- 10 Sep 2020
- 106
- 8
Какво се промени, откакто влизате в този парламент не като депутат на ДПС, а като независим народен представител?
<p>Откакто станах независим депутат, се промени самото усещане за свободата, която имам – наистина независимост при всяко политическо и неполитическо действие, както и усещането за повече отговорност, което идва от усещането за по-голяма свобода.</p>
<p><strong>Говорите за независимост при гласуването на нормативни текстове и решения?</strong></p>
<p>Точно така. Става дума за това как взимаш решение. Като независим депутат взимам решение предимно и основно, водейки се от своята съвест и убеждения и разбира се, от законите. Когато обаче си в една група, си ограничен и си длъжен да се съобразяваш с решения, спуснати от ръководството. Ако пък това ръководство не е особено демократично, ако около председателя има един малък, тесен кръг, който обслужва собствени интереси, които налага като партийни, тогава неудовлетворението е голямо. Много често виждаш, че не можеш да промениш тази ситуация, дори критикувайки тези лоши и недемократични практики. В резултат на това и бях изключен от групата.</p>
<p><strong>Спомняте ли си конкретни случаи, в които сте гласували не по съвест и по убеждение, а по волята на ръководството на парламентарната група на ДПС?</strong></p>
<p>Просто се съобразяваш и приемаш аргументите на мнозинството. Може да изкажеш своята позиция, дори много често колегите ти казват: „Да, ти беше прав” – но въпреки това не са посмели да те подкрепят, не са посмели да изкажат мнение, за да не си предизвикат неодобрението, критиката или лошия поглед на някой от ръководителите на парламентарната група.</p>
<p><strong>Как гласувахте в такива случаи, съобразявахте ли се с волята на мнозинството?</strong></p>
<p>Когато се вземе партийно решение на групата, тогава трябва да го изпълняваш или сам излизаш извън групата. Но когато не съм бил съгласен, винаги съм действал с оглед на моите убеждения, въпреки решенията на групата. Или понякога не гласуваш, просто излизаш от залата.</p>
<p><strong>От друга страна, такъв е моделът на партийната система – няма как човек да не е в група. Само за ДПС ли е характерен този недемократичен модел на управление, или е валиден и за останалите български партии?</strong></p>
<p>Това е моделът на партийната система, която си има своите проблеми, но партиите понякога задълбочават тези проблеми, особено тези, които са по-непрозрачни и недемократични и имат еднолични ръководства. В Закона за партиите пише, че политическите партии използват демократични средства и методи за постигане на своите политически цели. Затова получават и държавна субсидия – за да бъдат демократични, да бъдат отворени. А всъщност ставаме свидетели на един политически монополизъм. Борим се срещу монополите в икономиката, които задушават пазара и са вредни за дребните производители в различните сектори, обаче какво се получава в политическия сектор – там се стимулират партийните монополи. Партийните субсидии, които се получават, са концентрирани, управляват се и се разпределят от председателя на партията или от няколко негови приближени. Говоря основно за партии като ДПС, „Атака”, РЗС и дори ДСБ. Така че негодувайки срещу тези процеси, реално ние подтикваме тези партии да се демократизират.</p>
<p><strong>Не споменахте само СДС и БСП. Това ли са единствените демократични формации в парламента?</strong></p>
<p>Нямам много наблюдения как работи Синята коалиция, но все пак мисля, че процесът на управление там е демократичен и затова като човек с дясноцентристки убеждения най-напред проведох разговор там, за да заявя евентуално принадлежност към тази коалиция.</p>
<p><strong>Искахте оттам да минава субсидията ви?</strong></p>
<p>Да, беше точно това, но с идеята, че всичко трябва да стане прозрачно, видимо и ясно в рамките на закона, пред обществото и най-вече пред моите избиратели.</p>
<p><strong>Но те отхвърлиха предложението ви, доколкото разбрахме от изявленията на Иван Костов?</strong></p>
<p>Те не анализираха правилно ситуацията. Сега ще бъде създадена подкомисия във връзка с тези субсидии, тъй като има искане да се предизвика одит от страна на Сметната палата, което аз подкрепям. Системата е направена така че няма как да спечели независим кандидат за народен представител, такава е ролята и на баража от 4%. Партиите искат да са колкото се може по-малко, да са по-големи, да са по-силни финансово и ако може да са вечни.</p>
<p><strong>Какво ще се случи сега с вашата субсидия?</strong></p>
<p>На този етап тя продължава да отива в ДПС, откъдето бях изключен. Към мен бяха отправени обвинения, че едва ли не ако прехвърля субсидията, това ще бъде подмяна на вота на избирателите. Не. Точно обратното – изключвайки ме, те подмениха вота на хората, които са гласували за мен като личност. В партиите е много силно партийното начало. Партията е началото и края. Тя е всичко. Тя ни е изучила. Без нея ние сме безлични, ние сме нищожества и дори нямаше да имаме костюми на гърбовете си, ако не е била партията. Председателят ни е баща, той ни е майка, той е създал партията, той ако трябва и ще я закрие. Това са извадки от разговори, извадки от интервюта, това е мисленето, което е характерно.</p>
<p><strong>И всичко това е характерно за една партия като ДПС, която има претенциите, че е либерална формация?</strong></p>
<p>Да. От гледна точка на генезиса на тази организация, на нейните избиратели и на акцента върху правата и свободите и малцинствените проблеми – това са либерални ценности. Обаче на практика какво се получава? Либералните партии са отворени, те са прозрачни, там има лявоцентристи и дясноцентристи, има много и най-различни хора, там ври и кипи, тъй като основна ценност за всички тези хора е свободата, те залагат на гражданското самосъзнание. Докато ДПС е много странен екземпляр – към днешна дата тази партия няма нищо общо с генезиса, идеите и ценностите на една либерална формация.</p>
<p><strong>Как може да бъде намерен балансът между ценността на свободата и необходимостта от партийна дисциплина и правила, структуриращи поведението и идентичността на една политическа формация?</strong></p>
<p>Вижте, политиката, която водят партиите и техните ръководства, е да поддържат своето статукво и своите ръководни постове. Основната цел винаги е била запазването на единството и втвърдяване на електората. Внушава се, че ето това е ръководството и това е председателят, те са най-добрите, те са най-великите, никой няма право да говори след председателя, никой няма право да критикува председателя. Как изобщо някой може да си позволи това! Много хора, които са правили това във времето, са били дистанцирани и изключвани. Тезата е, че ако партията е единна, тя ще оцелее и само тя може да представлява интересите на тази общност. Всеки, който поставя някакви проблеми и заявява някаква критика става предател, той става отцепник, той иска да разбие единството на партията. На практика се прекалява с търсенето на сигурност, а сигурността и свободата са противоположни ценности. А и в случая става дума не толкова за сигурността на избирателите, колкото на тези, които са горе в тясната група, ръководеща партията.</p>
<p><strong>Вероятно изключването от ДПС и битието ви на независим депутат ви дават възможност да преосмислите важността на личностното начало и личната позиция в партийния живот?</strong></p>
<p>Въобще в гражданското общество и в пазарната икономика е много важно индивидът да е добре информиран и добре образован, да следва интереса си, да знае правата си и да ги отстоява. Много често тук тази ценност и този подход се подменят с философията на групата, която пък е по-лесно манипулируема. Оттам тръгват проблемите, защото най-голямата гаранция за едно общество са високообразованите хора, които действат като самоосъзнати индивиди. Разбира се, те могат да се сдружават в групи, но не бива да позволяват групата да смачка тяхното лично достойнство.</p>
<p><strong>Смачкано ли е личното достойнство на вашите колеги от ДПС?</strong></p>
<p>Самият начин, по който протичат гласуванията, самият факт, че в момента им е почти забранено да говорят с мен – те отбягват комуникация дори на човешка, приятелска основа, сакън да не бъдат забелязани от някой от ръководството и да бъдат обвинени – говорят достатъчно красноречиво. Същото се случи и когато беше изключването на Касим Дал. Та една сериозна част от тях подкрепяха над 80, да не кажа над 90 % от неговите тези и после всички се отметнаха и се скриха, всички се покриха и сега се опитват да забравят тази своя гузност и предателство, като се настройват срещу него. Ето това поведение, тази партийна васалност и зависимост прави партиите нежелани, нехаресвани и с нисък рейтинг в обществото. От друга страна, обаче, те са основният инструмент, те са основните стълбове на демокрацията и на политическия процес и затова тези, които се развиват демократично, трябва да бъдат укрепвани.</p>
<p><strong>Как се прави обаче либерална политика с хора като тези, които описахте?</strong></p>
<p>Манипулацията е един от основните инструменти на политиците и когато те са достатъчно опитни и обучени в тези техники, те могат днес да застанат зад една теза, а утре да й се противопоставят с различни аргументи. Затова е важно да си близо до избирателите си. Лидерството е нещо много важно – да развиваш нивото на образование, да мотивираш тези хора за участие, да ги мотивираш да бъдат критични, да бъдат по-активни. Понякога тези процеси са в конфликтност и това което виждаме днес, е една голяма централизация, която е много вредна за процесите на развитие.</p>
<p><strong>Не останахте ли малко самотен на възпоменателните събития около майските протести по време на своеобразния ви протест за изгонване на доносниците от ДПС? Спомняме си, че преди това имахте няколко доста сериозни и масивни срещи със симпатизанти на Касим Дал в градове като Търговище и Кърджали, а после се оказа, че останахте почти сам с един плакат пред Доган и множеството, което подкрепи вечния си лидер?</strong></p>
<p>Това е само привидно. Нашата цел никога не е била да противопоставим една голяма група хора срещу друга голяма група от хора, което е трудно управляемо. Нашата цел беше да изразим своята воля и позиция, а тя е волята на десетки, да не казвам на стотици хиляди хора, които не могат да направят това в малките села и градове, в които живеят.</p>
<p><strong>Те не го направиха и на площадите, на които бяха проведени тези възпоменателни събития.</strong></p>
<p>Не, защото видяхте каква беше реакцията и действията срещу нас. Тогава бяха ограничени нашите конституционни права свободно да изразим своите мисли и убеждения. Дори полицията не успя да ни защити, а уж живеем в свободна държава. Дори полицията беше отнесена. Видяхте каква злоба, омраза и страх предизвика само един плакат. Така че нашата цел беше просто това да се види. На следващия митинг на Демир баба теке плакатите вече бяха пет. И това тръгна, и хората виждат, и се чувстват все по-уверени. Основното, което искаме, е да създадем свободна страна, където всеки да може да заяви открито своята позиция, без страх от репресия. А в тези региони все още има много голям страх от репресия, от това, че можеш да бъдеш социално изолиран или да бъде съсипан бизнесът ти и да бъдат уволнени твои близки заради по-различни политически убеждения или критики към една или друга партия.</p>
<p><strong>Очаквахте ли все пак по-сериозна подкрепа и не беше ли това повратният момент, в който Ахмед Доган успя отново да мобилизира електората си след малко фриволните ви срещи с избиратели в някои крепости на ДПС?</strong></p>
<p>Ако ние не усещахме достатъчно подкрепа, ако не усещахме, че изразяваме мнението и позицията на много хора, ние нямаше да го направим. Това не е опит да изпъкнеш и да се покажеш. Няма смисъл да си губиш времето и да провокираш някакви настроения и емоции, ако не си твърдо убеден в правотата на твоето действие и в успеха в един по-дългосрочен план. Така че въобще не се чувстваме сами, чувстваме се мотивирани и изразители на мнението и позицията на много хора. И това ще стане ясно първо на тези местни избори и след това на парламентарните избори.</p>
<p><strong>Сякаш след тези събития малко позатихнаха срещите на Касим Дал с неговите симпатизанти в страната?</strong></p>
<p>Да, защото ние не търсим медиен ефект. Нашите действия на места са публични, в зали и в по-широки формати, но на места са полулегални, за съжаление. Провеждаме срещи с много млади хора. Има голям интерес, тъй като в системата има едно запушване и аз виждам, че алтернативата на това управление не е вътре в този парламент. Има запушване в дясното, има запушване в центъра, а в лявото врат процеси, които са доста объркани, макар и по-прозрачни. И това напрежение, тази енергия, която я има в обществото, тя ще изригне и тя трябва да бъде канализирана. Тези избори ще бъдат един от лакмусите, а процесите след тях ще покажат възможното развитие за следващите парламентарни избори.</p>
<p><strong>Доколкото разбирам стремежите ви са доста по-амбициозни от това да работите за отцепване на някакво парче от ДПС? Говорите за алтернатива в център-дясното пространство.</strong></p>
<p>Колегите от ДПС и най-вече ръководството на партията разглеждат целия този процес, като че ли някой иска нещо да отцепи от тях. Не, нашият глас е насочен към избирателите, той е насочен към проблемите като критика към ръководството. Това е глас, който иска да се носи и да се търси отговорност</p>
<p><strong>Към кои избиратели е насочен гласът ви?</strong></p>
<p>Към цялото общество и разбира се, към тези, които на предните избори гласуваха основно за нас и ни избраха в ДПС. Ние им казваме защо бяхме изключени от ДПС. Форматът – част от ДПС се отцепва и създава нова партия, няма бъдеще и аз не бих участвал в някакъв нов етнически проект.</p>
<p><strong>Наричате ДПС етнически проект?</strong></p>
<p>Вижте, генезисът на ДПС е такъв – целта на тези, които подпомагаха Доган в началото на прехода, бе той да оглави недоволството на турците и мюсюлманите, за да може те да бъдат отцепени от зараждащата се след 1989 г. и подкрепена от западния демократичен свят дясна опозиция. По този начин така отцепените и трансформирани в партия гласове на турците и мюсюлманите да бъдат сателит на легитимиращите се бивши комунисти.</p>
<p><strong>Кога стигнахте до това прозрение? Спомням си едно ваше интервю от 2007 г., в което отговаряте по съвършено различен начин на въпроса за етническия характер на ДПС.</strong></p>
<p>До това прозрение стигнах, когато започнах да отварям слуха и капаците си към досиетата. Срещнах се с много хора, с истински дисиденти, с хора, които са работили в службите и са били водещи офицери, които имат информация и познават системата, с хора, които са били в затворите... Нещата са пределно ясни, но не и за широката публика. От гледна точка на своя генезис ДПС е етническа партия, но във времето тя постигна немалко успехи с привличането на нови хора, с отварянето си и възприемането на либералните ценности.</p>
<p><strong>Имате предвид вкарването на определен процент етнически българи? Те обаче стоят като пришита кръпка към ДПС.</strong></p>
<p>Не можеш насила да вкараш някой някъде. Може да стимулираш определени процеси, да се отваряш, да работиш за региони, които не са традиционни за теб. Това се случваше в ДПС и един от хората, които имат най-големи заслуги за това, е Касим Дал, който беше зам.-председател на партията с ресор организационна дейност. Но какво се случи впоследствие, накъде тръгнаха нещата? Как се стигна дотам всички партии да правят кампанията си на гърба на ДПС? Как стана така, че негативите, които натрупаха председателят и ръководството, започнаха да рефлектират надолу към обикновените български турци и мюсюлмани? Излиза, че онова, което се е показвало отгоре, е било един камуфлаж.</p>
<p>Но ако влезем в дебата що е то етническа партия, виждаме, че този термин е внесен с цел да не се допусне да има малцинствени партии, които да водят сепаратистка и дезинтеграционна политика. ДПС никога не водило сепаратистка политика. Напротив, винаги е била следвана политика за защита на общите национални интереси. Тук е ролята за недопускане на етнически конфликт в страната в едни сложни години в началото на прехода. В това отношение не могат да се отрекат и заслугите на Ахмед Доган. Също така енергията, вложена в подкрепа на членството ни в НАТО и ЕС. Независимо от това днес виждаме, че нещата стигнаха дотам, че едни 10–15 човека превърнаха една голяма маса от хора в заложници на собственото си оцеляване в политиката.</p>
<p><strong>Покрай последните ексцесии около джамията в София казахте, че „връзката Доган-Сидеров забавя развитието на страната”. Какъв е произходът на тази връзка и какво е мястото на по-конспиративните схеми при нейното изясняване? Направлявана ли е отнякъде и откъде тази очевидна политическа корелация между ДПС и „Атака”?</strong></p>
<p>Тя е била направлявана някога, но в момента тези хора не са зависими отвън, те не са кукли на конци и нямат кукловоди. В последните години те изградиха едни партии системи, партии, които са авторитарни и много силно централизирани. Днес те имат много голям финансов ресурс и са финансови независими, така че техните тесни кръгове се самоиздържат и самоуправляват. Те са изградили вече и система на широко политическо влияние и на зависимости по различните нива надолу към обществото. Точно това е вредно, защото тук цел не са избирателите и членовете на партията. Напротив, те са просто средство за поддържане на статуквото, постигнато от партийните ръководства. Когато има заплаха за това статукво, тогава се влиза в подмяна на тезите, във вадене на призраци от гардероба като „възродителния процес”, в опити за конфронтиране и пр. Ние имаме много неизговорени болки и необяснени исторически факти, процеси и събития, някои от които са доста митологизирани и се използват, за да се насажда страх. На базата на този страх и внушения се организират групи хора, на които тези лидери и ръководства „гарантират сигурност”.</p>
<p><strong>Какво имахте предвид, като казахте, че връзката ДПС – „Атака” е била направлявана някога – кога и от кого?</strong></p>
<p>Аз говоря за Държавна сигурност и за външни елементи като съветските служби.</p>
<p><strong>Имате предвид създаването на ДПС?</strong></p>
<p>Също и възникването на „Атака”. Тя е създадена от хора с ретроградно русофилско мислене, с руско финансиране и от средите на генералитетите и Държавна сигурност. Не съм бил свидетел и не знам дали е имало друг тип контакти между ръководствата на двете партии, но се виждаше как Сидеров и Доган се поддържат един друг. Доган има нужда от „Атака”, Доган има нужда от един радикален глас, насочен към него, който той да пренасочва като огледало към избирателите. Същото прави и „Атака”. Сидеров манипулира с действия и думи на Доган. Тази игра може да продължи много дълго, докато хората не разберат за какво става въпрос. И точно тук е моята отговорност на човек, който е бил немалко време в ДПС. Анализирайки ситуацията отвътре, осъзнах, че нещата не вървят в правилна посока и затова подех тази линия на критики и поставяне на проблемите. Иначе можех да си стоя вътре, да аплодирам, да продължа да правя комплиментите, които много от колегите ми правят с единствената цел утре, вдругиден пак да бъдат поставени като водачи на някоя листа, да ми бъде осигурено финансиране от държавната субсидия по благоволение на председателя, за да си направя кампанията, пак да дойда в парламента на червените килими и да имам един нелош политически живот и перспектива.</p>
<p><strong>Споменахте, че имате дясноцентристки убеждения и амбиция далеч по-сериозна от тази да отцепите някакво парче от електората на ДПС. Какво конкретно ще предприемете оттук нататък и как ще участвате на предстоящите избори?</strong></p>
<p>Ние ще продължим да обясняваме на хората процесите, фактите и истините до, които сме се докоснали, така че те да бъдат максимално информирани. Целта ни е да създадем една по-свободна среда, в която хората да могат да взимат своите решения, благодарение на собствените си убеждения. Нашият слух е насочен към тях, към това какво те виждат и какво искат и към това къде искат да насочат енергията си.</p>
<p><strong>Само ще ги информирате или ще им предложите и политическа алтернатива?</strong></p>
<p>Това, което се заформя в момента след всички срещи, които направихме и продължаваме да правим, е, че трябва да има алтернатива, с която тази енергия да участва и да се включи. БСП и партиите в дясното не са достатъчна алтернатива, защото от една страна наблюдаваме спад на доверие в управляващите и отлив на подкрепа, а от друга страна не наблюдаваме покачване на подкрепата за останалите парламентарно представени партии. Техният интерес е да няма други партии, пак да са те. Така че на тези избори един от вариантите е да бъде използвана регистрацията на някоя малка партия – с оглед на възможностите, които ни дава Избирателния кодекс – чрез която хората, които ни подкрепят, да могат да издигнат своите кандидати или да се кандидатират самите те на местните избори. Много са и гласовете в дългосрочен аспект да бъде създадена една наистина дясноцентристка либерална формация, едно широко ветрило, една отворена демократична партия, която да се опита да избегне всички негативи, които носят настоящите партии, но това вече ще бъде ясно в месеците след изборите.</p>
<p><strong>Тоест засега ще участвате с отделни кандидати на местните избори?</strong></p>
<p>Да, те могат да бъдат кандидати на малки партии, а могат да бъдат и независими, издигнати от граждански комитети. Що се отнася до местните избори, там нещата са много специфични във всеки отделен район и във всяка община и съответно подходът е различен.</p>
<p><strong>А президентските избори?</strong></p>
<p>За президент все още е трудно да кажа, времето ще покаже. Ние предвиждаме да направим една национална среща в София, на която да обсъдим всички тези въпроси публично и да вземем решение. Не съм аз човекът, който ще налага своето мнение и позиция, но ще имам свободата да ги изкажа на тази среща.</p>
<p><strong>Тоест от името на вашите симпатизанти вие и Касим Дал ще подкрепите една от президентските кандидатури?</strong></p>
<p>Възможно е, да. Най-добрата за страната.</p>
<p><strong>Какво ще е според вас поведението на ДПС във връзка с предстоящите президентски избори?</strong></p>
<p>Аз вече заявих, че според мен ДПС няма да издигнат свой кандидат за президент, защото очакват един отлив на гласове и най-големият отлив ще проличи именно там. Ще се получи една разлика между това, което ще получат те като гласове за местни власти и кандидатската им двойка за президент и това може да ги извади от ролята на ключовата партия, която ще определи следващия президент. Смятам, че ще има разлика между резултатите на ДПС на предишните местни и на сегашните – първо, защото тогава ДПС беше на власт, а сега е в опозиция и второ, много са негативите, които се натрупаха през последните години. Нещата, които и ние изнасяме като факти, са толкова стряскащи, че хората вече са настроени много критично към онези, които са подкрепяли преди.</p>
<p><strong>Говорите за ерозия на доверието от страна на хората към управляващите и за увеличаване на недоволството. Какво е всъщност отношението ви към управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов? Вашите симпатизанти също ви питат за това. Нещо повече, имам впечатлението, че те искат от вас да се разграничите категорично от ГЕРБ и настоящето управление. Не го показахте в парламента по време на гласуването на последния вот на недоверие.</strong></p>
<p>Правителството се избира от парламента. Да, управляващите имат много проблеми и аз съм бил много критичен към тях. Това мое отношение не се е променило и така трябва да бъде – опозицията трябва да бъде настроена критично и същевременно колкото се може по-конструктивна по отношение на управлението. Още повече ценностно ние сме много различни.</p>
<p><strong>С кого, с ГЕРБ и Бойко Борисов ли?</strong></p>
<p>С ГЕРБ, но това не означава, че не можеш да ги накараш да се вслушат в тебе или пък да се опиташ да им помогнеш да вземат някои по-добри решения за хората и за страната.</p>
<p><strong>Звучите като Мартин Димитров и Иван Костов.</strong></p>
<p>Ами вижте, това го говоря, защото в парламента няма алтернатива на това управление. Ако утре това правителство падне, какво ще стане – Доган ли ще дойде на власт? Да, звуча като тях, но това са факти. Костов ли ще дойде на власт или Волен Сидеров в някаква коалиция? Не знам. В БСП също не е ясно какво става и как ще се развият процесите там, въпреки че според мен това е най-отворената и прозрачна партия, в която върви открит и демократичен дебат. Затова докато няма алтернатива – това е лично моето мнение – положението е такова. Ако утре има едни отговорни, едни неопетнени, чисти и достойни политици с визия, които могат да образуват парламентарно мнозинство и да съставят правителство, бих ги подкрепил, но аз не виждам такова нещо. Така че според мен е много вероятно това правителство да изкара мандата си, но най-важният тест ще бъдат не толкова тези вотове в парламента, а местните избори. Там ще стане ясно. ГЕРБ губи доверие и те са наясно с това и те ще започнат все повече и повече да се вслушват в критиката. Ако не, толкова по-зле за тях. Така че това са едни зависимости и това е нормалният политически процес. Затова когато избираме някой за четири години напред, трябва да си носим отговорността.</p>
<p><strong>В началото на нашия разговор споменахте, че свободата и сигурността са противоположни ценности. Между другото именно ГЕРБ олицетворяват в най-голяма степен предпочитанията на едно българско управление към сигурността за сметка на свободата. Нали не очаквате тези чисти и неопетнени политици, за които говорите, да се появят изведнъж от небитието, за да ни предложат алтернатива? Тази алтернатива трябва да бъде създавана с ясно изразена политическа позиция, а не със задкулисно балансиране.</strong></p>
<p>Аз винаги съм бил умерен и смятам, че балансираността в политиката, търсенето на стабилност и предвидимост е едно задължително качество, което трябва да притежават политиците. Не да се отива в крайности. ГЕРБ са също много централизирана и авторитарна партия. Това също води до негативи. Наблюдаваме, че парламентарната група на ГЕРБ не е достатъчно критична към министрите, не тя задава политиките, макар че през последните месеци те започнаха да отчитат това все повече и започнаха да използват този инструмент. Именно парламентът е представителството на хората, а не Министерския съвет. Министерският съвет е функция, министрите на ГЕРБ трябва да са функция на парламентарната група. Така че колкото по рано те разберат това и си поемат отговорността, толкова по добре. Що се отнася до това какво може да се случи като алтернатива и как може да се създаде тя, аз разчитам на нашето по-младо поколение. Има много млади, качествени и модерно мислещи хора и в дясното, и в лявото пространство. Ако те не предприемат своите действия срещу негативите, които носят партиите, няма как да се променят нещата. Това е шансът – след две години, на следващите парламентарни избори, или пък на едни евентуални предсрочни избори, тези хора да се ангажират и да участват активно, те да бъдат лидерите.</p>
<p><strong>Вярно ли е, че субсидията на г-н Дал вече минава през парламентарната група на ГЕРБ?</strong></p>
<p>Не съм сигурен. Не сме разговаряли с него по тази тема. Мисля, че той декларира принадлежност. Ако е декларирал принадлежност – той не е заявявал публично това, доколкото знам – тогава субсидията му трябва да отива в ГЕРБ. Но със сигурност знам, че пари не е взимал.</p>
<p><strong>Тоест, доколкото разбирам, отношението ви към ГЕРБ ще бъде все така снизходително и подкрепящо, докато не се появи някаква достойна алтернатива?</strong></p>
<p>Просто отношението ни към ГЕРБ ще е като към една даденост. Тези хора днес имат властта, те представляват институциите и правят това, което могат. Преди две години те получиха властта по демократичен начин и си носят отговорността. Аз ще бъда критичен там, където виждам проблемите и това се случва на парламентарни комисии. Изразявам това и чрез медиите, и на срещите с нашите избиратели.</p>
<p><strong>Какво ви казват по време на тези срещи вашите избиратели, какво е тяхното отношение към управлението на ГЕРБ?</strong></p>
<p>Казват, че ситуацията е много тежка. Когато ГЕРБ дойдоха на власт, пак започнаха едни чистки, както се случва постоянно, за нещастие. Бяха освободени много млади и кадърни хора, които натрупаха експертиза и опит в администрацията, само защото са кадри на ДПС. Тоест влезе се с едно силно недоверие, институциите бяха разколебани и се появиха много проблеми с кадровата политика. Има проблеми и в сектора на земеделието. Много сериозна тежест изпитват малкия и средния бизнес. Що се отнася до икономическата криза и безработицата, ГЕРБ не успя да вземе мерки, така че да преминем бързо през кризата. На много места не бе създадена среда, в която фирмите и хората да могат да берат плодовете на своята икономическа инициативност. Така че ситуацията е трудна и за съжаление ние ще излизаме от кризата много бавно. Състоянието, до което ни доведе кризата, е много тежко за обикновените хора. И най-вече за икономически активното младо население, което ще продължи да напуска страната. Тази политика ще нанесе вреди, които после дълго ще трябва да се опитваме да компенсираме.</p>
<p><strong>На фона на всичко това, което ви казват вашите избиратели, как приеха те решението ви да се въздържите на последния вот на недоверие към правителството?</strong></p>
<p>Аз направих изказване от трибуната защо не подкрепям вота. Аз разглеждам този вот като опит за медиен пиар и стабилизиране на опозицията, която иначе е доста безсилна да промени политическата ситуация. Самият факт, че мнозинството не допусна вотът да бъде предаван пряко, в резултат на което носовете на опозицията клюмнаха, а желанието и заряда им да водят дебат изведнъж падна, беше достатъчно показателен.</p>
<p><strong>Между другото това предложение беше направено от Синята коалиция, нали така?</strong></p>
<p>Да, заради деня на траур. Значи в настоящия парламент има управляващи и опозиция, но междувременно опозициите си имат опозиция. Получава се така че е много трудно хем да си опозиция на правителството, хем да си опозиция на опозицията. Това е ситуацията, в която се намира Синята коалиция и те се опитват да спечелят и от двете неща. Ами няма как да се получи.</p>
<p><strong>Резултатите показват, че по-скоро губят. Що се отнася до вота на недоверие, същественият въпрос беше какво е отношението ви към управлението на ГЕРБ, а не какво е отношението ви към БСП и техния медиен пиар.</strong></p>
<p>Ето, и техният анализ (на Синята коалиция) е горе-долу близък до моя. В началото те имаха шанса да бъдат съуправляващи, въпреки доста конфронтационно преминалата предизборна кампания, по време на която претърпяха много силни атаки и критики от ГЕРБ. Но сините трябва да могат да се погледнат и малко отстрани. За мен има едно водещо правило в политиката – ако някой ти каже, че си прасе, не му обръщай внимание, ако трима ти кажат същото, пак не им обръщай внимание, но ако десет ти кажат, че си прасе, значи е време да излезеш от кочината, време е да се промениш, да се преосмислиш.</p>
<p><strong>А сините си стоят в кочината, така ли?</strong></p>
<p>Когато виждаш, че няма развитие, тогава проблемът е донякъде в теб. Не можеш да го търсиш само в хората, или в управляващите, или в БСП.</p>
<p><strong>Накрая искам да ви върна към Ахмед Доган и неговата политическа роля. В едно свое интервю през 2007 г. казвате: „Доган е лидерът, който пожелавам на всяка една партия, но за съжаление такива хора се раждат веднъж на много години и естествено в съвремието си остават неразбрани за много от съвременниците си, защото имат визията и смелостта, която останалите нямат”. Между другото тогавашната ви думи и това, което казвате сега за Ахмед Доган, илюстрират двете крайности, в които се лута и цялото ни общество в оценката си за този политик. От една страна твърденията, че Доган е най-умният ни политик и най-великият стратег в годините на прехода, а от друга страна оценката, че е просто митологизиран безскрупулен крадец и „колекционер на материални блага”. Къде е истината между тези две крайности?</strong></p>
<p>Този въпрос ми е задаван много често и затова аз се върнах назад и препрочетох всички мои публични изяви и интервюта от архива ми. Наистина тези мои думи тогава отразяват моето състояние и това че не само аз, но и много хора около мен безрезервно вярвахме на нашия лидер и председател в лицето на Ахмед Доган. Обаче процесът на излизане от това състояние на безрезервна преданост и вяра в това, че той е дисидент, че той е борец за човешки права, че е един достоен учен бе свързан с анализ на водената политика и някои действия и процеси вътре в партията. Излизайки от това състояние на зомбиране, виждаш, че нещата не са такива, каквито си ги мислил, претърпяваш едно развитие в мисленето, което можеш и да си премълчиш, можеш да си траеш с оглед на материалните и други кариерни интереси. Обаче не. Аз реших да казвам нещата, до които достигнах, да изразявам моето мислене и убеждение. Наистина подмяната за изграждането на този образ на Доган е много голяма. Има хора, които са все още под тази зависимост и влияние, под които съм бил и аз. Но има и такива, които анализират и наблюдават процесите по един независим начин. Така че вече се срутват много от митовете за Доган – митът за големия учен, за големия политик. Ами всичко е благодарение на Държавна сигурност. Той оглавява ДПС с помощта на ДС.</p>
<p><strong>С тази митология беше захранено цялото българско общество, не само вие и електората на ДПС.</strong></p>
<p>Точно така, той беше шаманът. Сравнете това със ситуацията в „Атака”, там нещата са много идентични – едва ли не култ. Това казах и на Централния съвет, че дори и аз съм участвал в превръщането на Доган в свещена крава, а тези лидери нямат нужда от това, те трябва да бъдат долу, те трябва да бъдат земни, те трябва да бъдат зависими от хората Нека се върнем към т. нар. кауза на ДПС и Доган да даде отчет за това какво постигна общността, която той представлява и която го подкрепя безрезервно вече повече от 20 години. Какво постигна тази общност в сферата на културата и образованието, на развитие на някакъв интелектуален елит, на развитие на някакъв неправителствен сектор. Всичко това беше задушено, всичко това беше в подчинение на тези 15 човека, за да ги обслужва. Говорим за близо един милион население. Всичко това в момента излиза на показ и нещата лъсват. Лъсва и тази скаченост, тази корелация между ДПС и „Атака”, която не работи в интерес на по-доброто и модерно бъдеще на страната.</p>
<p><em>Корман Исмаилов е роден през 1972 г. в София. Завършил е "Стопанско управление" в гр. Коня, Турция и "Политически мениджмънт" в Нов български университет. Работил е като банков служител и журналист. От 2006 г. до 2009 г. е председател на младежката организация на ДПС. Депутат в 41-вото Народно събрание, избран от листата на ДПС в Добрич. Доскоршен член на Централното оперативно бюро на ДПС. Заради критики към лидера на ДПС Ахмед Доган Исмаилов бе изключен от партията. </em></p>
