крият сред цивилното население, като често умишлено поставят цивилните в опасност. Високотехнологичната армия убива най-много и често губи войната политически, именно защото убива повече.

Но решаващият морален въпрос е как да оценим факта, че в този случай Хамас умишлено поставя цивилните в опасност, защото мъртвите цивилни са му политически изгодни. Що се отнася до Израел, ние се надяваме, че той се цели във военни мишени, но цивилните, които се намират в непосредствена близост до тези мишени, неминуемо са убити. Така че въпросът е до каква степен израелците са внимателни, колко прецизни са техните атаки. И това са преценки, които не могат да се правят от разстояние. Ние сме много зависими от журналистите на място.

- Възможно ли е днес изобщо да се водят войни, без да се намесват цивилните?

- В цялата история на войната, никога не е имало начин да се избегнат цивилните загуби, освен ако си представим война, водена изцяло в морето с военни кораби, или в необитаема пустиня с танкове. Но често войните не се случват така. Ако се върнем към Сирийската война, римската обсада на Йерусалим или Пелопонеската война, констатираме, че хората, които не са се биели, са били ранени или убити. Днес, в епохата на високите технологии, е лесно да се убият голям брой хора. Благодарение на най-новите технологии често е възможно да се избегне убийството на голям брой цивилни, но в асиметричните конфликти смъртта на цивилни е част от войната, защото можете да спечелите войната, излагайки на опасност собствените си цивилни.

Важно е също да мислим за асиметричните конфликти от историческа гледна точка: високотехнологичната армия  почти никога не печели срещу бунтовници, които разполагат с по-слабо развита техника. Французите загубиха в Алжир, американците във Виетнам и Афганистан. Израелците не са загубили, но със сигурност не са и спечелили в Ливан или при предишните сблъсъци в Газа. Така че за напредналите армии асиметричната война е много трудна.

След това идва решаващият морален въпрос за войниците в тези армии. Това е въпрос, който се обсъжда в генералните щабове, знам го, защото съм участвал в тези дебати в американската армия и подобни дискусии се водят в израелската армия. Въпросът е следният: освен рисковете на военната мисия, какви допълнителни рискове можем да накараме да поемат нашите войници, за да минимизираме цивилните жертви? Със сигурност това не е лесен въпрос, особено за лейтенанта или капитана на място, 24-годишен млад човек, който трябва да реши какви рискове иска да поемат неговите войници.

- Това поставя и въпроса докъде трябва да стигне военният отговор. Джо Байдън предупреди Израел за грешките, направени от САЩ във войната срещу тероризма в Афганистан след 11 септември. Съгласен ли сте с това предупреждение?

- Нека уточним предварително, че една справедлива война не е война на отмъщение. Мисля, че някои високопарни изказвания на израелски политици бяха много вредни за израелската кауза. Има една фраза в Библията, както в еврейската Библия, така и в Новия завет, която казва, че отмъщението принадлежи на Господа, което означава, че не ни принадлежи, не е в нашата компетентност. Една война трябва да се води със справедлива цел, а отмъщението не трябва да бъде част от тази цел.

Би могло да се говори за наказателни мерки, въпреки че и тази дума е незадоволителна: целта на войната трябва да бъде да се гарантира, че хората, които са планирали и извършили зверствата от 7 октомври, никога повече няма да могат да извършат подобни. Какво точно изисква това все още се обсъжда от израелски и американски военни стратези и има реално насъгласие за това как е най-добре да се постигне тази цел.

Не мисля, че отговорът на 11 септември в Афганистан е бил лош. Беше важно да се удари “Ал Кайда” и “Ислямска държава”, както и правителството, което им сътрудничеше. Но ние го направихме много лошо, защото не ангажирахме ресурсите, необходими за военното усилие или политическото възстановяване. Според мен беше оправдана една ограничена акция в Афганистан; на практика всичко останало не беше. И се надявам, че израелският отговор ще бъде ограничен по подходящ начин.

- Някои израелски официални лица използват реваншистка реч, Бенямин Нетаняху говори, например, за война на “народа на светлината” срещу “народ на мрака”. Трябва ли да се тревожим, че сегашното правителство използва войната, за да консолидира дълбоко разделенето преди 7 октомври израелско общество?

- Не знаем какво ще стане след това, но съм много недоволен, че войната - неизбежно - сложи край на демонстрациите срещу корумпираната десница. Надявам се в края на войната демонстрациите да се подновят и това правителство да бъде сменено. И че правителството, което ще го наследи, след като е победило Хамас, ще се опита да протегне ръка на Палестинската власт и да преговаря с нея, стремейки се да постигне целта, в която винаги съм вярвал, а именно създаването на палестинска държава редом с Израел. Не мисля, че това е невъзможно. Но това означава, че след войната, предполагайки, че тя ще бъде спечелена, ще има големи политически битки, които ще се водят вътре в Израел.

- Как реагирате на факта, че някои американски студенти подкрепят твърдо Палестина и не осъждат Хамас?

- Една лява доктрина с дълга история твърди, че потиснатите не могат да сторят зло, че каквото и да направят, трябва да бъдат подкрепяни и че няма морални граници за съпротивата срещу потисничеството. В Алжир Фронтът за национално освобождение избираше тактиките на терор, залагайки бомби в кафенетата, където тийнейджъри пиеха и танцуваха. Тогава имаше хора от левицата, като Жан-Пол Сартр, които защитаваха този род действия, като последният смяташе, че убийството на който и да е европеец е акт на освобождение.

Това, което остава след това, е един мъртъв човек, който е жертвата, и един свободен човек, който е убиецът. Тази доктрина присъства в левицата от много отдавна, вероятно от памфлета на Троцки “Техният морал и нашият”, който представя следния аргумент: техният морал, т.е. моралът на обикновените хора, и нашият морал, моралът на революционния авангард, са различни; те имат буржоазни скрупули, докато революционният авангард може да направи всичко, което е необходимо. Това е стара идея и не бях изненадан да видя появата ѝ в американската левица. Но бях разочарован, че толкова много млади левичари я приеха толкова бързо.

- Някои твърдят, че днес войната в Израел и тази в Украйна очертават глобален конфликт, който противопоставя демокрациите и авторитарните режими. Какво мислите за това? Смятате ли, че същността на режима може да оправдае една война?

- Това охарактеризиране е твърде общо, тъй като сред поддръжниците на Украйна има повече или по-малко демократични държави и със сигурност ще има такива сред поддръжниците на Израел. Не вярвам в този род манихейски разделения на света на добрите и лошите. Всеки отделен случай трябва да се оценява според собствените му условия. Според мен Хамас е злосторна организация, тъй като от самото начало се ангажира публично да сложи край на държавата Израел и да премахне всяко еврейско присъствие на това, което нарича арабската земя. Мисля обаче, че Хамас не представлява палестинския народ и дори смятам, че той предаде палестинския народ. Той не направи нищо за благополучието на населението, което управлява в Газа. Харчи парите, които събира, за да купува ракети и да копае тунели, не строи убежища за собственото си население и то дори за войните, които призовава.

Благополучието на населението на Газа се осигурява от чужди държави, които изпращат пари, и от хуманитарни организации и агенциите на ООН, които работят на място. Хамас не изпълнява нито едно от задълженията на едно правителство, на първо място от които е задължението да се грижи за благополучието на своя народ. Днес има много важна борба между Израел и Хамас и се надявам, че тя няма да се превърне в борба между народа на Израел и народа на Палестина, защото случаят не е такъв и се надявам да не бъде.

- Вие сте работили също върху еврейската политическа мисъл: различно ли е мисленето за войната в интелектуалната еврейска традиция?

- Факт е, че от бунта на Бар Кохба към 135 г. до Бен Гурион и обявяването на независимост през 1948 г., не е имало еврейска държава, нито еврейска армия. Така че еврейското мислене за войната е много откъслечно в сравнение с католическата теория за справедливата война, например. Част от това мислене очевидно е изразът народ без държава. Например, има една прекрасна фраза на еврейския философ Маймонид, написана през ХII век: той говори за обсадното положение и казва, че никога не трябва да се обгражда един град, или че може да се обгради само от три страни, така че да се позволи на хората да излязат.

Ако един град може да се обгради само от три страни, това означава, че не може да се обгради един град! Тук ясно виждаме доктрината на народ, който смята, че ще трябва да избяга, а не на народ, който разработва военна стратегия. Голяма част от еврейското мислене за войната приема тази форма: това е мисленето на народ парий или народ бежанец, а не на народ с армия. От 1948 г. насам израелските философи разработиха правила за бойните действия на Цахал, познавам някои от тях. Приетите разпоредби са доста сходни с правилата на международното право и на католическата теория за справедливата война. Моята книга “Справедливи и несправедливи войни” впрочем по същество е секуларизирана версия на католическата доктрина.

Източник: "Фигаро"

Превод от френски: Галя Дачкова